Решение № 82 от 20.11.2025, Районен съд - Балчик

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Балчик, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БАЛЧИК в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА при участието на секретаря ГАЛЯ КР. И. като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА П. ДИМИТРОВА

Административно наказателно дело № 20253210200199 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на „***.“ СД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:

*** представлявано от управителя В. Л. А., против Наказателно постановление №*** от *** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Добрич, с което на дружеството - жалбоподател на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от КТ е наложена „имуществена санкция” в размер на 8000 (осем хиляди) лв., за нарушение на чл. 61, вр. чл.

16, т. 1, б. „б“ от Наредба №2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи.

В жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон. Оспорва се извършването на соченото в НП нарушение с твърдения, че по време на проверката процесното скеле е било в процес на подготовка за използване - върху него имало хора, които анкетирали рамките на скелето към съответната прилежаща фасадна стена. Твърди се, че законният представител на въззивното дружество бил взел решение вместо бордови ленти за крака да постави ограждаща предпазна мрежа, която към момента на проверката все още не била доставена. В изпълнение на устното предписание на инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Добрич по разпореждане на бригадира на обекта още на *** г. работниците направили парапети и извършили монтирането им като по този начин отстранили констатираното нарушение.

1

Сочи, че с издаване на обжалваното НП е нарушен принципът ne bis in idem, защото с НП №*** от *** г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Добрич, е вменено нарушение на жалбоподателя на разпоредбата на чл. 93 от Наредба №2/2004 г. за това, че не е използвана прикрепена към същото скеле стълба. Наред с това се излага, че са посочени различни качества на привлеченото към административно наказателна отговорност юридическо лице, като в НП е посочено, че нарушението е извършено от лице, което има качеството на строител, а същевременно е наложено наказание на лице, което има качеството на работодател. Поддържа се още, че в НП не е описано на колко нива е скелето, колко площадки има, имало ли е обезопасени проходи чрез стълби между различните нива и по какъв начин не е било обезопасено самото скеле. Поради изложеното се отправя искане за отмяна на издаденото НП, а в условията на евентуалност се моли да бъде намален размерът на наложеното наказание до минималния предвиден в закона. Претендира се присъждане на разноски.

В проведеното открито съдебно заседание, въззивното дружество, редовно призовано, се представлява от процесуални представители, които поддържат жалбата на заявените в нея основания.

Процесуалният представител на въззиваемата страна в открито заседание моли за потвърждаване на НП като правилно и законосъобразно. Пледира за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на размера на претендираното от въззивната страна адвокатско възнаграждение.

След като обсъди становищата на страните и прецени събраните по делото писмени доказателства, съдът намери за установено от фактическа страна следното:

На *** г. длъжностни лица към Дирекция „Инспекция по труда“ – Добрич, измежду които и свидетелите К. А. А. и Е. И. К. извършили проверка за спазване на трудовото законодателство на строителен обект „Енергийно обновяване на Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ с адрес: ***, където въззивното дружество е строител, съгласно сключен договор с възложителя Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“. В хода на проверката било установено, че работници извършвали СМР на височина върху изградено метално скеле на строителната площадка, на което не били монтирани защитни бордови ленти за крака.

Констатациите от проверката били обективирани в протокол за извършена проверка № ПР*** г., в който е отразено, че нарушението е отстранено в хода на проверката.

На *** г. свид. К. А. А. съставила АУАН срещу въззивното дружество за нарушение на чл. 16, т. 1, б. „б“, вр. чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, който бил връчен на управителя на дружеството.

В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не били депозирани писмени възражения пред АНО.

На *** г. директорът на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Добрич приел идентична фактическа обстановка като тази, изложена в АУАН и издал обжалваното 2 наказателно постановление.

Гореизложената фактическа обстановка се установи от събраните по делото гласни доказателствени средства: показанията на свидетелите К. А. К., М. Р. К., Г. В. В. и Е. И. К. и частично от показанията на свидетелите Й. А. А. и С. И. С.; и писмени доказателства и доказателствени средства: АУАН, НП №*** от *** г., протокол за извършена проверка № ПР*** г., призовка на основание чл. 45, ал. 1 от АПК, писма изх. № *** г. и изх. № ***г. от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ Добрич, адресирано до управителя на „***.“ СД, констативен протокол изх. № *** г.

Съдът кредитира свидетелските показания на свидетелите К. А. К., М. Р. К., Г. В. В. и Е. И. К. като обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си, последователни и логични са, а освен това съответстват на представените по делото писмени доказателства.

Съдът кредитира частично свидетелските показания на свидетелите Й. А. А. и С. И. С..

Съдът намира за недостоверни показанията на свидетелите в частта, в която заявяват, че в деня на проверката скелето е било в процес на монтаж.

Съдът кредитира и писмените доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на обективната истина по делото, доколкото същите по отделно и в своята съвкупност са непротиворечиви, поради което въз основа на тях и на свидетелските показания изгради своите фактически изводи.

При така приетото от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 14 – дневен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

При задълбочена преценка на фактите и обстоятелствата по делото и събраните писмени и гласни доказателства, настоящият състав в рамките на служебната проверка не констатира съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответната компетентност, съдържа необходимите реквизити, изброени в чл. 42 от ЗАНН и е надлежно предявен по реда на чл. 43 от ЗАНН. НП е издадено от компетентен орган, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН.

Възражението на въззивника, че от страна на административно наказващия орган не е спазено изискването на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, тъй като в наказателното постановление не са посочени броя нивата на скелето, колко площадки е имало и имало ли е обезопасени проходи чрез стълби между различните нива, съдът намира за неоснователно. Няма изискване в закона за описанието им, поради което и съдът намира, че не е налице твърдяното съществено нарушение на процесуалните правила, което да е ограничило правото на защита на наказаното лице. Нарушението е в достатъчна степен индивидуализирано, позволяващо на санкционирания субект да разбере в какво е обвинен.

Освен това липсата на точен брой нива или площадки не е пречка за установяване на 3 нарушението, което е налице, щом всяка използвана площадка или всяко средство за достъп не е обезопасено съгласно Наредбата.

В § 1, т. 9 от ЗЗБУТ е дефиниран критерият за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд – това са най-малките допустими изисквания за опазване на здравето на работещите и осигуряването на тяхната безопасност при работа.

В разглеждания случай, предвид специфичния характер на дейностите по строителство, с Наредба № 2/2004 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи са въведени специални изисквания, на задължените лица и е вменено задължение за извършване на конкретни действия по изпълнението им, част от които е предприемане на съответни предпазни мерки за защита на работещите от рискове, произтичащи от това да се осигури безопасност при работа на височина и да се предотвратят паданията от височина на хора и предмети, чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени наймалко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение. След като при строителните работи такива не са били осигурени, следователно е засегнато здравето, нещо повече, животът на работещите на обекта, то несъмненият извод е, че не са били изпълнени комплексните здравословни и безопасни условия на труд.

От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е приложил разпоредбата чл. 61 от Наредба № 2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи, съгласно която паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени наймалко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение.

Съгласно чл. 16, т. 1, б. "б" от Наредбата строителят осигурява комплексни ЗБУТ на всички работещи, вкл. на подизпълнителите и на лицата, самостоятелно упражняващи трудова дейност, при извършване на СМР на изпълняваните от него строежи, в съответствие с минималните изисквания на тази наредба.

Основният спорен по делото въпрос се свежда до това дали към датата на проверката - *** г. скелето е било в експлоатация (готово и използвано за саниране/замазване) или в процес на незавършен монтаж.

От показанията на разпитаните по делото свидетели - инспекторите от Дирекция „Инспекция по труда“ – гр. Добрич, които са преки очевидци на проверката се установява, че скелето е било в режим на експлоатация за строително-монтажни работи. Така от показанията на свид. Е. К. се установява, че по време на проверката върху последното ниво на скелето (третото) е имало работници, които са поставяли изолация на височина повече от 4 м. Посочените като установени от разпитаното лице обстоятелства се потвърждават и от показанията на свид. К. А., според които работниците са извършвали саниране на сградата и 4 половината от сградата (от ляво на дясно) вече е била санирана, което е безспорно доказателство за това, че скелето е използвано по основното си предназначение – за саниране и топлоизолация. От друга страна свидетелските показания на техническия ръководител – свид. А* в частта, съдържаща твърдения, че работниците са извършвали само „анкериране“ (укрепване), съдът преценява като недостоверни, предвид роднинската връзка на свидетеля с ангажиралата я страна и пряката му заинтересованост от изхода на делото.

Същите не са подкрепени от убедителни доказателства, а отделно са лишени и от житейска логика, тъй като върху сградата е била поставена изолация на височина повече от 4 м., което не би могло да се случи без да се използва скелето. Съдът не кредитира и показанията на свид. С. С.в частта, съдържаща твърдения, че в момента на проверката работниците са пренасяли елементи от скелето и тепърва е предстояла височинната изолация, доколкото същите не се подкрепят от останалите доказателства.

От събраните по делото доказателства по несъмнен начин се установява, че на строителния обект, находящ се на административен адрес *** е изградено скеле за извършване на работа на височина без монтирани защитни бордови ленти за крака.