Решение № 41 от 02.05.2023, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Самоков, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Янко В. Чавеев при участието на секретаря Дарина Ив. Николова като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Административно наказателно дело № 20221870200363 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

А. А. А. от гр. Самоков обжалва изцяло Наказателно постановление № 21-0338001024, издадено на 15.12.2021 г. от Е. П. Ф., на длъжност Началник група към ОДМВР – София, РУ - Самоков, с искане за неговата отмяна поради незаконосъобразност.

Пред съда жалбоподателят се представлява от пълномощника си адв. Д. С., който заявява, че поддържа жалбата и в хода на устните състезания развива изложените в нея съображения, обосноваващи искането за отмяна на наказателното постановление.

Претендира разноски.

Въззиваемата страна не се представлява и не заявява становище по жалбата.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е по Глава Трета, раздел V от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Жалбата е подадена от легитимирано лице в законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – Самоков наказателно постановление (НП) в обжалваните му части, поради което е допустима.

По съществото на жалбата съдът намира следното:

1

Административно-наказателното производство е образувано по реда на чл. 36, ал.

1 от ЗАНН със съставяне на 5.7.2021 г. на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) от Й. И. А., на длъжност „мл. автоконтрольор” в РУ – Самоков, за това, че на 5.7.2021 г. в 21,28 ч. в гр. С. по ул. „Г. И.“ с посока на движение от ул. „Х.

М.“ към ул. „Д. Д.“ жалбоподателят управлява лек автомобил „Ф. Г.“ с рег. табели .., собственост на Г. А. Н., ЕГН **********, като водачът управлява моторно превозно средство (МПС) със служебно прекратена регистрация и не представя контролен талон към СУМПС. Посочено е в АУАН, че с така описаните си деяния жалбоподателят е нарушил съответно чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП.

Въз основа на АУАН административно-наказващият орган е издал обжалваното НП, в което е възприел изцяло фактическите констатации на актосъставителя и е квалифицирал деянието на жалбоподателя, изразяващо се в управление на МПС със служебно прекратена регистрация като нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП му е наложил глоба в размер 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и е квалифицирал деянието на жалбоподателя, изразяващо се в управление на МПС, без да представи контролен талон към свидетелството си за управление на МПС, като нарушение на чл.

100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, за което на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП му е наложил глоба в размер 10 лв.

В частта му, с която за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на жалбоподателя на основание чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП са наложени административните наказания „глоба“ в размер 200 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, обжалваното НП е незаконосъобразно.

Установява се от приетото като доказателство по делото писмо рег. № 10300023509/30.11.2022 г. от сектор „Пътна полиция“ в отдел „Охранителна полиция“ в ОДМВР – Пловдив, че на 19.5.2020 г. Г. А. Н., ЕГН **********, е регистрирал в сектор „Пътна полиция“ МПС „Ф. Г.“ с рег. № .., както и че на 21.12.2020 г. в Автоматизираната информационна система „КАТ – Регистрация“ е регистриран договор за покупко-продажба (№ 4793 при нотариус № 639) с предстоящ собственик С.

М. Ш., ЕГН **********, като на 22.2.2021 г. регистрацията на горепосоченото превозно средство е служебно прекратена на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, тъй като превозното средство не е пререгистрирано. Видно е също така от това писмо, че на 18.1.2022 г. регистрацията отново е служебно прекратена с налагане на ЗППАМ с № 21-0338-000246/29.11.2021 г. за срок от 6 месеца.

От подробното съдържание на гореобсъденото писмо от ОДМВР – Пловдив е видно, че към датата на вмененото на жалбоподателя административно нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП (5.7.2021 г.) той не е бил нито праводател, нито правоприемник по договора за продажба на управляваното от него МПС – л. а. „Ф. Г.“ 2 с рег. табели с номера .. Следователно към тази дата не е било налице основание той да бъде уведомяван за служебното прекратяване на регистрацията на автомобила на основание чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, нито по делото има каквито и да било доказателства за такова фактическо уведомяване. От друга страна, по делото не са събрани и доказателства за факти, които биха могли да бъдат ценени като индиция за знание у жалбоподателя, че управлява МПС със служебно прекратена регистрация или за това, че той е могъл и е бил длъжен да знае това обстоятелство, още повече, че информацията за служебното прекратяване на регистрацията на МПС не е общодостъпна. Ето защо съдът намира, че макар и да осъществява обективните признаци на административно нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, деянието на жалбоподателя не е съставомерно от субективна страна като такова административно нарушение, защото не се установява по необходимия съгласно чл.

303, ал. 2 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН несъмнен начин то да е извършено виновно – с умисъл или по непредпазливост по смисъла на чл. 7, ал. 1 и 2, вр. чл. 11 от ЗАНН, вр. чл. 11, ал. 2 и 3 от НК. По тези съображения обжалваното НП, в частта му, с която на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за административно нарушение по чл. 175, ал. 3, предл. първо от ЗДвП, е издадено в нарушение на материалния закон и следва да бъде отменено в тази му част.

Наказателното постановление е законосъобразно в частта му, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер 10 лв. за административно нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП.

За това административно нарушение АУАН е съставен при спазване на разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, отговаря на императивните изисквания към съдържанието му, установени в чл. 42, ал. 1 от ЗАНН и е връчен на жалбоподателя по реда на чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. В обобщение – АУАН е редовно съставен и на основание чл. 189, ал. 2 от ЗДвП се ползва с презумптивна доказателствена сила за отразените в него факти, относими към това административно нарушение. Въз основа на така съставения АУАН за това нарушение в законоустановения срок е издадено НП от компетентен орган, оправомощен съгласно т. 2.9. от Заповед рег. № 8121з515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи, издадена на основание чл. 189, ал. 12 от ЗДвП – с оглед служебно известното на съда обстоятелство, че лицето, посочено в НП като негов издател, а именно Е.П. Ф., към датата на издаване на НП (15.12.2021 г.) е заемал длъжността „Началник група „Охранителна полиция““ в ОДМВР – София, РУ – Самоков.

В АУАН е посочено, че при извършената проверка жалбоподателят не е представил контролен талон към свидетелството си за управление на МПС (СУМПС).

Тези факти са обективно възприети от актосъставителя и така са отразени от него в АУАН. Те могат да бъдат външни признаци на неизпълнение на различни задължения 3 на водача – било да носи този документ при управление на МПС, било да заплати наложени му глоби за предходни административни нарушения, предвид което контролният талон му е бил отнет и не му е бил върнат (чл. 157, ал. 6-8, вр. чл. 190, ал.

3 от ЗДвП). При липсата на по-конкретни, установени в хода на административнонаказателното производство, данни за обстоятелствата, поради които жалбоподателят не е представил контролния талон към издаденото му СУМПС при спирането на автомобила в гр. С.на ул. „Г. И.“ на 5.7.2021 г. в 21,28 ч., административнонаказващият орган правилно – в съответствие с формалната, правната и житейската логика – е приел, че жалбоподателят не е представил контролния талон към СУМПС при проверката, защото не го е носил със себе си и така законосъобразно е формирал извод, че това деяние на жалбоподателя е съставомерно от обективна и субективна страна като административно нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП.

За това административно нарушение административно-наказващият орган законосъобразно е ангажирал административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, като му е наложил предвидената в твърд размер глоба в размер 10 лв., която не подлежи на намаляване от съда, а с оглед чл. 189з от ЗДвП разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН е в случая неприложима. Наред с това, деянието на жалбоподателя е типично за този вид административни нарушения, а ниската степен на обществена опасност на нарушението е отчетена от законодателя чрез определяне на един минимален размер на глобата за него и не може да обоснове приложение на чл. 9, ал. 2 от НК по препращащата разпоредба на чл. 11 от ЗАНН.

По изложените съображения, при липсата на основания за изменение или отмяна на НП, в частта му, с която на жалбоподателя е наложена глоба в размер 10 лв. за административно нарушение по чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗДвП, същото е законосъобразно и следва да бъде потвърдено в тази му част.

По разноските:

Съгласно представения договор за правна защита и съдействие възнаграждението на пълномощника на жалбоподателя е уговорено и платено в общ размер 300 лв. за процесуално представителство по делото. Следователно е невъзможно да се приеме, че определени части от възнаграждението са уговорени и платени за правна защита и съдействие по отделните административно-наказателни обвинения. Затова изходът на делото, изразяващ се в отмяна и потвърждаване на НП в различни негови части, не може да бъде критерий за определяне на размера на дължими на жалбоподателя разноски съобразно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК, нито съобразно чл. 189, ал. 4 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН – не може да се определи за защита срещу коя част от НП е уговорено и платено конкретно възнаграждение, а оттам и да се прецени на основание чл. 63д, ал. 2 от ЗАНН дали то е прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. От друга страна, аналогията с чл. 78, ал. 1 4 от ГПК, макар и привидно допустима с оглед чл. 144, вр. чл. 143, ал. 1 от АПК и чл.

63д, ал. 1 от ЗАНН, би била напълно произволна – тя не би взела предвид, че отделните административни нарушения не са предмет на искови претенции в настоящото производство, а и би била безсилна да определи в какво съотношение би имал право на разноски жалбоподателят – съобразно броя на административните нарушения, за които НП е частично отменено, респ. потвърдено или съобразно размерите на наложените в отделните му части административни наказания, още повече, че в случая те не са само парични.

Затова съдът намира, че в случая единственият разумен начин да се разреши въпросът за отговорността на ответника по жалбата за разноски стои в светлината на субективното виждане на жалбоподателя за изход на делото при уговаряне и плащане на общ размер на адвокатско възнаграждение по делото. Щом жалбоподателят така е уговорил и платил възнаграждението, без в договора за правна защита и съдействие да е определено конкретно възнаграждение, относимо към отделните нарушения, санкционирани с обжалваното НП, следователно от негова гледна точка евентуалната отмяна и потвърждаване на НП от съда в различни негови части е равнозначно на изменение на НП. При изменение на НП обаче жалбоподателят няма право на разноски за адвокатско възнаграждение и аргумент в тази насока е неизгубилото сила Тълкувателно решение № 3 от 08.04.1985 г. по н. д. № 98/1984 г. на ОСНК на ВС на НРБ. Затова разноски на жалбоподателя не се присъждат, но този резултат не следва да бъде обективиран в диспозитива на решението, тъй като отговорността за разноски е вторична правна последица от уважаване на жалбата изцяло, което в случая не е налице.