Решение № 204 от 04.07.2024, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Варна, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20243001000142 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 5847/12.12.2023г. на Р. В. Т. от гр. Шумен, подадена чрез адв. П.

Н. от ВАК, и насрещна въззивна жалба вх. № 548/29.01.2024г. на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД- гр. София, ЕИК 000694749, представлявано по юрисконсулт К. Х- И, срещу решение № 278/20.11.2023г., постановено по т. д.

№ 136/2023г. по описа на Шуменски окръжен съд.

Въззивна жалба с вх. № 5847/12.12.2023г. по вх. рег. на ШОС, подадена от ищеца в първоинстанционното производство- Р. В. Т., е насочена срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените от нея осъдителни искове с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД срещу „Юробанк България“ АД, за присъждане на следните суми: сумата 44 130.66 лв. (част от предявения размер от 83 258.21 лв.), претендирана като недължимо начислени и платени лихви, без основание, за периода от 27.06.2010г. до 21.05.2021г., по Договор за кредит № 295-80/2008, и сумата от 1 000 лв., частичен иск от 10 000 лв., претендирана като недължимо платена на основание чл. 15 от Общите условия на „Алфа Банка“ - клон България, по Договор за кредит № 295-80/2008. В жалбата са релевирани оплаквания за необоснованост на извода на първоинстанционния съд, че в настоящия случай не може да намери приложение специалната защита по ЗЗП, тъй като ищцата няма качеството на „потребител“ по този закон. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на 1 исковете. Претендира се присъждане на съдебно- деловодни разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен отговор от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД-гр. София, чрез ю.к. К. Х., в който е изразено становище за неоснователност на въззивната жалба на насрещната страна.

Излагат се подробни съображения за липсата на основание ищцата да се ползува от института на потребителската защитата по ЗПП. Иска се потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната от ищцата част, с присъждане на разноски.

В законоустановения срок е депозирана насрещна въззивна жалба с вх.

№ 548/29.01.2024г. от „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД-гр. София, чрез ю.к. Х., срещу решението на ШОС в частта, с която въззивното дружество, имащо качеството на ответник в първоинстанционното производство, е осъдено да заплати на ищцата Р. В. Т. сумата 1 000лв., частичен иск от 25 000 лв., представляваща капитализирана лихва, дадена без основание за периода от 15.02.2017г. до 21.05.2021г., по сключен на 23.05.2008г. Договор за кредит № 295-80/2008 между „Алфа Банка- клон България“– в качеството на кредитодател, Р. В. В (понастоящем Т.) и П В, като кредитополучатели, Частно основно училище „Добри Войников“- гр. Шумен, като ипотекарен длъжник, и поръчител - Събирателно дружество „Интерколеж - Димитров и С-ие“, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска 15.02.2022г. до окончателното й изплащане. В жалбата се твърди неправилност на изводите на окръжния съд за нищожност на сключените между страните по кредитното правоотношение споразумения, в които има уговорки и за капитализиране на лихва, а в евентуалност, че ако се възприеме нищожност на договарянето със споразуменията, то основанието за плащането на паричните задължения за лихви, чието връщане се претендира, не отпада, а остава такова, каквото е било преди сключването на споразуменията. Ето защо, кредитополучателите дължат заплащане на паричното вземане, което е възникнало преди капитализирането на лихвата на валидно правно основание.

Поддържат се направените с отговора на исковата молба доводи и възражения. Искането към въззивния съд е за отмени обжалваното решение в осъдителната част и отхвърляне на предявените искове изцяло. Претендира се присъждане на разноски, в т.ч. възнаграждение за юрисконсултска защита.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, с който Р. Т., чрез адв. Н. от АК-Добрич, оспорва насрещната въззивна жалба и изразява становище за правилност на решението в обжалваната от насрещната страна част. Моли съда да отхвърли насрещната въззивна жалба на „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД и да потвърди първоинстанционното решение в съответната му част. Претендира присъждане на разноски.

С определение № 257/18.04.2024г., постановено на основание чл. 267, ал. 1 ГПК, въззивната и насрещната въззивна жалба са преценени от съдебния състав за процесуално допустими като подадени в законоустановените срокове, съответно по чл. 259, ал. 1 и чл. 263, ал. 2 от ГПК, от легитимирани 2 лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването. В насроченото открито съдебно заседание въззивницата поддържа подадената от нея жалба, лично и чрез адв. Н., а „Юробанк България“ АД не изпраща представител. С писмена молба с вх. № 3938/03.06.2024г. „Юробанк България“ АД, представлявано от ю.к. Х., излага становище по съществото на спора, при невъзможност да изпрати представител в съдебно заседание, оспорва въззивната жалба на противната страна. излага допълнително съображения за неоснователност на въззивната жалба на Р. Т., и представя списък по чл. 80 ГПК.

Варненският апелативен съд, ТО, III- ти състав, след преценка на събраните по делото доказателства, във връзка с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено следното:

Първоинстанционното производство е било образувано по искова молба на Р. В. Т. от гр. Шумен, подадена в Районен съд – гр. Шумен, с която са предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 1 ЗЗД срещу „Юробанк България“ АД, за осъждане на ответника да заплати на ищцата парични суми, платени без основание по Договор за ипотечен кредит № 295-80/2008, сключен на 23.05.2008г. между „Алфа Банкклон България“– в качеството му на кредитодател, Р. В. В (понастоящем Т.) и П В, като кредитополучатели, Частно основно училище „Добри Войников“гр. Шумен, като ипотекарен длъжник, и Събирателно дружество „Интерколеж - Димитров и С-ие“- гр. Шумен, като поръчител, както следва:

1). сумата 1 000 лв., частичен иск от сумата 50 000 лв., претендирана като платени без основание на банката, по договора за ипотечен кредит, и подлежащи на връщане лихви по договора за кредит за периода от 27.06.2010г. до 21.05.2021г.,

2). сумата 1 000 лв., частичен иск от сумата 25 000 лв., претендирана като платена без основание капитализирана лихва за периода от 27.06.2010г. до 21.05.2021г., при недопустим анатоцизъм в резултат на нищожни допълнителни споразумения между страните, по аргумент от чл. 294, ал. 2 ТЗ, както и

3). сумата 1 000 лв., частичен иск от сумата 10 000 лв., претендирана като платени без основание такси за управление и обработка на кредита, съгл. чл. 15 от Общите условия на „Алфа Банка“- клон България за предоставяне на ипотечни кредити за покупка и строителство.

Заявена са и акцесорни претенции за присъждане на законната лихва върху всяка една от сумите, считано от датата на подаване на исковата молба– 15.02.2022г., до окончателното погасяване на задълженията.

В хода на производството, на основание чл. 214 ГПК, по искане на процесуалния представител на ищцата, съдът е допуснал двукратно изменение размера на първия осъдителен иск чрез неговото увеличаване3 пред Районен съд- Шумен исковата претенция е увеличена на сумата 43 872.08 лв., и делото е изпратено по подсъдност на ОС- Шумен, а пред окръжния съд– от 43 872.08лв. на 83 258. 21лв., като още при първото изменение искът вече не частичен, а е предявен в пълния му размер.

Постановеното по спора решение № 278/20.11.2023г. по т. д. № 136/2023г. по описа на Шуменски окръжен съд не е обжалвано и е влязло в сила в частта, с която е отхвърлен първият осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 1 ЗЗД, за присъждане на горницата над сумата 44 130.66 лв. до пълния предявен размер от 83 258.21 лв.), претендирана като платени без основание и подлежащи на връщане лихви по процесния договор за ипотечен кредит за периода от 27.06.2010г. до 21.05.2021г.

Решението на ОС-Шумен е валидно по критериите, възприемани в мотивите към ТР № 1/2011г. от 10.02.2012г. по тълк. д. № 1/2011г. на ОСГТК на ВКС, като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран.

Решението е и допустимо в обжалваната част, с която е уважен само третият иск с правно основание чл. 55, ал. 1 предл. 1 ЗЗД, тъй като са налице всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск.

В тази инстанция не се спори и от приложените писмени доказателства се установява, че по силата на Договор за кредит № 295-80/2008 сключен на 23.05.2008г. между „Алфа Банк - клон България“ /чийто правоприемник е ответника по делото/, от една страна, и Р. В. В (сега Т.) и П В, от друга, банката е предоставила на кредотополучателите ипотечен кредит в размер на 90 000 евро, с цел покупка на имот- 7/9 ид.ч. от ПИ с идент. № ***, с административен адрес: гр. Шумен, ***, заедно със сградата, построена в този имот с идентификатор ***, с предназначениесграда за образование, със застроена площ 131 кв.м., и ремонтни работи на същия, от които 72 000 евро за покупка на имота и 18 000 евро за ремонт на сградата. В договора, както и в нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека, страните по правоотношенията, освен кредитополучателите, са Частно основно училище- гр. Шумен– ипотекарен длъжник, и поръчител СД „Интерколеж – Димитров и Сие“, представлявано заедно и поотделно от неограничено отговорните съдружници Д Х и Р. В. Договорът е бил сключен за срок от 30 години (т.2). С т. 4 от договора страните са договорили лихвените проценти, като за първата година от срока е била предвидена фиксирана лихва в размер на 3,9 %, а за останалия период на погасяване на кредита - плаващ лихвен процент в размер на 12-месечен ЮРИБОР плюс надбавка 2%. Договорена е и наказателна лихва за просрочие и предсрочна изискуемост – съгласно Общите условия (т. 12). Издължаването на заетата сума е предвидено да се извърши на 348 месечни анюитетни вноски (т. 6.2). В случай, че размерът на погасителната вноска се определя на база плаващ 4 лихвен процент, погасителния план се актуализира задължително от банката в началото на всяка следваща календарна година. С подписването на Общите условия (чл.13), страните са постигнали съгласие за това банката да има право едностранно да променя договорния процент при съществени изменения в икономическата ситуация в страната или чужбина, и/или при промени в законодателството, които правят неизгодна сделката за банката, или в случай на увеличение с повече от 50% на цената на паричния ресурс, която банката заплаща на банковия пазар в сравнение с ресурса към момента на подписване на договора. Изменението на лихвените проценти се счита за приложимо от деня на изменението в погасителния план. С т.6.1 от договора е предвиден 12 месечен гратисен период, през който са дължими само лихвите, с падеж 28-мо число ежемесечно. Вноската за първата година била 292.50 евро, с падеж на първата платима вноска 27.06.2008г., като този размер остава непроменен до 28.06.2009г., а от 29.06.2009г. дължимата вноската по кредита е определена в размер на 432,50 евро при лихвен процент 3,9 % плюс ЮРИБОР. До 29.06.2009г. дължимата главница е останала в непроменен първоначален (уговорен и усвоен) размер от 90 000 евро. След изтичане на едногодишния гратисен период дължимата ежемесечна вноска е включвала задължение за лихва и за главница, като размерът на вноската съгласно погасителния план (л.30) възлиза на сумата 530.59 евро считано от 27.06.2009г. Договорът е анексиран с пет допълнителни споразумения, сключени между задължените лица и клона на чуждестранната банка (от дати 29.12.2009г.; 07.01.2011г.;

Разпечатката съдържа 30 от 82 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0063758-0e4d-4887-a9de-2128195ba4bc