Определение № 25660 от 21.06.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 25391/2024
- Вид
- Определение № 25660
- Подписан
- 21.06.2024
- Състав
- БОГДАН РУСЕВ РУСЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 83 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1-7 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2, т. 1-7 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25660 гр. София, 21.06.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: БОГДАН Р. РУСЕВ като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело № 20241110125391 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 83 ГПК.
Делото е образувано въз основа на Искова молба, вх. № 144896/30.04.2024г. на СРС, с която ищцата Б. А. С. е предявила срещу ответниците „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД искове за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство към него. Съдът е приел, че дължимите държавни такси по делото са общо 389,50 лева, като е дал указания за внасянето им. С Молба, вх. № 170984/27.05.2024г. на СРС, ищцата е поискала да бъде освободена от внасянето на държавната такса поради невъзможност да я заплати. Представена е декларация по чл. 83, ал. 2 ГПК.
Съгласно чл. 83, ал. 2, т. 1-7 ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.
Касае се обаче не за хипотеза, в която заплащането на дължимата сума ще предизвика неудобство и известно затруднение, а за такова финансово-имуществено положение на лицето, което го поставя в реална невъзможност да упражни ефективно правото си на иск и достъп до правосъдие, тъй като внасянето на държавна такса е непосилно за него. По молбата за освобождаване съдът взема предвид: доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други констатирани обстоятелства.
Под страх от наказателна отговорност ищцата е декларирала доходи в размер на 1600,00 лева месечно, един автомобил, произведен през 2007г., както и че не притежава акции, облигации, движими вещи със значителна стойност, както и с влогове в банки.
Ежемесечните вноски към банки и фирми за бързи кредити възлизали на 3000,00 лева.
При извършена служебна проверка в НБД „Население“ се установи, че ищцата С. е разведена, като няма малолетни/непълнолетни деца. Не се установиха получавани обезщетения за безработица, както и данни за получавани пенсии. От представената справка в СДВР – Отдел „Пътна полиция“ се потвърди притежанието на един автомобил с дата на първа регистрация през 2007г. При извършена служебна справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове при Българската народна банка се установи, че ищцата е титуляр на два броя сметки в „Банка ДСК“ АД, открити през 2021г., като едната от тях е разплащателна, а другата – спестовна. Ищцата е титуляр и на платежна сметка за електронни пари при „Изипей“ АД. Тези банкови сметки не са отбелязани в подадената декларация.
1
При това положение, доколкото в подадената декларация не са посочени притежаваните от ищцата банкови сметки, при това едната със спестовен характер, а напротив – заявено е изрично, че такива няма, то у съда се поражда обосновано съмнение в цялостната достоверност на заявените в декларацията обстоятелства, като така ищцата сама ограничава възможността на съда да извърши обективна преценка на нейното лично, здравословно и имуществено състояние и да формира обективен и съответстващ на реалното положение извод относно основателността на искането за освобождаване от държавна такса по делото. Затова и искането за освобождаване от заплащането ú следва да се остави без уважение. В подкрепа на изложените мотиви е и практиката на Софийския градски съд – опр.415/08.06.2021г.-ч.гр.д.5793/2021г.-СГС-ГО, опр.2605/24.09.2021г.ч.гр.д.8358/2021г.-СГС. Под въпрос остава обстоятелството при положение, че се декларира доход от 1600,00 лева месечно и при заявена липса на други материални активи, освен кола, как обективно се изплащат по 3000,00 лева месечно за вноски към банки и фирми за бързи кредити.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищцата Б. А. С. за освобождаване от заплащането на държавна такса по делото.
Определението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд с частна жалба, подадена чрез Софийския районен съд в седмодневен срок от съобщението.
Определението да се съобщи на Б. А. С. чрез адв. Е. И..
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2