Решение № 22316 от 05.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22316 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20251110129613 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „ЗД ОЗОК Инс“ АД, чрез адв. Х., срещу ЗАД „ДаллБогг Живот и Здраве” АД, с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2748,54 лв., представляваща неизплатена част от обезщетение за вредите, причинени на л.а. марка „Сузуки“, модел „Витара“, с рег. № *******, от настъпило на 22.07.2022 г. в гр. София, на ул. „Едисон“ до № 47, пътнотранспортно произшествие по вина на водача на т.а. „Ивеко“, модел „35Ц13“, с рег. № ******, гражданската отговорност на когото е била застрахована при "Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве" АД по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва за период от 08.04.2025 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.04.2025 г. по ч.гр.д. № 20430/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че по силата на облигационно отношение, възникнало от договор за имуществена застраховка „Каско” на МПС, сключен за л.а. „Сузуки“, модел „Витара”, с рег. № *******, определил по експертна оценка парична сума в общ размер на 5076,23 лв., представляваща обезщетение за вредите, причинени на процесния автомобил от настъпило пътнотранспортно произшествие на 22.07.2022 г., около 11:10 ч. в гр. София, на ул. „Едисон“ по вина на водача на т.а. „Ивеко“, модел „35Ц13“, с рег. № ******, гражданската отговорност на който е застрахована по силата на сключен с ответника договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. С покана за изплащане на регресна претенция ищецът поискал от ответника да изпълни задължението си като плати сума в размер на застрахователното обезщетение с вкл. 15 лв. ликвидационни разноски, но ответното дружество заплатило само част от сумата - с платежно нареждане от 21.12.2022 г. заплатило сумата в размер на 2342,69 лв. При тези твърдения иска да бъде признато за установено, че 1 ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 2 748,54 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 08.04.2025 г. до окончателното й заплащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 15.04.2025 г. по ч.гр.д. № 20430/2025 г. по описа на СРС, ГО, 167 състав. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, чрез адв. С., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Релевира възражение за съпричиняване. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със срок на действие, обхващащ датата на настъпване на процесното ПТП между ответното дружество и собственика на т.а. „Ивеко“, модел „35Ц13“, с рег. № ******. Оспорва размера на претендираното обезщетение, както и механизма на ПТП. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 411, изр. 1, предл. 2 от КЗ, приложима към процесното спорно правоотношение, с оглед момента на възникването му, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" - до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.

Следователно отговорността на ответното дружество е предпоставена от установяването на следните юридически факти: 1/ наличие на валидно към момента на ПТП застрахователно правоотношение с източник договор за имуществена застраховка “Каско” на МПС, сключен между увреденото лице и ищеца за процесното МПС; 2/ ищецът да е обезщетил застрахования за покрит застрахователен риск, съгласно Общите условия на договора; 3/ наличие на всички посочени в чл. 45 ЗЗД елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане (противоправно деяние; което е извършено виновно; настъпване на конкретни вреди и наличие на причинно - следствена връзка между деянието и причинените вреди) 4/ наличие на валидно застрахователно правоотношение с източник договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключен между делинквента и ответното дружество.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, в това число и застрахователна полица № ********** със срок на действие от 04.06.2022г. до 03.06.2023г., се установява, че към момента на настъпване на застрахователното събитие е съществувало застрахователно правоотношение между ищеца и собственика на увреденото МПС, възникнало по силата на договор за имуществена застраховка “Каско” на моторни превозни средства, по силата на който ищецът е приел да покрива риска от повреди по собствено на застрахования МПС, както и че в срока на действие на договора – на 22.07.2022г., около 11:10 ч., в гр. София, е настъпило пътнотранспортно произшествие – водачът на товарен автомобил „Ивеко 35 Ц 13“, с рег. № *******, предприел маневра за движение на заден ход за паркиране на ул. „Едисон“ № 47, вследствие на което реализирал удар в предната дясна част на паркирания лек автомобил „Сузуки Витара“, с рег. № *******. Непосредствено след това водачът на товарния автомобил излязъл, за да види щетите и започнал разговор с водача на увредения автомобил, но тъй като нямало място за разминаване с идващите други автомобили по улицата, водачът на т.а. „Ивеко 35 Ц 13“, с рег. № *******, се качил отново на автомобила, за да го премести, като по време на движението му едната от задните врати на товарния автомобил се отворила и ожулила предната и дясната врата на паркирания лек автомобил „Сузуки Витара“, с рег. № *******, вследствие на което от двата удара на 2 посоченото моторно превозно средство с рег. № ******* били причинени материални щети.

Безспорно е, а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че застрахователят-ищец е изплатил в полза на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в общ размер на 5076,23 лв., като е сторил и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лв., т.е. общо 5091,23 лв., поради което е встъпил в правата на увредения срещу причинителя на увреждането.

От заключението на САТЕ и показанията на свидетелите Г. Н. В. и В. М. М. - Х.а несъмнено се установява, че действията на водача на товарен автомобил „Ивеко 35 Ц 13“, с рег. № *******, съставляват граждански деликт. Той е извършил нарушение на чл. 40, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, тъй като по време на движението си назад водачът не е наблюдавал непрекъснато пътя зад превозното средство, респ. не е осигурил лице, което да му сигнализира за опасности. В този смисъл са писмените доказателства по делото и заключението на вещото лице, изготвило приетата съдебно – автотехническа експертиза, съгласно което в пряка причинна връзка от това деяние за собственика на увреденото МПС „Сузуки Витара“, с рег. № *******, са произлезли вреди. Вината на водача се предполага по силата на оборима законова презумпция (чл. 45, ал. 2 ЗЗД), която поради липсата на проведено обратно доказване от страна на ответника е необорена и следователно следва да бъде приложена.

Възражението на ответника за съпричиняване на вредите се явява неоснователно, като аргументите за това са следните. В трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т.д.№ 35/2009 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, Решение № 54 от 22.05.2012 г. по т.д.№ 316/2011 г. по описа на ВКС, ІІ ТО, Решение № 16 от 04.02.2014 г. по т.д.№ 1858/2013 г. по описа на ВКС, І ТО, е прието, че само по себе си нарушението на установените в ЗДвП и ППЗДвП правила за движение по пътищата не е основание да се приеме съпричиняване на вредоносния резултат от увредения, водещо до намаляване на дължимото обезщетение. Необходимо е нарушението да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат, т.е последният да е негово следствие. Само такова поведение на увредения, което се явява пряка и непосредствена причина за произлезли вреди, би могло да обуслови извод за прилагане на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. В настоящия случай по делото не се установява такова поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата, на водача на л. а. „Сузуки Витара“, с рег. № *******, което да е в пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат. В такава връзка, с оглед установения по делото механизъм на ПТП, се намира единствено поведението на водача на т.а. „Ивеко 35 Ц 13“, с рег. № *******, който е предприел маневра, без да се съобрази с местоположението на вече паркираното МПС „Сузуки Витара“, което е имал възможност да възприеме, и без да подсигури безопасност на маневрата, в нарушение на чл. 40, ал. 2 ЗДвП, вследствие на което е ударил процесното МПС. В случая от доказателствата по делото не се установява водачът на л. а. „Сузуки Витара“, с рег. № ******* да е паркирал в нарушение на забраната, установена от знак В-28, тъй като от доказателствата по делото се установява, че посоченият знак е бил поставен от другата страна на пътното платно. Отделно от това, дори и съдът да приеме, че лекият автомобил „Сузуки Витара“ e бил паркиран в нарушение на установените правила, то това обстоятелство само по себе си не е достатъчно да обуслови наличието на принос по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото по делото не е установено същото да е способствало за настъпване на ПТП при конкретната пътна обстановка (в този смисъл Решение № 3429 от 30.05.2018 г. на СГС по в. гр. д. № 8980/2017 г. и др.). От доказателствата по делото несъмнено се установи, че виновен за материалните щети, причинени на л.а. „Сузуки Витара“, с рег. № *******, е единствено водачът на т.а. „Ивеко 35 Ц 13“, с рег. № *******. Ето защо в конкретния случай в хода на съдебното дирене по делото не се събраха каквито и да било данни и доказателства, от които може да се изведе заключение за съпричастност на водача на увреденото МПС към възникването на вредите и техния обем, а това обстоятелство е било в доказателствена тежест на ответника.

3

Не е предмет на спор факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите.

Спорен по делото е и размерът на застрахователното обезщетение, репариращо вредите.

Съгласно императивната правна норма, уредена в чл. 386, ал. 2 КЗ, застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на събитието. Следователно обезщетението обхваща средствата, необходими за възстановяване на щетите, а тези средства съответстват на средните пазарни цени на вложените нови части, материали и труд за ремонт на автомобила, без прилагане на обезценка – чл. 400, ал. 2 КЗ.

Тъй като застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” обезпечава деликтната отговорност на виновния за настъпването на процесния вредоносен резултат, неговата обезпечително-гаранционна отговорност е функционално обусловена от отговорността на делинквента по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, поради което застрахователят по договор за застраховка „Гражданска отговорност” отговоря до размера и обема на имуществената отговорност на делинквента.