Решение № 83 от 04.03.2026, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 83 гр. Нови пазар, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА при участието на секретаря Бойка Анг. Цвяткова като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА СТ. МАРИНОВА Гражданско дело № 20253620101226 по описа за 2025 година

Производството по делото е по предявени искове, по реда на чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Предявена е искова молба от „Янев транс 2012“ ЕООД, с ЕИК 201890603, със седалище и адрес на управление: гр. Н., ул. ***, представлявано от *** Я.С.Х., срещу ответника „Мато Трейд“ ЕООД, с ЕИК 205831374, със седалище и адрес на управление гр. София, п.к 1000, общ. Столична, обл. София, район Средец, ул. „Леге“ № 3, представлявано от *** Я.П.Я., съдържаща осъдителни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, с искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумите от:

1) 7199,94 лева – остатъчна непогасена главница, по издадена фактура № ***г., издадена не въз основа на един договор с периодично или повтарящо се изпълнение, а по самостоятелни заявки, в рамките на различни периоди от време, за извършване на множество превози на товари, ведно с искане за присъждане на лихва върху тази главница, от датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане, с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 372, ал. 1 от ТЗ;

2) 782,36 лева – обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата по издадената фактура № ***г., то ест – от ***г. до ***г., с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД;

3) 23 332,63 лева – непогасена главница, по издадена фактура № ***г., издадена не въз основа на един договор с периодично или повтарящо се изпълнение, а по самостоятелни 1 заявки, в рамките на различни периоди от време, за извършване на множество превози на товари, ведно с искане за присъждане на лихва върху тази главница, от датата на подаване на ИМ до окончателното й изплащане, с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 372, ал. 1 от ТЗ;

4) 2270,34 лева – обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата по издадената фактура № ***г., то ест – от ***г. до ***г., с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Исковата молба е подадена на в законоустановения срок по чл. 391 от ГПК, след допуснато предварително обезпечение по ч.гр. дело № ***г., на НПРС – само по отношение на главниците, приложено по настоящото дело.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника са били налице договорни отношения, във връзка с установени между тях търговски отношения, изпълнявани до този момент безпроблемно. Били договаряни от ответника заявки за превозни услуги за определен общ обем товари като тонаж, който да се извози от едни до други складови бази в рамките на съответен оперативен срок. Така превозите били групирани и впоследствие след извършването им фактурирани в две групи.

Първата група – за общо 20 превоза (по 20 товарителници) била съставена Фактура № ***г., изпратена на ответника на ***г., с обща стойност на извършените превози в размер на 18 199,94лв. с ДДС. Относно това задължение ищецът признава, че има извършено частично плащане в размер на 11 000лв., на 23.06.2025г., като остава непогасен остатък от 7 199,94лв.

Втората група – за общо 26 превоза (по 26 товарителници) била съставена Фактура № ***г., изпратена на ответника на ***Г., с обща стойност на извършените превози в размер на 23 332,63лв. с ДДС. Ищецът сочи, че по тази фактура плащания от страна на ответника не са правени.

Ищецът сочи, че съгласно чл. 303а, ал.1 от ТЗ, крайният срок за плащане на парични задължения е 60 дни, който по отношение на първата Фактура № ***г бил изтекъл на ***г, а по отношение на втората фактура № ***г. бил изтекъл на ***г.

Ищецът твърди, че въпреки многобройните обещания от страна ответника за пълно погасяване на дължимото към ищеца, такова не е сторено до момента на предявяване на ИМ.

Ищецът посочва, че по негова молба от ***г. било допуснато обезпечение на процесиите главници от PC Н., по ч.гр.д. №***г. с обезпечителна заповед, съгласно Определение рег.№***/***г., като обезпечителната мярка била наложена по ИД №***г. по описа на ЧСИ с №*** на КЧСИ с РД ОС, София с налагане на запор на единствената банкова сметка на ответника в „Търговска банка Д“ АД, в която не били откри наличност, който факт косвено установявал финансови проблеми за ответника, за които ищецът предполагал от месеци.

Ищецът сочи, че по просрочените главниците е дължима и законната лихва за забава, за периода от датата им на падежа (60 дни от съставянето на фактурата), в размери както следва:

2

1. Относно неплатената част от сумата по първата фактура като главница от 7 199,94лв., за периода от ***г. до датата на завеждане на иска ***г. в размер на 782,36лв., и 2. Относно неплатената сума по втората фактура като главница от 23 332,63лв за периода от ***г. до датата на завеждане на иска ***г. в размер на 2 270,34 лв.

Посочва, че във връзка с обезпечителното производство, са направени разноски в размер на 2140 лева, които следва да бъдат присъдени в настоящото производство.

Моли исковите му претенции да бъдат уважени, посочва и банкова сметка, по която ответникът може да заплати дължимото.

Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски, както и тези от обезпечителното производство по ч.гр. дело № ***г., проведено по ред на чл. 390 от ГПК.

Прави доказателствени искания.

Исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника. В законоустановения срок, по чл. 131, ал. 1 от ГПК – писмен отговор не е депозиран, не са направени възражения, не са представени доказателства, не са направени доказателствени искания.

В молба, с правно основание по чл. 389 от ГПК, с вх. № 8938/18.11.2025г., по наст. дело, ищецът моли съда – да допусне обезпечение на процесните два акцесорни иска – за законни лихви, по двете главници, чрез налагане на запор на банковата сметка на ответника по делото „Мато Трейд“ ЕООД, с ЕИК 205831374, в „Търговска банка Д“ АД, до размера на вземанията по акцесорните искове, общо в размер от 3052,70 лева. Искането е уважено, с Определение № 980/18.11.2025г. Ищецът посочва, в същата молба, че на ***г., по сметката на ищцовото дружество е извършено плащане на обезпечените главници – в размер на 30 532,57 лева, като дължими са останали единствено сумите, предмет на акцесорните искове, предявени по делото като законна лихва за забава от 782,36лв. по първата главница и законна лихва за забава 2270,34лв. по втората главница, или общо в размер на 3052,70лв. Представя вносна бележка за пълното погасяване на главниците, по настоящото производство, представляващи два иска с правно основание чл. 79 от ЗЗД, вр. с чл. 372, ал. 1 от ТЗ.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е поискал постановяване на неприсъствено решение, при условията на чл. 238 ал. 1 ГПК, като взема становище, че са налице основанията за постановяване на такова решение, посочени в чл. 239 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК. Ответникът е редовно призован за първото по делото съдебно заседание, но не се явява в и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.

Съдът намира, че са налице законоустановените предпоставки за постановяване на неприсъствено решение по делото при условията на чл. 238 и чл. 239 от ГПК: Съгласно чл.

238 ал. 1 ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу 3 ответника.

Според чл. 239, ал. 1, т. 1 и 2 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, при кумулативното наличие на следните предпоставки: когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание и когато искът е вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.

Съдът намира, че в настоящия случай са налице всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответната страна.

Ответната страна не е депозирала писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не се е явила в първото по делото заседание и не е направила искане делото да се разглежда в нейно отсъствие.

Съдът е указал в разпореждането по чл. 131 ГПК, което е редовно връчено на ответната страна, последствията по чл. 238 от ГПК, а именно, че ако не представи в срок отговор и не се яви в първото по делото съдебно заседание, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение. Същите са повторно указани и с определението за насрочване на делото, което също е редовно връчено на ответната страна.

Ищецът своевременно е направил искане за постановяване на неприсъствено решение.

Видно от изложеното в исковата молба и представените писмени доказателства към датата на предявяване на главните искове, същите са били основателни и доказани, но съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК , съдът е длъжен да вземе предвид настъпилите след предявяването на иска факти, които са от значение за решаване на спорното право, включително фактите, настъпили до приключване на устните състезания. Представената вносна бележка от ***г. – за плащане на сумата в общ размер на 30 532,57 лева/ 15 611,06 евро, представляваща сбор от двете искови претенции по главните искове и изявлението на ищеца установяват плащане на вземането, поради което главните искове следва да бъдат отхвърлени, като погасени чрез плащане. Фактът, че ответникът е платил търсените суми един месец след завеждане на исковата молба, води на извода, че към момента на предявяване на исковете – същите са били основателни, т.е. ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на настоящите искови претенции.

Налице са всички условия, предвидени в ГПК, за постановяване на неприсъствено решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца законната лихва върху сумата от 7199,94 лева/3681,27 евро – остатъчна непогасена главница, по издадена фактура № ***г., за периода ***г. (датата на завеждане на исковата молба) до ***г. (датата на извършеното плащане), която съгласно действащите в периода лихвени проценти възлиза на сумата от 43,84 евро. Същото се отнася и за законната лихва, върху сумата от 23 332,63 лева/11 929,78 евро – непогасена главница, по издадена фактура № ***г., за периода ***г.

(датата на завеждане на исковата молба) до ***г. (датата на извършеното плащане), която съгласно действащите в периода лихвени проценти възлиза на сумата от 142,07 евро.

4

Акцесорните искове за обезщетение за забава – също са допустими, а от представените с исковата молба писмени доказателства, които не са оспорени от ответника, може да се направи извод, че исковете са вероятно основателни.

Неприсъственото решение съгласно чл. 239, ал. 2 от ГПК не се мотивира по същество и в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за постановяването на неприсъствено решение.

Предвид това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл. 239, ал. 1 от ГПК и следва да бъде постановено неприсъствено решение, с което предявените искове да бъдат уважени.

Относно разноските по чл. 81 от ГПК:

Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски, както и тези по обезпечителното производство по реда на чл. 390 от ГПК. Ищецът е представил и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.

Относно разноските в исковото производство.

По исковото производство ищецът е заплатил дължимите разноски в общ размер на 1540,52 евро, от които 696,89 евро за държавни такси по четирите иска, и 843,63 евро за адвокатски хонорар, платен в брой – за заплащането на същите са представени доказателства по делото – ДПЗС (л. 6-гръб по делото) и вносна бележка за ДТ (л. 1 по делото).

Ответникът не е направил разноски по делото, такива не се и претендират.

Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът има право на разноски съобразно отхвърлената част от иска, но това касае случаите, в които се отхвърля иска, като неоснователен. Обстоятелството, че претендираните суми, по двата иска за главници, са погасени, чрез плащане, в хода на процеса, не обуславя извод за отхвърляне на исковете, като неоснователни, а за отхвърлянето им, като погасени чрез плащане, водещо и до различни правни последици по отношение на разноските. В случая исковете се отхвърлят, като погасени чрез плащане, след депозиране на исковата молба. Възлагането на разноските в тежест на ищеца е предпоставено от кумулативното наличие на установените в чл. 78, ал. 2 ГПК две изисквания – с поведението си ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска, каквото безспорно е извършеното плащане. За възлагането на разноските в тежест на ищеца е без значение неговото поведение, а това на ответника. Преценката за това, дали тези изисквания са изпълнени, е винаги конкретна – с оглед фактите по всяко дело. Във връзка с понасяне отговорността за разноските, релевантно е кога точно е направено плащането и в този смисъл изследване на въпроса дали направата им е предизвикана от поведението на ответника. От материалите по настоящото производство е лесно и безспорно установимо, че ответникът е получил исковата молба на ***г. От този момент за ответника е започнал да тече едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК и в рамките на този срок (на ***г.) ответникът НЕ е представил отговор на ИМ. Вносна бележка от ***г. – за погасяване на исковите претенции за главниците е представена добросъвестно – от страна на ищеца. Следователно, плащането е 5 станало след завеждане на исковата молба. Поради тези причини, настоящият състав приема, че отговорността за разноските следва да бъде възложена на ответника по делото, тъй като с поведението си е предизвикал завеждане на производството от ищеца и следва да понесе отговорност за направените от последния разноски.