Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 434 от 17.09.2025, Районен съд - Ловеч

Съд
Районен съд - Ловеч
Дело
Гражданско дело 816/2025
Вид
Решение № 434
Подписан
17.09.2025
В сила
26.01.2026
Състав
ИРЕНА ВАСИЛЕВА РАБАДЖИЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Ловеч, 17.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, V СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА СТ. ДИЧКОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА В. РАБАДЖИЕВА Гражданско дело № 20254310100816 по описа за 2025 година

Обективно съединени искове с правно основание по чл.128, т.2 вр.242 от КТ.

Производството по делото е образувано по повод искова молба, подадена от Г. И. И., с адрес: ***, чрез пълномощник – адв. Х. И. – ЛАК против „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСТРИЙС“АД – гр. Ловеч, седалище и адрес на управление: гр. Ловеч, Северна промишлена зона, ул.“Освобождение“№77.

Ищцата излага в ИМ, че е работила в „Крис фешън индъстрийс“АД гр. Ловеч на длъжност „Контрольор-окачествител“ по ТПО, съгласно постоянен трудов договор № *** г., сключен с работодателя. Посочва, че на *** г. е подала молба – предизвестие за едностранно прекратяване на ТПО, считано един месец от получаването й, съгласно уговореното в трудовия договор и разпоредбите на КТ. Работодателят със Заповед № *** г. прекратил ТПО на основание чл.326, ал.1, ал.2 от КТ, връчена на ищцата на *** г, след отправено до него едномесечно предизвестие с вх.№ ***/*** г.

Излага, че от фиш от ведомост за работна заплата за м.април 2022 г. е видно, че основната заплата е 890 лв, сумата за получаване е в размер на 94,78 лв, а от фиш от ведомост за работна заплата за м.май 2022 г. е видно, че основната заплата по договор е 890 лв., сумата за получаване е в размер на 262 лв.

Наведени са твърдения, че при прекратяване на трудово-правната връзка работодателят на *** г. не е заплатил дължимото трудово възнаграждение за м.април в пълен размер, като дължимата сума е в размер на 795,22 лв. За м.май са й преведени 262 лв, които включват освен заработеното и обезщетение по чл.224 от КТ и болничен, но не е пълният размер дължимо възнаграждение. Твърди, че изплатеното месечно възнаграждение е с 133,50 лв. по-малко според уговореното по трудов договор и действително заработено.

1

Посочва се, че последната дата е моментът на връчване на заповедта за уволнение на ищцата, от когато трудовото й правоотношение се счита прекратено. До тази дата трудоводоговорната връзка е съществувала и това е било основанието за плащане на дължимото възнаграждение, което до подаване на ИМ не е сторено.

Ищцата твърди, че общо дължимото от ответника възнаграждение за месеците април и май 2022 г. от *** г. до *** г. /датата на прекратяването му/, е в размер на 928,72 лв.

Обезщетението за законната лихва от деня на забавата е от *** г. до датата на подаване на исковата молба – *** г. и е в размер на 336,60 лв.

В петитумната част е отправено искане съдът да постанови решение, с което да осъди ответната страна да заплати на ищцата сумата от 1265,32лв, съставляваща дължимото от работодателя трудово възнаграждение за м.април 2022 г. в размер на 795,22лв, за м.май 2022 г. в размер на 133,50 лв, общо главница – 928,72лв, както и обезщетението в размер на законната лихва от деня на забавата върху дължимото вземане от *** г. до датата на подаване на ИМ -*** г. в размер на 336,60лв., ведно с разноските по делото и законната лихва върху главницата, считано от датата на ИМ до окончателното й изплащане.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът, чрез упълномощения адвокат А. Т. от САК е депозирал писмен отговор. Счита, че исковата претенция е допустима, но изцяло неоснователна. Заявява, че оспорва изцяло по основание и размер предявените обективно съединени искове. Твърди, че както в трудовия договор, така и в допълнителното споразумение – месечното трудово възнаграждение е на норма, т.е. според действително заработеното в месеца нормовреме на база основно месечно трудово възнаграждение, което е в размер на 890 лв. Не оспорва, че ТПО с ищцата е прекратено със Заповед №*** г. на основание чл.326, ал.1, ал.2 от КТ с оглед подаденото от работничката предизвестие, като заповедта й е връчена на *** г. Не оспорва, че работодателят е заплатил на ищцата сумите по представените с ИМ фишове от ведомост за работна заплата за м.април и м.май 2022 г.

Счита, че изцяло не отговаря на истината твърдението на пълномощника на ищцата, че при прекратяване на ТПО работодателят не й е заплатил дължимото трудово възнаграждение за месец април и месец май 2022 г. в пълен размер. Твърди, че на ищцата са заплатени дължимите трудови възнаграждения за месец април и май 2022 г. съгласно действително заработеното от нея по договореното на норма/нормовреме. Подчертава, че това обстоятелство е много добре известно на ищцата. Посочва, че фишовете от ведомост за работна заплата за м.април и май 2022 г. са подписани от лицето без възражения/оспорвания, при получаване на сумите. Отбелязва, че предявените от ищцата искове – три дни преди изтичане на тригодишния срок на погасителната давност, представляват злоупотреба с право и стремеж към неоснователно обогатяване, което освен неморално е и недопустимо.

С протоколно определение от *** г. съдът е прекратил производството по делото по отношение на обективно съединения иск за заплащане на трудово възнаграждение за м.май 2022 г. в размер на 133,50 лв. и мораторната лихва върху горната сума, поради отказ от иска по реда на чл.233 от ГПК.

Ищцата Г. И. И. се явява лично и с представител по пълномощие – адв. Хр. И..

2

Поддържа предявения иск и моли съдът да постанови съдебен акт, с който да уважи исковата претенция и да осъди ответната страна да заплати сумата от 795,22 лв, представляваща главница, дължима по трудов договор между работодателя и работника за периода от 01.04.2025 г. до 30.04.2022 г, ведно с лихвата за периода от 01.05.2022 г. до датата на подаване на исковата молба в размер на 100 лв. Подробни фактически и правни доводи са развити в представени писмени бележки.

В с.з.ответникът „Крис фешън индъстрийс“АД – гр. Ловеч се представлява от договорно упълномощен процесуален представител – адв. Т.. По същество застъпва становище, че заявената искова претенция е изцяло неоснователна и недоказана. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. В определен от съда срок са представени писмени бележки, в които са изложени подробни съображения.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства: Трудов договор № *** г., Допълнително споразумение към трудов договор от 04.01.2022 г.Фиш от ведомост да работна заплата за м.май 2022 г., фиш от ведомост за работна заплата за м.април 2022 г., копие от трудовата книжка на ищцата, длъжностна характеристика на длъжността „Контрольор – окачествител“, Заповед № *** г. за прекратяване на ТПО, Заработка нормировчик за м.април 2022 г и Справка за допълнително заплащане за м.април 2022 г., 2 бр. фишове от ведомост за работна заплата за м.април и май 2022 г, подписани от ищцата, Заработка нормировчик, предложение за допълнително заплащане и фишове за работна заплата за м.10. 2021 г., м.11.2022 г., м.12.2021 г, м.1.2022 г., м.2.2022 г. и м.3.2022 г., показанията на разпитания свидетел: М. Косева Г., както и заключението на вещото лице: С. Ц. по изготвената съдебно - счетоводна експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно, законосъобразно и депозирано убедително, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, че по силата на трудов договор №*** г. ищцата Г. И.

И. е била назначена в „Крис фешън индъстрийс“АД на длъжността „Контрольор – окачествител“ с код по НКПД 7543 2005. Първоначално договорът е сключен като срочен / до шест месеца/, като изрично е отбелязано, че ищцата ще полага труд на норма, при основно месечно трудово възнаграждение: 650.00 лв. и допълнителни трудови възнаграждение: за трудов стаж и професионален опит по 0,6 % година. за всяка прослужена

С допълнително споразумение към трудов договор от 04.01.2022 г., на основание чл.119 от КТ, страните се споразумяли за изменение на трудовото споразумение, считано от 04.01.2022 г. Уговорено е, че договорът е за неопределено време, с нормална продължителност на работно време – 8 ч. и основно месечно трудово възнаграждение на норма в размер на 890.00 лв.

Със Заповед №*** г., на основание чл.326, ал.1 и ал.2 от КТ, считано от *** г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено. Като причини за прекратяване на 3 трудовия договор работодателят е посочил: „Отправено писмено предизвестие до работодатея с вх.№ ***/*** г. В Заповедта е отбелязано, че на лицето се дължи обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван отпуск в размер на 14дни.

По делото е реализирана съдебно- икономическа експертиза, която е дала заключение, че действителният размер, дължим за заплащане на трудово възнаграждение от страна на ответното дружество към ищцата, като се вземе предвид действително уговореното по трудов договор и заработеното от ищцата за претендирания период от *** г. до *** г. е както следва: за периода от *** г. до 30.04.2022 г. чистата сума за получаване е в размер на 94.78 лв. и за периода от 01.05.2022 г. до *** г. чистата сума за получаване е в размер на 262.48 лв. В раздел III“Констатации“ вещото лице е посочило, че основното месечно възнаграждение в размер на 890.00 лв. е послужило за изчисляване на тарифната ставка за един час технологично време при заработката, изразяваща се в контрол при окачествяване на изделията. Предвид на определената тарифна ставка за процесния период и заработеното технологично време, отчетено с карти от ищцата в процеса на изпълнение на задълженията, следващото се трудово възнаграждение за претендирания период е формирано, както следва:

За м.април 2022 г.:

Основното месечно трудово възнаграждение в размер на 890.00 лв. следва да послужи за определяне на часовата тарифна ставка /5.2775 лв. на час/. Предвид извършената заработка от отчетените технологични карти от ищцата, употребеното нормовреме за м.април е 23.85 часа. С оглед тарифната ставка /изчислена на базата на основното месечно възнаграждение при пълен работен месец в размер на 890,00 лв/, заработката на лицето е в размер на 125.87 лв. Установено е, че на ищцата са възлагани и други задачи от низови ръководители на фирмата, за което са й отчетени 848 минути /14.13 часа – л.30 от делото/ за 74.87 лв. Така общата заработка на лицето за м.април 2022 г. е в размер на 200.74 лв. При така отчетената заработка от ищцата и следващото се допълнително възнаграждение за прослужено време от 1,2% / за прослужени пълни 2 години/ - 2.41лв, брутното трудово възнаграждение е в размер на 203.15 лв. След спадане на следващите се удръжки за сметка на лицето, чистата сума за получаване е в размер на 94.78 лв.

Св. М. Г. посочва, че в периода от м.януари – м. май 2022 г.заемала длъжността „Организатор цех – нови технологии“ ответното дружество. В този период ищцата била на длъжност „ОТК“, като окачествявала крайния продукт и нейната задача била да почисти конците, да огледа изделието и да го окачестви, като ако не е добре изработено или има дефекти, да го върне и след това да го проконтролира отново. След това, когато изделието е в завършен вид, се предава за гладене и опаковане. Свидетелката твърди, че обикновено задачите е поставяла тя, тъй като всеки модел има различни изисквания. Посочва, че понякога на ищцата са давани и помощни задачи, за да й се уплътни работното време и да няма престой в работния ден. Работата се отчита с електронна магнитна карта, която съпровожда всяко изделие – група от 5 бр. или 10 бр, за които ищцата трябва да следи дали е такова количеството и да маркира на устройство. Със започване на работа с това количество 4 бройки и при привършване отново маркира магнитната карта, която съпровожда групата изделия. Излага, че другият вариант за отчитане на работата е с хартиен носител – операционна бележка, от която се взима един отрязък, попълва се количеството, табелния номер и всяка сутрин се предава на отчетник във фирмата за отчитане на труда в съответната система. Твърди, че ищцата и още едно лице са работели като ОТК, като другото лице е имало устройство, с което отчитало магнитните карти, а за ищцата нямало такова устройство, но като цяло в цеха трудът „вървял“ на операционни бележки. Относно технологичните карти пояснява, че същите се изготвят от технолог – моделиер, като описват модела, операциите, времето, за да може да тръгне в производство и всеки работник да си отчита труда. Самата свидетелка няма достъп до технологичната карта, но има определени лица във фирмата, които я съставят в самото начало и едва след това може да се започне работа, като картата съпътства самия модел с операциите, които трябва да бъдат извършени.