Решение № 10 от 12.01.2026, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 10 гр. С., 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Трифон Ив. Минчев при участието на секретаря Даниела М. К. като разгледа докладваното от Трифон Ив. Минчев Търговско дело № 20225500900546 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 694, ал. 3, т. 1 от ТЗ.

Образувано по искова молба от „Н.П.“ ЕООД /в н./ гр.Л. против „Н.Т.“ ЕООД – гр.Б. и „П.Х.“ АД /н./ - гр.В.

Заявено е от ищеца в исковата молба, че на основание чл. 694, ал. 3, т. 1 ТЗ, предявява настоящия иск за установяване несъществуването на вземания на „Н.Т.“ ЕООД към „П.Х.“ АД /н/ в общ размер 8 189 963,32 лева, от които 6 843 186,64 лева - „вземания, произтичащи от Договор скл. 03.01.2013 г.“ и 1 346 776,68 лева - „лихви за период от 16.08.2019 г. до 16.08.2022 г.“, включени от синдика в Допълнителен списък № 4 на приетите от синдика вземания на кредиторите на „П.Х.“ АД /н/, обявен в ТРРЮЛНЦ на 14.09.2022 год.

Твърди се, че „Н.П.“ ЕООД /н/ е кредитор в несъстоятелността на „П.Х.“ АД /н/ по търг.дело № 83/2014 год. на Окръжен съд - С..

„Н.П.“ ЕООД /н/ е подало в срок възраЖ.е по чл. 690 ТЗ срещу Допълнителен списък № 4 на приетите от синдика вземания на кредиторите на „П.Х.“ АД /н/, обявен в ТРРЮАНЦ на 14.09.2022 год. С определение № 260576/29.11.2022 год. по търг.дело № 83/2014 год. на Окръжен съд - С. възраЖ.ето е оставено без уваЖ.е.

1

Сочи се, че „Н.П.“ ЕООД /н/, като кредитор в несъстоятелността на „П.Х.“ АД /н/ е легитимирано да предяви настоящия иск по реда на чл. 694, ал. 3, т. 1.

Изложено е, че в атакувания списък, като приети от синдика са посочени вземания на „Н.Т.“ ЕООД в размер на 8 189 963,32 лева, от които 6 843 186,64 лева - „вземания, произтичащи от Договор скл. 03.01.2013 г“ и 1 346 776,68 лева - „лихви за период от 16.08.2019 г. до 16.08.2022г“.

Оспорва, че „Н.Т.“ ЕООД не притежава предявените вземания, но дори да съществуваха (което оспорва), те са предявени извън установения в закона преклузивен срок. Поради това счита, че няма основание и е недопустимо включването им от синдика в списъка с приетите вземания на кредиторите на несъстоятелния длъжник.

ИзлоЖ. са доводи, че възникналите преди откриване на производството по несъстоятелност вземания следва да бъдат предявени в преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 или чл. 688, ал. 1 ТЗ. Съгласно предл. второ на чл.

688, ал. 1 ТЗ, след пропускане на посочените преклузивни срокове вземания „не могат да се предявяват“.

Твърди се, че вземанията на „Н.Т.“ ЕООД не съществуват. Според ищеца, соченият договор, от който се твърди да са възникнали, е нищожен и не поражда правни последици. Заявява, че същият е сключен между свързани лица и вероятно е антидатиран, защото е предназначен единствено да обслужва нелегитимни интереси в производството по несъстоятелност на „П.Х.“ АД /н/. Намира, че погасителната давност на вземанията е изтекла, поради което прави възраЖ.е и за погасяване на вземанията по давност.

Отбелязано е, че в списъка, като „основание на вземането“ синдикът е посочил „Предоставени парични средства от „П.Х.“ АД на „Н.Т.“ ЕООД по силата на Договор от 03.01.2013 г.

Ищецът счита, че след като „Н.Т.“ ЕООД е получател на средствата, постъпването им в неговия патримониум не може да породи вземане към „П.Х.“ АД /н/, а единствено задълЖ.е за връщането им. Намира, че най малкото поради това, соченото „основание на вземането“ не съществува.

Заявява, че както вече е посочил, представеният договор от 03.01.2013 год. за предоставяне на парични средства е нищожен и според ищеца е 2 създаден за целите на предявяването на вземането в несъстоятелността. Счита, че е видно, че договорът е антидатиран, тъй като е представен нотариално заверен препис от него с дата на заверката - 14.07.2022 год. Сочи, че това е най-ранната достоверна дата на съставянето му.

Посочва, че към тази дата обаче „П.Х.“ АД / н / е в открито производство по несъстоятелност и е обявено в несъстоятелност. Отбелязва се, че съгласно разпоредбата на чл. 658, ал. 1, т. 1 ТЗ, след откриване производството по несъстоятелност синдикът представлява несъстоятелното дружество, а след обявяването в несъстоятелност органните представители са лишени от правомощия. Твърди се, че договорът не носи подпис на синдика на „П.Х.“ АД /н/, поради което е нищожен, поради липса на съгласие от синдика само на това основание.

Дори договорът да е породил процесните вземания, което отрича, то същите са предявени извън установените в закона преклузивни срокове.

Заявено е, че както самият молител посочва, с постановяване решението по чл.710 ТЗ № 260309/01.10.2021 год. за обявяване на „П.Х.“ АД/н/ в несъстоятелност, са настъпили условията за прекратяване на договора и връщане на сумите по него. Посочва, че действително, съгласно клаузата на чл.6, т.4 от договора, същият се прекратява „в случай, че някоя от страните бъде обявена в несъстоятелност. В този случай „П.Х.“ АД дължи незабавно връщане на усвоената сума ведно с дължимата лихва“.

Според ищеца, на още по-силно основание това е така по силата на разпоредбата на чл.617, ал.1 ТЗ, според която всички парични и непарични задълЖ.я на длъжника стават изискуеми от датата на решението за обявяване в несъстоятелност.

Изложено е, че възникналите в хода на производството по несъстоятелност вземания, които не са установени със сила на присъдено нещо по смисъла на чл. 691 ТЗ, следва да бъдат предявени по общия ред, тъй като подлежат на преценка от синдика дали да бъдат включени в списък на приетите и на оспорване по реда на чл. 690 - чл. 694 ТЗ.

Сочи се, че „П.Х.“ АД /н/ е обявено в несъстоятелност с решение № 260309/01.10.2021 год., постановено по търг.дело № 83/2014 год. на Окръжен съд - С.. Решението подлежи на незабавно изпълнение.

3

Според ищеца, това означава, че настоящите вземания са предявени извън преклузивните срокове по чл. 685, ал. 1 или чл. 688, ал. 1 ТЗ, вторият и краен от които е изтекъл на 01.01.2022 год. Молбата за предявяване на вземането е постъпила в Окръжен съд - С. с вх. № 263062/18.08.2022 год.

Посочено е, че съгласно предл. второ на чл.688, ал.1 ТЗ, след пропускане на посочените срокове вземания „не могат да се предявяват“.

Заявява, че правните последици от пропускането на срока са, че непредявените вземания се преклудират.

Счита, че не е налице и хипотезата на чл. 688, ал. 3 ТЗ, защото се твърди, че предявените вземания са възникнали с договора от 03.01.2013 г., а това е преди датата на откриване на производството по несъстоятелност на „П.Х.“ АД /н/. Ето защо намира, че те не могат да бъдат предявени по реда на чл.688, ал.3 ТЗ независимо кога са станали изискуеми. Според ищеца същите е трябвало да бъдат предявени в сроковете по чл. 685, ал. 1 или чл. 688, ал. 1 ТЗ, но тази възможност е пропусната.

Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че вземанията на „Н.Т.“ ЕООД, включени в Допълнителен списък № 4 на приетите от синдика вземания на кредиторите на „П.Х.“ АД / н/, обявен в ТРРЮЛНЦ на 14.09.2022год., в общ размер 8 189 963,32 лева, от които 6 843 186,64 лева - „вземания, произтичащи от Договор скл. 03.01.2013 г“ и 1 346 776,68 лева - „лихви за период от 16.08.2019 г. до 16.08.2022 г.“, не съществуват.

Претендират се сторените деловодни разноски.

В законния срок по делото е постъпил отговор на исковата молба от синдика на „П.Х.“ АД /в несъстоятелност/, с който оспорва изцяло предявения иск.

Изразява несъгласие с аргументите на представителя на ищеца, че соченият договор е нищожен и непоражда правни последици.

Твърди се, че „Н.Т." ЕООД не притежава предявеното вземане, но дори и да съществува, то същото е предявено извън установения в закона преклузивен срок. Визира се, че възникналите преди откриването на производството по несъстоятелност вземания следва да бъдат предявени в преклузивните срокове по чл.685,ал.1 или чл.688 , ал.1 от ТЗ, Съгласно 4 предлоЖ.е второ на чл.688, ал.1 от ТЗ, след пропускане на посочените срокове вземанията не могат да се предявяват.

На първо място сочи, че сроковете за предявяване на вземанията са различни в зависимост от това кога е възникнало вземането - до датата на откриване на производството по несъстоятелност или след тази дата. Посочва, че според легалното определение на понятието „дата на откриване на производството по несъстоятелност, дадено в чл. 634а ТЗ, това е датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, а не от влизане в сила на решението или на вписването му в регистъра. Отбелязва, че вземане, възникнало на датата на откриване на производството по несъстоятелност, по арг. на чл. 634а, изр. 2-ро ТЗ, следва да се счита за възникнало след откриване на производството по несъстоятелност.

Изложено е, че вземанията, възникнали до датата на откриване на производството по несъстоятелност (т. нар. стари вземания) и вземания, възникнали след датата на откриване на производството по несъстоятелност (т. нар. нови вземания), се предявяват в различни срокове, като само по отношение на старите вземания има преклузивен срок за предявяването им чл. 688, ал. 1, изр. 2 - ро ТЗ.

Сочи се, че именно наличието на старите вземания е обусловило състоянието на неплатежоспособност, съответно на свръхзадълженост, констатирани с решението за откриване на производството по несъстоятелност. Ето защо заявява, че законодателят въвежда кратки срокове (основен и допълнителен) за тяхното предявяване, като целта е бързо установяване, а от там и удовлетворяване, на кредиторите в производството по несъстоятелност. Посочва, че старите вземанията - възникнали до откриване на производството по несъстоятелност, трябва да се предявят в рамките на сумарен 3-месечен преклузивен срок от вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност в търговския регистър, който включва:

1-месечен срок от вписване на решението за откриване на производството по несъстоятелност в търговския регистър - чл. 685, ал. 1 ТЗ; и 2-месечен срок по чл. 688, ал. 1 ТЗ, който тече след изтичането на едномесечния срок по чл. 685, ал. 1 ТЗ. Допълнителният срок по чл.688, ал. 1 ТЗ е предвиден, тъй като пропускането на сроковете за предявяване на старите вземания е свързано с много тежки последици за кредитора - погасяване на процесуалното му право 5 да предяви вземането, а от там и на правото му на принудително изпълнение в производството по несъстоятелност, което на практика по правило води до невъзможност кредиторът да реализира вземането си, тъй като пътят му на удовлетворяване, както в универсалното, така и индивидуалното принудително производство е затворен (виж чл. 638 ТЗ).

Посочва, че новите вземания - възникнали на/след откриване на производството по несъстоятелност, се предявяват в срока от настъпването на падежа им до приключване на производството - чл. 688, ал. 3 и чл. 639 ТЗ.

Сочи се, че за разлика от старите вземания, правилото при новите вземания е, че те следва да се удовлетворят на падежа - чл. 639 ТЗ, и то без да е необходимо предявяването и приемане им по реда на Глава четиридесет и трета на ТЗ. Отбелязва, че ако обаче на кредитора не са плати на падежа, от момента на настъпването му за кредитора възниква правото на предявяване на вземането и той може да го упражни (чл. 688, ал. 3 ТЗ, вр. чл. 639 ТЗ и чл. 722, ал. 1, т. 7 ТЗ).

Твърди се, че в настоящият случай, „Н.Т." ЕООД има ново възникнало вземане към „П.Х." АД (в несъстоятелност). На 03.01.2013г. между „Н.Т." ЕООД и „П.Х." АД (в несъстоятелност) е сключен Договор, по силата на който „Н.Т." ЕООД се е задължило да предаде в собственост на „П.Х." АД сумата от 20 000 000 лева. Договорът е сключен за срок от 10 години, изтичащ на 03.01.2023г., като страните са се споразумели „Н.Т." ЕООД да предостави сумата изцяло или на части по банковата сметка на „П.Х." АД или по банковата сметка на трето лице по нареждане на холдинговото дружество.

Сочи, че са представени платежни нареждания, от които е видно, че извършените плащания от „Н.Т." ЕООД към трети лица по нареждане на „П.Х." АД са в общ размер на 6 843 186,64 лева. Удостоверено е, заемна сума в този размер е предоставена от „Н.Т." ЕООД на „П.Х." АД. В чл.6, т.4 от подписания договор е предвидено, че същият се прекратява, в случай че някоя от страните бъде обявена в несъстоятелност, като в този случай „П.Х." АД дължи незабавно връщане на усвоената сума ведно с дължимата лихва.