Определение № 25 от 12.01.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 25 гр. София, 12.01.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Димитър Мирчев

Михаил Малчев като разгледа докладваното от Даниела Дончева Въззивно търговско дело № 20251001000926 по описа за 2025 година като разгледа докладваното от съдия Дончева в.т.д. № 926/2025 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 1445 от 15.10.2025 г., постановено по т.д. №204/2024 г. по описа на съда, СГС, ТО, VI-6-ти състав е осъдил, на основание чл.195, ал.1 и ал.2 ЗЗД, „СИН КАРС ИНДЪСТРИ“ АД, да заплати на „САКЕР СПОРТСКАРС Б.В.“, дружество с ограничена отговорност, с идентификационен номер

64667839, регистрирано в

Кралство

**********сумата от 80 000 евро, представляваща цена на два автомобила, в бял и черен цвят, представляващи електрически превозни средства L CITY Koffer, заплатени от ищеца на ответника по силата на договор за поръчка и покупка за електрически автомобили L CITY№1/13.05.2022г. и сумата от 2 800 евро, представляваща вреди, понесени от ищеца, представляващи разноски/разходи по превоза на тези автомобили, ведно със законната лихва върху тези сума, начиная от 18.07.2023година до окончателното заплащане на сумата, като съдът е разпределил отговорността за разноските сторени в производството.

В срока по чл.259, ал.1 от ГПК против решението е постъпила въззивна жалба от „СИН КАРС ИНДЪСТРИ“ АД. Счита, че решението в частта, в която 1 ответникът е осъден да заплати сумата от 2 800 лв., „представляващи вреди, понесени от ищеца“ е недопустимо, тъй като съдът се е произнесъл по непредявен иск, доколкото в исковата си молба ищецът нееднократно е посочил, че претендира тази сума като „разноски, свързани с продажбата", т.е. по чл.195, ал.1 ЗЗД, без да споменава нищо за претърпени от него вреди и за претендирано обезщетение по чл. 195, ал.2 ЗЗД. В останалата част намира решението за неправилно като постановено при съществени нарушения на процесуалния закон, изразяващи се в нарушаване на принципа на безпристрастност и равенство на страните, съществено отклонение от разпределената с доклада на съда доказателствена тежест, пренебрегване на доказателства по делото и неправилното им интерпретиране и оценка, а мотивите на Решението противоречат на събраните по делото доказателства, което води и до неговата необоснованост. Сочи, че ищецът не е изпълнил разпределената му от съда доказателствена тежест, като не е ангажирал никакви доказателства за това, че ответникът е знаел за съществуването на твърдените „недостатъци" в момента на продажбата, макар че съдът е конструирал изцяло Решението върху тази своя си теза. Липсва основание продавачът - производител да бъде поставен в по-тежко положение от изработващия единствено поради факта, че е производител и на това основание да се презюмира неговата недобросъвестност. Допълва, че съдът неправилно е интерпретирал заключението на вещото лице, тъй като е видно, че последното отрича значителна част от оплакванията, почти не потвърждава наличието на недостатъци и обяснява част от оплакванията с липсата на екстри и допълнителни устройства, каквито не са обещавани/договорени или с конструктивни особености, които не могат да се квалифицират като недостатъци. Изтъква се, че вещото лице работило, когато автомобилът не е стартиран и не е в движение, като причината да не може да проведе тестовете стои у ищеца. Доколкото ищецът е създал тази ситуация и не е доказал по друг начин съществуването на твърдяните недостатъци, които според вещото лице могат да се появят и съответно установят само в движение, то тези недостатъци са недоказани и съдът неправилно приема, че такива недостатъци съществуват и че вещото лице ги е констатирало. Излага, че предмет на продажба са два лекотоварни електрически автомобила категория N1, предназначени за превоз на малки товари в населени места със скорост до 50 км. в час, които купувачът е закупил с цел тяхното тестване, установяване 2 наличието или липсата на проблеми при тяхната експлоатация с цел бъдещо дистрибутиране на тези лекотоварни автомобили в **********като макар да са в началото на своето производство, същите са получили хомологация от компетентните органи в България, Германия и **********което означава, че същите са произведени в съответствие с установените за тях международни стандарти - в случая Регламент (ЕС) 2018/858, Регламент (ЕО) № 661/2009, Правило № 12 и Правило № 21 на Икономическата комисия за Европа на ООН. Следователно конструктивните решения за този тип автомобили са одобрени от компетентните органи и са в съответствие с нормативните изисквания, поради което е недопустимо съдът да приема, че тези конструктивни решения правели и двата автомобила негодни за обичайно ползване. Изтъква се, че съдът неправилно квалифицира определени качества и конструктивни решения на процесиите автомобили като „недостатъци“, тъй като по делото не са установени и доказани отклонения нито от нормативно установени, нито от уговорени качествени показатели, още по-малко може да се приеме, че въпросните „недостатъци възпрепятстват както възможността въобще да се осъществи движение от автомобилите така и да се гарантира безопасност на водач, спътници, други участници в движението“. Посочва се още, че съдът изобщо не е обсъдил в мотивите си възраженията на ответника и представените в тази връзка неоспорени от ищеца доказателства, че ответникът е разглобявал автомобила, както и изводът на вещото лице, че е възможно значителна част от твърдяните дефекти да са се проявили в резултат на последващо въздействие върху автомобила. Доказано по делото е, че е налице недобросъвестна намеса от страна на ищеца и неспазване на препоръчания от производителя начин на експлоатация, съхранение и ремонт на автомобилите. Ищецът е разглобявал, ремонтирал и пребоядисвал автомобилите поради инциденти или с неясна цел. Неправилно счита, че съдът е кредитирал показанията на разпитания свидетел, въпреки, че той изрично е заявил, че преразказва това, което управителят на дружествотоищец и неговата съпруга му били разказали и че бил чул за някакви проблеми.

Сочи, че по-голямата част от твърдените от ищеца недостатъци са могли да бъдат установени при обикновен преглед на автомобилите, а останалите са въпрос на конструктивно решение, поради което не могат да се определят като недостатъци, като намира, че ако изобщо недостатъци са съществували към момента на доставката, то при полагане на грижата на добрия търговец 3 ищецът е следвало да ги установи още при приемането на двата автомобила.

Допълва, че друга част пък от въпросните „недостатъци" представляват липси на определени функционалности, каквито не се изискват съгласно нормативната уредба и съгласно договора или са вследствие на конструктивните решения на производителя на автомобилите и същите не представляват дефект на автомобилите, а са технологични и конструктивни решения, които производителят е приложил при тяхното производство, за което е получил надлежните одобрения и с които особености ищецът е бил запознат преди да закупи автомобилите. Излага се, че видно от доказатетелствата, ищецът, който освен друго е и професионалист, е извършил оглед на колата и не е уведомил незабавно ответника за констатирани явни недостатъци, поради което автомобилите са приети без възражения. От доказателствата по делото е видно, че автомобилът е бил в движение в Холандия, но въпреки това няма оплаквания за недостатъци, установими в движение, които да не са били отстранени. Ето защо счита иска на ищеца за погасен по давност. Не на последно място изтъква, че стойността на евентуалните дейности по отстраняване на появилите се след доставката на автомобилите недостатъци е под 1 000 лв. за автомобил, следователно с оглед цената, за която те са закупени (40 000 евро) стойността им е очевидно несъществена. Останалите „недостатъци" счита, че не са съществени, тъй като те са въпрос на конструктивни решения и не възпрепятстват ползването на лекотоварния автомобил за целта, за която е произведен, или екстри и удобства, които не са предвидени за този модел автомобил и не се изискват от закона или предлагат от ответника за уговорената цена. Неправилни са изводите на съда, че в процесния случай е налице хипотезата на чл. 194, ал. 2 ЗЗД, която се прилагала както за явните, така и за скритите недостатъци, поради което не било необходимо уведомяване на продавача, ако той е знаел за недостатъците, както и извода, че е налице хипотезата на чл. 197, ал. 1, изр. 2 ЗЗД - съзнателно премълчаване от продавача на недостатъците. Напротив, въззивникът счита, че в случая е налице хипотезата на чл.193, ал.2 от ЗЗД. В заключение допълва, че неправилно е прието по делото, че разходите за транспорт на автомобилите от България до Холандия били договорни вреди за ищеца, поради което същите подлежали не обезщетение. В приложения по делото договор ясно е записано, че мястото на доставка е в България, а не в Холандия, поради което и решението на купувача да ги ползва в Холандия и 4 съответно да ги транспортира до там за тази цел не е предмет на този договор.

Правилно съдът е приел, че това не са разноски, свързани с продажбата, но неправилно ги е присъдил като обезщетение за вреди, каквото ищецът не е претендирал по това дело. С оглед изложеното моли да бъде постановено решение, с което да бъде обезсилено като недопустимо Решението в частта, с която на ищеца са присъдени 2800 евро като обезщетение за претърпени вреди ведно със законната лихва върху тази сума от 18.07.2023 г. до окончателното заплащане и делото да бъде върнато на първоинстанционния за произнасяне по предявения иск за връщане на тази сума като разноски, свързани с продажбата, а при условията на евентуалност да бъде отменено, а искът отхвърлен като неоснователен. В останалата част моли решението да бъде отменено изцяло и вместо него да бъде постановено друго, с което искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.

Във въззивната жалба е сторено доказателствено искане за допускане на допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да отговори на следния въпрос, а именно: след като се запознае с материалите по делото и приетите две заключения пред първоинстанционния съд, да се даде заключение дали установените от вещото лице дефекти и недостатъци (без да взема предвид конструктивните решения) възпрепятстват възможността двата лекотоварни автомобила (или някой от тях) да се ползват според обичайното им предназначение - електрически лекотоварни автомобили категория N1, предназначени за превоз на товари в градски условия, да се придвижват самостоятелно, безпрепятствено и без да застрашават безопасността на водача, на евентуални негови спътници, така и на други участници в движението?

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от „САКЕР СПОРТСКАРС Б.В.“, дружество с ограничена отговорност.

При така изложеното съдът намира следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна в производството- ответник, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима, а като отговаряща на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК и редовна, с оглед на което съдът следва да допусне същата до разглеждане по същество.

По отношение сторените във въззивната жалба доказателствени 5 искания, настоящият състав намира, че същите следва да бъдат оставени без уважение, доколкото страната не посочва кое от изключенията, визирани в чл.266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, е налице, за да бъде допуснато събирането на посоченото доказателствено средство, а и насктоящият състав не намира,че е налице нито една от хипотезите на чл.266,ал.2 и ал.3от ГПК.

С оглед гореизложеното, Съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА

ДО

РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. №

129914/03.11.2025 г. по описа на СГС, подадена от „СИН КАРС ИНДЪСТРИ“ АД против Решение № 1445 от 15.10.2025 г., постановено по т.д. №204/2024 г. по описа на съда, СГС, ТО, VI-6-ти състав.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „СИН КАРС ИНДЪСТРИ“ АД за допускане на съдебно-техническа експертиза по делото.