Решение № 116 от 13.03.2025, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 116 гр. София, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Вера Чочкова

Стефан Милев при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Вера Чочкова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20251000600074 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Глава 21 от НПК.

Образувано е по протест на СГП и жалба от подсъдимата Ц. Л. С. срещу присъда на СГС,НО,21 състав,с която подсъдимата Ц. С. е призната за виновна в извършването на престъпление по чл.255 ал.3 вр. Ал.1 от НК за това ,че в гр.София, като местно физическо лице по смисъла на чл.4, ал. 1, т. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица с постоянен адрес: гр.***, ул."***” №*, бл.*, вх.*. ет.*, ап.* данъчно задължена пред ТД на НАП - София-град, офис „Красно село”, избегнала установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери по смисъла на чл.93, т.14 от НК - данък общ доход за 2016г. в размер на 15413.55 лв. дължим за получен облагаем непаричен доход по смисъла на чл.10 ал.1 т.3 от ЗДДФЛ от друга стопанска дейност-земя и сграда ,находящи се в гр.***, ул.“***“ №2,с площ 672кв.м. и сграда с площ 363кв.м. поземлен имот с нотариален акт №197/15.07.2016г. на стойност 530 000лв.,в замяна на извършени услуги по консултански договор от 12.10.2007г. сключен с Центрум груп ООД на стойност 137 000лв , като не подала годишна данъчна декларация за 2016г. в срока по чл.53, ал.1 от ЗДДФЛ, която се изисква по силата на закон - чл.50, ал.1, т.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица и не декларирала получения доход в размер на 205 514 лв,поради което е осъдена на наказание лишаване от свобода в размер на три месеца,изпълнението на което е отложено за срок от три години.С присъдата,подсъдимата С. е призната за невиновна и оправдана,за това ,че е избегнала установяването и плащането на данъчни задължения над посочения размер от 205 514лв.В тежест на подсъдимата са възложени и направените по делото 1 разноски.

С депозирания в законоустановения срок протест се оспорва присъдата в оправдателната й част като се прави искане подсъдимата да бъде осъдена за размера на данъчното задължение,посочен в обвинителния акт.Релевират се доводи ,че първия съд неправилно е приел ,че получения от подсъдимата доход представлява съпружеска имуществена общност и ,че същата дължи деклариране и внасяне на ½ от ДОД за 2016г. в размер на 30 827.10лв., а именно 15 413.55лв.

С жалбата на подсъдимата се оспорва правилността на атакувания съдебен акт в цялост като се прави искане за неговата отмяна и постановяване на нова оправдателна присъда.Посочва ,че при новото/второ по ред/ разглеждане на делото от първостепенния съд е допуснато нарушение на процесуалните правила от кръга на съществените,които водят,с оглед процесуалната съдба на делото до единствения възможен изход-оневиняването на подсъдимото лице.Навеждат се и доводи,че подсъдимата не е осъществила деянието от субективна страна.Изтъква се,че подсъдимата е заплатила данъка с лихвите до приключване на съдебното следствие пред първия съд и затова деянието следва да се бъде преквалифицирано по чл.255 ал.4 вр. Ал.1 т.1 от НК,по отношение на което е настъпила абсолютна давност,изключваща наказателното преследване.

В хода на съдебните прения представителят на прокуратурата не поддържа депозирания протест.Счита ,че присъдата е правилна и следва да бъде потвърдена.

Защитникът на подсъдимата поддържа жалбата и изложените в нея доводи.

Подсъдимата С. моли да бъде оправдана.

Софийски апелативен съд,след като обсъди доводите в протеста и жалбата,изложените такива от страните в съдебно заседание и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Първостепенният съд в рамките на своята компетентност в диференцираната процедура по чл.371 ал.1 т.1 от НПК е ценил събраните в хода на досъдебното производство доказателства и въз основа на техния анализ е извел описаната и в обвинителния акт фактология:

Подсъдимата Ц. Л. С. е родена на ********г. в с.***, обл.***, българка, българска гражданка, с пост, адрес: гр.***, ул.“***“ №*, вх.*, ет.*, ап.*, с виеше образование, вдовица, пенсионер, управител на „ИВЕКС Ц“ ООД, с ЕГН:**********, неосъждана.

За времето от 1997г. до м.юли 2016г. дружеството „Центрум груп“ ООД, с ЕИК по БУЛСТАТ:121655177 включвало съдружниците - св.Л. Ц. и И. С., които били и съуправители.

За времето след 1997г. св.М. З. работила на различни длъжности в „Центрум груп“ ООД като към 2007г. била касиер.

С пълномощно от 19.06.2006г. св.Ц. и И. С. упълномощили подсъдимата да извършва всички действия от името и за сметка на „Първи частен здравен център“ ООД - гр.Монтана.

2

На 12.10.2007г. в гр.София бил сключен консултантски договор за извършена работа между „Центрум груп“ ООД, представлявано от св.Л. Ц. и И. С. от една страна и подсъдимита С. /майка на И. С./ от друга. Според клаузите на договора, юридическото лице възлагало на С. да извършва консултантска работа, свързана с 60% фирмен дял в „Първи частен здравен център“ ООД - гр.Монтана, като следвало да организира и реализира продажбата на въпросния актив. Съгласно чл.6 от договора за извършените консултантски услуги на подсъдимата се дължало възнаграждение размер на 1000лв. /хиляда лева/ месечно, платими на 1-во число и 10% комисионна от стойността на сделката, след приспадане на дълговете на Центъра. Договорът съобразно чл.6, ал.4 влязъл в сила на 01.11.2007г. С анекс от 12.10.2007г. възнаграждението на подсъдимата било увеличено на 1200лв. /хиляда и двеста лева/ на месец. След сключване на договора, същият бил предоставен на св.З. за съхранение.

Във връзка с изпълнение на поетите от нея задължения по консултанския договор, С. пътувала често до гр.Монтана. Тъй като имотът не бил продаден през годините, С. не получила уговореното възнаграждение, като периодични месечни плащания.

През 2010г ,.Центрум груп“ ООД придобило всички дялове от „Първи частен здравен център“ ООД- гр.Монтана, удостоверено в нотариален акт №15, т.2, рег.№2246, дело №114 от 2010. на нотариус Парлюзова при РС - Монтана.

Счетоводно дружеството през този период се обслужвало от счетоводна кантора посредством счетоводителката С. И..

На 15.06.2016г. било проведено извънредно общо събрание на съдружниците на „Центрум груп“ ООД в гр.София, на което удостоверили, че дължат на подсъдимата С. по сключения консултантски договор неплатено възнаграждение в общ размер от 137 000лв.

/сто тридесет и седем хиляди лева/ по настояване на самата подсъдима, която предявила претенции във връзка с неизплащането му през годините. Било взето решение по искане на подсъдимата и нейния син - И. С. за прехвърляне в нейна собственост на имота „Медицинска поликлиника с операционен блок и клиника“ в гр.***, ул.”***“ №2, с площ 672 кв.м., идентификатор *** и застроена площ 363 кв.м., идентификатор ***, на 4 етажа в замяна на дълга на подсъдимата към юридическото лице. На същата дата било сключено съгласие-споразумение между съдружниците в „Центрум груп“ ООД - св.Л. Ц. и И. С. от една страна и подсъдимата от друга, с което последната приемала описаната замяна на дълг срещу собственост с цел погасяване на дълга на дружеството към нея. Посочените документи били предоставени за съхранение отново на св.З..

С нотариално заверено пълномощно от св.Ц. от 14.07.2016г. подсъдимата С. била упълномощена да прехвърли собствеността върху недвижимите имоти в гр.Монтана, собственост на „Центрум груп“ ООД на себе си.

На 15.07.2016г. в гр.Монтата въз основа на нотариален акт №107, т.4, рег.№5735, дело №420/2016г. била прехвърлена собствеността на посочения имот срещу дължимото на С. възнаграждение от 137 000лв., с което същото било погасено. Съгласно отразеното в 3 нотариалния акт, данъчната оценка на имота била 581 568,60лв. /петстотин осемдесет и една хиляди петстотин шестдесет и осем лева и шестдесет стотинки/. Владението върху имота следвало да бъде предадено от прехвърлителя в срок до 7 /седем/ дни след подписване на нотариалния акт.

На 15.09.2016г. подсъдимата декларирала придобития имот пред отдел „Местни приходи на оощ.Монтана е заплатил заплатила дължимия местен данък за придобиването му, който периодично привила и през следващите години.

Със Заповед за възлагане на ревизия №Р-22220218001101-020-001/23.02.2018г„ изм. със Заповед №Р-22220218001101-020-002/11.06.2018г„ издадени от началник сектор „Ревизии' в дирекция „Контрол” при ТД на НАП - София, било възложено извършването на ревизия спрямо подсъдимата С. за установяване на задълженията за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за периода от 01.01.2012г. до 31.12.2016г. на св.Б. и св.В.. Резултатите от ревизията били обективирани в Ревизионен доклад №Р22220218001101 -092-001/17.09.2018г. Ревизията приключила с Ревизионен акт №Р22220218001101-091-001/12.10.2018г., издаден от началник сектор „Ревизии” в дирекция „Контрол” при ТД на НАП - София - Д. Д. и св.Г. Б., на длъжност гл. инспектор по приходите при ТД на НАП - София - ръководител на ревизията, връчен по електронен път на подсъдимата на 14.10.2018г. Извършени били справки от информационните системи на НАП, на Агенция по вписванията - Имотен и Търговски регистри относно установяване на притежавани от лицето недвижими имоти, извършвани сделки с такива, получавани доходи, платени данъци и др. Било установено, че за 2016г. подсъдимата е получила непаричен доход - земя и сграда, находящи се в гр.***, ул."***" №2 в замяна на извършвани услуги по консултантски договор от 12.10.2007г„ сключен с „Центрум груп“ ООД в размер на 137 000лв. въз основа на нотариален акт №197/15.07.2016г. От ТД на НАП било възложено определянето на пазарната цена на имота към 15.07.2016г. по методите за определяне на пазарни цени съгласно §1, т.10 от ДР на ДОПК. Съгласно заключението по изготвената експертиза за нуждите на ревизионното производство, която използвала метода на сравнимите неконтролирани цени, в съответствие с изискванията на Наредба №Н9/14.08.2016г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени, издадена от министъра на финансите, пазарната цена на недвижимия имот - земя и сграда в груб строеж била 589 229лв. Била извършена и справка в интернет сайта: имоти инфо, удостоверено с протокол №1264482/30.07.2018г„ където на 26.07.2018г. била публикувана обява за продажба на посочения имот за сумата от 502 000 евро. Ревизиращият орган констатирал, че подсъдимата е местно физическо лице, което на осн. чл.4, ал.1, вр. чл.6 от ЗДДФЛ е данъчно задължено за доходи, произтичащи от източници в България и чужбина,че във връзка с изпълнение на консултантския договор за извършена работа от 12.10.2007г. е получила насрещна престация в размер на 589 229лв. /петстотин осемдесет и девет хиляди двеста двадесет и девет лева/. С възражението срещу ревизионния доклад подсъдимата представила изготвена по нейна инициатива нова експертиза от 26.09.2018г. за оценка на недвижимия имот, която го остойностила на 552 300лв. /петстотин петдесет и две хиляди и 4 триста лева/.

С Решение №2021 от 27.12.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП"‘ - гр.София, по повод жалба на С., установеният с ревизионния акт резултат по ЗДДФЛ за 2016г. в размер на 78 019,48лв. данък за внасяне бил намален на 41 422,50лв., ведно със съответните лихви, получен след приспадане на 25% - 138 075лв. от сумата от 552 300лв., посочена в експертизата, представена от подсъдимата.

На 05.02.2020г. подсъдимата С. подала до ТД на НАП ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2016г. като внесла данък от 10 025,40лв. /десет хиляди и двадесет и пет лева/, както и 2 818,36лв. /две хиляди осемстотин и осемнадесет лева и тридесет и шест стотинки/ лихви.

По жалба на подсъдимата било постановено Решение №4029/21.07.2020г. по адм.д.

№2982/2019г. по описа на АССГ, 1-во отд., 64-ти с-в, с което Решение №2021 от 27.12.2018г. на директора на Дирекция „ОДОП“ - гр.София било отменено като дължимия данък от подсъдимата по ЗДДФЛ за 2016г. бил определен в размер на 3580,21лв., ведно със съответните лихви. С решение №1328/02.02.2021г. на ВАС, 1-во отд. по адм. дело №9390/2020г. решението на АССГ било отменено, като жалбата на С. против Ревизионен акт №Р-22220218001101-091-001/12.10.2018г., в частта, потвърдена с Решение №2021 от 27.12.2018г. на директора на дирекция „ОДОП“ при ЦУ на НАП - гр. София, била отхвърлена.