Решение № 463 от 09.08.2021, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Административно наказателно дело 2999/2021
- Вид
- Решение № 463
- Подписан
- 09.08.2021
- В сила
- 08.09.2021
- Състав
- МАЯ НИКОЛОВА СТЕФАНОВА
Цитирани разпоредби
- чл.7а ал.2 предложение последно · Закон за автомобилните превози
- чл.8 ал.1 · Закон за автомобилните превози
- чл. 96г ал.1 предложение второ · Закон за автомобилните превози
- чл.28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.34 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.42 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.44 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59-чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63 ал.1 предложение първо и ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.152 ал.1 т.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 463 гр. Бургас , 09.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, V СЪСТАВ в публично заседание на девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
МАЯ Н. СТЕФАНОВА при участието на секретаря РАЙНА Г. ЖЕКОВА като разгледа докладваното от МАЯ Н. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20212120202999 по описа за 2021 година Производството по делото е по реда на чл.59-чл.63 от ЗАНН и е образувано по повод жалбата на Б*****Г......Б........ с ЕГН ************ в качеството на управител на „Б******„ ЕООД с ЕИК ********** със седалище в гр.Бургас и адрес на управление ул.“Л********** №..., ет..... срещу наказателно постановление (НП) №22-0000351 от 11.06.2021г, издадено от директора на РД „АА“–Бургас, с което за нарушение на чл.7а ал.2 предложение последно от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) вр. чл.8 ал.1 от Наредба 36 от 15.05.2006г на МТ и на основание чл.96г ал.1 предложение второ от Закона за автомобилните превози (АвПр) на дружеството-жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. Сочи се, че като нарушител следва да се счита водачът на автомобила, а не дружеството –работодател. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят е редовно призован, но представител не се явява.
Наказващият орган е редовно призован, изпраща представител ЮК.
Моли да бъде постановено потвърждаване на наказателното постановление, 1 представа писмена защита. Претендира ЮК възнаграждение.
Явяват се актосъставителят Л. и свидетелят по акта Д., които съдът разпита в качеството на свидетели.
Съдът, като взе предвид изтъкнатите в жалбата доводи, прецени доказателствата по делото и съобрази закона, в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е допустима по следните съображения:
На първо място, жалбата е подадена от легитимирано лице, посочено в наказателното постановление като нарушител. Същата е депозирана в рамките на законоустановения 7-дневен срок за обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН. Жалбата съдържа изискуемите от закона реквизити и е подадена пред материално и териториално компетентен съд. Явява се процесуално допустима. Производството пред Районен съд-Бургас е редовно образувано.
С оглед събраните доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност БРС прие за установена следната фактическа обстановка:
Производството е започнало със съставянето на акт за установяване на административно нарушение серия А-2017 и бланков
№ 2 8 7 1 3 3 от
07.06.2021г. изготвен от свидетеля К.Л. на длъжност инспектор в РД „АА”– Бургас, за това, че на същата дата в 12,15 часа, в гр.Бургас, в офиса на дружеството „Б******„ ЕООД с ЕИК ********** със седалище в гр.Бургас и адрес на управление ул.“Л********** №..., ет..... била извършена проверка, в хода на която било установено, че е бил извършван обществен превоз на товари с товарен камион марка МАН с рег.№А 8205 ВР с водач С.Г.С. с ЕГН ********** на 28.04.2021г, като водачът не е отговарял на изискванията за психологическа годност по смисъла на чл.152 ал.1 т.2 от ЗДвП.Този извод бил направен приетия пътен лист №6185033от 28.04.2021г и товарителница №7804038/28.04.2021г Установено било още, че водачът Станчев за периода от 01.06.202г до 30.04.2021г извършвал обществен превоз на товари без удостоверение за психологическа годност видно от справка в „Психологически изследвания“ на ИА“АА“.
2
Правната квалификация на нарушението в акта е по чл.7а ал.2 предложение последно от ЗАвП вр.чл.8 ал.1 от Наредба №36/15.05.2006 г.
Жалбоподателят (чрез упълномощено лице с пълномощно на лист 9 от делото) подписал акта без възражение. Такива не постъпили и в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.
Като взел предвид акта и писмените доказателства, административнонаказващият орган –директорът на РД „АА“–Бургас издал атакуваното наказателно постановление №22-0000351 на 11.06.2021 г, в което при пълна идентичност на фактическата обстановка и правната квалификация както в акта, на основание чл. 96г ал.1 предложение второ от ЗАвПр на дружеството-жалбоподател била наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева.
В хода на съдебното следствие бяха разпитани актосъставителя и свидетеля по констатирането на нарушението и при съставянето на акта.
Съдът кредитира показанията на тези свидетели като ги намира за безпристрастни, логични, последователни и подкрепящи се от останалите писмени доказателства съдържащи се в административнонаказателната преписка.
Така изложената фактическа обстановка се установява по категоричен начин от събраните гласни доказателствени средства и приобщените по реда на чл.283 НПК писмени и гласни доказателства.
С оглед приетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
И акта, и НП са издадени от материално и териториално компетентни органи и в сроковете на чл.34 от ЗАНН (лист 11 от делото). При съставянето на акта и издаването на НП, не са допуснати съществени процесуални нарушения, които са довели до накърняване правото на защита на жалбоподателя по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. При правилно описание на констатираното нарушение и в акта, и в НП, правилно е била определена правната квалификация–по чл.7а ал.2 предложение последно от ЗАвПр вр. чл.8 ал.1 от Наредба №36/15.05.2006г. Правилно и законосъобразно е избрана и административнонаказващата норма на чл.96г ал.1 предложение второ от 3
ЗАвПР.Съгласно този текст, този, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на изискванията на закона и на подзаконовите нормативни актове по приемането му да управлява МПС за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари се наказва с имуществена санкция в размер на 3000 лева. Следователно субект на административнонаказателна отговорност е работодателят на лицето (а не водачът на МПС), или този, който го е допуснал. И при двата случая в текста на тази норма става въпрос за ЮЛ –субект на отговорността, а не за водача ФЛ. В тази връзка направените възражение съдът не приема.Твърдението, че не е било посочено мястото на извършване на нарушението е неоснователно, тъй като и в двата акта е посочен адреса на седалището на дружеството –жалбоподател, където е била извършена проверката. НП е правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.Не са налице основания за квалифициране на нарушението като маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН.
Общественият превоз на товари и пътници се характеризира с висок риск за живота и здравето на участниците в движението и пътниците. И затова ЗАвПр поставят особени изисквания за осъществяването на тази дейност и изисква множество изчерпателно посочени документи имащи отношение към условията за извършване на дейността и контрола върху нея.
Към момента е настъпила законодателна промяна и в разпоредбата на чл.
63, ал.3 ЗАНН (нова - ДВ, бр.94 от 2019г.), съгласно която - в производството по обжалване на НП принципно въззивният съд може да присъжда разноски на страните.
В конкретния случай, представителят на административнонказващия орган е поискал да му бъде присъдено ЮК възнаграждение, което на основание чл.27е от Наредбата за правна помощ следва да бъде в размер от 80 лева и поради това съдът следва да осъди жалбоподателя да го заплати.
По гореизложените съображения БРС на основание чл.63 ал.1 предложение първо и ал.3 от ЗАНН, Бургаският районен съд, V наказателен състав
РЕШИ:
4
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №22-0000351 от 11.06.2021г., издадено от директора на РД „АА“–Бургас, с което на „Б******„ ЕООД с ЕИК ********** със седалище в гр.Бургас и адрес на управление ул.“Л********** №13 , ет.3 за нарушение на чл.7а ал.2 предложение последно от Закона за автомобилните превози (ЗАвП) вр. чл.8 ал.1 от Наредба 36 от 15.05.2006г на МТ и на основание чл.96г ал.1 предложение второ от Закона за автомобилните превози (АвПр) е наложена имуществена санкция в размер на 3000 (три хиляди) лева.
ОСЪЖДА „Б******„ ЕООД с ЕИК ********** със седалище в гр.Бургас и адрес на управление ул.“Л********** №..., ет..... с управител Б*****Г......Б........ с ЕГН ************ да заплати на РД „АА“ –Бургас сумата от 80 (осемдесет) лева представляваща ЮК възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд-Бургас в 14 дневен срок от съобщаването му на страните .
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 5