Решение № 1897 от 27.05.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1897 гр. София, 27.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря БИСТРА П. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20241110203450 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на М. С. Д. (чрез процесуален представител) срещу НП № 23-4332-030753 от 14.12.2023 г., издадено от Г.Вл.Б., началник група в ОПП – СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. От страна на жалбоподателя се иска отмяна на постановлението, като се излагат твърдения за липса на вина. Наказващият орган излага писмено становище (чрез процесуален представител), но след срока по чл. 322 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, поради което същото не следва да се взема изобщо предвид при постановяване на настоящото решение (в това число във връзка с направеното в него искане за присъждане на разноски /юрисконсултско възнаграждение/).

От обясненията на жалбоподателя в хода на съдебното следствие и писмените (т. е. приобщените към доказателствената съвкупност с определение с правно основание чл. 283 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН книжа, респективно с нарочно определение за приемането и прилагането им като доказателства) доказателствени материали (разпитът на свидетели не е задължителен –аргумент от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН, като не е изискан и разпит на свидетелите на обвинението/участие в такъв разпит по смисъла на чл. 6 от КЗПЧОС) се установява по несъмнен начин - освен оправомощаването на актосъставителя за съставяне на АУАН по ЗДвП и на наказващия орган за издаване на НП по същия закон с писмена (и подписана) заповед на министъра на вътрешните работи - още описаната в обжалваното НП фактическа обстановка, към която съдът препраща (забрана за използване на който начин за излагане на установената от съда фактическа обстановка /т. е. съдът и в случая излага установена от него фактическа обстановка макар и посредством препращане, което единствено избягва повтарянето/ липсва в релевантната нормативна уредба – ясно се сочи коя е фактическата обстановка, която се възприема от съда, като съответното изложение е известно на страните и е налично по делото, а срещащото се в практиката 1 становище в противния смисъл е лишено от логическа обосновка), както и (се установява също), че процесният автомобил е бил прехвърлен като собственост на лице, различно от нарушителя, с писмен договор с нотариална заверка на подписите, но впоследствие не е била извършена от новия собственик в срок много над два месеца и до процесната в случая дата съответната пререгистрация, като въззивникът е придобил фактическата власт върху превозното средство посредством уговорка (за трайно придобиване на фактическата власт върху автомобила) с друго лице, което е притежавало тази власт по-рано, а също така се установява, че срещу нарушителя (роден през 1969 г.) към процесната дата 01.09.2023 г. е имало издадени и влезли в сила 8 НП за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието спазване е бил възложен на органите на МВР, но за последно такова НП било влязло в сила през 2013 г.

При това положение материалният закон е приложен напълно правилно досежно самото наличие на основание за санкциониране. Налице е вина под формата на непредпазливост – деецът не е предвиждал общественоопасните последици от деянието си, но е могъл и е бил длъжен (по силата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП) да ги предвиди – чл. 7 вр. чл.

6 вр. чл. 11 от ЗАНН вр. чл. 11, ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Никаква пречка не е имало за нарушителя да се запознае с документацията за автомобила, която следва да се намира у неговия собственик или поне да изиска тази документация и така да се убеди дали получава превозното средство от вписания в регистрационния документ негов собственик и ако не на какво основание лицето, което му е прехвърлило фактическата власт, упражнява последната, респективно налице ли е съответният писмен договор за прехвърляне, изискуем съгласно уредбата по ЗДвП и извършена ли е в съответния срок съответната пререгистрация (във връзка с чието неизвършване настъпва и е настъпила в конкретния случай по силата на чл.

143, ал. 15 от ЗДвП дерегистрацията на превозното средство, за чието настъпване законът не изисква уведомяване на когото и да било извън отбелязването в съответната система /а то има единствено оповестителен характер/). При всяко положение не е налице основание за облекчаване на положението на въззивника и от гледна точка на вида и размер на наложените му наказания, които съответстват на законовия минимум и които освен това съответстват напълно и на принципа на пропорционалността. Липсват и съществени нарушения на процесуалните правила по смисъла на чл. 335, ал. 2 вр. чл. 348, ал. 3 от НПК вр. чл. 84 вр. чл. 63, ал. 3, т. 2 от ЗАНН.

При извършената цялостна и служебна проверка по реда на чл. 314 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН съдът не установи основания за изменение на НП или такива за неговата отмяна, поради което на основание чл. 63, ал. 9 вр. ал. 2, т. 5 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН постановлението следва да бъде потвърдено. При това положение законово основание за присъждане на разноски и в полза на жалбоподателя липсва.

Мотивиран от всичко изложено, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НП № 23-4332-030753 от 14.12.2023 г., издадено от Г.Вл.Б., началник група в ОПП – СДВР.

Не присъжда разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София-град в 14дневен срок от деня на получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2