Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4181 от 21.11.2025, Районен съд - Варна

Съд
Районен съд - Варна
Дело
Гражданско дело 3652/2025
Вид
Решение № 4181
Подписан
21.11.2025
В сила
12.03.2026
Състав
Александър Валентинов Цветков

Цитирани разпоредби

  • чл. 131, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 5, параграф 3 · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)
  • чл. 7, параграф 1, буква "б" · Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91 (текст от значение за ЕИП)

РЕШЕНИЕ

№ 4181 гр. Варна, 21.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20253110103652 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от Н. Т. Т., ЕГН **********, с постоянен адрес: ****, чрез пълномощника му адв. С. А. К., член на АК – Варна, срещу „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт.", дружество регистрирано в Унгария, с рег. № 01-10-140174, осъществяващо търговска дейност в Република България чрез „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт. – клон България" КЧТ, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к. 1540, р-н Искър, ж.к. зона Летище София, сграда ИВТ, вписан в ТРРЮЛНЦ с ЕИК 200830927, установителен иск по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т.

1 ГПК за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение на полет № W64501 по направление Варна – Лондон, насрочен за 26.12.2024 г. в 19:05 ч. местно време, с продължителност на закъснението 5 часа и 15 минути, на основание чл. 7, параграф 1, буква „б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 февруари 2004 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 09.01.2025 г. до окончателното погасяване на задължението. За претендираните суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 239/2025 г. по описа на Варненски районен съд.

В исковата си молба ищецът твърди, че е сключил договор за въздушен превоз с ответника за полет № W64501 от Варна до Лондон, насрочен за 26.12.2024 г. в 19:05 ч. местно време, с резервационен код BESQPV. Поддържа, че разстоянието между началната и крайната точка на пътуването е 2 800 километра. Посочва, че полетът е излетял със закъснение повече от три часа от първоначално обявеното разписание – в 01:05 часа на 27.12.2024 г., а кацането 1 е извършено на 27.12.2024 г. в 02:01 ч. вместо в 20:50 ч. по разписание.

Твърди, че в резултат на закъснението е достигнал крайната си дестинация с повече от пет часа закъснение спрямо предварително планираното време по разписание. Ищецът сочи, че е бил на летището навреме за регистрация, но не е получил адекватна информация за закъснението или алтернативен транспорт. Излага, че е отправил претенция към ответника, която е останала незадоволена. По изложените съображения моли предявеният иск да бъде уважен изцяло. Претендира разноски.

Ответникът „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт." е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК чрез адв. К. П. И.. Не оспорва наличието на договор за въздушен превоз за полет № W64501, нито факта на закъснението от 5 часа и 15 минути. Твърди обаче, че закъснението се дължи на извънредно обстоятелство – неблагоприятни метеорологични условия (силен вятър) в гр. Варна на 26.12.2024 г., които не са позволили безопасно изпълнение на полета. Ответникът сочи, че метеорологичните условия не са позволявали безопасно излитане, капитанът на процесния полет е спазил разписаните нормативи, а самолетът с рег. № HA-LWZ е бил в готовност за излитане и е изчаквал подобряване на времето. Поддържа, че тези условия са били непредвидими и неизбежни, дори при вземането на всички разумни мерки, поради което отговорността му е изключена съгласно чл. 5, параграф 3 от Регламента. Иска отхвърляне на предявения иск и присъждане на разноски.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено следното от фактическа страна:

От ангажирания в производството доказателствен материал и поспециално от представената резервация № BESQPV за полет № W64501 по разписание за 26.12.2024 г. от 19:05 часа, бордна карта за полет № W64501 за 26.12.2024 г. и справка за полет № W64501 от 26.12.2024 г. по направление Варна – Лондон Лутън, може да се направи обоснован извод, че между ищеца Н. Т. Т. и ответника „УИЗ ЕЪР УНГАРИЯ Црт." е сключен валиден договор за въздушен превоз за полет № W64501, излитащ по разписание на 26.12.2024 г. в 19:05 часа местно време от летище Варна и пристигащ по разписание в 20:50 часа на летище Лондон Лутън.

Между страните не се спори, че ищецът се е представил на гишето за регистрация в посочения от въздушния превозвач час, а полетът действително е излетял със закъснение. От представените доказателства безспорно се установява, че полетът е излетял в 01:05 часа на 27.12.2024 г. и е кацнал на летище Лондон Лутън в 02:01 часа на 27.12.2024 г. – с 5 часа и 15 минути след първоначално планирания час на пристигане по разписание (20:50 часа на 26.12.2024 г.).

Разстоянието между двете летища Варна – Лондон, изчислено по метода на дъгата на големия кръг, съгласно чл. 7, т. 4 от Регламента, надвишава 1500 км, като според твърденията на ищеца е 2 800 км.

По делото ответникът е представил писмени доказателства във връзка с 2 твърдението си за наличие на извънредно обстоятелство. Представен е МЕТАР за летище Варна от 26.12.2024 г., отговор от Държавно предприятие „Ръководство на въздушното движение" с изх. № 94-00-1147/10.10.2025 г., приложение с полетен план и свързани с него съобщения за полет W64501 (ИКАО: WZZ99) от Варна до Лутън на 26.12.2024 г., отговор от Фрапорт Туин Стар Еърпорт Мениджмънт АД (концесионер на летище Варна) с изх. № FROUT-HO-1122/23.09.2025 г. и декодиране на Метар за периода от 17:00 часа до 23:00 часа UTC на 26.12.2024 г.

От представения МЕТАР за летище Варна от 26.12.2024 г. и неговото декодиране се установява наличието на вятър в периода от 17:00 часа до 23:00 часа UTC на 26.12.2024 г. Конкретно, от декодирането на метеорологичните съобщения се установява следната картина относно скоростта на вятъра: в 19:00 UTC (21:00 местно време) – вятър от посока 020 градуса със скорост 16 възела с пориви до 28 възела; в 20:00 UTC (22:00 местно време) – вятър от посока 020 градуса със скорост 15 възела с пориви до 27 възела; в 21:00 UTC (23:00 местно време) – вятър от посока 020 градуса със скорост 14 възела с пориви до 26 възела; в 22:00 UTC (00:00 местно време на 27.12) – вятър от посока 020 градуса със скорост 13 възела с пориви до 25 възела.

От отговора на ДП „Ръководство на въздушното движение" се установява, че в 13:10 часа на 26.12.2024 г. е получено от оператора съобщение за промяна на полетния план, с което се променя разчетното време за начало на движение от 17:05 UTC на 23:00 UTC (01:00 местно време на 27.12.2024 г.). В 20:46 часа е получено от оператора съобщение за промяна на полетния план относно планираната продължителност на полета и резервните летища. В 23:05 часа автоматизираната система за управление на въздушното движение излъчва съобщение за първа активация (FSA), което означава, че полетът е излетял. От същия отговор се установява, че в базите данни на ДП РВД не са открити данни за прилагане на мерки за управление на потоците въздушно движение за полет с опознавателен индекс WZZ99, т.е. не са били наложени административни ограничения или забрани за полета от страна на органите на въздушното движение.

От представените от ищеца справки за други полети, излитащи от летище Варна на същата дата – полет № 6H 712 по направление Варна – Тел Авив, излетял на 26.12.2024 г. в 21:07 часа, и полет № FB 974 по направление Варна – София, излетял на 26.12.2024 г. в 22:04 часа – се установява, че други въздушни превозвачи са осъществили излитания от летище Варна в период, когато процесният полет на ответника все още не беше излетял.

Въз основа посочената фактическа установеност, съдът формира следните правни изводи:

Предявен е установителен иск по реда на чл. 422 във връзка с чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК за признаване за установено на задължението, удостоверено със заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч.гр.д. № 239/2025 г. по описа на Варненски районен съд.

Материалноправното основание на вземането е чл. 7, параграф 1, буква „б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 11 3 февруари 2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети.

В Регламент (ЕО) № 261/2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване на пътниците при закъснение или отмяна на полети са разграничени няколко различни хипотези, при които е предвидено да възникне право на пътника да получи обезщетение за причинените му вреди в размерите, предвидени в чл. 7. Едното основание е отмяна на полет (чл. 5), другото е при отказан достъп на борда (чл. 4), а третото е при голямо закъснение.

Съгласно константната практика на Съда на Европейския съюз (СЕС), установена с Решение по съединени дела C-402/07 и C-432/07 (Sturgeon и Böck and Lepuschitz), пътниците на закъснели полети могат да се позовават на правото на обезщетение, предвидено в чл. 7 от Регламента, когато претърпят загуба на време от три или повече часа в крайния пункт на пристигане спрямо предварително планираното време на пристигане по разписание. В тези решения СЕС постановява, че пътниците на закъснели полети се намират в положение, сравнимо с това на пътниците, чиито полети са били отменени, и следователно могат да претендират еднакво обезщетение съгласно чл. 7, когато закъснението в крайната дестинация е три или повече часа.

За да бъде ангажирана отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, параграф 1, буква „б" от Регламента, следва кумулативно да са налице следните предпоставки: да е установено наличието на закъснение с повече от 3 часа в пункта на пристигане; пътникът да е направил необходимото, за да използва услугата и съответно да се е явил навреме за качване на борда според обявеното разписание; да е налице валиден договор между пътника и опериращия въздушен превозвач; правоотношението по договора да попада в приложното поле на Регламента според чл. 3 на Регламента; и да липсват обстоятелства, освобождаващи въздушния превозвач от отговорност, определени в чл. 5, параграф 3 от Регламента като „извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати".

В настоящия случай първите четири предпоставки безспорно са налице. Установява се наличието на валиден договор за превоз, явяването на пътника за регистрация, закъснение в крайния пункт на пристигане от 5 часа и 15 минути (повече от изискуемите три часа), както и че правоотношението попада в приложното поле на Регламента – полет излитащ от територията на Европейския съюз (летище Варна, България). Спорен е въпросът дали са налице извънредни обстоятелства по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламента, които да изключват отговорността на превозвача.

Съгласно чл. 5, параграф 3 от Регламент (ЕО) № 261/2004 експлоатиращият въздушен превозвач не е задължен да заплати обезщетение, предвидено в чл. 7, ако може да докаже, че отмяната или голямото закъснение се дължи на извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори ако са били взети всички разумни мерки.

4

Съображение 14 от Регламента разяснява, че такива обстоятелства може да възникнат по-специално в случаи на политическа нестабилност, метеорологични условия, несъвместими с експлоатацията на съответния полет, рискове за сигурността, неочаквани дефекти в системата за безопасност на полетите и стачки, засягащи дейността на експлоатиращия въздушен превозвач.

Понятието „извънредни обстоятелства" е автономно понятие на правото на Европейския съюз и следва да се тълкува еднообразно в държавите членки. В практиката на СЕС то е дефинирано чрез Решение по дело C-549/07 (Wallentin-Hermann срещу Alitalia), където Съдът постановява, че извънредните обстоятелства по смисъла на чл. 5, параграф 3 от Регламента представляват събития, които кумулативно отговарят на два критерия. Първо, събитието по своето естество или произход не трябва да е присъщо на нормалното упражняване на дейността на съответния въздушен превозвач.

Това означава, че събитието не е част от обичайните оперативни рискове, които превозвачът следва да управлява в хода на своята дейност. Второ, събитието трябва да е извън ефективния контрол на въздушния превозвач.