Решение № 1376 от 10.12.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1376 гр. Варна, 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирела Огн. Кацарска

Членове:

Весела Гълъбова мл.с. Христо Р. Митев при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Мирела Огн. Кацарска Въззивно гражданско дело № 20243100502243 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК, вр. чл. 317, вр. чл. 310 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Детска градина № 4 „Теменужка“ срещу Решение № 2420/26.06.2024 г., постановено по гр.д. № 2146/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, IХ състав, с което е признато за незаконно и отменено уволнението на П. Д. Т. от длъжност „помощник-възпитател в разливочно помещение“ във Филиал 2 към Детска градина № 4 „Теменужка“ – гр. Варна, извършено със Заповед ***2/08.01.2024 г., издадена от директора на Детска градина № 4 „Теменужка“ – гр. Варна, на основание чл. 344 ал. 1 т. 1 от КТ и е възстановена П. Д. Т. на заеманата преди уволнението длъжност „помощник-възпитател в разливочно помещение“ във Филиал 2 към Детска градина № 4 „Теменужка“ – гр. Варна, на основание чл. 344 ал. 1 т. 2 от КТ.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност на атакуваното решение като резултат от неправилно формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на събраните по делото доказателства. Твърди се, че безспорно са установени допуснати от Т. пет нарушения на трудовата 1 дисциплина, като и не взето предвид от първоинстанционния съд предходно наложено на същата наказание „предупреждение за уволнение“. Излага се, че поведението на въззиваемата поставя в риск храненето на малки деца, като работодателят не може да насърчава подобно безкритично и несериозно поведение от служител в детската градина. Отправя се искане до съда за отмяна на изцяло на решението на ВРС, като исковете с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендират се разноски.

Въззиваемата П. Д. Т. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената жалба, с който се оспорва същата и се излага искане за потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендират се разноски.

Депозирана е частна жалба с вх. № 76954/26.09.2024 г. от Детска градина № 4 „Теменужка“ против Определение № 10078/09.09.2024 г., постановено по гр.д. № 2146/2024 г. по описа на Районен съд - Варна, IХ състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение по реда на чл. 248 от ГПК на Решение № 2420/26.06.2024 г. в частта за разноските.

В частната жалба се твърди, че първоинстанционният съд не е редуцирал адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна. Отправя се искане към съда да се отмени обжалваното определение, като вместо него се постанови друго, с което се намалят присъдените в полза на насрещната страна разноски за процесуално представителство от 1500 лева на 1400 лева.

Въззиваемата П. Д. Т. в срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК депозира отговор по така подадената частна жалба, с който се оспорва същата и се излага искане за потвърждаване на атакуваното определение.

В съдебно заседание страните, чрез процесуалните си представители, поддържат изразената позиция по спора.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по искове на П. Д. Т. против Детска градина № 4 „Теменужка“ с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ за признаване за незаконно на уволнението извършено със Заповед ***2/08.01.2024 г., издадена от директора на Детска градина № 4 „Теменужка“ – гр. Варна, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от Кодекса на труда, като незаконосъобразна и за възстановяване на Д. на заеманата преди уволнението длъжност „помощник2 възпитател в разливочно помещение“ във Филиал 2 към Детска градина № 4 „Теменужка“ – гр. Варна.

В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника Детска градина № 4 „Теменужка“ – гр. Варна, с който оспорва изцяло предявените искове.

По отношение на въззивната жалба:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 2 от ГПК, от надлежно легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустим и следва да бъде разгледан по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

В обхвата на така посочените въззивни предели ВОС намира, че решението е постановено в границите на правораздавателната компетентност на съда и от законен състав, поради което се явява валидно. Искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 и т. 2 са допустими, тъй като за предявяването им е налице правен интерес.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпоредбата на чл. 269, ал. 1, изр. 2 от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

По отношение на частната жалба:

Частната въззивна жалба е допустима - депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, отговаря на изискванията за редовност по чл.

275, ал. 2 от ГПК, вр. с чл. 260 от ГПК и чл. 261 от ГПК.

За да се произнесе настоящият състав на ВОС, от фактическа страна съобрази следното:

Фактическата обстановка по спора е била правилно установена от първостепенния съд, поради което въззивния съд препраща към тази част от мотивите на осн. чл. 272 от ГПК.

Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и пред настоящата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на 3 закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ служителят има право да оспорва законността на уволнението пред съда и да иска признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна. Предпоставките за уважаване на иска са да е налице валидно трудово правоотношение между ищеца и ответника, ответникът да е прекратил трудовото правоотношение на ищеца и прекратяването да не е съобразено със закона. Тежестта на доказване законосъобразното прекратяване на трудовия договор е изцяло на работодателя.

Не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че по силата на трудов договор № 685/30.06.2017 г. и допълнително споразумение № 1203/08.01.2024 г. страните са били валидно обвързани от трудово правоотношение за длъжността „помощник-възпитател“ с място на работа в разливочно помещение във Филиал 2 към Детска градина № 4 „Теменужка“ – гр. Варна.

Дисциплинарното уволнение е едно от наказанията, които предвижда чл. 188 от КТ за нарушаване на трудовата дисциплина. То е едновременно дисциплинарно наказание и акт на прекратяване на трудовото правоотношение едностранно без предизвестие от работодателя, независимо от волята на служителя. Неблагоприятните за наказания последици възникват веднага - незабавно и безусловно, считано от датата на връчване на заповедта.

В конкретния случай, същата е връчена на 08.01.2024 г., така както е декларирано от Т. и удостоверено с подписа й.

Работодателят е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения /чл. 193, ал. 1 от КТ/, както и да събере и оцени доказателствата, свързани с извършените дисциплинарни нарушения. Обясненията за нарушенията се искат от работодателя в рамките на дисциплинарното производство по налагане на наказанието. Така се осъществява един от съществените елементи на дисциплинарната процедура, като се дава възможност на работника или служителя, като подлежащ на уволнение - да се защити. В конкретния случай не се спори, че работодателят е изискал писмени обяснения на ищцата с искане с изх. № 51/04.12.2023 г., връчено й на 04.12.2023 г. и същата е дала 4 такива по електронна поща на 05.12.2023 г.

С оглед изложеното настоящият състав намира, че работодателят е спазил процедурата по чл. 193, ал. 1 от ГПК.

Заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, следва да бъде ясно мотивирана и по начин, че да са ясни съществените признаци на деянието от обективна страна, времето и мястото на извършването му /чл. 195, ал. 1 от КТ/. Важното е от съдържанието на заповедта да следва несъмненият извод за същността на фактическото основание, поради което е прекратено трудовото правоотношение и работникът или служителят да има възможност да разбере причината, поради която трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно. Деянията, за които е наложено дисциплинарно наказание е точно и ясно индивидуализирано в Заповед ***2/08.01.2024 г. на Директора на Детска градина № 4 „Теменужка“ – гр.

Варна. Описано е, че се касае за констатирани нарушения на трудовата дисциплина от служителката Т. на 08.11.2023 г. и на 09.11.2023 г., представляващи не раздаване на цялото количество плод ябълка от УСХ за подкрепителна закуска, с което извършва нарушение на чл. 13, ал. 2 и чл. 18 от ВПОДХД в ДГ № 4 „Теменужка“, раздаване на плод банан за подкрепителна закуска, доставен от УСХ на 07.11.2023 г., с което извършва нарушение на чл.

19 от ВПОДХД в ДГ № 4 „Теменужка“ и не раздаване на цялото доставено количество пълнозърнест хляб от УСХ, включен в обедното меню за деня, с което извършва нарушение на чл. 13, ал. 2 от ВПОДХД в ДГ № 4 „Теменужка“. Посочени са правните норми, уреждащи вида на извършените от ищцата нарушения на трудовата дисциплина. Така оформена заповедта съдържа достатъчно индивидуализиращи данни относно деянията, осъществени на 08.11.2023 г. и на 09.11.2023 г., поради което и същата се явява напълно мотивирана по смисъла на чл. 195, ал. 1 от КТ.

Дисциплинарното наказание е наложено в двумесечния срок предвиден в чл. 194, ал. 1 от КТ.

Безспорно установено по делото от самите изявления на ищцата пред работодателя и в исковата молба, че същата на 08.11.2023 г. не раздава цялото количество плод ябълка, досатвено от УСХ за подкрепителна закуска, пак на 08.11.2023 г. раздава плод банан за подкрепителна закуска, доставен от УСХ на 5 предния ден - 07.11.2023 г. и на 09.11.2023 г. не раздава на цялото доставено количество пълнозърнест хляб от УСХ, включен в обедното меню за деня.

Горното се установява и от показанията на свидетеля Мехмед. Колкото до показанията на свидетелката Ташкова, съдът не цени същите, доколкото последната не е била на работа на процесните дати – 08.112023 г. и 09.11.2023 г., т.е. не е очевидец на случилото се, освен това е заинтересована от изхода на делото, тъй като между нея и работодателя е налице висящ трудов спор също за отмяна на незаконно уволнение. Горните нарушения на трудовата дисциплина, извършени от ищцата са подведени под нормата на чл. 187, ал. 1, т. 10 от КТ. В заповедта е посочено предходно наложено на ищцата дисциплинарно наказание “предупреждение за уволнение“ със Заповед № 409/29.03.2023 г., което не е обжалвано и не е заличено.

По трудовото правоотношение работникът или служителят е длъжен да изпълнява точно и добросъвестно работата, за която се е уговорил. Във всеки случай, след като в съдържанието на трудовото правоотношение не са внесени изменения по реда, предвиден в трудовото законодателство, именно задължението на работника да извърши това, за което е договарял с работодателя, съставлява обект на дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 186 от КТ. Обемът на трудовите задължения на конкретното индивидуално трудово правоотношение се определя от това, което работникът, респ. служителят е бил длъжен да извърши съгласно сключеният трудов договор, респективно отредените за съответната длъжност трудови функции, съгласно длъжностна характеристика.

Длъжностната характеристика е акт на работодателя, в която се поставят определени изисквания към работника, заемащ съответната длъжност и съответствуващи на изискванията за съответната длъжност, с оглед необходимостта от постигането на трудовия резултат. В обобщение обект на дисциплинарното нарушение като основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност са трудовите задължения на работника или служителя, чиито обем произтича от съдържанието на индивидуалното трудово правоотношение, което може да е разписано в длъжностна характеристика - това, което работникът се е задължил да извършва при спазване на трудовата дисциплина.