Решение № 2991 от 07.06.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2991 гр. София, 07.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20221100505471 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №26 от 04.01.2022г., постановено по гр.д. №33069/2021г. на СРС, ГО, 85 състав, е признато за установено по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, че М. В.

С., ЕГН **********, дължи на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* следните суми: на основание чл.

79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ сумата от 3 957.64 лв. - стойност на доставена от ищеца топлинна енергия в топлоснабден имот, представляващ апартамент №104, находящ се в гр.

София, ж.к. „******* с абонатен №376506, през периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2019 г., ведно със законната лихва за периода от 07.12.2020 г. до окончателното плащане; на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1 262.91 лв. - мораторна лихва за периода от 15.09.2016 г. до 24.11.2020 г. върху стойността на доставената топлинна енергия; на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 6.04 лв. - стойност на услугата дялово разпределение за периода от м.

03.2019 г. до м. 04.2019 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 61461/2020 г. по описа на СРС, 85 състав, като искът с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 0.88 лв. - мораторна лихва за периода от 01.05.2019 г. до 24.11.2020 г. върху стойността на услугата дялово разпределение е отхвърлен.

Ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 631.55 лв. разноски за исковото производство и 154.55 лв. разноски за заповедното производство. Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца „Н.И.“ ООД.

Срещу решението в частта, с която са уважени предявените искове, е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от ответника М. В. С..

1

Жалбоподателят навежда оплаквания за неправилно приложение на нормата на чл. 111 ЗЗД, като е направено искане да се признаят за погасени по давност всички вземания за периода от м.05.2015г. до м.07.2016г. Твърди, че не е дължима цялата присъдена сума на мораторната лихва, тъй като част от нея е заплатена по сключеното между страните споразумение. Твърди също така, че е заплатила изцяло сумата за услугата дялово разпределение, поради което същата не се дължи. Претендира отмяна на обжалваното решение, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

В подадения в срок отговор на въззивната жалба ищецът „Т.С.“ ЕАД оспорва същата като неоснователна и моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски за въззивната инстанция.

Третото лице-помагач не изразява становище по жалбата.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Предявени са за разглеждане искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Безспорно е на етапа на въззивното производство, че: процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа; че ответникът М. В. С. е собственик на процесния имот, представляващ апартамент №104, находящ се в гр. София, ж.к. „******* с абонатен №376506, през периода от м. 05.2015 г. до м. 04.2019 г. и има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди по смисъла § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ /изм. ДВ, бр. 74 от 2006г./, респ. на битови клиенти съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012г./; че между страните по делото са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от "Т.С." ЕАД, както и че стойността на доставената за процесния период топлинна енергия възлиза на 3957.64 лв.

По спорните на етапа на въззивното производство въпроси:

Според задължителните за съдилищата разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/2011г. на ВКС по тълкувателно дело № 3/2011г., ОСГТК, понятието "периодични плащания" по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи един правопораждащ 2 факт, чийто падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл. 155 и чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество, в т. ч. и за стойността на услугата дялово разпределение, съдържат всички гореизброени признаци, поради което са периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ /изм., ДВ, бр. 54 от 2012г., в сила от 17.07.2012г. /, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1/. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2/. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3/ по реална месечна консумация. Правилата за определяне на прогнозната консумация и изравняването на сумите за действително консумираното количество топлинна енергия за всеки отделен потребител са уредени в действалата през процесния период Наредба за топлоснабдяването.

С оглед уредените в закона и наредбата правила, се налага извод, че в случаите на чл.

155, ал. 1, т. 1 или т. 2 ЗЕ задълженията на потребителите за заплащане на месечни вноски /равни или прогнозни/ не са в зависимост от изравнителния резултат в края на съответния отчетен период, а имат самостоятелен характер. Изравнителният резултат не влияе на дължимостта на месечните вноски в установените за тях срокове, а до възникване на ново вземане в полза на една от страните по облигационното отношение в размер на разликата между начислената суми по прогнозните вноски и стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода. В зависимост от това дали начислените прогнозни месечни вноски са в по-голям или по-малък размер от стойността на действително доставеното количество топлинна енергия, отчетено в края на периода, то това ново вземане възниква в полза на потребителя или в полза на топлопреносното предприятие. При всички случаи, обаче, това "изравнително" вземане е самостоятелно и различно от вземанията на топлопреносното предприятие за месечни вноски /равни или прогнозни/, а не се касае до корекция на тези вноски със задна дата, т. е., задължението за заплащане на изравнителната сметка не влияе на дължимостта на месечните вноски.

В случая между страните не се спори, че на 19.07.2018г. е сключено споразумение по смисъла на чл.365 от ЗЗД, с което длъжникът и ответник в настоящото производство е признал наличието на непогасено задължение към ищеца- кредитор по обща фактура №0075856936/31.07.2016г. до 30.04.2018г., както и мораторна лихва в размер на 529,19 лева.

Не могат да бъдат възприети доводите на жалбоподателя, че признанието на задължението касае само вземания за периода след 31.07.2016г. (датата на издаване на общата фактура), тъй като в тази фактура са включени задължения от 01.05.2015г. до 30.04.2016г. и същите са признати изцяло от длъжника. С това признание длъжникът се е отказал от изгодния за него факт на изтеклата до този момент в негова полза погасителна давност. Следователно от 19.07.2018г. е започнала да тече нова тригодишна давност за тези вземания на кредитора, която към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 3 парично задължение 07.12.2020г. не е изтекла.

Задължението за заплащане на стойността на потребената топлинна енергия е възникнало като срочно. Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД на клиенти в град София, в сила от 11.08.2016г., месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването, се формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от продавача, като клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

От представената от ищеца справка се установява, че вноските по споразумението между страните са заплащани със закъснение спрямо погасителния план и посочените дати на плащане не са оспорени от ответника. Ето защо правилно първостепенният съд е приел, че ответникът дължи мораторна лихва за целия период от 15.09.2016г. до 24.11.2020г., която изчислена по реда на чл.162 от ГПК е в размер на общо 1299,51 лева.

Противно на изложеното във въззивната жалба, по делото не са представени доказателства за заплащане на дължимата такса за услугата за дялово разпределение на доставената топлинна енергия за процесния период, поради което тази сума се дължи и правилно това обстоятелство е установено от първоинстанционния съд.

Като е достигнал до същите изводи първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Предвид изхода на спора на ответника по жалбата и ищеца в първоинстанционното производство следва да се присъди възнаграждение за защита от юрисконсулт в размер на 100 лева.

Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280, ал.3 от ГПК.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение №26 от 04.01.2022г., постановено по гр.д. №33069/2021г. на СРС, ГО, 85 състав, в обжалваната му част.

ОСЪЖДА М. В. С., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******* сумата от 100 лева разноски за въззивното производство.

Решението е постановено при участието на трето лице-помагач - "Н.И.“ ООД.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5