Определение № 1656 от 24.06.2026, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1656 гр. Пловдив, 24.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева като разгледа докладваното от Иван Анастасов Въззивно частно гражданско дело № 20265300501234 по описа за 2026 година

Производство по реда на чл.274, ал.1, т.2, вр. чл.248 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Кредисимо“ЕАД, в качеството му на ответник по гр.д.№ 1883/2024г. на Районен съд- гр.Карлово, против постановеното по делото определение № 301/19.03.2026г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за изменение на постановеното по делото решение № 293/19.07.2025г. в частта му за разноските, като присъденото в полза на пълномощника на ищцата Е. М. Б.- адв.К. К., адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА бъде намалено до размер от 400 лева.

В частната жалба се сочи, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че определеното адв.възнаграждение за оказана безплатна правна помощ в размер от 803,54 лева не е съобразно с правната и фактическа сложност на спора по делото. Съобразно с решение от 25.01.2024г. по дело С- 438/22 на СЕС същото следвало да бъде присъдено в размер под минимума по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа.

От въззиваемата Е. Б. не е подаден отговор на частната жалба.

ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:

Производството по гр.д.№ 1883/2024г. на Районен съд- гр.Карлово е образувано по искова молба от Е. Б. против „Кредисимо“ЕАД, с която са предявени искове по чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. С постановеното по делото решение № 293/19.07.2025г. „Кредисимо“ЕАД е осъдено да заплати на ищцата сумата от 745,20 лева, представляваща дадена без основание сума през периода от 06.01.2022 г. до 29.03.2022 г., както и сумата от 2065,15 лева, представляваща дадена без основание сума през периода от 29.07.2022 г. до 22.12.2022 г., като исковете са отхвърлени съответно за разликата над 745,20 лева до пълния предявен размер от 1393,56 лева и за разликата над 2065,15 лева до пълния предявен размер от 2369,69 лева. По съразмерност в полза на „Кредисимо“ЕАД са присъдени 178,34 левасъдебни разноски, а в полза на пълномощника на ищцата Е. М. Б.- адв.К. К., е присъдено адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 803,54 лева. В мотивите към решението е прието, че не се установява връзка между извършените от Б. плащания в полза на „Кредисимо“ЕАД и посочените от дружеството два договора за кредит, при което исковете са частично уважени поради изначална липса на основание за плащанията, а не поради недействителност на договорите за кредит. Прието е също така, че „на адвокат адв. К. К.

1 следва да бъде определено възнаграждение в общ размер на 676,00 лева за предоставена безплатна защита и съдействие на ищеца Е. М. Б. по реда на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА, която сума се определя и с оглед продължителността на производството, и явяването й в съдебно заседание, както и общо 400 лева за явяването й в съдебни заседания след второто“.

Минималните размери на адвокатските възнаграждения са определени в приетата с решение на Висшия адвокатски съвет Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа / старо заглавие Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения/. Тази наредба е предмет на разглеждане в Решение на Съда на Европейския съюз от 23.11.2017г. по съединени дела С- 427/16 и С- 428/16. В т.1 от това решение е записано следното:“Член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат- под страх от дисциплинарно производство срещу адвоката- да договорят възнаграждение в понисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет (България), и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС. Запитващата юрисдикция следва да провери дали с оглед на конкретните условия за прилагането й такава правна уредба действително отговаря на легитимни цели и дали така наложените ограничения се свеждат до това, което е необходимо, за да се осигури изпълнението на тези легитимни цели“. Следователно СЕС не е констатирал директно противоречие на националната правна уредба с правото на ЕС, а е дал указание във всеки един конкретен случай съдът да извърши преценка относно това, дали приложението на предвиденото в Наредба № 1 от 9.07.2004г. минимално възнаграждение би довело до ограничаване на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, т.е. дали това не би довело до недопустимо ограничаване на свободата на договаряне. Също така в т.3 от Решение от 25.01.2024г. по дело С- 438 на СЕС се приема, че „Член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги“. Както е прието и в определение № 50015/16.02.2024 г. по ч.т.д. № 1908/2022 г., II т. о., размерите на адвокатските възнаграждения в НМРАВ / с ново заглавие Наредба за възнаграждения за адвокатска работа/ могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

Съгласно трайната съдебна практика на ВКС за завеждането и воденето на делото ще се дължи едно общо адвокатско възнаграждение за пълномощника на ищеца. Така например в мотивите към Определение № 533 от 30.10.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1649/2017г., I т.о., ТК се сочи следното: „Неоснователни са оплакванията на жалбоподателите, че минималният размер на адвокатското възнаграждение следва да се определя съобразно материалния интерес на всеки от исковете поотделно, а не от аритметичния сбор на всички претенции“. В същия смисъл са и Определение № 366/18.07.2016 г. по ч. гр. д. № 2443/16 г. на ВКС, ГК, IV г. о. , Определение № 95/03.04.2017 г. по ч. гр. д. № 868/17 г. на ВКС, ГК, III г. о., Определение № 292/13.06.2017 г. по ч. гр. д. № 2096/17 г. на ВКС, ГК, IV г. о., в които се приема, че в хипотезата на обективно съединяване на искове материалният интерес съвпада със сбора от цената на отделните искове“. В цитираната съдебна практика се приема също така, че правилото на чл.2, ал.5 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнагражденията за адвокатска работа, а именно да се определя адв.възнаграждение за всеки предявени иск поотделно, е приложима, когато са предявени различни по вид и основание искове, но не и, 2 както е в настоящия случай, когато исковете произтичат от едно и също правоотношение / по- точно липса на правоотношение/.

Сборът от цената на исковете е в размер от 3763,15 лева, а уважената част от тях е в общ размер от 2810,35 лева. Посоченото в мотивите към решението на РС- Карлово основно възнаграждение в размер от 676 лева е изчислено на база на сумата от 3763,15 лева, като същото, ведно с възнаграждението по чл.7, ал.9 от Наредба № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа за защита по дело с повече от две заседания в размер от 400 лева, е намалено, съразмерно с отхвърлената част от исковете. Спорът по първоинстанционното дело не се отличава с особена правна и фактическа сложност, тъй като единственото твърдение на ищцата- въззиваема в настоящето производство, е за липса на основание за извършеното от нея плащане. Доказването на такова основание е в тежест на ответната страна. Ето защо, настоящият състав на ПОС намира, че основното адв.възнаграждение за оказана безплатна правна помощ следва да бъде определено под минимума по чл.7, ал.2, т.2 от наредбата, а именно в размер от 600 лева. Възнаграждението п о чл.7, ал.9 от наредбата също ще следва да бъде намалено наполовина, тъй като в проведеното на 25.03.2025г. публично съдебно заседание не са извършени никакви процесуални действия, като делото само е отсрочено за изготвяне на заключение по СТЕ.

Съответно- адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА ще следва да бъде определено в размер от 800 лева, като съобразно с отхвърлената част от исковете, същото бъде редуцирано до размер от 597,45 лева, равняващи се на 305,50 евро.

Предвид гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 301/19.03.2026г. по гр.д.№ 1883/2025г. на Районен съдгр.Карлово, с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя „Кредисимо“ЕАД за изменение на постановеното по делото решение № 293/19.07.2025г. в частта му за разноските, като присъденото в полза на пълномощника на ищцата Е. М. Б.- адв.К. К., адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА бъде намалено до размер от 597,45 лева, като вместо това

ИЗМЕНЯ решение № 293/19.07.2025г. по гр.д.№ 1883/2025г. на Районен съдгр.Карлово в частта му за разноските, като намаля присъденото в полза на пълномощника на ищцата Е. М. Б.- адв.К. К., адв.възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА до размер от 597,45 лева.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от „Кредисимо“ЕАД частна жалба против определение № 301/19.03.2026г. по гр.д.№ 1883/2025г. на Районен съд- гр.Карлово в останалата му част.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3