Решение № 7869 от 29.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7869 гр. София, 29.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 202311***40899 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са от [фирма] срещу [фирма] обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични вземания, с които ответникът се е обогатил без основание в размер на сумите, както следва: 126,26 лева, представляваща цена на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г. до топлоснабден имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ***, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 09.02.2023 г. до окончателното плащане, 25,67 лева, представляваща лихва за забава за периода от 31.12.2020 г. до 31.01.2023 г. върху задължението за цена на топлинна енергия, сумата от 10,67 лева, представляваща главница за извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 31.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.02.2023 г. до окончателното плащане и сумата от 2,88 лева, представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2020 г. до 31.01.2023 г., начислена върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия, за които суми по ч. гр. дело № 7159/2023 г. по описа на СРС, 51-ви състав, е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 04.03.2023 г.

Ищецът твърди, че ответното дружество е потребител на топлинна енергия за небитови нужди по смисъла на § 1, т. 33а от ДР на Закона за енергетиката по отношение на топлоснабден имот, находящ се в [адрес], с абонатен № ***. Поддържа, че съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се осъществява на основата на писмени договори при общи условия, които се сключват между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия за стопански нужди, като за процесния период са били в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди, одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на КЕВР. Посочва, че въпреки отправената покана [фирма] не е сключило писмен договор с ищеца за доставка на топлинна енергия и като е ползвал такава през исковия период се е обогатил за негова 1 сметка. Твърди, че съгласно чл. 40, ал. 1 от Общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми в срок до 20-то число на месеца, следващ датата на доставката, след получаване на издадената от продавача фактура, поради което претендира посочените по-горе суми, с които ответникът се е обогатил. Изяснява, че начислените суми за топлинна енергия до имота на ответника са по действителен разход на уредите за дялово разпределение, инсталирани на отоплителните тела в имота. С тези доводи отправя искане за уважаване на исковите претенции и за присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК по делото е подаден писмен отговор от ответника [фирма], чрез пълномощника си юрк. Рабетова, с който оспорва исковете като процесуално допустими, но по същество неоснователни – недоказани по основание и размер. Оспорва ответното дружество реално да е използвало процесния имот, за който се претендират суми във връзка с доставена топлинна енергия с адрес: [адрес], с абонатен № ***. Оспорва [фирма] да е било уведомявано извънсъдебно за претендираните от [фирма] суми, както и да е получавало фактурите, обективиращи задълженията. В отговора се навежда довод за липсата на доказателства ищецът да е заплатил сумите за дялово разпределение на фирмата – топлинен счетоводител, за да претендира заплащането им от ответника под формата на суми, с които последният се е обогатил за сметка на ищеца. Навежда се възражение за недължимост на вземанията и поради погасяването им по давност, намирайки за приложим тригодишният давностен срок по чл. 111 ЗЗД. Оспорва до [фирма] да е била изпращана покана за заплащане на претендираните вземания. С тези съображения се отправя искане за отхвърляне на исковете и за присъждане в полза на ответника на сторените по делото разноски.

Третото лице – помагач на страната на ищцовото дружество [фирма] не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са кумулативно обективно съединени установителни искове за признаване за установено съществуването в полза на ищеца и срещу ответника на вземания, удостоверени в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 7159/2023 г. по описа на съда. Съдът, като съобрази, че възражението на длъжника срещу заповедта за изпълнение съдържа оспорване по същество на вземанията и е депозирано в срока по чл. 414 ГПК, а установителните искове са предявени в срока по чл.

415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени указания по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, намира процесните установителни искови претенции за процесуално допустими и предявени при наличието на правен интерес от търсената защита.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването.

В настоящия случай ищцовото дружество излага твърдения, че през исковия период е доставило до процесния имот, ползван от ответното дружество топлинна енергия, при липсата на сключен писмен договор, както и, че с ползването на същата ответникът се е обогатил за негова сметка.

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното вземане за главница е обусловено от установяване на следните елементи от фактическия състав на неоснователното обогатяване: обедняването на ищеца чрез установяване количеството и цената на доставената през исковия период топлинна енергия, обогатяването на ответника – 2 че последният е консумирал тази топлинна енергия, както и наличието на връзка между обогатяването и обедняването – че енергията е доставяна до имота на ответника при липса на валидно основание за това; имуществено разместване в отношенията между двата субекта.

При установяване на тези обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между топлопреносното предприятие и потребителите, извършващи стопанска дейност. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 43 от ДР на ЗЕ (приложима редакция към спорния период) потребител на енергия или природен газ за стопански нужди е физическо или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди или природен газ за стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския бюджет. Следователно, за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за небитови нужди е необходимо между страните да се сключи писмен договор (за разлика от потребителите на топлинна енергия за битови нужди). В този смисъл е и клаузата на чл. 1, ал. 2 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от [фирма] на потребителите в гр. София, предвиждаща, че продажбата на топлинна енергия от ищеца на потребители на топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор с всеки купувач.

В настоящия случай по делото са представени и приети писмени доказателства – заверени копия от Нотариален акт от 24.07.2001 г. за продажба на недвижим имот № **, том III, дело 492/2001г. по описа на нотариус А.Ч. с рег. № *** на НК и с район на действие РС – София, Разрешение № 6-51/09.10.2008 г. за строеж на благоустройствени обекти, Удостоверение № 398/05.04.2012 г. за въвеждане в експлоатация на строеж: „Жилищна сграда с офиси и подземни гаражи, външно електрозахранване с кабели H.H.-1kv, топлозахранване и абонатна станция за жилищната сграда“, издадено от Дирекция „Общински строителен контрол“ при Столична община и Нотариален акт от 18.01.2016 г. за учредяване на договорна ипотека върху недвижими имоти № 6, том I, рег. № **, дело № 5/2016 г. по описа на нотариус Д.Ж. с рег. № *** на НК и с район на действие РС – София, сочещи, че на 24.07.2001 г. ответното дружество [фирма] е закупило урегулиран поземлен имот с площ от 3 095 кв. м., съставляващ парцел, отреден за ОЖС, подземни гаражи и трафопост, в кв. ***6 по плана на [адрес], както и, че впоследствие върху имота е изградена масивна жилищна сграда с офиси и подземни гаражи, въведена в експлоатация съгласно удостоверението от 05.04.2012 г. и с административен адрес: [адрес]. Изяснява се, че на 18.01.2016 г. за обезпечаване изпълнението на всички вземания на кредитора [фирма], произтичащи от договор за банков кредит от 09.12.2015 г., е учредена договорна ипотека върху недвижими имоти, собствени на [фирма] – съдлъжник и ипотекарен длъжник, сред които и върху процесния имот – офис № 1, разположен на партерния етаж във вход Г на жилищната сграда, със застроена площ от 38,52 кв.м., състоящ се от работно помещение и тоалетна.

Установява се също, че в списък на собствениците – приложение към Протокол № 3173/03.05.2012 г. , присъствали на проведено Общо събрание на етажната собственост за топлинно счетоводство на жилищна сграда, находяща се в [адрес], УПИ I кв. 59 в графа за офис № 1, на партерния етаж във вх. Г на жилищната сграда, е вписано дружеството [фирма] (тогава ЕАД), с отразени 0,66 % идеални части от общите части, които обстоятелства са удостоверени с подпис на негов представител.

При анализ на посочените писмени доказателства и на следващите от тях факти, съдът достига до извод, че през процесния период от месец май 2020 г. до месец април 2022 г.

3 именно ответникът [фирма] се легитимира като собственик на офис № 1, разположен в сграда с адрес: [адрес], за който при ответника е открит абонатен № ***, като в тази насока липсва изрично оспорване от негова страна в хода на процеса. Изясни се, че с отговора на исковата молба се оспорва реалното ползване на имота, което обстоятелство е от значение при преценка наличието на консумация на топлинна енергия, а оттук и на дължими суми към топлофикационното дружество.

Предвид изложеното и доколкото от страна на ответника не се навеждат твърдения относно сключване на писмен договор за продажба на топлинна енергия за стопански /небитови/ нужди с ищеца, то съдът приема, че в рамките на исковия период такъв не е бил налице. Ето защо, ищецът не може да претендира суми за топлинна енергия въз основа на договорни отношения, а единствено на извъндоговорно основание – арг. чл. 59 ЗЗД, тъй като липсата на договор е липса на основание за получаване на топлинна енергия. Като не я заплатил ответникът е спестил разходи, които е следвало да направи. Именно в този смисъл са и фактическите твърдения на ищеца, изложени в обстоятелствената част на исковата молба, който изрично се позовава на липсата на сключен договор с ответника и наличието на неоснователно обогатяване от негова страна.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ, разпределението на топлинна енергия в сграда – етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Топлинната енергия за отопление на сграда – етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите в сграда – етажна собственост – арг. чл. 142, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл.