Решение № 78 от 24.02.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Плевен, 24.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВАСТОЯНОВА

Членове:

РЕНИ В. Г.ЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно гражданско дело № 20224400500867 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК.

Образувано е, след като с определение № 4191 от 07.11.2022 г., постановено по гр.д. № 3844/2022 г. по описа на ВКС, е оставена без разглеждане подадена от ЕТ „Д. – И. М.“ гр. Плевен молба с вх.№

18384/29.07.2022 г. с искане за отмяна на влязлото в сила на 11.05.2022 г. решение № 677/11.05.2022 г. по гр.д. № 6688/2021 г. на Районен съд – Плевен и е разпоредено делото да се изпрати на Окръжен съд – Плевен за извършване на преценка дали подадената молба за отмяна няма характера на такава по чл. 240, ал. 1 от ГПК и с оглед на това въззивният съд да прецени нейната допустимост и редовност. В молбата са изложени оплаквания, че от представените разписки за връчване съобщения на ответника не се установява дали е налице достъп до канцеларията на търговеца или такава въобще липсва на последния адрес, регистриран в търговския регистър, с оглед на което приетата от съда за редовно изпълнена процедура по уведомяване на едноличния търговец по реда на чл. 50, ал. 4, вр. с чл. 47, ал. 1 ГПК се явява опорочена. Молителят счита, че предвид незаконосъобразното му 1 уведомяване, вследствие нарушаване на съответните процесуални правила, е бил лишен от възможността да участва в делото, съответно да бъде надлежно представляван.

Претендира отмяната на постановеното от първоинстанционния съд неприсъствено решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд.

В съдебно заседание молбата се поддържа от процесуалния представител на страната адв. Н. Н. от АК-Плевен.

Ответникът по молбата Б. В. Ц. изразява становище за нейната неоснователност чрез пълномощника адв. Г. Г. от АК-Плевен. Подробни съображения са изложени в представения писмен отговор.

С определение от 29.12.2022 г. по настоящото дело Плевенският окръжен съд е приел, че молбата на Ет „Д. – И. М.“ гр. Плевен по реда на чл.

240, ал. 1 ГПК е подадена в срок и е допустима.

Разгледана по същество, молбата е неоснователна, предвид следните съображения:

Производството по гр.д. № 6688/2021 г. по описа на Районен съд – Плевен е приключило с постановяване на неприсъствено решение по чл. 239 ГПК от 11.05.2022 г., с което ЕТ „Д. – И. М.“, със седалище гр. Плевен, представляван от И. П. М., е осъден на основание чл. 365 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да заплати на Б. В. Ц., от гр. Плевен, сума в размер на 22 000 лв., представляваща неплатен остатък по сключено между страните споразумение от 27.04.2015 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК, страната, срещу която е постановено неприсъствено решение, може да поиска от въззивния съд неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото при наличието на предпоставките на някоя от визираните хипотези. В случая с депозираната от едноличния търговец молба е обоснована хипотезата на чл.

240, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно ненадлежно връчване на преписа от исковата молба или призовките за съдебното заседание на ответника.

Връчването на съобщения и призовки на търговец, каквото качество има молителят, който е ответник в производството пред районния съд, се 2 извършва по последния, посочен в търговския регистър адрес, съгласно разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК. Нормата е специална и се прилага само за случаите на призоваване на търговци и юридически лица.

Установено е по делото, че вписаният в търговския регистър адрес на управление на ЕТ „Д. – И. М.“ е този, посочен в исковата молба и на същия адрес са изпращани съобщенията и призовките на ответника, а именно: гр.

Плевен, ***.

Плевенският окръжен съд приема, че изпратеното на адреса на регистрацията на търговеца съобщение с препис от исковата молба е било оформено според изискванията на ГПК, като длъжностното лице – връчител е отразило, че адресът е бил посетен на три различни дати и не е било открито лице за контакт на този адрес.

Съгласно чл. 50, ал. 4 ГПК, когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, като второ уведомление не се залепва. По този ред е процедирал първоинстанционният съд в процесния случай. Отразените в съобщението данни, касаят именно хипотезата, при която връчителят не е намерил някой, който е съгласен да получи съобщението. Това е така, тъй като от данните по приложената разписка е видно, че и при трите посещения на адреса връчителят не е намерил лице за контакт на този адрес, респективно същият не е получил информация и не би могъл да отрази такава в разписката дали съществува офис/канцелария на търговеца.

Ето защо, след като не е било осъществено връчване по реда на чл. 50, ал.3 ГПК на съдебните книжа на посочения в исковата молба адрес на управление на търговеца-ответник, който адрес съвпада с вписания в търговския регистър, правилно първоинстанционният съд е разпоредил връчване чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.

От писмените доказателства по делото се установява, че след разпореждането на съда адресът е бил посетен от връчителя, който е залепил уведомление на таблото на вход „В“ и е пуснал такова в пощенската кутия на ап.12, съгласно отразеното в разписките.

При тези данни, въззивният съд намира, че съобщението с приложения препис от исковата молба са били надлежно връчени на ответника ЕТ „Д. – И.

3

М.“ гр. Плевен по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК - чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК, когато връчването на съобщение се осъществява чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината. В случая длъжностното лице – връчител е извършило залепване на уведомление на 07.12.2021 г., като в същото е указан двуседмичен срок за адресата да се яви в канцеларията на съда и да получи книжата. Това не е сторено и с изтичането на указания срок съобщението се счита връчено на ответника по делото и от този момент за него е започнал да тече едномесечният срок за отговор по чл. 131 ГПК.

След служебно извършена справка в търговския регистър, районният съд е изпратил призовка за насроченото по делото първо съдебно заседание на адреса на управление на търговеца-ответник, който, видно от данните по справка не е променен. В приложената разписка е отразено, че при посещение на адреса връчителят е получил информация от съседи, че адресатът от години не живее в апартамента, а живее на село, но не знаят кое е селото. Въз основа на тези данни, районният съд отново е разпоредил залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, което е сторено.

Тъй като към датата на провеждане на първото по делото съдебно заседание не е бил изтекъл указаният срок за получаване на съобщението, районният съд е приел, че ответникът е нередовно призован, поради което не е дал ход на делото. Дадени са указания на длъжностното лице – връчител за своевременно връчване призовка на ответника.

В следващото съдебно заседание, проведено на 11.04.2022 г. районният съд е приел, че ответникът е редовно призован, тъй като същият е търсен повече от един месец на адреса на управление на фирмата и не е открито лице, което да получи призовката. Тези обстоятелства се установяват от приложената разписка към върнатата в цялост призовка, в която е отразено още, че по данни на К. Р. адресатът живее в гр. П..

При това положение се налага извод, че първоинстанционният съд правилно е приложил хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК, като е приел, че е налице редовно призоваване на ответника за съдебното заседание, в което съдебното дирене е обявено за приключило и е даден ход на делото по същество.

4

Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, свързано с връчването на съобщенията и призовките на ответника, поради което следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по обоснованата в молбата на ЕТ „Д. – И. М.“ гр. Плевен хипотеза на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК.

Това неоснователна. налага молбата да бъде оставена без уважение като

С оглед изхода на настоящия спор, на ответника по молбата следва да бъдат присъдени направените от него и претендирани с депозирания писмен отговор на молбата деловодни разноски в размер на 700 лв., съобразно приложения договор за правна защита и съдействие.

Воден от горното, Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЕТ „Д. – И. М.“, със седалище гр. Плевен, ЕИК 114039249, представляван от И. П. М., за отмяна на основание чл. 240, ал. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 677 от 11.05.2022 г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д.

№ 6688/2021 г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЕТ „Д. – И. М.“ гр. Плевен, ЕИК 114039249, да заплати на Б. В. Ц., ЕГН **********, сумата 700 лв.

/седемстотин лева/, представляваща направени разноски по делото пред настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5