Решение № 438 от 21.12.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 438 гр. София, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Петър Гунчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от Петър Гунчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231000601163 по описа за 2023 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 21.02.2023г. на Софийски градски съд, НО, 31 с-в, постановена по НОХД № 2681/2021г. по описа на СГС, подсъдимата М. С. А. е призната за невиновна и е оправдана по повдигнатото срещу нея обвинение за извършено престъпление по чл. 255, ал. 3, вр. Ал. 1, т. 2, т. 6 и т. 7, вр. Чл.

26, ал. 1 от НК за това, че за времето от 01.04.2016г. до 14.07.2016г. в гр.София, в качеството си на управляващ и представляващ търговско дружество "БУТИК СТРОЙ ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК 203721801, със седалище в гр.София, Район Триадица, бул."Патриарх Е.ий" 75, ет.2, при условията на продължавано престъпление, като с две деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща фактическа обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите, избегнала установяване на данъчни задължения по ЗДДС в особено големи размери на данъчно задълженото лице - търговско дружество „БУТИК 1

СТРОЙ ИНВЕСТ' ЕООД общо в размер на 142 000,00 лева за данъчни периоди 01.04.2016г.- 30.04.2016г. и 01.06.2016г.- 30.06.2016г., като потвърдила неистина в представените справки декларации и използвала неистински документи и такива с невярно съдържание.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпил протест от прокурор при СГП, в който се твърди, че постановеният съдебен акт е незаконосъобразен, тъй като от съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал се установяват авторството и вината на подсъдимата. Излагат се подробни съображения относно съставомерността на деянието, като се твърди, че са налице всички елементи от състава на престъплението както от обективна, така и от субективна страна. Акцентира се, че подсъдимата А. е била управител и собственик на дяловете на дружеството, единствено тя е имала достъп до банковите сметки на дружеството, като лично е попълвала и е подавала справките декларации, с които неправомерно е приспаднат данъчния кредит. В същото време, се изразява довод, че безкритично са кредитирани дадените от подсъдимата обяснения, като не е отговорено адекватно на въпросите, които са от съществено значение за правилното решаване на делото. Поради това се поддържа, че е налице извършено от страна на подсъдимата престъпление така, както същото е описано във внесения в съда обвинителен акт, поради което се моли за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която същата да бъде призната за виновна, като й бъде наложено наказание в размер под средното, предвидено в нормата на чл. 255 от НК.

В проведеното пред въззивния съд съдебно заседание защитникът на подсъдимата А., адв. М., оспорва подадения протест, като намира постановената присъда за правилна и законосъобразна. Твърди, че от проведеното съдебно следствие се установява, че дружеството на подсъдимата не дължи ДДС, тъй като не е реализирало данъчни събития по смисъла на ДПК. Излага съображения, че подсъдимата е ползвана като оръдие от С. Б. и М. К., които са лицата, реално укриващи ДДС, тъй като се установява, че „Фиоре Индъстриз“ ООД е дружеството, извършвало строителната дейност и което е формирало ДДС за плащане. Поради това и 2 доколкото представляваното от подсъдимата дружество не е извършвало дейност, независимо от изготвените фактури, не е възникнало задължение за ДДС, което впоследствие да бъде намалявано по описания в обвинителния акт начин. Поради това счита, че правилно е приета липсата на субективна страна у подсъдимата за извършване на престъпление. Моли съда да постанови решение, с което да потвърди атакуваната присъда, като счита, че възприетото от фактическа страна от първоинстанционния съд следва да бъде разглеждано като фактическа грешка, която не може да се отрази на установената липса на състав на престъпление, извършено от подсъдимата.

Моли за съдебен акт в този смисъл.

Представителят на Софийска апелативна прокуратура поддържа подадения протест и счита постановената присъда за неправилна и незаконосъобразна. Излага доводи, че в мотивите към присъдата се съдържат противоречиви обстоятелства, което води до извод за нейната необоснованост. Моли съда да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото срещу нея обвинение.

Подсъдимата М. А. се явява лично в съдебното заседание в което бе даден ход по същество и поддържа изложеното от своя защитник. В дадената последна дума, подсъдимата моли съда да прецени реално случилото се, защото не е единствената, която е изпаднала в подобна ситуация.

Съблюдавайки императивните предписания на чл. 13 и чл. 14 НПК, и в рамките на предоставените му процесуални правомощия, първоинстанционният съд е длъжен внимателно да провери доказателствената съвкупност и задълбочено да изследва въз основа на кои доказателства приема за установени релевантните към предмета на доказване обстоятелства, като очертаната мисловна дейност следва да бъде словно обективирана по надлежния начин в мотивите към присъдата.

Що се отнася до изготвените по делото мотиви, първоинстанционният съд не е изпълнил стриктно вменените му съгласно разпоредбите на чл. 14, ал. 1, чл. 107 и чл. 305, ал. 3 НПК задължения да извърши прецизен и внимателен анализ на всички събрани доказателства, да вземе решението си по вътрешно убеждение, основано на обективното, всестранно и пълно изследване на всички фактически данни по делото, посочвайки 3 аргументирано кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства. В мотивите първоинстанционният съд е приел за установена фактическа обстановка, която се явява неясна и вътрешно противоречива, като се съдържат различни фактически изводи и констатации по отношение на едни и същи обстоятелства. Тези противоречия касаят основен елемент от състава на престъплението, каквото е възможното авторство по отношение на подсъдимата М. А., поради което и на практика не може да се разбере какво приема за установено от фактическа страна първоинстанционният съд.

На първо място, в началната част на фактическото описание, съдържащо се в мотивите към атакуваната присъда /л.11/ изрично се твърди, че Търговско дружество „Бутик Строй Инвест" ЕООД е с едноличен собственик на капитала св. В. Б. С. и управител св. М. А. Н.. Не се твърдят никакви представителни или управленски функции от страна на А.. При това положение остана неясно по какъв начин дружеството е било учредено именно от страна на подсъдимата, както се казва в същото изречение. Понататък в мотивите /л. 18/, изрично се твърди, че на 14.09.2015г. подсъдимата М. А. учредила „Бутик строй инвест" ЕООД, като същата била собственик на дяловете и управител и представляващ дружеството. Също така, на л.40 е посочено, че справките декларации от името на „Бутик Строй Инвест" ЕООД са подавани именно от А. и впоследствие е описан механизмът, по който е причинена вреда на бюджета от подаване на инкриминираните справки декларации, като е включена и вреда по дължим данък по ЗКПО, за което няма повдигнато обвинение срещу подсъдимата.

При наличието на тези диаметрално противоположни фактически констатации, в частта от мотивите, в които съдът е изложил възприетото от него от правна страна, лаконично е посочено, че в инкриминирания период подсъдимата А. не е била нито собственик на капитала, нито управляващ и представляващ дружеството „Бутик Строй Инвест" ЕООД, поради което и не е субект на престъплението по чл. 255 от НК, за което се води настоящото наказателно производство. При това положение за настоящата инстанция остава неясно каква е реално възприетата от страна на първоинстанционния съд фактическа обстановка и въз основа на кои доказателствени източници е сторено това. Това е пряко свързано с реалната липса на доказателствен анализ и обсъждане доводите на страните. Независимо, че подсъдимата е оправдана, тъй като не е била управител и представляващ на дружеството и 4 поради това не може да бъде субект на престъплението, е посочено, че се кредитират дадените от нея обяснения, но в същите тя подробно обяснява, че е била собственик и управител на дружеството, като е изложила други фактически основания, за да подкрепи тезата си, че не е осъществила състава на престъплението, в което е обвинена. Тези доводи, подробно развити както от нея, така и от защитника й, не са били обсъдени в мотивите към присъдата, като същите, с оглед фактическото и правното им съдържание, също сочат, че подсъдимата е била управляваща данъчно задълженото лице. Посочено е, че фактът, че подсъдимата не е била собственик и управител на дружеството, се установява от справките от търговския регистър, но не се сочат детайли, както и евентуално да се обсъди противоречието им с останалия доказателствен материал, който е в противната насока. Не са обсъдени противоречията в показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимата относно реалната й роля при управлението на дружеството, което е в основата на твърденията на защитата за липса на осъществен състав на престъплението, от субективна страна, като по отношение на всички доказателствени източници е посочено, че същите са кредитирани като непротиворечиви и в корелация помежду си.

Когато в обстоятелствената част на присъдата не са отразени всички факти, излагат се диаметрално противоположни твърдения по отношение на едни фактически обстоятелства, липсва анализ и надлежно позоваване и обяснение въз основа на кои доказателства съдът ги е приел за установени и когато липсват съображения, обосноваващи фактическите и правните изводи на съдебната инстанция, какъвто е настоящият случай, то винаги се касае за абсолютни процесуални нарушения, водещи до отмяна на съдебния акт, без да бъдат изследвани въпросите извършено ли е престъпление от наказателноотговорно лице (в този смисъл е константната практика на върховната съдебна инстанция, материализирана в Решение 152/1975 - ІІ н. о. на ВС, Решение 765/1990 - І н. о. на ВС, Решение 75/1997 - І н. о. на ВКС и др.). Без значение в разглежданата хипотеза е обстоятелството, че присъдата спрямо подсъдимата е оправдателна, доколкото съдът е сезиран с протест срещу тази присъда, в който се съдържа искане за осъждането й по повдигнатото обвинение. Този съд би бил в невъзможност, в случай че стигне до такива правни изводи, които позволяват удовлетворяване на така направеното искане, да постанови осъдителна присъда, при липсата на яснота относно възприетото от фактическа и правна страна от страна на 5 първоинстанционния съд, защото на практика това би довело до „загуба“ на една инстанция.

Допуснатите нарушения не могат да бъдат санирани от въззивната инстанция, което предпоставя повторното разглеждане на делото от друг съдебен състав на Софийски градски съд, който след провеждане на съдебно следствие да извърши всестранно и пълно обсъждане на установените чрез доказателствени източници фактически данни и едва тогава да се прецени извършено ли е престъпление от наказателноотговорен субект, каква е правната му квалификация и евентуално какво наказание следва да се определи на подсъдимата.

Мотивиран от изложеното‚ СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, НО, ІV състав и на основание чл. 334, т. 1, във вр. с чл. 335, ал. 2 от НПК‚ РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло присъда от 21.02.2023г. на Софийски градски съд, НО, 31 с-в, постановена по НОХД № 2681/2021г. по описа на СГС.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6