Решение № 260893 от 28.06.2023, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ от 28.06.2023г. гр. София

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I-12-ти състав, в публично съдебно заседание на шести април две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЮ ЗГУРОВ при секретаря

Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Згуров гражданско дело № 53 по описа на съда за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са предявеният от ищеца Л.К., гражданин на Република Италия, роден на ***г., ЛНЧ ********** срещу „П.С.“ ООД, ЕИК ******, представлявано от управителя А.П., иск с правно основание чл.79,ал.1, пр.I във вр. с чл.286 ЗЗД, относно осъждането на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 28 816 лв., представляваща дължимо възнаграждение за периода от 01.05.2019г. до 25.07.2019г. съгласно сключеният между страните Договор за управление от 04.02.2019г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 03.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, както и предявеният от „П.С.“ ООД, ЕИК ****** срещу Л.К. насрещен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.I ЗЗД относно осъждането на ответника по насрещния иск да заплати на ищцовото дружество сумата от 29 688,12 лв., представляваща заплатено на ответника възнаграждение за периода м.февруари-м.април 2019г. при липса на основание за това, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.02.2020г. до окончателното изплащане на задължението.

Претендираните права от ищеца по главния иск се основават на твърденията му, че по силата на чл.9 от сключения с ответното дружество Договор за управление от 04.02.2019г. той има правото да получи месечно възнаграждение в размер на 10 268 лв. Сочи, че в периода от 04.02.2019г. до 25.07.2019г., когато е бил заличен като управител на дружеството в търговския регистър, е изпълнявал добросъвестно задълженията си като такъв, но въпреки това ответното дружество не е заплатило дължимото му възнаграждение за периода от 01.05.2019г. до 25.07.2019г., макар че за същият период от страна на дружеството са заплатени в срок всички дължими осигуровки, включително е удържан данък върху доходите на физическите лица, здравни и социални осигуровки, които са внесени по съответния ред в ТД на НАП.

Ответното дружество оспорва предявения главен иск като неоснователен, като сочи, че ищецът е имал право на договореното възнаграждение само, ако е изпълнявал задълженията си и са били налице добри финансови резултати на дружеството. Сочи, че ищецът К. не е пребивавал в България, поради което не е имал възможността да изпълнява задълженията си като управител на дружеството, както и че финансовият резултат на дружеството за 2019г. е загуба. Твърди, че ищецът К. с писмо от 02.05.2019г. изпратено по имейл до управителите на дружеството, което е едноличен собственик на капитала на ответното дружество ги е уведомил, че занапред няма да изпълнява функциите на управител. Това си намерение е потвърдил и с писмо от 02.07.2019г., в което е посочил, че иска да бъде заличен като управител на ответника. Счита, че заплащането на данък и осигуровки от страна на ответното дружество в полза на ищеца не представлява признание на дълг за заплащане на претендираното възнаграждение за процесния период.

Ищецът по насрещния иск сочи, че ответникът К. не е изпълнявал добросъвестно задълженията си като управител на дружеството и не е постигнал добри финансови резултати за него, поради което е получил възнаграждения за периода от м.февруари-м.април 2019г. без наличието на правно основание за това, поради което дължи връщането на тези суми, с които неоснователно се е обогатил.

Ответникът по насрещния иск го оспорва, като сочи, че между начинът на осъществяване на управлението от него в периода от 6 месеца в началото на 2019г. и финансовия резултат на дружеството за 2019г. няма причинно-следствена връзка, защото дружеството е било с натрупани задължения в периода от 2017г. до 2019г., то е създадено за разработването на нов продукт и не може да се очаква, че след като този продукт не е готов, последното може да генерира печалба, а на последно място и поради това, че управителят е бил зависим от вземаните от управителните органи на дружеството-собственик на „П.С.“ ООД. Счита, че според клаузите на договора, възнаграждението не е дължимо единствено при постигането на конкретен финансов резултат, защото подобно условие не е предвидено в него.

В съдебното заседание ищецът по главния иск и ответник по насрещния Л.К. не се яви лично, той беше представляван от пълномощниците му адв.А.и адв.Ч., които поддържат главния иск, молят съда да го уважи изцяло, оспорват насрещния, който считат за неоснователен и недоказан и претендират за разноски по делото. Релевират възражение за прекомерност на заплатеното в полза на процецуалния представител на ответното дружество адвокатско възнаграждение.

Ответникът по главния иск и ищец по насрещния „П.С.“ ООД се представлява от процесуалния му представител адв.Л., която оспорва предявения главен иск, моли съда да го отхвърли като неоснователен и поддържа предявения насрещен иск, който счита за основателен и доказан. Релевира искане за присъждане на разноските по делото.

След като взе предвид изложеното в исковата молба, насрещната искова молба и отговорите, събраните доказателства по делото и изявленията на страните в съдебно заседание, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно приетият като писмено доказателство по делото Договор за управление от 04.02.2019г., сключен между възложителя „ИВП София“ ООД, ЕИК ******, представлявано съгласно решение на общото събрание от 31.01.2019г. от съдружника М.Н.и Л.К., дружеството възлага на последния в качеството му на управител срещу възнаграждение добросъвестно и в защита на интересите на дружеството да извършва дейност по управление, представителство и консултиране в съответствие с действащото законодателство, дружествения договор и решенията на общото събрание. Според чл.2 от този договор той е сключен като безсрочен. В чл.9 от него е посочено, че за добросъвестно изпълнение на задълженията си по този договор и постигане на добри финансови резултати управителят има право на месечно възнаграждение в размер на 10 268 лв. Съгласно чл.11, ал.2 от него, договорът прекратява своето действие автоматично в случай, че управителят бъде освободен от длъжността управител на дружеството. В чл.12 от договора са посочени основанията на които дружеството може да развали договора, като сред тях е посочено и намаляването на финансовите показатели на дружеството, което е настъпило по вина на управителя.

Съгласно приложеното на л.28 извлечение от търговския регистър относно статуса на ответното дружество и от направената от съда служебна справка по партидата му се установи, че управител на дружеството понастоящем е А.П., че предишното му наименование е било „ИВП София“ ООД, както и че ищецът и М.Н.заедно са били назначени за управители на дружество въз основа на взети решения от общото събрание на съдружниците на 20.12.2018г. и са имали правото да действат само заедно, както и, че с решение на общото събрание на съдружниците от 08.07.2019г. ищецът К. и вторият управител Н.са били освободени като такива, а това решение е било публикувано в търговския регистър на 25.07.2019г.

Видно от имейл кореспонденция от 18.04.2019г. и 28.06.2019г. проведена между ищеца К. и А.П. (л.52 и л.57-58) ищецът и А.П. са обсъждали прекратяването на дейността на дружеството в България и назначаването за ликвидатор на А.П., като по този начин можело ще се спестят средства за заплащане на осигурителни вноски върху възнаграждението на ищеца като управител. Ищецът е посочил, че между него и адресатът П.е била постигната устна договореност той да получи възнаграждение за месец май и до 20.06.2019г., като такова до момента не е било изплатено, както и е отправил въпрос какво ще се случи с него, тъй като иска да разбере, дали да продължи да посвещава времето си на „П.“ или да ангажира дните си по друг начин. В отговор на това изявлението на ищеца, адресатът П.е посочил, че тези дни се осъществявало рекапитализиране на дружеството и ако средствата вече са постъпили може да бъде извършено плащането още в същия ден и в началото на следващата седмица, както и че ще е полезно да се срещнат, за да изяснят още веднъж взаимните нужди/желания и да започнат отново от последния проект, който му изпратили. Постигнали са съгласие да се срещнат в сряда в 18.00 часа.

Съгласно решение на едноличния собственик на капитала на „П.София“ ЕООД от 19.02.2020г., с достоверна дата от 28.01.2021г., когато е представено по делото, взето от управителя на „П.ХУ С.р.л. А.П. е констатирано, че според годишния финансов отчет на дружеството за 2019г. то е било на загуба от 141 543,78 лв., поради което условията на чл.6 и чл.9 от договора за управление от 04.02.2019г. сключен с Л.К. не са осъществени, като последният не е изпълнявал задълженията си като управител, включително и същият не е пребивавал на територията на Република България, като в периода от

01.05.2019г. до 25.07.2019г. е бил в България само за 6 дни и дружеството не е постигнало добър финансов резултат, поради което то не дължи на Л.К. възнаграждение за периода от 04.02.2019г. до 25.07.2019г. и това обстоятелство следва да бъде отбелязано в съответните счетоводни книги на дружеството. Взето е и решение, че „П.София“ ЕООД ще предприеме действия за връщане на недължимо заплатените възнаграждение за периода от м.февруари-м.април на 2019г.

От Удостоверение от ГД

„Гранична полиция“ от 16.12.2020г. (л.69) се установява, че Л.К. е преминавал границата на Република България през ГКПП “Аерогара София“ като на 08.05.2019г. е влезнал в страната, на 10.05.2019г. е излезнал, на

03.06.2019г. отново е влезнал в България и на 05.06.2019г. е напуснал страната.

В удостоверението е посочено, че то не съдържа изчерпателни данни за всички пътувания на лицето.

От приетите три броя преводни нарежания от 21.03.2019г., 12.04.2019г. и

13.06.2019г. се установи, че ответното дружество е заплатило на ищеца нетно възнаграждение по договора за управление за месеци февруари, март и април на 2019г. в размери от по 9896,04 лв. на месец.

От показанията на свидетеля

Н., която заедно с ищеца е била управител на ответното дружество се установи, че то е било създадено, за да се реализира един проект, който трябвало да започне едновременно в Италия и в България, като целта била да се пречиства вода, която да се пакетира в екологични полиетиленови пакети и след това те да се реализират на пазара. Това било еко проект, от който трябвало да има нулев отпадък. Този проект въобще не се реализирал поради това, че нито машината, която трябвало да се пакетира водата пристигнала в София, нито имало издадени сертификати за самия материал, които следвало да бъдат издадени в Италия. Освен това, трябвало да има динспенсъри, в които да се слагат тези полиетиленови пликове. Тя и ищецът като управители на дружеството нямали правото да вземат самостоятелни решения, а трябвало самите съдружници да разрешат да се вземе каквото и да било решение. Дори за вземането под наем на помещение те чакали разрешение от А.П., който идвал специално да оглежда помещенията. А.П. бил изпълнителен директор на „П.Италия“. Дружеството, чиито управители били тя и ищецът е било на загуба през цялото време, като това се дължало на обстоятелството, че то правило текущи разходи, както и сайт, за който били вложени средства, а освен това, то не можело да реализира никакви продажби. Те нямали поставени конкретни цели, които да бъдат постигнати. През месец май на 2019г. тя и ищецът искали да бъдат освободени като управители, защото виждали, че проекта няма как да бъде осъществен и да има някакви печалби. Свидетелят сочи, че Л.К. в периода от м.февруари до месец юли е бил управител на ответното дружество и по това време е пребивавал в България с изключение на времето, когато е пътувал за срещи в Италия свързани отново със същия проект.

Предвид обстоятелството, че съгласно данните в търговски регистър лицето А.П., както към момента на разпита му, така и понастоящем е управител на ответното дружество и ищец по насрещния иск, той не може да има качеството на свидетел по делото. Поради това, показанията му могат да бъдат ценени съгласно чл.175 ГПК само, доколкото с тях се прави признание на неизгоден за „П.С.“ ООД факт. Предвид това, от обясненията на А.П.се установи, че управителите на „П.С.“ ООД г-жа Н.и г-н К. е имало нужда да съгласуват действията си с дружеството-майка в Италия, което А.П. управлявал, както и че ответното дружество не е имало ликвидност, защото не осъществявало продажби, а управителите му били получили финансова инвестиция, поради което е трябвало да питат винаги за пари дружеството в Италия.