Решение № 416 от 26.03.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 416 гр. Пловдив, 26.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анна Иванова

Членове:

Иван Анастасов

Емилия Лалева при участието на секретаря Валентина Василева като разгледа докладваното от Анна Иванова Въззивно гражданско дело № 20265300500192 по описа за 2026 година

Производството е въззивно по чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба на Р. Ю. Р. с ЕГН ********** от град *****, чрез особения представител адв. Е. К. срещу решение № 410/6.11.2025 г. по гр. д. № 250/2025 г. по описа на КрлРС, с което е увеличена издръжката, постановена с решение № 10/25.01.2016 г. по гр. дело № 1827/2015 г. по описа на Районен съд *****, която Р. Ю. Р. е осъден да заплаща на детето си У. А. С. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. С. С. с ЕГН **********, двамата от град *****, като я увеличава от 105.00 лева на 500.00 лева, считано от предявяване на иска – 03.02.2025 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното плащане и е осъден да заплати деловодни разноски на ищците в размер на 600.00 лева по сметка на Районен съд Карлово, държавна такса върху увеличението в размер на 568.80 лева. Във въззивната жалба са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, иска се неговата отмяна за разликата над 269.25 лв. до пълния присъден размер от 500 лв. Изложени са доводи, че по делото липсват доказателства за доходите, местоживеенето и финансовото състояние на ответника, поради което необосновано съдът е приел, че може да реализира доходи в размер на ***** лв. месечно. Неправилно съдът е основал решението си на предположение при липса на доказателства за финансовите възможности на ответника. Не е доказана трайна и 1 съществена промяна във възможностите на родителя при липса на данни за доходите му.

Нуждите на детето са определени абстрактно в завишен размер. Съдът е приел, че месечно са необходими 900 лв. без да са представени доказателства за спортните разходи, разходите за живот в чужбина, разходите за обучение и специфични нужди. Неправилно е разпределена издръжката между родителите, като съдът е приел, че бащата трябва да поеме по-голямата част от издръжката без данни за реалните възможности на майката. Счита се, че размерът на издръжката е уреден в чл. 142, ал. 2 СК - една четвърт от минималната работна заплата, а по-високият размер е обвързан с възможностите на задълженото лице. Тъй като тези възможности не са установени съдът следва да приеме минималния размер на дохода, съответстващ на минималната работна заплата за съответния период.

Постъпил е отговор на ВЖ от У. А. С. с ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител А. С. С. с ЕГН ********** чрез пълномощник адв.Л. Н., с който счита жалбата за неоснователна. Изложени са следните доводи: Правилно РС е посочил, че е доказано съществено изменение в нуждите на детето във връзка с обичайния растеж на детето през последните 10 години, което е на 11 г., живее в чужбина, занимава се със спорт, издръжката не е била променяна през последните над 10 г., събрани са доказателства, че детето активно се занимава със спорт, изменили са се икономическите обстоятелства, свързани с високия ръст на инфлацията, изменили са се нуждите на детето, съобразно интересите и възрастта му. Правилно са обсъдени събраните доказателства, от които се е установило, че майката получава само социални помощи във В., отглежда малко дете на 3 години и трайно се установила в чужбина. Правилно съдът е приел, че при липса на данни за доходи и местоживеене, задължението за издръжка се приема, че ответникът може да реализира доходи поне в среден за страната размер, който е 2 526 лв., считано от 1.1.2025 г. минималната работна заплата е 1 077 лв., а линията на бедност е 638 лв. Свидетелят Д. е заявил, че доколкото му е известно, ответникът живее и работи в чужбина – Г., Х., а последно в Б.. Правилно съдът е опреД.л средствата за издръжка, поради което се иска потвърждаване на решението. Претендира за разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Предявеният иск е с пр.осн.чл.150 СК.

От представеното удостоверение за раждане е видно, че Р. Ю. Р. е баща на детето У., родено на ***** г.

От представеното решение №10/25.01.2016 г. на РС-***** по гр.д.№1827/2015 г. е видно, че родителските права по отношение на детето са предоставени на майката, а бащата е осъден да заплаща първоначално присъдена издръжка в размер на 105 лв. месечено, считано от 20.10.2014 г. Първоначално присъдената издръжка е действащата издръжка до подаване на иска за изменението й по настоящето дело.

Видно от представените писмени доказателства, У. се отглежда от майката в кв.***** в ***** жилище под наем,за което заплаща по ***** брит.лири месечно/видно от договор за 2 наем на л.25 от д.РС/; майката плаща и общински данък в размер на ***** брит.лири месечно. Живее на фктичиески начала с Д. М. Д., с когото делят разходите. Майката има още две деца – М. – на 4 год. и Р. на 3 год., за които също следва да се грижи и издържа даедно с партньора си Д. Д..

От показанията на разпитания като свидетел Д. М. Д. установява, че майката не работи, получава социални помощи в размер на *****брит.лири затрите деца, както и детски надбавки в размер на по ***паунда на дете. Свидетелят установи, че майката заплаща за уроци по футбол на детето по 150-200 паунда месечно. У. е ученик в 6 клас в училище в ***.

Майката е поела всички разходи за детето, тъй като бащата изцяло се е дезинтерисирал от сина си и неговите нужди, не участвал в издръжката на У.. Свидетелят знае, че бащата на У. работи в Г. или Х.; когато А. го потърсила за да даде съгласие на детето У. да пътува извън преД.те на В., се свързала с него и го открила в Б..

От приетото по делото справка от Агеницата по вписвания е видно, че ответникът има собсвеност – ***** .

От направената справка за трудовите договори на Р. Р. е видно, че последно същият е работил до 2019г. във фирма „*****“ЕООД като *****.

По направените възражения и оплаквания, ПОС намира следното:

От първоначално присъдената издръжка в размер на 105 лв. месечно, считано от 20.10.2014 г. са изминали 11 години, през което време нуждите на детето У., което сега е на 11 години са се увеличили, а издръжката е останала непроменена.

Детето е сега на 11 години, ученик в 6 клас, нуждите му са се увеличили, увеличили са се и и разходите на майката, която упражнява родителските права, а присъдената издръжка от 105 лв. е под законоустановения минимум, недостатъчна е и не е в състояние да ги задоволи. Минималната за страната издръжка за 2025 е в размер на 269,25лв. /1/4 от мин.РЗ –1077лв ., а от 01.01.2026 г. е в размер на 155,05 евро при мин.РЗ 620,20евро.

Ето защо ПОС намира, че са се изменили обстоятелствата, при които е присъдена първоначалната издръжка – искът е основателен. Досежно размера:

Съгласно чл.143, ал.2 СК – родителите дължат издръжка на децата си независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си дори и когато родителят не разполага с достатъчно средства за покриване на собствените си нужди. Тъй като бащата работи извън страната , съдът намира, че същият би могъл да заработва поне 1025 евро заплата.

Преценявайки нуждите на детето /сега на 11г./ и възможностите на родителите, ПОС намира, че за детето У. са необходими и възможни общо 500 евро месечно. От тях бащата, с оглед алиментното си задължение за издръжка на малолетен, следва да поеме по 255,64 лв. месечно, с левова равностойност 500 лв., а майката – останалите средства плюс непосредствените грижи. От това слeдва, че присъдената първоначална издръжка от за детето е недостатъчна и следва да се увеличи от 105лв. на 500 лв. /= 255,64 евро/.

3

До същите изводи за размера на издръжката е достигнал обжалваното решение следва да се потвърди. и РС, поради което

По отношение на искането за присъждане на разноски пред настоящата инстанция: С оглед изхода от спора – неуважаване на въззивната жалба, Въззивникът следва да заплати на въззиваемия направените от него разнонки пред ПОС, и адвокатски хонорар на назначения му особен представител в размер на 400 лв. /=204,51 евро/, както и ДТ по сметка на Окнъжен съд-Пловдив в размер на 284,40 лв. /=145,41 евро/ .

Въззиваемата страна не е представила доказатества за напрвавени разноски пред ПО, поради което такива не й се присъждат.

Настоящето решение е необжалваемо съгл. разпоредбата на чл.280 ГПК.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 410/6.11.2025 г. по гр. д. № 250/2025 г. по описа на КрлРС.

ОСЪЖДА Р. Ю. Р. с ЕГН ********** от град ***** да заплати на назначения му особен представител по делото – адв. Е. К. сумата от 204,51 евро /400лв./ адвокатски хонорар за оказаната му правна защита по делото пред ПОС.

ОСЪЖДА Р. Ю. Р. с ЕГН ********** от град ***** да заплати по сметка на Пловдивския окръжен съд държавна такса в размер на 145,41 евро.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4