Решение № 130 от 29.02.2024, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. София, 28.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Зоя Атанасова

Членове:

Владимир Йорданов

Димитър Димитров при участието на секретаря Диана В. Аначкова като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20238002100827 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 290 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 8094/29.12.2022 година, подадена по пощата на 28.12.2022 година, от С. М. Х. и Б. Б. А., като непълнолетен действащ със съгласието на майка си С. М. Х., срещу решение № 313/08.11.2022 година на Апелативен съд Варна, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 392/2022 година.

С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение № 62/03.05.2022 година на Окръжен съд Разград, постановено по гр. д. № 344/2021 година, с което са отхвърлени предявените от С. М. Х. и Б. Б. А. срещу ЗД „Бул Инс“ АД гр.София искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за заплащане на сумата по 24 000.00 лева за всеки от тях, заедно със законната лихва от предявяването на иска, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в резултат на резултат на застрахователно събитие, а именно пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.04.2019 година, причинено от Д. Б. А., при което била настъпила смъртта на техния наследодател Б. А. Х., като погасени по реда на 1 чл. 103 от ЗЗД чрез съдебно прихващане с насрещно вземане на ЗД „Бул Инс“ АД гр.София срещу тях, представляващо платено от застрахователя на основание чл. 500, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от КЗ обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени от застрахования по „Гражданска отговорност” Д. Б. А. от настъпилото на 14.04.2019 година произшествие и са отхвърлени предявените от С. М. Х. и Б. Б. А. срещу ЗД „Бул Инс“ АД гр.София искове против ЗД „Бул Инс“ АД гр.София, с правно основание чл.

432, ал. 1 от КЗ за разликата над 24 000.00 лева до първоначално предявения размер от по 120 000.00 лева за всеки един от тях, заедно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, като неоснователни.

В подадената от С. М. Х. и Б. Б. А., като непълнолетен действащ със съгласието на майка си С. М. Х. касационна жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение на Апелативен съд Варна е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и да се постанови ново, с което предявените от касаторите срещу ЗД „Бул Инс“ АД гр.София искове, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, да бъдат уважени.

Ответникът по касационната жалба ЗД „Бул Инс“ АД гр.София е подал отговор на същата с вх. № 1180/15.02.2023 година, с които е изразил становище, че жалбата е неоснователна като е поискал оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение.

С. М. Х. и Б. Б. А. са били уведомени за обжалваното решение на 28.11.2022 година, а подадената от него касационна жалба е с вх. № 8094/29.12.2022 година, като е подадена по пощата на 28.12.2022 година.

Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима.

С постановеното по делото определение № 1981/05.07.2023 година обжалваното решение е допуснато до касационно обжалване по отношението на правния въпрос за задължението на въззивния съд да обсъди наведените от страните основания за обжалване на първоинстанционното решение.

2

По така поставения въпрос съставът на ІV г. о. на ГК на ВКС намира следното:

По силата на чл. 6, ал. 2 от ГПК предметът на делото и обемът на дължимата се защита и съдействие се определя от страните, което става, чрез изложените от тях твърдения относно фактите и обстоятелствата, на които основават правата си, направените във връзка с тях доводи и възражения, а също така и искания. Съдът е задължен да се произнесе по спора, с който е сезиран, в рамките на очертания от страните предмет на делото, като по силата на чл. 12 от ГПК е длъжен да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Вследствие на това обсъждане съдебният състав приеме кои от твърдените от страните факти и обстоятелства да доказани и кои не. Изводите на съда в тази насока и начинът, по който е достигнато до тях се отразяват в мотивите, които по силата на чл. 236, ал. 2 от ГПК се прилагат към решението и които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. От това следва, че мотивите към съдебното решение не следва да съдържат декларативно изявление на съда, какво приема за установено по отношение на определено твърдение, даден довод или съответно възражение на страната, но и да посочва начина, по който е достигнато до този извод. При въззивното обжалване предметът на спора се определя по правилото на чл. 269 от ГПК, като въззивният съдът следи служебно за валидността на първоинстанционното решение в неговата цялост, а за допустимостта му в обжалваната му част. По отношение на правилността на решението той е ограничен от оплакванията във въззивната жалба и трябва да се произнесе с оглед на тях. Затова съдът е длъжен да обсъди всички направени във въззивната жалба доводи за неправилност на първоинстанционното решение, без да игнорира някой от тях, като в мотивите към решението си посочи не само извода си дали съответния довод е основателен или не, а и начина, по който е достигнал до този извод.

Неизпълнението на това задължение представлява процесуално нарушение, тъй като страните не могат да узнаят защо съдът е приел дадено становище, а освен това се създават пречки за осъществяване на инстанционния контрол на постановеното решение.

С оглед на така дадения отговор на правния въпрос, по повод на 3 който е допуснато касационно обжалване Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение приема, че решението на Апелативен съд Варна е частично неправилно по следните съображения:

За да постанови решението си съставът на Апелативен съд Варна е приел, че С. М. Х. лично и като законен представител на Б. Б. А. претендират от ответното застрахователно дружество ЗД „Бул Инс“ АД гр.София заплащане на обезщетение за претърпените от тях морални болки и страдания в резултат на застрахователно събитие, а именно пътнотранспортно произшествие, настъпило на 14.04.2019 година, причинено от Д. Б. А., при което била настъпила смъртта на техния наследодател Б. А. Х.-съпруг на ищцата и баща на втория ищец Б. Б. А.. От събраните по делото доказателства безспорно се установявало от фактическа страна, че произшествието било настъпило на 14.04. 2019 г. по път ІІ-23 км, 78+398, в посока от гр. И. към с.

Д., след полунощ, когато Д. Б. А., след употреба на алкохол и въпреки, че не бил правоспособен водач, привел в движение и управлявал лек автомобил марка „А. Р. “ с рег. № , а до него, на предната дясна седалка седял баща му-Б.

А. Х.. Скоростта на движение била 120.92 км/ч, значително по-висока от максимално разрешената за движение извън населено място (90 км/ч). След изхода на гр. И. водачът изгубил контрол върху управлението на автомобила и се насочил към десния край на пътното платно. Напуснал платното за движение, навлязъл в затревения терен, забил се в намиращия се в канавката насип, след което се завъртял няколко пъти около оста си и се ударил последователно в две крайпътни дървета. От двата силни удара водачът и спътника му получили множество сериозни телесни увреждания, несъвместими с живота и починали на място. Безспорно установено било още, че Д. Б. А. управлявал автомобила с концентрация на алкохол в кръвта от 1.46 ‰, а пробата, иззета от Б. А. Х. установила наличие на етилов алкохол с концентрация 5.29 ‰. Образуваното по случая предварително производство ДП № 275 на Окръжна прокуратура Разград, било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК-поради смърт на дееца с постановление от 13.07.2020 г. Не се спорело, че гражданската отговорност на водача на автомобила била застрахована по задължителната застраховка за риска „гражданска отговорност“ на автомобилистите при ЗД „Бул Инс“ АД гр.София, както и че застрахователното събитие било осъществено в рамките на действие на същата застраховка. В резултат на произшествието ищците 4 били претърпени силни морални болки и страдания, установени с приети по делото заключение на съдебно‑психологическа експертиза и свидетелски показания. Така според вещото лице и двамата ищци били преживели силен шок и мъка в резултат на загубата си. В процесния случай стресът се бил изразил като система от физиологични, биохимични, психични и поведенчески реакции, предизвикани от силни и неочаквани психически и емоционални натоварвания. Внезапната загуба на съпруг и баща била довела в първите месеци след събитието до преживяване реакция на скръб и траур, т. нар. „траурна реакция“, която често водела до трудности в приспособяването към новата променена ситуация и до интензивни депресивни симптоми-плач, тъга, нарушения в съня, безпокойство, потиснато настроение, негативни мисли, апатия, чувство за несигурност, безпричинна промяна в настроението и социална изолация. Ищците били развили хронично стресово състояние, нарушаващо емоционалния им баланс, т. нар. жизнена криза или психотравма, която имала характеристиката на патологично, болестно състояние и не покривала критериите за наличието на тревожно-депресивно или друг вид личностно разстройство, но била с достатъчно силен емоционален оттенък, водещ до значима промяна в социалното функциониране. При Б. Б. А., предвид особеностите на възрастта и мобилизацията на ресурсите за справяне с психотравмата, се наблюдавало нормално функциониране в обществото като посещаване на училище и общуване с приятели. При С. М. Х. обаче се наблюдавала социална дезадаптация-затваряне и ограничаване на контактите, прекъсване на трудовата дейност и придържане единствено към ежедневните битови дейности. Според свидетелските показания на К. А. Х. и Д. С. А. отношенията в семейството на пострадалия били близки, съпрузите прекалено много се обичали, навсякъде ходели заедно, дори да пазаруват. Били много сплотено семейство. Б. Б. А. много обичал баща си, бил много привързан към него.

Ищците преживели прекалено голям стрес от смъртта на Б. А. Х., затворили се в себе си, не общували с никого. Детето Б. Б. А. таяло всичко вътре в себе си и не искало да споделя, не искало да празнува дори рождения си ден.

Приживе Б. А. Х. не злоупотребявал с алкохол, употребявал в рамките на нормалното, а Д. Б. А. не употребявал изобщо. Понякога Д. Б. А. карал колата на баща си, веднъж дори бил взел без разрешение и му наложили глоба.

Въз основа на приетото по-горе съдът съставът на Апелативен съд 5

Варна приемал за доказано наличието на всички елементи от фактическия състав за ангажиране отговорността на застрахователя за обезвреда на претърпените от ищците неимуществени вреди в резултат на произшествието и последвалата от него загуба на съпруг и баща. При определяне на размера на обезщетението въззивният съд съобразявал, че Б. А. Х. бил сравнително млад човек, в активна трудоспособна възраст, без данни за хронични заболявания и здравословни проблеми, който полагал грижи за съпругата и двете си деца. Загубата му била настъпила внезапно и била дала силно негативно отражение върху психичното състояние и живота на ищците, които по различен начин са опитвали да се справят с нея. Въззивният съд бил длъжен да съобрази и практиката на касационната инстанция при определяне размера на застрахователните обезщетения, отчитайки икономическата конюнктура в страната, както и общественото възприемане на справедливостта на всеки отделен етап от развитието на обществото. Паричен еквивалент на този вид обществени отношения се явявали лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди, установени в действащите през съответните периоди наредби за задължителното застраховане.