Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 194 от 06.12.2021, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно гражданско дело 506/2021
Вид
Решение № 194
Подписан
06.12.2021
В сила
06.12.2021
Състав
Галатея Петрова Ханджиева Милева, Жечка Николова Маргенова Томова, Диана Георгиева Дякова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 194 гр. гр. Д., 06.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Галатея П. Ханджиева Милева

Членове:

Диана Г. Дякова

Жечка Н. Маргенова Томова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20213200500506 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба вх.№ 268232/02.07.2021 г. от СТ. М. Н. ЕГН ********** от село К., ***, чрез назначения процесуален представител адв.Н.В., срещу решение № 260440/28.06.2021 г. По гр.д.№ *82/2020 г. на РС-Д., с което е отхвърлен предявения от нея срещу М. Й. Н.

ЕГН *** от село К., ***, иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 1250 лева /частичен иск от цялото вземане за 18 000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в периода от раждането й на 01.02.2001 г. до 29.07.2020 г., изразяващи се в претърпени душевни страдания и терзания, чувство на наранено достойнство и липса на уважение от останалите хора в нейната среда; лишаването й от възможност да общува с баща си, да има емоционална връзка с него, да чувства неговата грижа и внимание, морална опора и подкрепа; лишаването й от уюта и сигурността, които дава бащата, от възможността да израсне и да се развива в нормално и здраво семейство, които никога не биха могли да бъдат заменени от усилията на баба й, причинени от виновните и противоправни действия/бездействия на ответника – изоставяне на новороденото дете без 1 родителска грижа от ответника като баща и изразяване на безразличие към неговото съществуване; непризнаване на бащинството по отношение на ищцата.

Въззивникът намира решението за неправилно, немотивирано и необосновано, постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон, аргументирайки се с доводи за противоречие между мотиви и решение.

При извод за наличието на претърпени неимуществени вреди, необосновано районния съд приел липсата на противоправност в бездействието на ответника да припознае ищцата, при позоваване на самия съд на Конституцията на Р България и чл.7, ал.1 от Конвенцията за правата на детето, регламентиращи правото на детето да бъде отглеждано от своите родители и задължението на родителите да отглеждат и възпитават децата си.

Излага твърдения по факти, въведени в предмета на спора с исковата молба /относно знанието на ответника за бременността на майката на ищцата/ и извежда извод за съзнателно и умишлено нанесени вреди. Иска отмяна на решението и уважаване на частичния иск

При данни, че постановеното неизгодно за въззивника решение му е съобщено на 02.07.2021 г., въззивната жалба, се явява подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК, от процесуално легитимирано лице, с правен интерес от обжалване на неизгодното за него първоинстанционно решение.

По жалбата не е подаден писмен отговор от М.Й. Н .

По повод жалбата Д.кият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Атакуваното решението е постановено от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в пределите на правораздавателната му власт, в писмена форма, подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се изведе нейното съдържание.

Предмет на гр.д.№*82/2020г.на ДРС е осъдителен иск на СТ. М. Н. ЕГН ********** от село К., ***, срещу М. Й. Н. ЕГН ********** от село К., ***, за репариране на неимуществени вреди в размер на сумата от 1250 лева /част от сумата от 18 000 лева/, претърпени в периода от раждането на ищцата на 2

06.02.2001г. до 29.07.2020г., изразяващи се в душевни страдания и терзания, чувство на наранено достойнство и липса на уважение от останалите хора в нейната среда, лишаването й от възможност да общува с баща си, да има емоционална връзка с него, да чувства неговата грижа и внимание, морална опора и подкрепа; лишаването й от уюта и сигурността, които дава бащата, от възможността да израсне и да се развива в нормално и здраво семейство, които никога не биха могли да бъдат заменени от усилията на баба й, причинени от виновно и противоправно деяние на ответника – непризнаване на бащинството по отношение на ищцата, изоставянето и без родителска/бащина/ грижа и безразличие към нейното съществуване.

Искането за обезщетяване на неимуществени вреди е обосновано/искова молба вх.№12384/20.07.2020г., уточняващи молби вх.№260208/12.08.2020г. и вх.№266779/01.12.2020г./ с твърдения, че със съдебно решение № 85 /13.04.

2020 г. по гражданско дело № ***/2019г. по описа на Окръжен съд - Д. по иск на ищцата е установен произходът й от ответника М. Й. Н., който не я е припознал като своя дъщеря след раждането и. С това негово решение ответникът отказал да изпълнява задълженията и отговорността си на родител, съзнателно я лишил осемнадесет години от правото да бъде записана в удостоверението за раждане с неговите имена, лишил я от родителска обич, грижа и бащина подкрепа, от възможност да се познава с другите му две деца, родени от брака му. Живеели в едно село, но той съзнателно нито веднъж не й казал една дума, не я попитал как е, не й казал дори "здравей"; само я гледал с празен поглед, който не изразявал заинтересованост или съжаление.

За него тя не съществувала. Срещали се случайно на обществени места или се разминавали по улиците - мълчанието му и мрачните погледи за нея били живи въглени, които я изгаряли. Страдала, плачела и се питала с какво е по различна от другите му деца, изхвърлил я от живота си още като малко и беззащитно бебе. За биологичните си родители тя била непосилно бреме и товар, от които са се отказали от самото й раждане. Ищцата била отгледана от своята баба М. И. Г. – единственият й близък човек, запознат с душевните й страдания и тревоги. С факта, че не я е припознал за своя дъщеря след раждането и, съзнателно я лишил от отглеждане и възпитание, от бащини грижи, с безразличието към нейното съществуване, начина на живот който той и избрал като непризнато и изоставено дете, и причинил неимуществени вреди- душевни страдания и терзания. Станала обект на клюки и подигравки, 3 детското и достойнство било накърнено, била унижавана и обиждана, лишена от възможността да общува с баща си, да има емоционална връзка с него, да чувства неговата грижа и внимание, морална опора и подкрепа, лишена била от уюта и сигурността, които дава бащата, от възможността да израсне и да се развива в нормално и здраво семейство.

В срока по чл.131, ал.1 ГПК, с начало 04.01.2021г., когато са му връчени преписи от исковата молба и приложенията, ответникът не е подал отговор на исковата молба. Депозираният такъв с вх.№265152/26.03.2021г., т.е. след срока по чл.131 от ГПК, съдържа становище за неоснователност, което се поддържа и в хода на делото, както твърдения за факти по спора. Ответникът отрича да са налице негови виновни противоправни действия/бездействия, следствие на които за ищцата да са настъпили сочените от нея неимуществени вреди, че като не е припознал ищцата след нейното раждане съзнателно я е лишил от отглеждане, възпитание и бащини грижи и е избрал начин на живот за нея като непризнато и изоставено дете, следствие на което тя е станала обект на обиди, подигравки, накърнено детско достойнство, унижаване и обиждане през последните 20 години. Твърди да не е знаел за бременността на майката при тяхната раздяла, да не е знаел, че ищцата е негова дъщеря до момента в който се запознал с ДНК-експертизата по гр.д.

№***/2019г. Излага и, че преди 20 години с майката на ищцата М. К. заживяли заедно в дома на неговите родители за не повече от два месеца, не били сключвали брак, разделили се поради несходство в характерите. Тя се изнесла от дома на родителите му при негово отсъствие, повече лично не я е чувал и виждал. Седмица-две след като се била изнесла заживяла със С. К. в с.К.. Когато ищцата била на **години започнали подмятания, клюки, че ищцата е негова дъщеря, на които той не обръщал внимание, тъй като ако имало нещо такова майка и щяла да го потърси, да заведе дело за установяване на произход, да го осъди за издръжка. Тя живеела със С. К. и като майка най-добре знаела кой е бащата на С.. От свои познати чувал, че ищцата е кръстена на С. К.. Останал изненадан от ДНК-експертизата, но я приемал. Не обжалвал решението. След влизане в сила на решението за установяване на бащинството му, ищцата завела дело за издръжка, приключило със споразумение, предложено от него, въпреки лошото му финансово състояние. Имал две деца от съжителството си на семейни началамомиче на *години и момче на *години, нямал собствен дом, и той и жена му 4 имали кредити, които спрели да обслужват. Нямал вина, че С. се е чувствала по описани в исковата молба начин. Поведението и бездействието на нейната майка били причина изобщо да не предполага, че е баща на С..

Искът черпи правното си основание от разпоредбата на чл.45 от ЗЗД.

Фактическият състав на отговорността по чл.45 от ЗЗД включва четири кумулативно дадени елемента: противоправно поведение/действие или бездействие/, вреда, причинна връзка и вина. Елемента вина се предполага по силата на оборимата презумпция на чл.45, ал.2 от ЗЗД и докато не бъде оборена от ответника. Останалите три елемента подлежат на доказване и доказателствената тежест се носи от ищеца. Липсата на който и да е от четирите елемента има за последица неангажиране отговорността на ответника, респ. води до неоснователност на иска.

Фактическата обстановка правилно е разкрита от районния съд.

Установено е, не е било и спорно по делото, че ищцата СТ. М. Н. е родена на ***г. от майка М. С. К. с неустановен произход от баща. В акта за раждане е била записана с имената С. М. С.. Произходът и от ответника като баща е установен със съдебно решение № 85/13.04. 2020г. по гр.д. № ***/2019г. на Окръжен съд - Д. по предявен от навършилата пълнолетие С. иск по чл. 69 от СК. С определение от 28.10.2020г. по гр.д.№ *23/2020г. е одобрена постигната между страните спогодба за плащане от ответника на ищцата на издръжка в размер на 2000 лева за периода 14.06.2018г. – 30.06.2020г.

Според свидетелката М. И. Г. /баба на ищцата по майчина линия/, дъщеря й/майката на ищцата/ и ответникът живели заедно от месец май 2000г. до 30 септември 2000г.. Когато се разделили дъщеря и била бременна, бременността й вече била видна, тя няколко пъти била ходила на лекарски консултации с техни приятели, ответникът знаел за бременността, майка му й била купила по-широки дрехи. След раздялата ответникът не се интересувал за хода на бременността. Техен съсед му казал за раждането, за да признае детето, но той не проявил интерес и на третия ден детето било записано на името на майката. Тя имала пет деца от различни бащи. ***През две-три години се сещала за детето си, основно заради свои нужди, но с времето С. се отчуждила и когато била в пети – шести клас отказвала вече да контактува с нея. Когато за кратко си идвала свидетелката и казвала, че трябва да докаже 5 бащинството на С., но тя казвала, че не я интересува. Отношението на ответника към детето било „никакво“ – минавал и заминавал, не се интересувал от него по никакъв начин. Живеел през две улици в същото село, но нито веднъж не се заинтересувал как живее С., какво яде, с какво е облечена, ходи ли на училище, не й казал „здравей“, не я попитал как е.

Свидетелката не била разговаряла с него по повод произхода на детето, не му била казвала, че С. му дъщеря, но той знаел и нищо не направил. Още в детската градина на С. започнало да й прави впечатление, че баба й я води и взима, а не майка и татко, както другите деца. С времето децата научили, че тя е „непризнато“ дете и майка й я е изоставила и не се интересува от нея. От родителите си децата знаели кой е бащата на С. /селото било малко/. Тя споделяла с баба си, че децата й се подиграват в училище, не искали да дружат с нея, защото не си знаела бащата. Всичко това се отразявало много зле на С. - имало периоди, в които не искала да ходи на училище, отказвала да се храни, плачела. Тези прояви започнали, когато била на седем години, в първи клас. Тогава свидетелката й разказала истината за баща й. С. и дъщерята на ответника пеели заедно в читалището и секретарят помолил да не казват нищо за баща й, защото неговата дъщеря не знаела, за да не я разстройват и да не се създават конфликти на обществени места. Според свидетелката дъщеря и заживяла в нейния дом със С. К., когато детето било бебе – през есента на 2002г., преди това двамата не са имали връзка, близките му не искали дъщеря и защото имала дете, затова дошли у тях.