Решение № 4930 от 16.07.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4930 гр. София, 16.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-13 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Димитров при участието на секретаря КРАСИМИРА Б. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от Росен Димитров Гражданско дело № 20241100104610 по описа за 2024 година

Производството е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявен от „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“ АД против Е. П. И., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че на 23.12.2019 г. е сключен между ищеца - „Уникредит Булбанк“ АД, като кредитодател и Е. П. И. в качеството му на кредитополучател Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице

№

652/0270/Р00000000065371 от 23.12.2019 г., по силата на банката отпуска на кредитополучатела ипотечен кредит в размер на 96 400.00 лв. с краен срок на издължаване 23.12.2049 г.

С допълнително споразумение №01 от 16.12.2020 г. към Договора е променен крайния срок за погасяване на кредита като същият се е удължил до 23.09.2050 г. Ищецът излага, че дължимите месечни вноски за периода от 27.10.2021 г. до 27.04.2022 г. не са били платени в срок и поради тази причина, считано от 21.05.2022 г. дългът е обявен за изцяло и предсрочно изискуем на основание т.17.1. от процесния договор.

В следствие на което банката подава заявление за издаване Заповед за изпълнение по реда на чл. 417 ГПК, по което е образувано ч.гр.дело № 57128/2022 г. на Софийски районен съд. Издадена е заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист от 17.11.2022 г. Въз основа на така издадения изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение е образувано изпълнително дело №05331 по описа на ЧСИ Н.М., по което е извършен опис на недвижим имот, собственост на длъжника и същият е продаден.

Срещу така издадената заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист на 1

25.04.2023 г. длъжникът Е. И. подава възражение по реда на чл. 417 ГПК.

В тази връзка ищецът моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск.

Претендира разноски за заповедното и исковото производство.

Ответникът Е. П. И. е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва исковете по допустимост и основание.

Твърди, че след получаване на ПДИ, изпълнителния лист и заповедта за незабавно изпълнение е подал възражение по чл. 414 ГПК не срещу цялата сума, а само срещу част от нея, а именно оспорил е дължимостта на сумите от 89 260.99 лв. – главница, 1 074.92 лв. – лихва за просрочена главница, 3 794.75 лв. – неустойка върху просрочена главница и 57.37 лв. – неустойка за просрочена редовна главница.

Ответникът излага твърдения относно неоснователността на иска в останалата му част със следните аргументи:

Твърди, че не е настъпила предсрочна изискуемост на задължението, тъй като не е доказано че уведомлението за същото е получено лично от него преди образуване на заповедното производство.

Твърди, че са недължими сумите за договорни лихви, лихвени надбавки за забава, както и заемни такси.

Оспорва действителността на процесния договор, поради липса на ясно разписана методика на формиране на ГПР.

Оспорва действителността на клаузата предвиждаща задължителна застраховка, тъй като същата е включена в Общите условия, а не са индивидуално уговорени.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е приет като писмено доказателство Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 652/0270/Р00000000065371 от 23.12.2019 г., сключен между „Уникредит Булбанк“ АД в качеството ми на кредитодател и Е. П. И. в качеството му на кредитополучател.

Уговорено е кредиторът да предостави на кредитополучателя ипотечен кредит, който кредитополучателят усвоява, ползва целево и връща, ведно са начислените такси, разноски, комисинонни и други разходи, предвидени в договора. Размерът на кредита е 96 400 лева.

С т. 4 от процесния договор страните се договарят за размера и начина на формиране на възнаградителната лихва, която е изразена като променлив годишен лихвен процент, който се формира според валутата на кредита и периодичността на олихвяване от приложимия към датата на олихвяване референтен лихвен процент плюс фиксирана надбавка. ГЛП в процент към датата на сключване на процесния договор е 2.90%.

На основание т. 9.9 от Общите условия банката начислява възнаградителна лихва, като 2 лихвата се начислява върху дълга при база реален брой дни от месеца/360. Лихвата за редовен дълг се издължава ежемесечно или съгласно периодичността и на падежа, установен в погасителния план, а обезщетението (неустойката) за забава се начислява за всеки ден от просрочието и е незабавно изискуема.

Установява се, на следващо място, че на 16.12.2020 г. страните подписват Допълнително споразумение/ДС/01 към Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 652/0270/Р00000000065371 от 23.12.2019 г. С клаузите от Параграф 1 от същото страните се споразумяват за гратисен период по кредита, с клаузите на Параграф 2 за начин на изплащане на дължимата по неизплатена лихва през гратисния период и с клаузите на Параграф 5 за нов краен срок на погасяване на кредита.

Съгласно Параграф 5 от Допълнително споразумение/ДС/01 към Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 652/0270/Р00000000065371 от 23.12.2019 г. крайният срок за погасяване на кредита е 23.09.2050 г.

Видно от клаузата на т. 6 кредитът се усвоява чрез разплащателната сметка на кредитополучателят Е. И. в установения в т.6.1 и т.6.2 начален и краен срок на усвояване от 23.12.2019 г. до 23.03.2020 г., според т.7.1 срокът за погасяване на датите на изискуемостта на съответната погасителна вноска – анюитетна, за главница, за възнаградителна лихва е посочен в актуалния към датата на падежа двустранно подписан погасителен план.

Видно от клаузата на т.17 от договора „Предсрочна изискуемост“ и т.17.1. страните приемат, че при съществено неизпълнение, каквито са случаите изброени като такива в Раздел IX от ОУ, на което и да е от задълженията на Кредитополучателя по Договора или по ОУ и/или при пълно или частично неплащане на вскяа една, която и да е вноска, правото на ползване на неусвоените суми се погасява, като цялата непогасена част от кредита, заедно с възнаградителните и/или обезщетителните лихви по прецена на Банката може да бъдат обявени за автоматично предсрочно и незабавно изискуеми, дължими и платими.

В т.17.1.1 от процесния договор, страните се съгласяват, че при обявяване на кредита за предсрочно изискуем, не е необходимо изрично допълнително волеизявление от страна на Кредитора, който материализира изявлението си за обявяване на вземанията си по кредита за автоматично незабавно изискуемо с изпратеното до кредитополучателя уведомление за това на посочения от него адрес за кореспонденция. Така изпратеното уведомление съгласно т.17.1.2. има правното действие и последици на окончателна покана за доброволно плащане на вземанията по изискуемия кредит, след която банката пристъпва към принудително събиране на вземанията си по реда на закона.

От приетото и неоспорено от страните заключение на допуснатата съдебно – счетоводна експертиза /ССчЕ/, което съдът кредитира като обективно, пълно и компетентно изготвено, се установява, че на 24.01.2020 г. по банкова разплащателна сметка №70001523836716 с IBAN BG******** постъпва сума в размер на 96 400.00 лева с основание „Усвояване на кредит.“

Според ССчЕ усвоената и ползвана от кредитополучателят сума по Договор за банков 3 ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице от 23.12.2019 г. е в размер на 96 400.00 лв. Вещото лице дава заключение, че размерът на дължимата (непогасена) главница към 25.10.2021 г. е в размер на 94 160.99 лева. Размерът на дължимата от ответника лихва за периода от 27.10.2021 г. до 21.05.2022 г. по процесния договор е 1 166.73 лева. Дължимата неустойка за просрочена главница за периода от 27.10.2021 г. до 20.10.2022 г., вещото лице е изчислило в размер на 4 014.56 лева, а размерът на дължимата неустойка за просрочена лихва е в размер от 86.00 лева.

Видно от заключението на ССчЕ, към 25.10.2021 г. задължението не е погасено. На 20.06.2025 г. главницата е погасена изцяло със сума, постъпила на 19.06.2025 г. от ЧСИ Н.М. в следствие на реализирана публична продан.

От приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 57128/ 2022 г. на СРС, ГО, 159 състав, е видно, че ищецът подава на 21.10.2022 г. заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК ( извлечение от счетоводните книги на банката по договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 652/0270/Р00000000065371 от 23.12.2019 г. ведно с допълнително споразумение №01 от 16.12.2020 г. ) срещу длъжника Е. П. И. за сумите, предмет на предявения по реда на чл. 422 ГПК установителен иск. За същите, включително и за претендираните разноски за държавна такса по заявлението и адвокатско възнаграждение, заповедният съд издава на 17.11.2022 г. заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Срещу заповедта и в срока по чл. 414 ГПК ( заповедта е връчена на 21.03.2023 г., видно от разписката на гърба на покана за доброволно изпълнение на чл. 37 от заповедното производство ), длъжникът Е. И. подава възражение в срока на чл. 414 ГПК на 25.04.2023 г. На заявителя са дадени указания по реда на чл. 415 ГПК, редовно съобщени на 11.01.2024 г., като исковата молба е постъпила на 12.02.2024 г.

С Протоколно Определение № 2839/23.03.2026 г. съдът е прекратил като недопустимо производството по отношение претенцията за главница над сумата 89 260.99 лв., представляваща главница по Договор за банков ипотечен кредит с пълна отговорност на физическо лице № 652/0270/Р00000000065371 от 23.12.2019 г. по отношение на сумата за просрочена главница над 1074.92 лева., представляваща лихва за просрочена главница за периода от 27.10.2021 г. до 20.10.2022 г., както и по отношение на сумата над 3 794.75 лева, представляваща неустойка за просрочена главница за периода от 27.10.2021 г. до 20.10.2022 г., тъй като за част от сумите, които са посочени в петитума на исковата молба възражение не е подадено и в тази част заповедта вече е влязла в сила.

Други допустими и относими доказателства, извън обсъдените, на които съдът да основава изводите си, не са ангажирани по делото.

При така установена фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, предявен от кредитора в заповедното производство за 4 установяване съществуване на вземанията му срещу длъжника, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.

Съдът намира, че искът е предявен в изискуемия по закон едномесечен срок на 12.02.2024 г., считано от 11.01.2024 г. - датата на връчване на разпореждането на съда, с което на заявителя се съобщава за постъпило възражение от длъжника по чл. 414 ГПК и има за предмет същото вземане, за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение по чл.

417 ГПК, поради което предявеният иск е процесуално допустим и следва да се разгледа по същество.

Неоснователно е и възражението на ответника, че не е настъпила предсрочна изискуемост на задължението, тъй като уведомлението не е получено лично от него преди образуване на заповедното производство. Съгласно задължителната практика на ВКС, обективирана в ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК, предсрочната изискуемост на кредит не настъпва автоматично, а изисква волеизявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. В конкретния случай, в т. 17.1.1 и т. 17.1.2 от процесния договор страните изрично са договорили, че банката материализира волеизявлението си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез изпращане на уведомление на посочения от кредитополучателя адрес за кореспонденция. От доказателствата по делото се установява, че банката е изпратила уведомление по чл. 60 от ЗКИ, с което е поканила длъжника да погаси задълженията си в 14-дневен срок, като го е предупредила за настъпването на предсрочна изискуемост при неизпълнение. Фактът, че ответникът е получил уведомлението и Поканата за доброволно изпълнение от ЧСИ, потвърждава, че волеизявлението на кредитора е достигнало до него. Тъй като банката е упражнила правото си съобразно договорните клаузи и преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, съдът приема, че предсрочната изискуемост е настъпила валидно. Ето защо възражението на ответника в тази насока се явява неоснователно.