Решение № 7596 от 12.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7596 гр. София, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Мила Г. Димова при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20251100512387 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивни жалби на „АБИЛИКО“ АД (ответник в първоинстанционното производство) и Ж. Т. Й. (ищец в първоинстанционното производство) срещу решение № 14332/23.07.2025 г. по гр.д. № 59758/2023 г. по описа на СРС, 74 състав.

С посоченото решение ответникът „АБИЛИКО“ АД е осъден да заплати в полза на ищеца Ж. Т. Й. сумите, както следва: 9666 лв., представляваща неизплатена част от обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2023 г., до окончателното плащане на сумата; 2914,90 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2021 г. до 30.10.2023 г., като искът за главница е отхвърлен за разликата над уважения размер 9666 лв. до пълния предявен размер от 11579,88 лв., и искът за мораторна лихва е отхвърлен за разликата над уважения размер 2914,90 лв. до пълния предявен размер от 3492,05 лв.

1

Жалбоподателят – „АБИЛИКО“ АД, обжалва решение на СРС в частта, с която предявените искове са уважени. Счита, че исковете са неоснователни, поради факта, че вземането за заплащане на претендираното обезщетение е погасено по давност. Освен това, твърди, че не са налице предпоставките за присъждане на претендираното обезщетение, доколкото не е доказано за ищеца да е възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Оспорва размера на определеното обезщетение. Ето защо, моли решението на СРС в частта, с която исковете са уважени, да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира разноските.

Жалбоподателят – Ж. Т. Й., обжалва решение на СРС в частта, с която предявените искове са отхвърлени. Счита, че размерът на дължимото обезщетение е определен неправилно от съда, като същият възлиза на претендираната с исковата молба сума. Ето защо, моли решението на СРС в частта, с която исковете са отхвърлени, да бъде отменено и исковете да бъдат уважени. Претендира разноските по производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор от страна на Ж. Т. Й. на въззивната жалба, подадена от „АБИЛИКО“ АД, с който отговор е оспорена въззивната жалба, като се твърди, че решението на СРС в частта, с която исковете са уважени, е правилно. Претендира разноски във връзка с подадени отговор.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ищеца Ж. Т. Й. с осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86 ЗЗД, предявени срещу „АБИЛИКО“ АД, за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумите, както следва:

11579,88 лв., представляваща неизплатена част от обезщетение, дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, в размер на брутното трудово възнаграждение за 6 месеца, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 31.10.2023 г., до окончателното плащане на сумата; 3492,05 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 01.01.2021 г. до 30.10.2023 г.

Ищецът твърди, че е бил в трудово правоотношение с ответника „АБИЛИКО“ АД, по силата на което е заемал длъжността „главен експерт“ в дирекция „Конвенционална енергетика и енергоспестяващи технологии“, съгласно трудов договор от 07.11.2008 г. Съгласно допълнително споразумение от 07.10.2019 г. трудовото му правоотношение е било изменено, като е бил преместен в отдел „Строителство и анализи“ към дирекция „Конвенционална и възобновяема енергия“.

Трудовото му правоотношение е било прекратено със заповед № 39/30.11.2020 г. на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ – по инициатива на работника, когато е придобил 2 право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Счита, че има право на обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, тъй като трудовият му договор е прекратен, след като е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Твърди, че размерът на същото възлиза на сумата в размер на 16611,48 лв., като се вземе брутното му трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, а именно – 2768,58 лв. Работодателят е заплатил част от дължимото обезщетение, а именно – сумата в размер на 5031,60 лв., поради което претендира разликата над платеното обезщетение до дължимото такова, както и мораторна лихва върху същата за периода от 01.01.2021 г. до 30.10.2023 г.

С обжалваното решение искът по чл. 222, ал. 3 КТ е уважен до сумата в размер на 9666 лв., като е отхвърлен до пълния предявен размер от 11579,88 лв., а искът по чл.

86 ЗЗД – до сумата в размер на 2914,90 лв., като е отхвърлен до пълния предявен размер от 3492,05 лв.

Решението е обжалвано в цялост – от ищеца в частта, с която предявените искове са отхвърлени, и от ответника в частта, с която исковете са уважени.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО. Обжалваното решение съдържа подробни мотиви от фактическа и правна страна, обосноваващи основателността на претенциите в уважения размер, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

В допълнение на това и във връзка с доводите за неправилност на решението следва да се посочи от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 222, ал. 3 КТ, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10 години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.

Установява се, че страните са били в трудово правоотношение, съгласно трудов договор от 07.11.2008 г., като работникът е заемал длъжността „главен експерт“ в „Риск Инженеринг“ АД (предишно наименование на „АБИЛИКО“ АД), дирекция „Конвенционална енергетика и енергоспестяващи технологии“, с първоначално договорено основно трудово възнаграждение в размер на 620 лв. на месец и допълнително трудово възнаграждение в размер на 0,6 % за всяка прослужена година, след навършване на една година трудов стаж. С допълнително споразумение от 07.10.2019 г. работникът е бил преместен в отдел „Строителство и анализи“ към 3 дирекция „Конвенционална и възобновяема енергия“.

Съгласно молба от 29.10.2020 г., работникът е поискал да бъде прекратено трудовото му правоотношение, считано от 01.11.2020 г., на основание чл. 327, ал. 1, т.

12 КТ, предвид придобито от него право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.

В резултат на посочената молба със заповед № 39/30.11.2020 г. на работодателя трудовото правоотношение на работника е било прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 12 КТ- поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, считано от 02.11.2020 г. В заповедта за прекратяване са определени и дължимите в полза на работника обезщетения при прекратяване на трудовия договор, едно от които е обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, като изрично в заповедта работодателят е посочил, че същото е в размер на брутното трудово възнаграждение на работника за срок от шест месеца.

Спорен е въпросът относно размера на дължимото обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ. На основание чл. 228, ал. 1 КТ, брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, включително и обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ, е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. Съгласно трайната практика на ВКС (така решение № 540/07.07.2010 г. по гр.д. № 895/2009 г., IV ГО и др.), в брутното трудово възнаграждение като основа за заплащане на дължимите обезщетения по КТ се включват основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер - предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза, приета в първоинстанционното производство и неоспорена от страните, както и видно от приложените по делото фишове за заплати, за периода от м.01.2020 г. до м.10.2020 г. работникът е получавал основно трудово възнаграждение в размер на 700 лв., допълнително трудово възнаграждение в размер на 0,6 % от основното трудово възнаграждение за всяка прослужена година, както и ежемесечно допълнително трудово възнаграждение за „резултат от участие в дейности“, което за м.10.2020 г.

(последният пълен отработен месец преди прекратяване на трудовия договор) е в размер на 1611 лв. Според вещото лице, допълнително трудово възнаграждение за „резултат от участие в дейности“ е начислявано и заплащано ежемесечно на работника през цялата 2020 г. Видно от представените фишове, може да се направи извод, че за посочения период размерът на същото е еднакъв за всеки от месеците, като конкретно полученият размер на посоченото допълнително трудово възнаграждение зависи от 4 броя на реално отработените дни през всеки един от месеците. Основанието за начисляване и изплащане на това допълнително трудово възнаграждение е предвидено в трудовия договор, сключен между страните, като в същия е посочено, че в зависимост от финансовите резултати работодателят може да определя допълнително трудово възнаграждение. Следователно, несъмнено допълнителното трудово възнаграждение за „резултат от участие в дейности“ следва да бъде включено при определяне на размера на брутното трудово възнаграждение, тъй като същото има постоянен характер, доказателство за което са обстоятелствата, че същото е във фиксиран размер, получавано е ежемесечно към основното трудово възнаграждение за продължителен период от време преди прекратяване на трудовия договор, като размерът му зависи единствено от реално отработените дни през съответния месец.

Предвид факта, че посоченото трудово възнаграждение се заплаща при определени условия, предвидени в трудовия договор, а именно – финансовите резултати на дружеството-работодател, то се касае за допълнително трудово възнаграждение с постоянен характер, а не за основно такова, което се дължи по силата на трудовия договор за изпълнение на договорените трудови функции, без да е необходимо да са налице други условия. Ето защо, при определяне на брутното трудово възнаграждение на работника допълнително трудово възнаграждение в размер на 0,6 % за всяка прослужена година следва да се начислява върху основното трудово възнаграждение в размер на 700 лв., както е уговорено и в трудовия договор, а не и върху допълнителното трудово възнаграждение за „резултат от участие в дейности“.

При посочения начин на определяне на брутното трудово възнаграждение, същото възлиза на 2449,60 лв., като размерът на обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ за шест месеца е 14697,60 лв. Не се спори, че работодателят е заплатил извънсъдебно сумата в размер на 5031,60 лв., поради което искът по чл. 222, ал. 3 КТ се явява основателен до сумата в размер на 9666 лв. – разликата между платеното обезщетение и дължимото такова.