Определение № 39713 от 02.10.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 55244/2024
- Вид
- Определение № 39713
- Подписан
- 02.10.2024
- В сила
- 02.10.2024
- Състав
- ВАЛЕРИЯ БОЯНОВА ВАТЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 113 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 119, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 39713 гр. София, 02.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: В. Б. В. като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20241110155244 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по иск от *** с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД срещу Х. С. И. за установяване дължимостта на вземане по издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д. 37351/2023г. на СРС, 70 състав.
В срока за отговор ответникът е направил възражение за местна подсъдност като сочи негов постоянен адрес в гр. ***, като представя доказателства, че постоянният му адрес е там.
Възражението настоящият съд е счел за основателно и е препратил по подсъдност делото на РС – ***. Последният от своя страна повдига спор за подсъдност пред ОС – ***. Този съд пък със свое определение № 652/09.09.2024г. определя, че компетентен да гледа делото е Софийският районен съд.
Настоящият състав също счита, че делото не му е подсъдно.
Според настоящия състав решаващите мотиви на ОС – *** в общ смисъл, че подсъдността е специална и императивна, не могат да бъдат споделени. Правилото на чл. 113 ГПК касае ищците по исковете и нормира тяхното задължение да подадат исковата си молба, спазвайки това правило. Безспорно в случай ответникът е потребител, има постоянен адрес в гр. *** и настоящ в гр. София. Предявявянето на иска при спазена подсъдност по чл. 113 ГПК не може да дерогира правото на ответника по чл. 119, ал. 3 ГПК в срока за отговор да подаде възражение за местна посъдност, което е и сторил. Отчита се дали възражението е своевременно и основателно. В случая и на двата въпроса има положителен отговор.
Буди силно недоумение защо в процес, в който има потребител, чиито права и тяхната защита са въздигнати в специални закони, следва да не се зачита валидно изразената му правна воля да упражни процесуалното си право да направи възражение. Потребителят, подобно на работника и служителя в трудовото право, се третира като социално по-слабата страна и затова на такива страни се дават редица привилегировани решения по процедурата и / или правата им, за да могат безпроблемно да ги защитят. В случая Х. И. очевидно желае 1 делото му да се гледа по постоянния му адрес вероятно защото това е най-щадящият финансово за него вариант, валидно прави своето възражение, но като отговор получава императиви и разтакаване на делото в различни съдилища. Привръзката на постоянния адрес винаги е била по-силна от тази с настоящия, още повече когато самата страна се възползва от даденото й право.
По изложеното следва да се повдигне препирня по подсъдност. Съгласно чл. 122, изр. второ ГПК поради това, че СРС и ОС – *** принадлежат към районите на различни съдилища, освен това вторият е и по-висок по степен, спорът следва да се повдигне пред Софийски апелативен съд.
Воден от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОВДИГА препирня за подсъдност пред Софийския апелативен съд.
Настоящото е окончателно.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2