Решение № 14 от 13.01.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 14 гр. София, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Митева

Членове:

Димитър Фикиин

Стефан Милев при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Димитър Фикиин Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601511 по описа за 2023 година образувано по въззивен протест и допълнително депозирано изложение към него от прокурор при Софийска градска прокуратура/СГП/, срещу присъда от 21.11.2023 г. на Софийски градски съд, постановена по нохд 197/23 г., и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № от 21.11.2023 г., постановена по нохд 197/23 г., Софийски градски съд/СГС/ е ПРИЗНАЛ подсъдимия П. П. Т. за НЕВИНОВЕН в това, че на 10.06.2021 г., около 07:50 ч. в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, peг. № ********, по бул. „Мадрид“, с посока на движение от бул. „Ситняково“ към ул. „Александър Екзарх“ и в района преди моста на ул. „Боян Магесник“, нарушил правилата за движението по пътищата регламентирани в Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, както следва: чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП : „Водачът на пътно превозно средство е длъжен да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства; чл . 20, ал. 2, изр. 2 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“ , 1 като не намалил скоростта и не спрял, след като е имал техническа възможност да възприеме пресичащия отдясно наляво спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец О. И. С., ЕГН **********, представляващ опасност за движението и да спре преди мястото на удара с него, вследствие на което участвал в ПТП с пешеходеца С., при което по непредпазливост причинил смъртта му, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е ОПРАВДАЛ по повдигнатото му обвинение по чл. 343, ал.1, б.”в”, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

На основание чл. 190, ал. 1 от НПК съдът е присъдил направените по делото разноски да останат за сметка на Държавата.

Срещу така постановената присъда е постъпи въззивен протест и допълнително депозирано изложение към него, в които се прави възражение, че същата е неправилна, незаконосъобразна и необоснована. Според представителя на обвинението, от събраните по делото доказателства в хода на съдебното следствие се установявало по несъмнен начин, че подсъдимият Т. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 343, ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, в чието извършване бил обвинен.

Повдигнатото му обвинение се подкрепяло от показанията на разпитаните свидетели, заключенията на вещите лица по назначените експертизи, както и от останалите доказателства по делото. Прокурорът най-общо е счел мотивите на първостепенния съд за непоследователни, нелогични и на места противоречиви, без да сочи конкретни нарушения.

Според него обсъждането на събраните доказателства било извършено изцяло в ущърб на приетата от прокуратурата теза.

На първо място, в мотивите било посочено, че по делото било останало неизяснено обстоятелството, свързано с посоката на движение на починалия пешеходец О. С. спрямо посоката на движение на л.а. „Фолксваген“, управляван от подсъдимия. По-нататък обаче била възприета тезата за неговото движение отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила.

На второ място, съдът възприел заключението на вещите лица, че времето за реакция на водача при конкретните пътни условия било 2.0 секунди. В съдебното заседание от 21.11.2023 г. вещите лица не могли да посочат конкретни причини, поради които е възприето такова изключително дълго време за реакция на водача. В теорията било прието, че при нормално съС.ие на водача, максималното време за реакция е 1.4 секунди. Тази стойност на времето за реакция се прилагала в случаите, в които в полезрението на водача не е имало обекти, които могат да създадат опасна ситуация. Примери за това били пресичане на пешеходец от невидима преди това зона за водача; неравност или разрушение па пътната настилка; плавно спиране на попътно движещо се МПС без включване на стоп-светлината и др.

Времето за реакция на водача можело да бъде увеличено с 0.6 секунди само в случаите, когато обектът, създал опасността, е трудно забележим поради недостатъчна осветеност или контраст в нощни условия, при наличие на насрещни светлини от фарове. Такива условия не били констатирани, предвид времето, в което било реализирано ПТП - през деня, при добра 2 осветеност, в която насрещните светлини от фарове на движещи се автомобили не оказвали никакво значение на реакцията на водача. Не било констатирано подсъдимият Т. да е бил под въздействието на алкохол, наркотични или упойващи вещества.

Съдът възприел, че в района на ПТП е имало ляв завой с радиус 160 метра, поради което видимостта на водача била ограничена отляво, но не бил съобразил, че височината на предпазната ограда е 1.20 метра и това не е пречело на водача да види пресичащия пешеходец още като е давал признаци, че ще започне да пресича. В случай, че се приеме, че видимостта на подсъдимия е била ограничена, се поставя въпросът, дали той не е нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и каква е скоростта, която е следвало да поддържа, така че да е съобразена с конкретните пътни условия.

Всички тези обстоятелства следвало да бъдат изяснени с назначаване на разширена КМАТЕ, което било поискано от прокурора в съдебното заседание, проведено на 21.11.2023 г., но поради недостатъчна процесуална активност на съда такава не била назначена. Вместо това били възприети прибързани изводи, отразени в мотивите към оправдателната присъда. На принципа за бързина на наказателното производство не можело да бъде давано предимство за сметка на принципа на разкрИ.е на обективната истина, прокламиран в чл. 13 от НПК.

С оглед на изложеното прокурорът счита, че с така постановената присъда били приети фактически положения, които не били подкрепени и били в противоречие със събраните по делото доказателства.

Прави се искане да се отмени първоинстанционната присъда и да се постанови нова, като подсъдимият Т. бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 343, ал. 1, б.

„в“, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК и да му бъде наложено наказание ’’лишаване от свобода” съобразно направеното искане на прокурора по реда на съдебните прения в проведеното съдебно заседание на 21.11.2023 г..

В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста на СГП, макар да е на становище, че следвало да бъде допусната ексхумация и реаутопсия на трупа. Според изслушаната и приета тройна комплексна автотехническа и медицинска експертиза прокурорът счита, че се налагал извод за виновност на подсъдимия, като неговото поведение било в пряка причинна връзка с настъпилото произшествие и последвалата смърт на пострадалия. Основната причина за настъпването на това произшествие било управлението на процесния автомобил със скорост на движение от около 55 км/ч, която не била съобразена с конкретните пътни условия и с намалената видимост, за която сочели в показанията си отзовалите се на местопроизшествието полицейски служители И. И. и Ю. Т.. С показанията си тези свидетели установявали, че били посетили местопроизшествието незабавно, като мястото се намирало точно след завой и било много рисковано. Местоположението на слънцето на местопроизшествието пречело още преди да се навлезе в тунела, при което за зрението се получавала черна завеса и видимостта била силно намалена. При тези обективни данни прокурорът счита, че подсъдимият бил игнорирал разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП да съобрази скоростта си на движение съобразно пътната обстановка и конкретно с видимостта.

3

В случая това довело до невъзможността му да забележи пресичащият пешеходец.

Конкретните пътни условия задължавали подсъдимия да намали скоростта до безопасна такава, защото наличието на намалена видимост, съгласно константата съдебна практика на ВКС, всякога усложнявало пътната обстановка. Освен това, появата на неправомерно движещ се пешеходец не било абстрактна възможност, а напълно предвидима пътна ситуация и потенциална опасност, която в конкретния случай произтичала най-вече от обстоятелството, че подсъдимият управлявал МПС в населено място около 8:00 часа сутринта, при интензивно градско движение.

Прокурорът прави искане съдът да постанови присъда, с която да отмени оправдателната такава на СГС, да признае подсъдимият за виновен и да му наложи съответно наказание.

Защитата на подсъдимия оспорва протеста на СГП и моли да бъде постановено решение, което да е съобразено със събраните по делото доказателства и със закона.

Подсъдимият в лична защита се присъединява към заявеното от защитника му и няма какво да добави.

Въззивният съд, като обсъди събраните в хода на наказателното производство доказателства, прецени изложените от страните доводи и съображения и сам служебно провери изцяло извършените процесуални действия и правилността на присъдата, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият бил правоспособен водач на МПС, притежаващ свидетелство за правоуправление № 281747763, категории „В” и „АМ”, на отчет в гр. София, валидно до 13.08.2022 г..

На 10.06.2021 г., около 07.50 часа, в гр. София, подсъдимият Т. управлявал собствения си лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Голф“, с рег. № ********, в гр. София, по бул.

„Мадрид“, в лявата от трите ленти за движение, с посока на движението от бул. „Ситняково“ към бул. „Александър Екзарх“. В този ден времето било сухо, без валежи, температурата на въздуха била около 17 градуса, изгревът бил настъпил в 05.48 ч.. В района преди моста на ул. „Боян Магесник“, автомобилът, управляван от подсъдимия, се движел със скорост от около 60 км/ч.. Пътното платно било сухо, покрито с дребнозърнест асфалт, с наклон на спускане 1,2 градуса и крива на ляв завой в посока движението на автомобила, с радиус около 160 метра. В този район на бул. „Мадрид“ пътните платна, предназначени за движение в двете посоки били разделени от трамвайно трасе. Пътното платно в посоката на движението на автомобил „Фолксваген“ било с широчина 10.50 метра, с три пътни ленти , всяка с широчина 3.50 метра, разделени помежду си с прекъсната разделителна линия М3 от ЗдвП. В района преди моста на ул. „Боян Магесник“ разположението на слънцето било такова, че заслепявало водачите на МПС, поради което след навлизането им под моста (където липсвала слънчева светлина и пътното платно било осветено с изкуствено осветление) било необходимо време за адаптирането на очите им към сумрака. В този момент пострадалият О. И. С. (на 72 годишна възраст) предприел пресичане на платното за 4 движение на бул. „Мадрид“ на място, което не било обозначено за пресичане от пешеходци.

Липсвали данни за начина на пресичане на пътното платно от пешеходеца, както и посоката му на предвижване. При пресичане на коридорите на движение на автомобила и пешеходеца последвал удар с предната част на автомобила, в зоната на левия фар, в лявата част на тялото на пешеходеца, при което то се повдигнало нагоре, достигнало до челното стъкло на автомобила, след което било отхвърлено наляво спрямо посоката на движение на автомобила, до мантинелата, разположена вляво на платното за движение по посока на движение на автомобила. С. починал непосредствено след удара. След удара подсъдимият Т. спрял автомобила, сигнализирал за настъпилото ПТП на тел. 112 и изчакал идването на органите на реда. На място дошъл полицейски екип, състоящ се от свидетелите И. И. и Г. Д., който запазил местопроизшествието и екип на ЦСМП, който констатирал смъртта на пешеходеца С.. Бил извикан и екип на “ПП“ - СДВР, между които и свидетеля Ю. Т., който изпробвал водача Т. за употреба на алкохол и наркотични вещества, като такива не били установени.

Съгласно заключението на съдебномедицинска експертиза на труп и назначената комплексна медицинска автотехническа експертиза ( КМАТЕ) при аутопсията на О. С. били установени следните травматични увреждания: Тежка открита черепно-мозъчна и лицева травма- многофрагментно счупване на костите, изграждащи черепния покрив с изразена деформация на лавата; кръвонасядане по вътрешната повърхност на меката черепна покривка; травматично разкъсване на твърдата мозъчна обвивка; травматично разкъсване и размачкване на мозъчното вещество на лявото главномозъчно кълбо; травматичен субарахноиден кръвоизлив на дясното главномозъчно кълбо и малкомозъчните тонзили; множество фрактурни линии по черепната основа; счупване на носните кости. Закрита гръдна травма - счупвания на ребра в лявата гръдна половина; левстранен хемопневмоторакс; контузионни зони и разкъсвания на паренхима на белите дробове; травматично разкъсване около сърцевата торбичка; разкъсване на стената на аортата. Травма на опорнодвигателния апарат - счупване на пищялните кости на дясната подбедрица; травматично разчленяване на тазовия пръстен в областта на симфизата. Според вещите лица, причината за смъртта на О. С. била тежката, несъвместима с живота съчетана травма.