Решение № 762 от 31.10.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 762 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО III ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослава Тодорова

Членове:

Христинка Колева

Иво Юр. Хинов при участието на секретаря Рени Ив. Атанасова в присъствието на прокурора В. Т. В. като разгледа докладваното от Иво Юр. Хинов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100603506 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.318 ал.1 и сл вр чл.327 НПК.

То е образувано въз основа на въззивна жалба, подадена от адв. В. К., защитник на подсъдимия М. Й. Ц., против Присъда от 20.02.2023 г по н.о.х.д. № 56591/22 на СРС, 115 състав, с който подс. М. И. е признат за виновен в това, че на 04.01.2020 г в гр. София, бул.

Сливница, с посока на движение от бул. Христо Ботев към бул. Княгиня Мария Луиза, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил Фолксваген Пасат с ДК № СА **** КВ с концентрация на алкохол в кръвта от 0,93 промила, установено по надлежния ред, след като е осъждан за същото деяние по н.о.х.д. 23583/14 на СРС, 22 състав, което представлява престъпление по чл.343б ал.2 вр ал.1 НК, като му е било определено наказание от 1 година и 3 месеца "лишаване от свобода", 1000 лв „глоба“ и 3 години „лишаване от право да управлява МПС“.

В жалбата се посочва, че употребата на алкохол не е установена по надлежния ред, доколкото е налице частично неспазване на Наредба 1/19.07.2017 г. Моли да бъде отменена и да се постанови оправдателна присъда.

В съдебно заседание СГП посочва, че присъдата следва да се потвърди; не са налице нарушения при измерване на съдържанието на алкохол в кръвта.

В съдебно заседание адв. К. посочва, че следва подс.Ц. да бъде признат за невинен и оправдан, евентуално да му се намали наказанието, доколкото сам се грижи за майка си, която е възрастна и болна. Причина за оправдаването му е нередовност при измерване на 1 алкохол в кръвта, доколкото е била нарушена Наредба 1/17, като счита, че всяко едно нарушение е съществено. Посочва, че не е имал възможност да проучи алтернативите на даване на кръвна проба. Поддържа доводите в жалбата си, като ги доразвива, като посочва допълнително, че няма доказателства техническото средство да е минало технически преглед, респективно полицаите нужното обучение.

Подсъдимия Ц. не се явява и не взима становище.

Софийски градски съд, III въззивен състав, след като обсъди доводите на страните и взе предвид естеството на повдигнатото обвинение и събраните по делото доказателства, установи следното:

Настоящето производство е въззивно, поради което съдът дължи на първо място отговор на доводите в жалбата и тези, направени от страните в съдебното заседание; също така дължи и служебна проверка на всички аспекти на законосъобразността на първоинстанционния съдебен акт, независимо от липсата на изрични доводи на страните в тази насока.

Относно доводите в жалбата. По своето естество тези доводи се отнасят до неправилно приложение на закона – а именно в нарушение на Наредба 1/17 г е било установено съдържанието на алкохол в кръвта на подсъдимия. Прави се искане за постановяване на оправдателна присъда именно защото последното обстоятелство не е установено по надлежния ред.

Въззивният съд е съгласен, че по делото са събрани всички възможни доказателства, като въз основа на тях СРС правилно е установил – което не се оспорва от защитата – че на 04.01.2020 г, около 13,51 часа, подс.Ц. управлявал в гр. София, бул. Сливница, с посока на движение от бул. Христо Ботев към бул. Княгиня Мария Луиза, моторно превозно средство – лек автомобил Фолксваген Пасат с ДК № СА **** КВ. В колата се намирали още две лица – св.Х.З. и още едно лице. Той бил спрян за проверка от св. С. и С., служители на СДВР, според които подс.Ц. лъхал на алкохол; поради това те извикали свои колеги – В.П. и С.С., които извършили проверка с Алкотест Дрегер 7510 с фабр № ARDM 0211, който отчел съдържание от 0,93 промила алкохол в издишания въздух. На името на подсъдимия бил съставен талон за медицинско изследване № 0058383, бил съпроводен до УМБАЛ Света Ана от св.С. и С., където той отказал да даде кръвна проба.

Преди това подс.Ц. е бил многократно осъждан, като СРС е посочил само две от тези осъждания – по н.о.х.д. 23583/14 на СРС и по н.о.х.д. 21007/14 на СРС за които той е реабилитиран. Първото осъждане касае деяние по чл.343б ал.1 НК, извършено на 14.10.2014 г, с влязъл в сила съдебен акт на 02.06.2015 г, с което му е наложено наказание от 4 месеца "лишаване от свобода", условно отложено за срок от 3 години. Второто осъждане касае деяние по чл.343 ал.1 НК, извършено на 01.11.2016 г, с влязъл в сила съдебен акт на 26.01.2017 г, с който е наложено наказание от 3 месеца "лишаване от свобода", при първоначален строг режим. Следва да се посочи и осъждането по н.о.х.д. 18192/14 на СРС, с което е осъден по реда на чл.78а НК за неспазване на съдебна забрана да се въздържа от домашно насилие към майка си (деяние от 06.08.2014 г и влязъл в сила съдебен акт на 13.07.2016 г).

Тази фактическа обстановка се установява от обясненията на подсъдимия, показанията на тримата свидетели, писмените документи по делото. По нея не се спори между страните.

По-голямо внимание следва да се отдели на доводите в жалбата, които се отнасят до начина, по който е било установено съдържанието на алкохол в кръвта на подс.Ц.. Защитата твърди, че не са били спазени законовите изисквания, което води до извод, че това установяване е незаконно и не може да бъде взето предвид при изграждане на фактическите изводи. Оттук твърди, че следва да се постанови оправдателна присъда.

2

Най-напред следва да се посочи, че при полицейската проверка, осъществена от служителите на СДВР П. и С., подс.Ц. бил проверен с Алкотест Дрегер 7510 с фабр № ARDM 0211, поредна проба 2397, който отчел съдържание от 0,93 промила алкохол в издишания въздух. Това се установява от Акт за установяване на административно нарушение № 22/15 от 04.01.2020 г, разпечатка от пробата, показанията и на тримата разпитани свидетели, като отново не се оспорва от защитата.

След това трябва да се посочи, че на подс.Ц. бил издаден талон за изследване № 0058383 (л.5 от досъдебното производство), който той подписал. Той бил отведен от полицейските служители до УМБАЛ „Света Анна“, където отказал да даде кръв за алкохолна проба, под формата на декларация и при извършения преглед (л.9-10 от досъдебното производство). Поради това не е било извършено последващо изследване относно съдържанието на алкохол в кръвта му.

При това положение защитата повдига въпросът дали е спазен предвидения в закона процесуален ред за установяване на съдържание на алкохол в кръвта. Защитата посочва, че са били допуснати нарушения на Наредбата – доколкото отказът за изследване не е установен с подпис на свидетел; ползвана е стара бланка на талона за изследване, която не е била актуална към датата на деянието; поради което неправилно подсъдимият, а не контролният орган, е установил в талона обстоятелството дали приема или не приема показанията на Дрегера. Акцентира, че подс.Ц. в действителност не е бил приел показанията на Дрегера. При това положение е следвало да му се разясни възможността да бъде изследван с доказателствен анализатор или с взимане на кръвна проба; а той не е пожелал да даде кръвна проба само поради здравни съображения, свързани с Ковид епидемията.

На тези доводи СРС е дал пълен и изчерпателен отговор, които въззивният съд подкрепя.

Следва да се посочи, че предмет на обвинението е деяние по чл. 343б ал. 2 НК. В тази норма е посочено, че съдържанието на алкохол в кръвта следва да бъде „установено по надлежния ред“. В закона не се посочва кой е този надлежен ред, поради което тази норма препраща към съответния относим подзаконов нормативен акт.

И по-конкретно относимият нормативен акт е Наредба №1/19.07.2017 г, за реда за установяване на концентрацията на алкохол в кръвта и / или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Към момента на деянието е била актуална редакцията към ДВ бр. 81/18.

Съобразно чл. 1 ал. 3 от Наредбата концентрацията на алкохол в кръвта се установява чрез използване на технически средства, тестове, медицински, химически или химикотоксилогочни изследвания. В чл. 3 ал. 1 се уточнява, че при извършване на проверка на място се използва техническо средство. В чл. 3 ал. 2-3 се допълва, че при установяване на концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 промила, контролният орган попълва и талон за изследване по Приложение 1, който се придружава с осем стикера д номера, съответстващи с номера на талона. Като алтернатива на техническото средство е предвидено изследването с доказателствен анализатор – който установява концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух – ако лицето откаже извършване на проверка с техническото средство, не приема показанията на техническото средство или физическото му състояние не позволява използването му – чл.3а. Този отказ следва да бъде удостоверен от контролния орган.

Изрично е посочено в чл. 6 ал. 4, че в талона за изследване по Приложение 1 се отразява изборът на лицето дали установяването на концентрацията на алкохол да се извърши с доказателствен анализатор или с медицинско и химическо изследване. При отказ на лицето да избере един от двата начина се приемат показанията на техническото средство.

Старата редакция на чл. 6 от Наредбата (която не е била в сила към момента на 3 деянието), е посочвала в ал.3, че проверяваното лице собственоръчно вписва в талона дали приема показанията на техническото средство; ако ги приеме, допълнително изследване не се извършва. Съобразно ал.4 ако не ги приеме, проверяваното лице избира дали да бъде проверено с доказателствен анализатор, с медицинско и химическо изследване или с химико-токсилогочино изследване. При отказ да избере се приемат резултатите от техническото средство.

При това положение доводите на защитата не са основателни.

В действителност и настоящата, и старата редакция на Наредбата са сходни; разликите са явно незначителни.

Новата бланка и онази, която е била използвана в случая с подс.Ц., имат почти едно и също съдържание; основната разлика е в предупреждението в края на новата бланка, която се отнася до отказ да се извърши каквото и да е изследване – което не е относимо към настоящия случай, доколкото подс.Ц. се е съгласил да бъде изследван с техническо средство Алкотест Дрегер.

Защитата посочва, че отказът за изследване не е установен с подпис на свидетел. Това не е необходимо, доколкото самият подсъдим е заявил този отказ – веднъж при попълване на декларацията (л.9 от досъдебното производство) и втори път примедицинския преглед, като в този случай отказът е удостоверен от медицинското лице (л.10 от досъдебното производство). Съобразно чл. 6 ал. 8 от Наредбата само отказа на лицето да попълни, подпише или получи талона се установява с подписа на свидетел – а в случая подс.Ц. е получил този талон, като впоследствие е направил отказ от изследване. А последният е редовно установен.

Защитата посочва, че неправилно подсъдимият, а не контролният орган, е установил в талона обстоятелството дали приема или не приема показанията на Дрегера. В действителност в талона за изследване има такова изявление – а именно че подс.Ц. приема резултатите от техническото средство – което няма правно значение. Към датата на проверката е действала новата редакция на чл. 6 от Наредбата и в новия формуляр такава графа не е имало. Поради което, независимо че подс.Ц. е приел резултата от проверката, не е спазено указанието да не му се издава Талон за изследване. Приложен е новият закон, като такъв Талон му е бил издаден. Впоследствие, в медицинското заведение, подс.Ц. е заявил отказ от последващо изследване – и по силата на чл. 6 ал. 4 изр. 2 от Наредбата този отказ води до извода, че следва да се възприемат показанията на техническото средство. Това става без значение дали изследването лице заявява воля дали приема или не приема неговите показания. Т.е. отразеното в Талона няма правно значение. Само за пълнота следва да се посочи, че отразяването на определено изявление пряко от автора му, а не от трето лице, полицейски служител, води до извод за по-голяма достоверност на това отразяване. Поради което то не може да се приеме за процесуално нарушение, още повече съществено.