Решение № 598 от 11.12.2025, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 598 гр. София, 11.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росина Н. Дончева

Членове:

Димитър Г. Цончев

Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Росина Н. Дончева Въззивно гражданско дело № 20251800500919 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, във връзка с чл. 17 от Закона за защита срещу домашното насилие.

С решение № 260 от 22.08.2025 г., постановено по гр.д. № 217/2025 г. по описа на РС-Костинброд, е уважена молбата на К. В. Н., ЕГН **********, живуща на адрес с. П., ул. Б. № .. за издаване на заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие, с налагане на мерки по отношение на Л. И. З. с ЕГН: ********** за осъществени от него актове на психично насилие на 16.03.2025 г. и на 04.05.2025 г. спрямо молителката. На основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН, Л. И. З., ЕГН ********** е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие от всякакъв вид по отношение на К.

В. Н., ЕГН **********, живуща на адрес с. П. , ул. Б. № ... На основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на ответника е забранено да се приближава на по-малко от 100 метра от К. В. Н., ЕГН **********, от обитаваното от нея жилище на адрес: с. П. , ул. Б. № .., от местата за 1 социален отдих, както и от месторабота за срок от седем месеца, считано от връчване на заповедта за незабавна защита на 19.03.2025 г.

На основание чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН е определено временно местоживеене на децата Р. Л. З., ЕГН ********** и И. Л. З., ЕГН ********** при майката К. В. Н., при режим на лични срещи на Л. И.

З. два пъти в месеца, а именно:през почивните дни събота и неделя на първа и трета седмица от месеца, от 10.00 ч. до 18.00 ч. в събота, както и за същото време в ден неделя, при което децата ще се вземат и връщат в дома на майката, което може да се извършва и от близък роднина на ответника или друго лице, одобрено от майката. Под първа седмица на месеца се разбира последователността от седем дни, които започват с ден понеделник, който е дата от месеца. С постановеното решение Л. И. З. е осъден да заплати по сметка на Районен съд – Костинброд държавна такса в размер на 25.00 лева.

Срещу постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ответника в първоинстанционното производство Л. И. З. с доводи за неправилност, незаконосъобразност, постановено при съществени процесуални нарушения. Изложено е, че представената декларация е обща и лишена от конкретика, а по отношение на наведеното ново събитие такава не е представена. Районният съд засегнал въпроси, свързан с местоживеене и режим на лични отношения на децата, които са извън предмета на производството по ЗЗДН и могат да се решават единствено по реда на СК. В тази част счита, че решението е недопустимо. В решението съдът не наложил мерки спрямо децата и не било посочено, че спрямо тях е извършено домашно насилие, но въпреки всичко определил режим на лични отношения. По изложените съображения, моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което производството бъде прекратено като недопустимо, при условията на евентуалност молбата за защита да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Претендира разноски за двете инстанции.

2

В срока за депозиране на възражения по чл. 17, ал. 4 от ЗЗДН не e постъпило становище от молителката.

В откритото съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивника Л. И. З. се явява лично и с адв. М. като поддържа въззивната жалба. Въззиваемата страна К. В. Н. се явява лично и в качеството си на законен представител на децата Р. Л. З. и И. Л. З. и с адв. П. като оспорва въззивната жалба.

СОФИЙСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид подадената въззивна жалба, съдържащите се в нея оплаквания, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното от фактическа и правна страна:

Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана с правен интерес от обжалването страна, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Постановеното решение е валидно и допустимо като не са налице основания за прекратяване на производството в какъвто аспект са възраженията във въззивната жалба.

Първоинстанционното производство е образувано по молба на молителката К. В. Н., в която е изложила, че е подложена от дълги години на тормоз от Л. И. З., с когото живеела на семейни начала.

Тормозът бил упражняват и върху децата Р. Л. З., ЕГН ********** и И. Л. З., ЕГН ********** ежедневно – крещял, псувал обиждал в тяхно присъствие. На 12.03.2025 г. дъщерята на молителката Р. З. били при баща си и се молила да я вземе, а ответникът в продължение на 45 минути изпаднал в истерия по телефона. За друг случай на 16.03.2025 г. молителката съобщила тел.112, като адреса бил посетен от полицай от РУ-Костинброд. По нейни данни на посочената дата около 13,10 ч.

Л. З. посетил дома й, блъскал и крещял пред входната врата като стресирал децата, но при пристигане на органите на реда, З. не бил установен. С допълнителна молба от 12.05.2025 г. молителката е 3 изложила, че на 04.05.2025 г. позволила на бащата да вземе децата, извън определения график, след което започнал да изпраща съобщения, съдържащи нападки и обиди. При връщането на децата ответникът започнал да крещи със следните думи и изрази: „Виж се какво правиш нещастницо! Съсипа децата, изрод мръсен. Ще ти откъсна главата, изрод!“.

Първоинстанционният съд е уважил молбата и е издадена заповед за защита като са наложени конкретни мерки.

Защита по Закона за защита от домашно насилие може да търси всеки, който е пострадал от акт на домашно насилие, осъществен спрямо него от лицата, изчерпателно посочени в чл. 3 от закона.

Според чл. 3, т. 2 и т. 3 от ЗЗДН защита може да търси пострадал от домашно насилие от лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка, както и от лице, от което има дете. Не е спорно, че молителката К. В. Н. е съжителствала с ответника Л. И. З., а И. Л. З. и Р. Л. З. са техни деца, поради което молбата е процесуално допустима, депозирана срещу ответник, легитимиран да отговоря по така предявената молба за защита, съобразно чл. 3, т. 2, т.3 от ЗЗДН.

Молбата за защита е подадена в рамките на срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, считан от момента на осъществяване на твърдяния акт на домашно насилие, поради което е процесуално допустима.

Целта на ЗЗДН е да даде възможност на пострадалите да потърсят защита от съда чрез налагане на съответни мерки за въздействие спрямо нарушителите, изчерпателно посочени в чл. 5, ал.

1, т. 1-8 от ЗЗДН. В тази връзка, за да се предостави защита на определено лице трябва да се изследва въпросът дали по отношение на него е осъществен акт на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права по смисъла на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН. Следователно, в 4 случая трябва да се прецени има ли основание да се приеме, че спрямо молителката и децата са били извършени конкретни действия от страна на ответника, които биха могли да се квалифицират като домашно насилие, както и момента на тяхното извършване.

Към молбата за защита К. В. Н. е депозирала декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН, в която е посочила, че спрямо нея и децата е бил извършен акт на домашно насилие от Л. И. З. на 16.03.2025 г., за което сигнализирала на тел. 112. Изложено е също така, че ответникът прилага тормоз не само върху нея, но и върху децата – крещи, псува, обижда, казва, че ще й откъсне главата, настройва децата срещу нея.

Подслушва я и нарушава личното й пространство. Неоснователни са възраженията в жалбата, че по отношение на наведеното ново събитие не била представена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН. С измененията на ЗЗДН / ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 1.01.2024 г./ представянето на такава декларация не е задължително.

Приложена е справка за съдимост на ответника и справка, от които се установява, че същият е осъждан като има и висящи прокурорски преписки по обвинения за други престъпления.

По делото е постъпил социален доклад на ДСП-Костинброд, според който молителката и ответника са били заедно от около осемдевет години, но нямат сключен граждански брак. Фактическата им раздяла е от януари 2025 г. Майката споделила, че често била обиждана от Л. З. в присъствието на децата. По думите на педагогическия персонал не е наблюдавана промяна в поведението на И. и Р..

Изявлението за съществуването на определен кръг от факти, което е предмет на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН има характера на лично волеизявление на лицето, което твърди да е пострадало от акт на домашно насилие. Наказателната отговорност за деклариране на неверни факти пред съд, е предпоставката, която дава на декларацията съответната доказателствена стойност в производствата 5 по ЗЗДН. От тълкуването на разпоредбите уреждащи този вид писмено доказателство се налага извод, че след като декларацията е подписана от търсещия защита по ЗЗДН, то тя установява релевантни за спора факти (място, време, начин и от кого е извършен акта на насилие) и е част от доказателствената съвкупност. Т. е. декларацията, изходяща от молителката е допустимо доказателствено средство съгласно чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, като в настоящия случай не са събрани други доказателства, които да оборват доказателствената сила.

От разпита на св. Д. Ф. се установява, че познава молителката К. от м. септември на 2024 г. В началото на м. май по време на телефонен разговор между молителката и нея, К. чула Л. да крещи „Ненормалнице, нещастница, ще ти откъсна главата, нещо такова“. К. казала на свидетелката, че има проблем, конфликтна ситуация и ще се чуят по-късно. К. споделяла, че е подложена на психологически тормоз от Л., който се изразявал в заплахи и обиди. Оплаквала се още от настройване на всички срещу нея. През месец март К. открила проследяващо или подслушвателно устройство в автомобила си, закрепено до шофьорското място, под седалката.

От разпита на св. С. Д. се установява, че се познава от 8-10 г. с Л.

З., а с К. от 2-3 години. Л. и К. били в прекрасни отношения, до момента, до който Л. разбрал, че тя има авантюра с жена. Найголемите опасения на Л. били да не вкара децата в такива среди.

Свидетелят не е присъствал на случки, при които Л. е отправял някакви обиди към нея.

В конкретната хипотеза, съвкупната оценка на установеното по делото от фактическа страна налага извод за установеност на наведените фактически твърдения в обстоятелствената част на молбата за защита.

Събраните за целта доказателства установяват по категоричен начин конфликтни отношения между молителката К. Н. и ответника Л. З..

6

За начина на извършване на насилието следва да се кредитира посоченото от молителката в молбата, което се подкрепя от показанията на св. Д. Ф., която е възприела отправените думи на ответника към молителката на 04.05.2025 г., макар и в телефонен разговор. Показанията на св. Ф. са последователни, логични и вътрешно непротиворечиви. Подкрепят се от останалия събран доказателствен материал по делото - постъпил сигнал от К. Н. на тел.

112, в 20,18 ч.

Самостоятелният анализ на събрания доказателствен материал, извършен от въззивния съд по отделно и в съвкупност, обосновават в нужната степен извършването от ответника на сочените от молителите актове на домашно насилие. Л. З. е осъществил насилие спрямо молителката, психическо и емоционално.

Ответникът Л. З. не е оборил обстоятелствата и фактите изложени в молбата и декларацията по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН, която съдържа доказателства за релевантните за производството факти. Съдържа надлежно описание на декларираните актове на домашно насилие, извършени от ответника, съдържа и доказателства относно авторството. Описаното в молбата от 12.05.20205 г., за събитията от 04.05.2025 г. хармонира отлично с показанията на свидетеля Ф.. Те са логични, последователни, свидетелят съобразно възприятията си конкретно отговаря на поставените въпроси и изяснява фактическата обстановка. Показанията на св. С. Д. не допринасят за изясняване на фактическата обстановка.