Решение № 2603 от 06.03.2026, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2603

Пловдив, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - XXI Касационен състав, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

Членове:

ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА

ПЕТЪР КАСАБОВ

При секретар РУМЯНА АГАЛАРЕВА и с участието на прокурора ТОДОР ПЕНЕВ ПАВЛОВ като разгледа докладваното от съдия ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА административно дело № 20257180702952 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС.

Образувано е по касационни жалби на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“/ГДИН/ и на Ц. Г. К., [ЕГН], срещу Решение № 9518/03.11.2025г. по адм. дело № 426/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив. С решението е осъдена Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" да заплати на Ц. Г. К. сумата от 2700 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат на нарушение по чл. 3 ЗИНЗС по време на престоя ѝ в Затвора Сливен за периода от 16.02.2022г. до 09.10.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.02.2025г. до окончателното изплащане, като е отхвърлен иска за разликата до пълния претендиран размер от 50 000 лв.

Касационният жалбоподател и ответник – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, чрез процесуален представител юрк. Ч., оспорва решението в частта, с която е осъден да заплати на К. сумата в размер на 2700 лв, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Счита, че оспореното съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че при постановяване на решението си, съдът не е съобразил действителната фактическа обстановка, установените по делото факти и обстоятелства и обективната истина. Излагат се аргументи в подкрепа на твърдението, че по отношение на Ц. Г. К. е осъществявано адекватно медицинско обслужване по време на престоя ѝ в Затвора Сливен. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Касационният жалбоподател и ответник - Ц. Г. К., чрез процесуалния си представител, обжалва решението на районния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск против ГДИН за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 2700 лв. до пълния предявен размер от 50 000 лв. Твърди се неправилност на изводите на първоинстанционния съд за липса на бездействие на затворническата администрация, както и за липса на вреди, причинени от тормоз, мръсно спално бельо и запушване на ямата в санитарния възел. Според касационния жалбоподател предприетите от затворническата администрация действия не са достатъчни съобразно изискванията на съвременната медицина. Иска се отмяна на съдебното решение в тази част и постановяване на ново решение, с което исковата претенция да бъде уважена в пълен размер. Претендират се разноски.

Участвалият по делото прокурор – представител на Окръжна прокуратура – Пловдив, застъпва становище за основателност на касационната жалба на ГДИН и за неоснователност на касационната жалба на Ц. Г. К..

Административен съд – Пловдив, след преценка на събрания по делото доказателствен материал и доводите на страните, и съобразно дължимата задължителна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Касационните жалби са подадени в рамките на законоустановения преклузивен срок по чл. 211 АПК, от лица, имащи правен интерес от обжалването и по отношение на подлежащ на обжалване съдебен акт, с оглед на което се явяват процесуално допустими.

Разгледани по същество, касационните жалби са неоснователни.

Делото пред първоинстанционния съд е образувано по предявена искова молба от Ц. Г. К., изтърпяла наказание „лишаване от свобода“ в Затвора Сливен в периода 16.02.2022г. - 09.10.2024г. срещу ГДИН за претърпени неимуществени вреди за същия период, породени от бездействие на затворническата администрация и подлагане на нечовешко и унизително отношение. В исковата молба е наведено, че ищцата страда от заболяване на опорно-двигателния апарата на коленните стави и гръбначния стълб, като по време на престоя в затвора получила дълбока рана на подбедрицата на долния крайник, за което нараняване не били взети адекватни мерки. Наведени са твърдения за многократно търсена, но неуказана медицинска помощ, полагане на труд, несъответен на състоянието на лицето, непровеждана физиотерапия и кинезитерапия, съставяне на документи, които ищцата не била подписвала, лоши условия на живот в затвора, липса на площ, санитарен възел и топла вода, неосигурявано спално бельо, както и ниско ниво на медицинско оборудване в затвора. Обезщетението за неимуществени вреди за този период е претендирано в размер на 50 000 лв., ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане.

В хода на първоинстанционното производство съдът приел, за неоснователни твърденията за пренаселеност на жилищното помещение. Не се установило ищцата да не е разполагала със санитарен възел. Достъпът до такъв не бил ограничаван чрез заключване на помещенията, каквото е твърдението на ищцата, а използването на топла вода се осъществявало съобразно утвърден график. Съдът приел, че ищцата е получила ежемесечно спално бельо. Не ставало ясно дали тормозът е бил вътрешен между затворничките или е бил от страна на затворническата администрацията. Според съда, обстоятелството, че са лишените от свобода са били мръсни, не е основание да се приеме,че администрацията на затвора е бездействала.

От заключението на вещото лице по назначената съдебномедицинската експертиза, което е прието от първоинстанционния съд, се установява, че са предприети своевременни и адекватни лечебно - диагностични мерки чрез извършването на консултации със съответните специалисти. Установява се, че на лицето било осигурено медикаментозно лечение, съгласно установените медицински стандарти. Единствените грижи, които не са положени за лицето от страна на затворническата администрация, са осигуряването на физиотерапия.

Във връзка с липсата на данни за проведена физиотерапия, първата инстанция приела, с оглед разпределението на доказателствената тежест, че от страна на лишената от свобода, считано от този момент са претърпени болки и страдания, за които е допринесла и затворническата администрация. За претърпените неудобства при ставане от леглото и ходене се установило и от свидетелските показания, дадени пред първата инстанция.

Като възприел заключението на вещото лице, първоинстанционният съд приел, че е налице поставяне в неблагоприятни условия поради липсата на предоставена адекватна медицинска грижа, изразяваща се в провеждането на физиотерапевтично лечение за периода от датата на предписването 03.11.2023г. до края на исковия период - 340 дни, за които по справедливост съдът определил размер на дължимото обезщетение 2700 лв., като за разликата до пълния размер исковата претенция била отхвърлена като неоснователна.

Решението на първоинстанционния съд е валидно, допустимо и правилно в обжалваните в настоящото производство части. Съдът правилно е формирал своите правни изводи в съответствие със стандартите, установени от Съвета на Европа в приетата от него ЕКПЧ. Приложил е установените за защита на правото по чл. 3 ЕКПЧ стандарти, установени от Европейския съд по правата на човека. В пилотното решение по делото Н. и др. с/у България ясно се сочи по какъв начин следва да се прилага българският закон, предоставящ компенсаторно средство, а именно ЗОДОВ /а понастоящем този въпрос е разрешен и с изменението на ЗИНЗС, където в чл. 284 и чл. 285 стандартите на ЕКПЧ вече са въведени в българския закон с национална законова норма/, за да може да изпълни изискването за ефективно вътрешноправно компенсаторно средство за защита от нарушаване на чл. 3 ЕКПЧ.

Правилно съдът, въз основа на представените пред него доказателства, е установил действителната фактическа обстановка и въз основа на нея е извел правилни правни изводи по отношение на престоя на Ц. Г. К. в Затвора Сливен за периода от 16.02.2022г. до 09.10.2024г. Решаващият съд правилно е заключил, че за обжалвания период се установяват част от твърдените нарушения по чл. 3 ЗИНЗС, при което е следвало обезщетение за неимуществени вреди да бъде присъдено.

Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател ГДИН, че не са доказани по несъмнен начин претърпените от лицето Ц. Г. К. неимуществени вреди. В разпоредбата на чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е установена презумпцията за настъпване на неимуществени вреди до установяване на противното в резултат на вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 ЗИНЗС. За да се приеме, че настъпването на вредите е действително, е необходимо да са налице нарушения на забраната по чл. 3 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧ.

Според чл. 3 ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. За поставяне в неблагоприятни условия законът приема наличието на следните обстоятелства: липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Установяването на който и да е от тези факти, посочени в хипотезата на чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС би обосновало извод, че е налице нарушение, което е основание за настъпване на твърдените неимуществени вреди.

В конкретния случай първоинстанционният съд правилно е приел наличие на нарушения от страна на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“, изразяващи се в липса на проведена физиотерапия на К.. Единствените грижи, които не са положени за лицето от страна на затворническата администрация, са именно осигуряването на физиотерапия. Липсата на данни за проведена такава, с оглед разпределението на доказателствената тежест в конкретното производство, а именно – съгласно чл. 284, ал. 3 ЗИНЗС ГДИН е длъжен да предостави информация за условията и мерките, при които е изпълнявано наказанието, като при неизпълнение на това задължение съдът може да приеме за доказани съответните факти. В чл. 284, ал. 5 ЗИНЗС е въведена необоримата презумпция, че ако е налице нарушение на правото на лишения от свобода по чл. 3 ЗИНЗС, то настъпването на неимуществени вреди се смята за доказано до доказване на противното. Фактическите и правни изводи на решаващия съд в тази насока са правилни. С бездействието си относно полагането на дължимото поведение и осигуряване на адекватни медицински грижи, ГДИН е извършила нарушение по чл. 3, ал. 2 ЗИНЗС и чл. 3 ЕКПЧ.

Неоснователно е и възражението на ГДИН, с които се иска да не се цени съдебномедицинската експертиза в отделна нейна част. Т. искане, наведено за пръв път пред касационната инстанция, е неоснователно, поради настъпила процесуална преклузия. Този извод изхожда от разпоредбата на чл. 200, ал. 3 ГПК, субсидиарно приложима на основание чл. 144 АПК.

Касационните жалбоподатели не ангажират писмени доказателства в хода на касационното производство, които да опровергаят фактите, установени от първоинстанционния съд, респективно формираните правни изводи. Твърденията за неправилност и незаконосъобразност на първоинстанционното съдебно решение, остават напълно недоказани, респективно са неоснователни.

Предвид изложеното, настоящият състав намира подадените касационни жалби за неоснователни. По тези съображения, решението, като валидно, допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното, Административен съд – Пловдив, ХХI – ви касационен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 9518 от 03.11.2025г., постановено по административно дело № 426/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване/протест.

Разпечатката съдържа 36 от 38 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0062c1b-6c01-4a2c-beb6-4809a47d97ae