Решение № 12353 от 24.06.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49722/2024
- Вид
- Решение № 12353
- Подписан
- 24.06.2025
- Състав
- ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.193 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 200, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 198о, ал. 1 · Закон за водите
- чл.203 · Закон за водите
- чл.111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.114, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 12353 гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20241110149722 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 198о, ал. 1 от Закона за водите вр. чл. 40 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребитЕ. за ползване на водоснабдителни и канализационни системи и чл. 86, ал. 1 ЗЗД заявени в общ размер от 1228,48 лв.
Производството е образувано по искова молба на „СОФИЙСКА ВОДА“ АД, ЕИК 130175000 срещу Н. М. Д., ЕГН **********, с която се иска да бъде установено спрямо ответника съществуването на задължение за заплащане на сумата от 1228,48 лв., представляваща претендирана от ищеца стойност за доставени от него и потребени от ответника ВиК услуги за период от 01.07.2021 г. до 29.09.2023 г., за водоснабден имот, находящ се на адрес в гр. София, ***, с № на съдебна сметка **********, ведно със законна лихва за период от 11.04.2024 г. до изплащане на вземането, и сумата от 13,89 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 06.09.2021 г. до 05.11.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело 21816/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав.
Ищецът „СОФИЙСКА ВОДА“ АД твърди, че между страните е налице облигационно отношение, възникнало въз основа на неформален договор за предоставяне на ВиК услуги при публично известни Общи условия на „Софийска вода” АД. Поддържа, че ответникът е потребител на ВиК услуги, както и че за процесния период ищеца е доставил, а ответника е потребил ВиК услуги в посочения обект, които не са заплатени. Посочва, че за този имот е открит клиентски номер 100***, като за процесния период на база реално отчетени показания, редовно са издавани ежемесечни фактури за потребените ВиК услуги в имота, сумите по които е трябвало да бъдат заплатени от ответника в 30-дневен срок от фактурирането. Поддържа, че ответникът е придобил имота чрез договор за покупкопродажба от 27.02.2013 г. Твърди, че със заявление от 14.05.2013 г. ответникът е поискал 1 откриване на партида на свое име за процесния имот. Сочи, че от талон № *** от 09.05.2013 г. се установява, че са били пломбирани водомерите в имота на ответника, за което последният се е подписал. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски. С исковата молба ищецът е приложил писмени доказателства и е поискал съдът да допусне изслушване на комплексна техническа и счетоводна експертизи, които да отговорят на поставените в исковата молба въпроси.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Н. М. Д., ЕГН **********, редовно уведомен за заведената срещу нея искова молба, на 30.09.2024 г., не подава отговор на исковата молба.
С молба с вх. № 376436/21.11.2024 г. ответникът моли за отхвърляне на исковите претенции, като поддържа направените в заповедното производство възражения. В депозираното възражение по чл. 414 ГПК по ч. гр. дело 21816/2024 г. по описа на СРС, 164-и състав, Н. М. Д. е възразила за погасяване на част от вземанията на ищеца по давност.
Оспорва да е потребител, респ. оспорва да е облигационни отношения със „Софийска вода“ АД. Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и доводи на страните съгласно чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По предявения иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр.чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, вр. чл.
198о и чл.203 от ЗВ:
За уважаване на иска съдът е възложил в тежест на ищеца да докаже, че ответникът има качеството потребител на В и К услуги, като собственик или ползвател на процесния недвижим имот, в който са доставяни и съответно са потребени твърдените количества вода на обща стойност 1228,48лв; че е извършван ежемесечен отчет на общия водомер и съответните тримесечни отчети на индивидуалния водомер в процесния имот; изпълнение на собствените си задължения по този договор – извършване на услугата, начален момент на изискуемостта на вземането, стойността на услугата за посочения период и издадени за нея фактури. Съответно, при установяване на горните факти, в тежест на ответника е възложил да установи плащане на задължението си в срок или друг способ за погасяването му, в т.ч. останалите си правоизключващи възражения. По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е възложено да докаже изтичането на достатъчен срок от падежа на вземането, обуславящ погасяването му по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и/или прекъсване на давността.
Предоставянето на В и К услуги на потребитЕ.те срещу заплащане се осъществява от В и К оператори, като в границите на една обособена територия само един оператор може да извършва тази дейност - арг. чл.198о, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. В настоящия случай е безспорно, че оператор на „В и К“ услуги на територията на гр. София е ищцовото дружество „Софийска вода“ АД. Съгласно разпоредбата на пар. 1, буква "а" от ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги потребитЕ. са юридически или физически лица - собственици или ползватЕ. на съответните имоти, за които се предоставят „В и К“ услуги. Съгласно разпоредбата на чл. 9а от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и реда за присъединяване на потребитЕ.те и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи промяната на носителя на правото на собственост, на строеж или на ползване на водоснабдения обект има действие спрямо оператора от деня на промяната по партидата на потребителя по реда, определен в договора или в общите условия. В проведеното на 28.03.2025 г. открито съдебно заседание, съдът е обявил за окончателен проекта за доклад по делото, а с това и съответно съобщеното на ищеца, че с ИМ не е посочил доказателства за наличието на облигационни правоотношения между страните.
Въпреки, че ответника Д. оспорва да има „качеството на потребител по отношение на процесния имот“ тъй като не била негов собственик/ползвател в процесния период, в който е извършвана услугата „доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода“, за който се 2 претендира неплатена стойност на потребено количество води, от приложената по делото и приета като доказателство Справка по лице от Служба по вписванията – София, се установява, че ответника Н. М. Д., на 27.02.2013 г., е закупила процесния апартамент № *** в гр. София, ***, от О.П.В., а през м.08.2023 г. върху притежавания от ответника недвижим имот е била наложена възбрана, като видно от вписването, ответника Д. е посочена като длъжник. Веднага след придобиване на недвижимия имот през 2013 г. лично ответника Н. Д. е подала собственоръчно подписано Заявление за смяна на собствеността на имота и е поискала да бъде открита партида на нейно име, посочвайки, че до момента титуляр на партидата с кл. № *** е бил О.В.. Заявлението й е регистрирано в системата на „Софийска вода“ с вх. № ЗП-11273/14.05.2013г. Същият месец май 2013 г., монтираните в апартамент № *** водомери са били пломбирани, видно от Талон за пломбиране на водомери № ***.
Установява се от описаните по-горе и приети по делото писмени доказателства /неоспорени по реда на чл.193 от ГПК/ от страна на ответника Д., че същата в процесния период от 01.07.2021 г. до 29.09.2023 г. е била собственик на недвижимия имот – Апартамент № ***, находящ се в гр- София, *** и следователно за същия период е имала качеството потребител на доставяните от ищеца до имота й „ВиК“ услуги.
За тези обстоятелства свидетелства и заключението по приетата по делото комплексна СТСчЕ.
Видно от заключението в частта относно техническата експертиза, изготвена от в.л. С., Сградата, в която се намира апартамента на ответника, находяща се адрес в гр. София, ***, е била водоснабдена, а доколкото Ап.*** е неразделна част от блока, то следва извод, че и до апартамента на ответника са доставяни „ВиК“ услуги в процесния период. В процесния период е установено фактурирано количество вода от 399,231 куб.м., от които количества 347 куб.м. консумация по реален отчет и 52, 231 куб.м., разпределено количество от „общо потребление“. Реалния отчет е снет по показанията на монтираните в апартамента два водомера, с фаб. №№ ***, пломба № *** и фаб. № ***, пломба № ***, които след монтажа им през посочената по-горе 2013 г. не са били подменяни.
Установява се от Приложение към техническата експертиза /неоспорено от ответника/, представляващо Справка за таксуван разход, формирани задължения и извършени плащания по партида с клиентски № *** с титуляр Н. М. Д., за имот с адрес в гр. София, ***, ап.***, че през процесния период в имота са извършвани регулярни отчети от проверител, в т.ч. в някой от месеците и самоотчети от потребителя, като на всеки три месеца е правено изравняване на реално консумираното количество вода. Последното се потвърждава и от вещото лице С., в устните й допълнения дадени в о.с.з., като същата потвърждава, че изводите в заключението й се дължат на лично придобити впечатления от СЕС, в която се намира процесния апартамента. При посещението си на адреса не е успяла да получи достъп до вътрешността на апартамента, поради отсъствие на ответника, но се е уверила, че апартамента се обитава от ответника и цялата сграда е водоснабдена. От проверените отчетни документи, предоставени й от ищеца, в.л. е заключило, че сметката е изготвена на реални отчети и след посещения на адреса, като през периода е допускан проверител до имота, а за някой месеци и собственика е предоставял самоотчети, което в съвкупност според вещото лице означава, че в апартамент № *** се е ползвала вода през процесния период, а стойността на същата е формирана след реални отчети на консумацията.
Същевременно, със заключението по ССчЕ се установява, че начисленията извършени от ищеца са в съответствие с измереното и фактурирано количество вода /по реален отчет на двата водомера от общо 417, 965 куб.м./, като размерът на потребеното количество вода възлиза на сумата от 1 226,87 лв. Вещото лице не е установил да има извършени плащания от абоната /ответника/, нито пък изискуеми преди 11.04.2021 г. вземания, т.е. преди повече от три години, преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, с което давността по отношение на вземанията на ищеца е била прекъсната. Най-старото задължение на 3 ответника, което е фактурирано от ищеца и се претендира в настоящото производство е по фактура от 07.07.2021 г., и е с падеж – 06.08.2021 г., т.е. по-малко от 3 години преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда.
При съвкупния анализ на приетите по делото доказателства, в т.ч. заключенията на приетите експертизи, съдът намира, че се установява именно сочения в ИМ ответник Н. М.
Д. да е титуляр на партидата, открита за процесния недвижим имот, представляващ Апартамент № ***, находящ се на горепосочения адрес в гр. София, в периода между 01.07.2021 г. до 29.09.2023 г.2016-2020 г., като собственик на имота, на който е бил присъединен кл. № 100***, респ. същата е имала качеството на потребител на доставените до имота й количества вода и услуги, както и че обекта, в. т. ч. сградата, в която е разположен, са водоснабдени през цЕ.я процесен период.
Ето защо съдът намира, че в процесния период между страните е било налице валидно възникнало и съществуващо облигационно отношение по договор за предоставяне на В и К услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от Наредба № 4/14.09.2004 г. периодичните проверки на индивидуалните водомери като средства за измерване и разпределение на изразходваното количество вода в сгради - етажна собственост, се извършват през 10 години. Според разпоредбата на чл. 34а, ал. 5 от посочения нормативен акт, когато длъжностно лице на оператора установи потребитЕ. с непроверени индивидуални водомери, съгласно ал. 1, срокът за извършване на проверка на водомерите е три месеца, като, в случай че след изтичането на този срок не е извършена периодична проверка на водомерите, количеството изразходвана вода се начислява по реда на чл. 39, ал. 6. Според чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. по изключение се допуска за потребитЕ., които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да се заплаща, както следва: по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано жилище за всеки обитател; по 0,1 куб. м за всеки куб. м застроен обем сграда за сезонно ползване (вила, бунгало и др.), жилища и офиси, в които няма постоянен обитател; 4. по 0,5 куб. м за всеки куб. м застроен обем на сграда - за сгради в строеж; до поставянето на индивидуални водомери в сгради - етажна собственост, или на водопроводно отклонение с повече от един потребител определените в ал. 5 количества вода се завишават всяко тримесечие с по 1,0 куб. м за всеки обитател.