Определение № 79 от 13.02.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 79 гр. Враца, 13.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надя Г. Пеловска-Дилкова

Членове:

Мирослав Д. Досов

Пламен К. Кучев като разгледа докладваното от Пламен К. Кучев Въззивно частно гражданско дело № 20251400500036 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 130 ГПК вр. с чл.

299, ал. 2. ГПК.

Образувано е по частна жалба на О. М. Р. от с. С., община Мизия чрез адв. К.

Ю. против Определение № 3/06.01.2025 г. по гр. д. № 974/2024 г. по описа на Районен съд – Оряхово, с което прекратено производството по гр. д. № 974/2024 г. по описа на Районен съд – Оряхово поради недопустимост от пререшаване на спор, разрешен с влязло в сила съдебно решение.

На първо място жалбоподателят посочва, че в оспорваното определение в мотивите било посочено, че вече съдът се е произнесъл с решение по гр.д. № 105/2022 г.

Безспорно подал искова молба до Районен съд – Оряхово, с която се искало да се установи, че жалбоподателят не дължи сумата от 2138,98 лв., ведно със законната лихва или сума в общ размер 3182,04 лв. по изпълнително дело № 381/2006 г. по описа на ЧСИ М.Н.. В тогавашната искова молба ищецът посочил, че не дължи посочената сума от 2138,98 лв., поради изтекла петгодишна давност и съдът отказал признаването на изтекла петгодишна давност поради обективни причини.

С подадената искова молба от декември 2024 г. ставало въпрос за отдавна настъпила перемция, съобразно чл. 433 ГПК. В първоинстанционното производство не било обърнато внимание, че по гр.д. № 105/2022 г. предмет на иска бил наличие на петгодишната погасителна давност. Поради тази причина искът с правно основание чл.

439 ГПК следвало да бъде разгледан самостоятелно.

Иска се отмяна на неоснователното постановено определение делото да бъде 1 върнато на Районен съд – Оряхово за разглеждане.

Следвало съдът да направи разликата между погасителната давност по чл.110 ЗЗД и чл. 439 ГПК, поради настъпили условия по чл. 433 ГПК, въпреки че ответникът бил един и същ.

Иска се да бъде постановено изплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 250 лв.

Иска се като доказателство да се приложи гр.д. № 105/2022 г. по описа на Районен съд – Оряхово.

Жалбата е процесуално допустима-подадена е от лице с правен интерес в срока по чл.275,ал.1 ГПК против подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество,същата е неоснователна.

Гражданско дело № 974/2024 год. по описа на Районен съд - Оряхово е образувано по искова молба на О. М. Р. срещу „Макроадванс“ АД с искане да бъде признато, че ищецът не дължи сумата от 5046,83 лв. на „Макроадванс“ АД, представляваща 3182,04 лв. – главница и 1864 лв. –законна лихва върху главницата по Договор за потребителски кредит с поръчителство № 148/05.04.2005 г., за които суми е издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително дело № 381/2006 г. на ЧСИ М.Н., което е прекратено с Постановление от 22.05.2019 г. на основание чл.433, ал.1, т.

8 ГПК – перемпция, като е посочено правно основание на иска –чл. 439 ГПК.

В обстоятелствената част на исковата молба ищецът е уточнил, че на 05.04.2005 г. сключил договор за потребителски кредит с поръчителство № 148/05.04.2005 г., по силата на който получил от кредитора „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД /с правоприемник „Уникредит БулБанк“ АД/ в заем сумата от 7000,00 лева.

Издаден бил изпълнителен лист, тъй като били преустановени плащанията по кредитното задължение. Вземането на банката било продадено на „Макроадванс“ АД.

Задължението започнало да се събира по принудителен ред като било образувано изпълнително дело № 381/2006 г. на ЧСИ М.Н.. Били наложени запори на сметки и възнаграждения на всички поръчители с цел събиране на задължението. Било образувано гр.д. № 445/2020 г. по описа на Районен съд - Оряхово по искова молба на ищеца с искане да бъде установено, че сумата по изпълнителното дело не се дължи поради изтекла давност, като съдът отхвърлил така предявената искова претенция.

Решението било обжалвано и същото било потвърдено с решение на Окръжен съд – Враца по в.гр.д. № 406/2021 г. Въззивният съд не установил наличието на настъпила петгодишна погасителна давност, но подробно бил постановил съдебно тълкувателно решение по същото производство, в което прагматично извършил анализ по случая. В така постановеното въззивно решение на стр. 5, абзац първи, въззивният съд постановил, че с Постановление от 22.05.2019 г. на ЧСИ М.Н. изпълнително дело № 381/2006 г. на ЧСИ М.Н. било прекратено на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК. В 2 същото решение въззивният състав определил наложените и предприети действия на съдебния изпълнител за неправомерни и незаконосъобразни, като тези изводи били подкрепени на стр. 9 и стр. 10 от приложеното Решение № 134/16.12.2021 г. по в.гр.д.

№ 406/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца. От така описания аналитични изводи от цитирания акт на Окръжен съд – Враца, се установявало, че по изпълнително дело № 381/2006 г. на ЧСИ М.Н. били извършени принудителни действия, които били незаконосъобразни и неправомерни в нарушение на процесуалното право.

В мотивите на обжалваното определение Районен съд – Оряхово е приел, че обстоятелствата, на които се основава предявения иск са единствено влязлото в сила Решение № 134/16.12.2021 г. по в.гр.д. № 406/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца, приложено по делото. Други доказателства не са приложени, а е направено искане да се изиска и приложи изпълнително дело № 381/2006 г. на ЧСИ М.Н., гр.д.

№ 445/2020 г. по описа на Районен съд – Оряхово и в.гр.д. № 406/2021 г. по описа на Окръжен съд – Враца.

Районен съд – Оряхово е констатирал, че спорът, с който е сезиран, вече е разгледан и решен с влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 105/2022 г. по описа на Районен съд – Оряхово, което е потвърдено с Решение № 100/23.02.2024 г. по в.гр.д. № 628/2023 г. по описа на Окръжен съд – Враца. Изложил е, че с решението по гр.д. № 105/2022 г. по описа на Районен съд – Оряхово е разгледал иск с правно основание чл.

439 ГПК между същите страни, със същия предмет и се е произнесъл по същото искане на ищеца, заявено с исковата молба по настоящото производство. Освен това е и разгледал и е постановил решение по иск на ищеца по чл. 55, ал.1, предл. първо ЗЗД за заплащане на сумата от 2138,98 лв., представляваща неправомерни събрани вноски по принудително изпълнение по изпълнително дело № 381/2006 г. на ЧСИ М.Н. в полза на „Макроадванс“ АД при наличие на настъпила спрямо ищеца перемпция на изпълнителното производство. Изложени са мотиви, че е налице влязло в сила решение, с което спорът по гр. д. № 974/2024 г. по описа на Районен съд – Оряхово е решен и не подлежи на повторно пререшаване. – чл. 299, ал. 1 ГПК. В същото влязло в сила решение съдът е разгледал, проследил и решил спора за дължимостта, респективно недължимостта на сумата от 3182,04 лв. – главница по договор за потребителски кредит с поръчителство № 148/05.04.2005 г. от издаването на изпълнителен лист за дължимостта на тази сума, през образуваното изпълнително дело № 381/2006 г. на ЧСИ М.Н., включително през настъпилата по силата на закона перемпция на изпълнително дело № 381/2006 г. на ЧСИ М.Н., както и през образуваното на 20.10.2021 г. ново изпълнително дело № 783/2021 г. по описа на ЧСИ М.Н. с взискател „Макроадванс“ АД и длъжник О. М. Р. за принудително събиране на същата сума от 3182,04 лв.

На основание чл. 299, ал. 2 ГПК Районен съд – Оряхово е

3 прекратил производството по гр. д. № 974/2024 г.

При така изложената фактическа обстановка настоящият състав на ОС-Враца приема от правна страна следното:

Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Настоящият състав напълно споделя мотивите на Районен съд -Оряхово за наличието на процесуалната пречка по чл. 299 ГПК и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.

В допълнение и във връзка с изложените в частната жалбата оплаквания и доводи въззивният съд следва да добави следното:

Настоящият състав извърши служебна проверка по гр.д. № 105/2022 г. по описа на Районен съд – Оряхово. Видно от обстоятелствената част на исковата молба и заявеният петитум, ищецът О. М. Р. е предявил иск с правно основание чл. 439 ГПК за недължимост на сумата от 3182,04 лв., като изрично в т. 2 от петитума на исковата молба е посочил, че сумата е недължима поради перемция по изпълнително дело № 381/2006 г. на ЧСИ М.Н. и поради неизвършени процесуални действия в продължение на пет години, с което се преклудирало материалното право на така издадения изпълнителен лист за предприемане на принудително изпълнение. Ответник по иска е „Макроадванс“ АД.

Отделно следва да се посочи, че в обстоятелствената част на исковата молба по гр.д. № 105/2022 г. по описа на Районен съд – Оряхово пък са изложени идентични факти и обстоятелства, както и в исковата молба, по която е образувано гр. д. № 974/2024 г. по описа на Районен съд – Оряхово – относно възникването на вземането, произтичащо от договор за кредит, пристъпване към изпълнение за събирането му, образуването на изпълнително дело № 381/2006 г. по описа на ЧСИ М.Н., образуването на гр.д. № 445/2020 г. по описа на Районен съд – Оряхово, че решението постановено по него било потвърдено с решение на Окръжен съд – Враца по в.гр.д. № 406/2021 г., направен е собствен прочит и тълкуване на постановеното решение по в.гр.д. № 406/2021 г., изложено е, че ЧСИ М.Н. е извършил принудителни действия, които са били незаконосъобразни и неправомерни.

С решение по гр.д. № 105/2022 г. по описа на Районен съд – Оряхово потвърдено с влязло в сила Решение № 100/23.02.2024 г. по в.гр.д. № 628/2023 г. по описа на Окръжен съд – Враца вече е бил решен спорът, с който е сезиран Районен съд – Оряхово по исковата молба, по която е образувано гр. д. № 974/2024 г. по описа на Районен съд – Оряхово. С мотивите на влязлото в сила решение по гр.д. № 105/2022 г. по описа на Районен съд – Оряхово е обсъден въпросът за настъпилата по силата на закона перемпция по изпълнително дело № 381/2006 г. по описа на ЧСИ М.Н.

/страница 5-та от мотивите/, както и е проследен и решен въпросът относно дължимостта на сумата от 3182,04 лв.

4

Следва да бъде отбелязано и че в искова си молба по гр.д. № 974/2024 г. по описа на Районен съд – Оряхово обстоятелствата, на които се основава предявения иск са направено от ищеца собствено тълкуване на решение на Окръжен съд – Враца по в.гр.д. № 406/2021 г. за незаконосъобразни и неправомерни принудителни действия по изпълнително дело № 381/2006 г. по описа на ЧСИ М.Н. и че поради настъпила перемпция по посоченото изпълнително дело не дължи посочените суми.

В случая не са наведени нови обстоятелства, различни от тези, посочени в исковата молба по гр.д. № 105/2022 г. по описа на Районен съд – Оряхово, от които да произтича претенцията на ищеца. Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предоставя възможност на длъжника чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото право, въз основа на факти непреклудирани от формираната сила на пресъденото нещо, т.е. от новонастъпили факти, каквито в исковата молба, по която е образувано гр.д. № 974/2024 г. по описа на Районен съд – Оряхово не са наведени.

От изложеното следва, че предметът на гр.д. № 974/2024 г. по описа на Районен съд – Оряхово е идентичен с предмета по гр.д. № 105/2022 г. по описа на Районен съд – Оряхово. Налице тъждество между страни, предмет и основание.

В случая ищецът на практика се домогва до пререшаване на вече разрешения със сила на пресъдено нещо правен спор, което е недопустимо.

За пълнота следва да се посочи, че редът за защита по чл. 439 ГПК намира приложение само при оспорване на изпълняемото материално право /давността е институт на материалното право/. Извън предмета на такова оспорване са процесуалната законосъобразност на действията на съдебния изпълнител, независимо от това дали подлежат на обжалване или не. В този смисъл твърденията в жалбата за наличие на незаконосъобразни и неправомерни изпълнителни действия по изпълнително дело № 381/2006 г. по описа на ЧСИ М.Н. са от процесуално естество и не се явяват нови твърдения по смисъла на чл. 439 ГПК.