Решение № 1753 от 17.10.2022, Административен съд - Пловдив

Р Е

Ш Е Н

И Е

Номер 1753

Година 2022, 17.10. Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ІІ отд.,VІІ състав на 28.09.2022 година в публичното заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯВОР КОЛЕВ

Секретар: ПЕТЯ

ПЕТРОВА с участието на прокурора МИРОСЛАВ ЙОСИФОВ, като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЯВОР КОЛЕВ адм. дело номер 489 по описа за 2022 година и като обсъди:

Производство пред първа инстанция.

Ищецът М.С.Б.,*** е предявил срещу ответника Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ - София, бул.”Ген.

Николай Столетов”№21 претенции за присъждане на сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба до крайното и изплащане, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в обида, възмущение, стрес, притеснения и психологичен дискомфорт, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в Затвора – Пловдив за периода от 16.09.2019г. до 22.02.2022г./датата на предявяване на исковата молба/. Твърди се неосигуряване на достатъчно жилищна площ/пренаселеност на килиите – „под 3 кв.м. нетна жилищна площ“/; лоша хигиена – наличие на дървеници, хлебарки и гризачи в килиите; липса на течаща топла вода. С горното се презюмира нарушаване правата по чл.3 от Европейската конвенция за защита на правата на човека/ЕКЗПЧ/ и чл.3 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/. Претендира се присъждане на сторените по делото разноски в размер на 10 лева – заплатена държавна такса.

Ответникът – Главна Дирекция “Изпълнение на наказанията” - София, чрез процесуалния си представител юриск.Ч., счита така предявените претенции за неоснователни, поради което настоява за отхвърлянето им. Твърди, че за периода 13.11.2015г. – 16.09.2021г. на ищеца е присъдено обезщетение в размер на 4 060 лева по адм. дело №2868/2019г. по описа на Административен съд – Пловдив. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава заключение за частична основателност на исковите претенции.

Пловдивският административен съд – Второ отделение, Седми състав, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното.

Съгласно постъпили данни от Затвора – Пловдив с писмо рег.№1145/ 08.03.2022г./л.17 и сл./, неоспорени от страните по делото, се установява, че към 16.09.2019г. ищецът е бил настанен в Трета група в стая №33 и е пребивавал в нея до 26.08.2021г. вкл., като стаята е с площ от 29,60 кв.м./без санитарния възел/, с два отваряеми прозореца с размери 1,20/1,20 м. и 1,20/1,20 м. и санитарен възел с площ от 3,96 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 1,20/1,20 м. Капацитетът за настаняване в стаята е до 7 л.св., а за периодите от 17.09.2019г. до 24.09.2019г. вкл., от 04.10.2019г. до 17.10.2019г. вкл., от 22.10.2019г. до 05.11.2019г. вкл., от 19.11.2019г. до 03.06.2020г. вкл., от 05.06.2020г. до 11.06.2020г. вкл., от 19.06.2020г. до 07.07.2020г. вкл., от 11.12. 2020г. до 22.12.2020г. вкл., от 19.01.2021г. до 04.02.2021г. вкл., от 19.02.2021г. до 28.03.2021г. вкл. и от 11.06.2021г. до 29.06.2021г. вкл. се установява, че във въпросната стая са пребивали между 8 и 11 л.св.

С протокол №4765/27.08.2021г. ищецът е преместен в стая №26, която е с площ от 27,80 кв.м./без санитарния възел/, с два отваряеми прозореца с размери 0,92/1,17 м. и 1,11/1,00 м., със санитарен възел с площ от 3,76 кв.м. с един отваряем прозорец с размери 0,50/0,50 м. Капацитет за настаняване в стаята е до 6 л.св., а за периодите от 27.08.2021г. до 07.09.2021г. вкл., от 10.09.2021г. до 15.09.2021г. вкл. и от 05.10.2021г. до 22.02.2022г. вкл./датата на подаване на исковата молба/ се установява, че във въпросната стая са пребивавали между 7 и 8 л.св.

Констатира се също така, че къпането в Затвора – Пловдив е в обща баня, като всички лишени от свобода имат достъп до течаща топла вода съгласно утвърден график за разпределение на времето на лишените от свобода от съответната група, а като работещ/назначен със Заповед №263/15.02. 2017г. в „Обособено производство“/, Б. е имал достъп до банята всеки ден след приключване на работния процес. През исковия период в Затвора – Пловдив не са правени основни ремонти в стаите, в които е пребивавал л.св., но са извършвани текущи ремонти, като е извършвана своевременна смяна на течащи кранчета, отстранявани са течове, сменяни са осветителни тела и не се допуска да има счупени прозорци, тъй като същите се подменят своевременно. Във всяко спално помещение има течаща вода и санитарен възел и л.св. имат неограничен достъп до тях. В Затвора – Пловдив отоплението се извършва посредством централно парно, спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация, като проветряването на помещенията се извършва от л.св., настанени в стаята и никога не е имало проблем стаята да бъде проветрена. ГДИН сключва централен договор за ДДД обработки на всички помещения в затворите и общежитията към тях, има утвърден график, по който се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията, като в подкрепа на изложените твърдения, са приложени договори и протоколи за ДДД обработка/л.23-50, л.53-60/.

Като свидетел по делото е разпитан И.В.В., от показанията на който се установява, че познава ищеца от 2017г., били са заедно в една килия, но в момента не са. Твърди, че ищецът е бил в килия №26, която е преходна и в едната/преходна/ стая са били шест човека, таванът е мухлясал, скъсан е балатумът, имало дупки по стените, които се пълнят с хлебарки и дървеници, имало едно малко прозорче, няма дежурно осветление вечерно време, лятото няма постоянно студена вода. Ищецът често ходел при свидетеля, за да си споделят, но свидетелят не ходел при него, тъй като било много тясно и нямало къде да седне.

От 2019г. ищецът е бил в килия с по 9, 10, 11 човека, като там, където бил настанен той/едната преходна стая/, били по 5-6 човека, при положение, че стаите са около 11 кв.м. Твърди, че тяхната килия е най-лоша, понеже като се отвори вратата и има само една пътека, която е до тоалетната и не можеш да имаш собствен кът – да си сложиш масичка и да хапнеш. Според свидетеля топла вода в килиите никога не е имало, дрехите си ги перат в банята, в която има около 12 душа, от които работят 5-6 и по едно и също време пускат по 30-40 човека, дрехите си ги перат в стаите, взимат от банята малко топла вода и така, сушат ги горе на вишките в килията, на леглото висят. Банята се ползва само вторник и четвъртък – два пъти в седмицата, но ако си работещ - банята е всеки ден.

Посочва също така, че не знае на какъв период минават, но минават да пръскат, въпреки това дървениците не умират, хлебарките – също, дори стават повече, дървеници си има постоянно, хлебарки – също. Хигиената в стаята се поддържа от настанените в килията, но от много време не са давали метли и парцали, преди са давали на половин година една метла и парцал, но сега не давали, препарати давали – един прах на двама човека и около 300-400 грама веро, давали и сапун.

Свидетелят твърди, че ищецът всеки ден му се оплаквал, че не е спал, че пак са го наяли, дори няколко пъти е виждал как дървениците вървят по дрехите му, като на него също се е случвало, оплаквали са се, дори свидетелят е ходил лично при началника в ръка с една дървеница. Ищецът няколко пъти бил спал на земята, тъй като вишките и дюшеците били пълни с дървеници и го болял кръстът. За други оплаквания свидетелят не си спомня.

Съдът приема свидетелските показания за логични, последователни и почиващи на непосредствени впечатления и спомени на свидетеля, като същите ще се преценяват от съда, с оглед на всички други данни по делото.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното.

Разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл.3 ЗИНЗС. Така, съгласно чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът по чл.284 ал.1 се разглежда по реда на глава единадесета от АПК, а съгласно чл.205 АПК, искът за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите.

Ответникът в настоящото производство - Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ със седалище гр.София, съгласно чл.12 ал.2 ЗИНЗС е юридическо лице към министъра на правосъдието и осъществява прякото ръководство и контрола върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби, част от структурата, на което са областните служби „Изпълнение на наказанията“ съгласно чл.12 ал.1 и 3 ЗИНЗС. За вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на администрацията на затворите и областните служби „Изпълнение на наказанията“ и длъжностни лица в системата на тази администрация, отговаря юридическото лице.

При това положение, Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ за исковия период има както процесуална, така и материалноправна легитимация да отговаря по предявените искове.

На следващо място е необходимо да се отбележи, че установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт.

За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл.3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл.284 ал.5 ЗИНЗС оборима презумпция.

Или иначе казано, отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение/чл.3 ал.1/, както и при поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност/чл.3 ал.2/.

Ефектът от неизпълнението на задълженията от страна на затворническата администрация спрямо евентуално настъпилите за ищеца неимуществени вреди, следва да се отчита в съвкупност от преживяното, независимо, че за всяко от бездействията е налице различна законова регламентация. Според Европейския съд по правата на човека/решение от 10.02.2012г. по делото на Ш. срещу България/, разделянето на исковата претенция като се разглежда всеки елемент от условията в мястото за лишаване от свобода като отделен въпрос, нуждаещ се от отделен анализ на възможния му ефект върху благосъстоянието на ищеца, води до намаляване релевантността на всеки елемент при разглеждане на общите условия на задържане и по този начин представлява неразглеждане на кумулативните ефекти от тези условия върху ищеца, както изисква Конвенцията. Такъв подход, според Съда по правата на човека, лесно би могъл да доведе до заключението, че нито едно от оплакванията не е само по себе си достатъчно сериозно, за да изисква обезщетение, дори в случаите, когато би могло да се счете, че общото въздействие върху конкретния затворник, ако е било преценено в контекста на съдебната практика във връзка с Конвенцията, достига прага по чл.3 от Конвенцията.

Такова разрешение на въпроса дава и разпоредбата на чл.284 ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл.3 ал.2 от с.з. съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за правилното решаване на спора.