Решение № 72 от 22.04.2025, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Тутракан, 22.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20253430100011 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 49/06.01.2025 на „А. б. Б.“ ЕООД с ЕИК *** срещу Н. Ю. А. с ЕГН **********.

Предметът на делото е осъдителен иск по реда на чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК за вземане, за което първоначално се е развило производство по чл.

410 ГПК, завършило с Разпореждане № 1548/23.12.2024 по ч.гр.д.№ 730/2024 на РС-Тутракан за отказ да се издаде заповед за изпълнение, влязло в сила на 04.01.2025 г. Исковата молба е подадена в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Подсъдността на делото на Тутраканския районен съд се определя от настоящия адрес на ответницата потребител Н. Ю. А. в *** – чл. 113 вр. чл.

116 ГПК, и от цената на иска, която е 1962,48 лева.

Ищецът „А. б. Б.“ ЕООД твърди, че е титуляр на вземането, за което съдът по заповедното производство е отказал да издаде заповед за изпълнение. Настоява, че ответницата е получила от „С. к.“ АД сумата от 500 лева по потребителски заем с уговорени в писмения договор параметри, но тя не е изпълнила задължението си да изплаща погасителните вноски. След това вземането е прехвърлено от „С. к.“ АД по договор за цесия към ищеца.

Последният моли съда да осъди Н. Ю. А. да плати главница 500 лева, неустойка 1119,28 лева, договорна лихва 15 лева за периода 24.10.201923.11.2019, лихва за забава 328,20 лева за периода 23.11.2019-19.11.2024, и 1 законна лихва за забава от подаване на заявлението, претендирани като дължими по договор за заем № 576267/24.10.2019, сключен със „С. к.“ АД.

Иска присъждане на разноските.

Ответницата Н. А. не подава писмен отговор. Исковата молба ѝ е връчена при отказ по чл. 44, ал. 1, изр. последно от ГПК.

В съдебното заседание страните не се явяват и не се представляват.

Ищецът депозира писмено становище с вх.№ 1074/07.03.2025, с което поддържа иска, излага допълнителни доводи.

Съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Искът е с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. Закона за потребителския кредит вр. чл. 79 и чл. 86 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК, предвид безспорното обстоятелство, че вземането произтича от договор, сключен с потребител.

Съдът следи служебно за интересите на ответницата потребител и за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор.

Представеният договор за заем № 579267/24.10.2019 между „С. к.“ АД и г-жа Н. А. е сключен неприсъствено, по реда на ЗПФУР.

Той обаче е недействителен на две основания. Едното е по чл. 22 във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 20 от ГПК.

Съгласно чл. 37 от договора за кредит, обвързващ длъжника с общите условия за отпускане на заеми от кредитната институция, с последните е предвидена възможността кредитополучателят да се откаже от договора в 14дневния срок от сключването му, като върне заетата сума заедно с начислената лихва за периода от усвояването до връщането на главницата – арг. чл. 40 от ОУ. В разпоредбата е записано, че лихвата се изчислява на база уговорения в договора лихвен процент, но в сами договор не е посочен лихвеният процент на ден. Последният е необходим, за да може кредитополучателят да направи избор дали да се възползва от правото да се откаже от договора или не, като сам изчисли каква лихва би дължал, ако го стори. Липсата на конкретно посочен лихвен процент на ден с цифрова величина, приложим за упражняване правото на отказ от договора, препятства кредитополучателя да направи информиран избор и по този начин бива лишен от правото да се ползва от този начин за освобождаване от договорната обвързаност. Затова чл.

11, ал. 1, т. 20 от ЗПК поставя изискване за посочване на „размера на лихвения процент на ден“ и санкционира липсата му с последиците на чл. 22 от ЗПК – недействителност на договора, без значение дали кредитополучателят действително е възнамерявал да се ползва от правото да се откаже от договора или не; и без значение дали ответникът потребител е направил нарочно възражение в този смисъл.

Така е прието и в Решение № 59/20.05.2024 на ВКС по търг.д.№ 2695/2022 на 2-ро т.о., в което върховните съдии, най-напред, се позовават на Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г. на 2

ОСГТК на ВКС, според което „съдът се произнася в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи, които са от значение за правния спор, без да е направено възражение, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства, независимо от вида на договора и страните по него. В разяснителната част на тълкувателния акт е посочено, че когато нищожността е видима от представените с исковата молба или с отговора на исковата молба доказателства, първоинстанционният съд е длъжен да отрази в доклада по делото, че ще се произнесе по нищожността и да изпълни задължението си по чл. 146 т.2 и 5 ГПК. При пропуск или при представяне на доказателства в хода на производството, от които за пръв път се открива нищожността, съдът е длъжен да уведоми страните с нарочно определение като им даде възможност да изразят становище и посочат доказателства. Налице е и позоваване на новелата на чл.7, ал.3 ГПК (ДВ, бр.100/2019г.), в която изрично е предвидено задължение на съда да следи служебно за нищожността по чл. 146 ал.1 от Закона за защита на потребителите, произтичаща от неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.“

Тутраканският районен съд напомня, че с доклада по делото е уведомил страните, че ще следи служебно за интересите на ответницата потребител и за неравноправни клаузи в потребителския договор, като е дал възможност да изразят становище.

И още от цитираното решение на ВКС по чл. 290 от ГПК: „Посочването в съдържанието на договора на лихвата по кредита (годишния лихвен процент – пар.1 т.4 ДР на ЗПК), което е изискване по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, обаче не съставлява изпълнение на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК за посочване на лихвен процент на ден, чиято цел е обезпечаване на реална възможност за упражняване на потестативното право на отказ от договора.“ Другото основание за недействителност, което съдът съзира, е по чл. 22 във вр. чл. 10, ал. 1 от ЗПК – тъй като договорът не е съставен по ясен и разбираем начин и се отклонява от параметрите в СЕФ: не е ясно какво означава форма на кредита „Кредитна линия“; не е ясен продълженият срок – описан е като за една година, но ако не бъде прекратен 30-дни преди изтичането му, той се подновавява автоматично с една година за общо 3 години; не е ясно какво означават „траншовете“ и каква е връзката им с погасяването на задълженията; не е ясно какво означава, че договорът не се прекратява дори при спадане на „експозицията“ на кредитополучателя до нула; не е ясно как така лихвеният процент е 0%, начислява се ежедневно, а се дължи месечна лихва от 15 лева, при това за срок от 12 месеца, същевременно в СЕФ пише, че ГЛП е 36%, а ГПР е 35,92%; чл. 4, т. 7 от договора „Срок за плащане“ е абсолютно неразбираем за съда. Посочените пороци са само примери, иначе целият договор е пълен с неразбираеми термини и условия, необяснени по ясен и разбираем начин.

С оглед на изложеното Тутраканският районен съд намира, че 3 процесният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 във вр. чл. 10, ал. 1 и чл. 11, ал. 1, т. 20 от ЗПК. В такива случаи кредитополучателите по принцип дължат връщане само на сумата, от която са се възползвали – главницата, но не и лихви или други разходи по заема – чл.

23 от ЗПК.

Ищецът не успя да докаже, че г-жа Н. А. е усвоила сумата по главницата на заема в размер на 500 лева. Съгласно чл. 6 от договора изплащането на заетата сума става по начина, посочен в искането за кредит. В искането е посочено „Чрез офис на easypay“ (л. 60 гръб). Това означава, че изплащането на сумата е следвало да стане в брой, а не по сметка на ответницата. В историята на SMS съобщенията към клиента дори е отправена покана да изтегли парите на 24.10.2019 г. (л. 62) Липсват обаче доказателства това да се е случило. Представената разписка с № 2000000193643498/24.10.2019 е неподписана (л. 59), а оттук и непротивопоставима на ответницата.

Документът, както пише на него, е генериран от електронната система, но не представлява доказателство за предаване на паричната сума в брой. Ето защо, съдът приема за недоказано г-жа А. да е получила предмета на заема – главницата в размер на 500 лева, откъдето и вземането на ищеца по чл. 23 от ЗПК се явява недоказано.

Исковата молба е изцяло неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ иска на „А. б. Б.“ ЕООД с ЕИК *** (цесионер) срещу Н. Ю.

А. с ЕГН ********** за осъждането да плати заявените по ч.гр.д. №

730/2024 г. на Районен съд – Тутракан суми, за които с Разпореждане № 1548/23.12.2024 на съда в заповедното производство е отказано издаването на заповед за изпълнение, а именно: главница 500 лева, неустойка 1119,28 лева, договорна лихва 15 лева за периода 24.10.2019-23.11.2019, лихва за забава 328,20 лева за периода 23.11.2019-19.11.2024, и законна лихва за забава от подаване на заявлението, претендирани като дължими по договор за заем № 576267/24.10.2019, сключен със „С. к.“ АД (цедент).

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд – Силистра.

Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________ 4