Решение № 96 от 26.02.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 96 гр. Р., 26.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Р., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Петров

Членове:

Галина Магардичиян

Васил Петков при участието на секретаря Димана Стоянова като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20244500500925 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

В. М. К. чрез пълномощника си адв.Х. А. обжалва Решение № 439 от 02.04.2024г, постановено по гр.д.№ 4759/22 по описа на РРС, с което са уважени предявените от ищците искове. Счита решението за неправилно, необосновано, постановено при съществено нарушение на процесуалните правила и неправилно прилагане на материалния закон. Счита, че съдът не е изяснил в пълен обем фактическите положения във връзка с предмета на иска и направените от ответника възражения и доводи относно действащите в съответните времеви периоди правни норми. Имотът е станал държавна собственост по силата на чл.12, ал.2 ЗСГ/отм/. По делото няма данни, а и не се твърди от наследниците на И. А. И., нито от Н. И.а Г. лично, да са подавали заявление за възстановяване на правата им върху процесния имот по реда и в сроковете по чл.11 ЗСПЗЗ. С оглед на това ищците не са собственици на имота. Считат, че ответникът е доказал по безспорен начин правото си на собственост върху имота, придобито по реда на ЗСПЗЗ. Иска се отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният ревандикационен иск да се отхвърли като неоснователен. Претендират се направените в двете съдебни инстанции разноски.

Въззиваемите Д. Г. Ч., Л. Г. М., И. А. А. и П. А. А. чрез пълномощника си адв.М. Д. в писмен отговор по чл.263 ГПК считат подадената въззивна жалба за неоснователна, а постановеното от първоинстанционния съд решение за правилно. Претендират разноските по делото.

Община-Р. в качеството на трето лице помагач на страната на 1 ответницата В. М. К., счита подадената от нея въззивна жалба за основателна,а решението на първоинстанционния съд за неправилно и необосновано, постановено в нарушение на материалния закон.

Третите лица помагачи на страната на В. М. К. – М. С. М., С. Х. П. и Е.

С. П., не вземат становище по основателността на въззивната жалба.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Д. Г. Ч., Л. Г. М., И. А. А. и П. А. А. са предявили срещу В. М. К. ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС за установяване по отношение на ответницата, че са собственици на недвижим имот с идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Р., намиращ се в гр.Р., местност “Н.б.“ с площ 1035кв.м., трайно предназначение на територията – земеделска, заедно с построената в него сграда с идентификатор ************.1 с площ от 8 кв.м. и ответницата В. К. да бъде осъдена да им предаде владението върху имота.

В тежест на ищците е да установят на първо място правото си на собственост върху описаният по-горе недвижим имот и на второ място, че ответницата го владее без правно основание за това.

Ищците се легитимират като собственици на имота по силата на правни сделки и наследяване. С НА № 159,т. I, д.№ 3564/05.11.1970г И. А. И. и Н. И.а Г. са закупили от Й.К.П. лозе, намиращо се в Р.нско землище, местността „Свърчовица“ с пространство от 1 декар. Видно от представените удостоверения за наследници И. И. е дядо на ищците, а Н. Г. е майка на ищците Д. Г. Ч. и Л. Г. М..

От събраните в първата инстанция писмени доказателства и от заключението на приетото и неоспорено от страните заключение по съдебнотехническа експертиза е установено, че със Заповед № 9500-353/ 12.05.2006г на Областния управител, кадастрален план за местността „Н.б.“ / „С.“/ за този недвижим имот няма вписани собственици. Това е видно и от приложения разписен лист за имота. Тази заповед, според установеното от вещото лице, не е обжалвана от ищците.

Налице е план за новообразуваните имоти в който лозето, съгласно НА от 1970г представлява ПИ 135.234 с площ от 1034кв.м. Същият според този имот е включен в имот БС 17 в кадастрален район 135 по плана за новообразуваните имоти за местност „Н.б.“. Видно от Заповед № 9500353/12.05.2006г имотите в посочената местност са новообразувани имоти по § 4 , ал.6 ПЗР на ЗСПЗЗ.

От събраните в първата инстанция писмени доказателства е установено, че този недвижим имот понастоящем представлява ПИ с идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-91/15.12.2007г. на ИД на АГКК, намиращ се в гр.Р., местност „Н.б.“, с площ 1035 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята: пета, заедно с построената в него сграда с идентификатор ************.1 с площ 8 кв.м., брой етажи: един, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор ************, номер по предходен план: 234, при съседи: ************;

************00; *************; **************; ***********, а по 2 нотариален акт представляващ лозе в местността „С.“ с площ 1 дка, при граници: Н. Ц., В.Т., Й.Ц., чер път и С.И.Й. и В. М. К..

Границите на териториите по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ се определят от ОСЗ с решение по чл.18г, т.1 ППЗСПЗЗ. Съгласно трайната практика на ВКС това решение не е индивидуален административен акт върху който гражданския съд може да извършва косвен съдебен контрол, съответно съдът не може да преценява дали имотът правилно е включен в територията по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и подлежи на възстановяване по специалния за тези територии ред / Решение № 454 от 09.12.2011г по гр.д.№ 1423/10 ВКС, 1 г.о/ В този смисъл ищците не могат в производството по настоящия правен спор да оспорват дали процесния недвижим имот правилно е включен по територията по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ.

Въззивният съд намира, че при положение, че е включен в територията по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и по отношение на него е налице влязъл в сила план за новообразуваните имоти, който не е обжалван от ищците, то този недвижим имот има характера на земеделска земя по смисъла на ЗСПЗЗ , респективно по отношение на правото на собственост върху него важат правилата на този закон. Това означава, че ищците е следвало да искат възстановяване собствеността върху имота си по реда на ЗСПЗЗ, което те не са сторили. В този случай обстоятелството, че към 1970г е придобит от техните наследодатели по силата на договор за покупко-продажба е без значение, тъй като по отношение на правото на собственост върху този недвижим имот следва да се прилагат правилата, въведени в ЗСПЗЗ по отношение на земеделските земи. С оглед изложеното съдът намира, че ищците не са доказали първата предпоставка на ревандикационния иск, а именно, че правото си на собственост към настоящия момент върху процесния имот.

В този смисъл не са налице основания за преценка на втората предпоставка на иска, а именно дали ответницата владее имота на правно основание, тъй като същата подлежи на установява в случаите когато ищците установят, че са собственици на имота, предмет на иска.

По тези съображения въззивният съд намира, че искът е неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли. Първоинстанционният съд е стигнал до обратния извод, поради което решението му е неправилно и следва да се отмени.

С оглед изхода на спора и съобразно правилата на чл.78, ал.3 ГПК в тежест на ищците са направените от ответницата разноски в първата инстанция в размер на 401.30лв, представляваща разноски по назначената техническа експертиза.

В тежест на жалбоподателите са направените от въззиваемата разноски във въззивната инстанция в общ размер на 1551.59лв, включващи разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 1500лв. Въззивният съд намира възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за неоснователно. Договореният и заплатен размер на адвокатско възнаграждение съответства на нормите на чл.7, ал.2 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа/Загл. изм. – ДВ, бр. 14 от 2025 г./ и фактическата и правна сложност на делото.

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:

3

ОТМЕНЯ Решение № 439 от 02.04.2024г, постановено по гр.д.№ 4759/22 по описа на РРС, с което съдът е признал за установено по отношение В. М. К., ЕГН ********** от гр.Р., че Д. Г. Ч., ЕГН ********** от гр.Р.; Л. Г.

М., ЕГН ********** от гр.Р. ; И. А. А., ЕГН ********** от гр.Р. и П. А. А., ЕГН ********** са собственици на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-91/15.12.2007г. на ИД на АГКК, намиращ се в гр.Р., местност „Н.б.“, с площ 1035 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята: пета, заедно с построената в него сграда с идентификатор ************.1 с площ 8 кв.м., брой етажи: един, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор ************, номер по предходен план: 234, при съседи:

************;

************00;

*************;

**************;

***********, а по нотариален акт представляващ лозе в местността „С.“ с площ 1 дка, при граници: Н. Ц., В.Т., Й.Ц., чер път и С.И.Й. и В. М. К. е осъдена да предаде на Д. Г. Ч.; Л. Г. М.; И. А. А. и П. А. А., ЕГН ********** владението върху този поземлен имот и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯ :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Д. Г. Ч., ЕГН ********** от гр.Р.; Л. Г. М., ЕГН ********** от гр.Р. ; И. А. А., ЕГН ********** от гр.Р. и П. А. А., ЕГН ********** срещу В. М. К., ЕГН ********** иск с правно основание чл.108 ЗС, да се установи по отношение В. М. К., ЕГН ********** от гр.Р., че Д. Г.

Ч., ЕГН ********** от гр.Р.; Л. Г. М., ЕГН ********** от гр.Р. ; И. А. А., ЕГН ********** от гр.Р. и П. А. А., ЕГН ********** са собственици на следния недвижим имот: ПИ с идентификатор ************ по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №РД-18-91/15.12.2007г. на ИД на АГКК, намиращ се в гр.Р., местност „Н.б.“, с площ 1035 кв.м., трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих (съгласно § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ), категория на земята: пета, заедно с построената в него сграда с идентификатор ************.1 с площ 8 кв.м., брой етажи: един, с предназначение: друг вид сграда за обитаване, стар идентификатор ************, номер по предходен план: 234, при съседи: ************; ************00; *************; **************;

***********, а по нотариален акт представляващ лозе в местността „С.“ с площ 1 дка, при граници: Н. Ц., В.Т., Й.Ц., чер път и С.И.Й. и В. М. К. да бъде осъдена да предаде на Д. Г. Ч.; Л. Г. М.; И. А. А. и П. А. А., ЕГН ********** владението върху този поземлен имот, като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА Д. Г. Ч., ЕГН ********** от гр.Р.; Л. Г. М., ЕГН ********** от гр.Р. ; И. А. А., ЕГН ********** от гр.Р. и П. А. А., ЕГН ********** да платят н а В. М. К., ЕГН ********** от гр.Р. сумата от 401.30лв, представляваща разноски в първата инстанция, както и сумата от 1551.59лв, представляващи разноски във въззивната инстанция.

Решението е постановено при участието на трети лица помагачи на страната на ответницата В. М. К.- Община-Р., М. С. М., С. Х. П. и Е. С. П..

Решението може да се обжалва пред ВКС със касационна жалба в 1месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5