Решение № 15296 от 07.08.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15296 гр. София, 07.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 142 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ Г. НИКОЛОВА Гражданско дело № 20221110101883 по описа за 2022 година при секретаря Радка Христова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 1883 по описа на съда за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу Ю. В. В. с ЕГН ********** и адрес гр. София, р-н „.........“, ж.к.

„........“, ........., с която се иска да бъде признато за установено спрямо ответника че дължи 271,88 лв. - главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 08.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 30.11.2020 г. в размер на 42,74 лв., сумата в размер на 6,01 лв. - главница, представляваща цената за извършване на услугата дялово разпределение през периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 08.12.2020 г. до изплащане на вземането, и мораторна лихва за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2020 г. в размер на 1,22 лв., за които вземания в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 61541/2020 г. по описа на СРС, 142 с-в.

Ищецът твърди, че ответникът в качеството си на собственик на процесния имот, е бил клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал., т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Счита че, лицето е клиент на ТЕ и за него важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвят от “Топлофикация София” 1

ЕАД и се одобряват от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите общи условия били влезли в сила по отношение на ответника. Изтъква, че съгласно чл. 33 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят.

Също така имали задължение да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Също така съгласно влезлите в сила ОУ топлопреносното предприятие начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал. 2. При неизпълнение в срок на задълженията по ал. 2. Клиентите заплащат на продавача обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащането на дължимата сума за топлинна енергия. Твърди, че ответникът използвал доставена топлинна енергия през процесния период но към настоящия момент не е заплатил задълженията си възлизащи на претенидираните суми, поради което за ищеца възниква правен интерес от настоящото производство.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба с който сочи, че исковете са недопустими и в условията на евентуалност ги оспорва като неоснователни. Оспорва наличието на правен интерес да претендира сумите за услугата дялово разпределение. Също така претендираните суми за дялово разпределение били недоказани. Сочи че сумите за дялово разпределение се дължат евентуално на третото лице. Твърди, че липсва облигационно отношение между страните. Изтъква, че ответникът не е ползвател на топлоснабдения имот и като такъв няма качеството на потребител на топлинна енергия. Сочи, че Дафинка Милутинова Тошева, като собственик на процесния имот е изразила изрична воля да и бъде открита партида на нейно име. Изтъква, че при наличието на изрично сключен договор с трето лице е правно ирелевантно дали ответникът има вещни права върху процесния имот.

Не оспорва, че за процесния период до топлоснабдения период е доставена топлинна енергия на стойността посочена от ищеца и моли да не се допускат съдебносчетоводна и съдебно-техническа експертиза. Прави възражение за изтекла погасителна давност.

С протоколно определение от 15.08.2023 г. съдът е конституирал „БРУНАТА“ ООД като трето лице-помагач по делото на страната на ищеца, като същото не взема становище по спора.

Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл.

5 ГПК), приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да докаже възникнало облигационно отношение между страните и изпълнение на задълженията му по това правоотношение в обем, съответен на претендираната цена, както и изискуемост на вземането.

В тежест на ответника е да докаже изпълнение, както и всички правоизключващи и правопогасяващи възражения.

Видно от приложения по делото договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на Закона за общинската собственост, ответникът е собственик на процесния имот.

Ето защо, съдът приема, че през процесния период Ю. В. В. е бил собственик на процесния имот и като такъв имат качеството потребител на топлинна енергия и е страна по облигационно отношение с ищеца във връзка с предоставянето й.

Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия 2 период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.

Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота. Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните тела в имота.

В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена форма.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от ДКЕВР, които влизат в сила в 45 - дневен срок от публикуването им, без да е необходимо писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от страна на ответницата да са предприемани действия по искане на специални условия, при които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия при действащите публично известни общи условия.

От заключението по приетата съдебно - техническа експертиза се установява, че сградата, в която се намира недвижимият имот, е топлоснабдена, съответно - в нея е въведена система за дялово разпределение.

Следователно, имотът се намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството на потребител на доставената топлинна енергия и на основание чл.

150, ал. 2 ЗЕ е обвързан от общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия за битови нужди и без изричното им писмено приемане. Поради изложеното, съдът приема, че между страните по делото са налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните, съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София” ЕАД, както и Закон за енергетиката, като ищецът има задължение да доставя топлинна енергия в имота, а ответника - да заплаща стойността на доставената топлинна услуга.

Следва да се установи, дали ищецът е изпълнил задължението си да достави реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на претендираната стойност.

От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа 3 експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и компетентно дадено, се установява, че сумите за топлинна енергия в имота на ответника са начислени в съответствие с действащата нормативна уредба в областта на енергетиката, дяловото разпределение през процесния период е извършвано от дружеството за дялово разпределение съгласно изискванията на Наредба № 16-334 от 2006 г., като в заключението е посочено и какво е количеството на потребената енергия за отделните периоди и по компоненти.

Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, непогасената сума за топлинна енергия за процесния период възлиза в размер на 1 087,53 лв. – главница, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 08.12.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2018 г. до 30.11.2020 г. в размер на 175,86 лв., сумата в размер на 24,04 лв. - главница, представляваща цената за извършване на услугата дялово разпределение през периода от 01.11.2017 г. до 30.04.2019 г., и мораторна лихва за периода от 31.12.2017 г. до 30.11.2020 г. в размер на 4,89 лв., които суми напълно кореспондират с претендираните такива в исковата молба.

По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба:

Следва да бъде разгледано възражението на ответника за погасяване на вземанията на ищеца по давност. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т. д. № 3/2011 г., ОСГТК ВКС по отношение на претендирана главница, представляваща стойност на доставена топлинна енергия, е приложима уредената в чл.

111, б. „в” ЗЗД тригодишна давност. Съгласно чл. 116, б. „б”, предл. 1 ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на иск. А съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. В настоящия случай заявлението е подадено на 08.12.2020 г. Следователно, тригодишната давност е изтекла за вземанията, чиято изискуемост е настъпила преди 08.12.2016 г., като найстарото начислено вземане спрямо длъжника се претендира, считано от м.05.2017 г.