Решение № 348 от 21.10.2024, Окръжен съд - Пазарджик
- Съд
- Окръжен съд - Пазарджик
- Дело
- Въззивно гражданско дело 452/2024
- Вид
- Решение № 348
- Подписан
- 21.10.2024
- В сила
- 21.10.2024
- Състав
- Минка Петкова Трънджиева, Венцислав Стоянов Маратилов, Димитър Пандалиев Бозаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл.272 · Граждански процесуален кодекс
- чл.19 · Закон за гражданската регистрация
РЕШЕНИЕ
№ 348 гр. П., 18.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Минка П. Трънджиева
Членове:
Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Виолета Сл. Боева в присъствието на прокурора С. Г. Я. като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20245200500452 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.
С решение на Пазарджишки районен съд №671 от 27.05.2024г. постановено по гр.д.№20245220101023 по описа на съда за 2024г. е ОТХВЪРЛЕНА молбата на Е. Е. Ш. с ЕГН ********** от град П., ул.“О." №* за промяна на собственото му бащино и фамилно име от Е. Е. Ш. на Д. Д. И..
Решението се обжалва изцяло с въззивна жалба с вх.№14473 от 06.06.
2024г. подадена от ищеца в производството Е. Е. Ш., ЕГН-********** от гр.П., чрез пълномощника си адв. В. С., в срока по чл.259 ал.1 от ГПК с доводи за порочност като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения с искане да бъде отменено и да се уважи предявения иск. Твърди се, че ищецът е доказал твърденията си, че са налице важни обстоятелства за промяна на името му; че родителите му отдавна са се развели, и че той е останал при майка си, само която се е грижела за него; че връзката му с баща му, който се казва Е. М. Ш. и неговите роднини е формална, но че той ищецът не иска да има турско име Е. Е., а иска да има български имена като майка си, в чието обкръжение всички били с български имена-баба, дядо, вуйчо, колеги, приятели, съседи. Счита, че всичко това 1 прави носенето на турско име обществено неудобно, след като той е бил отгледан само от майка си, а баща му не се е интересувал от него. Допълва, че жената на жалбоподателя също има българско име –С. Ш.а, че децата му близнаци също са с български имена-Е. Ш.а, Е. Ш.. Направено е искане за разпит на един свидетел, за който за първи път се твърди, че не е можел да бъде доведен защото е бил в чужбина. Искането е уважено от въззивната инстанция.
Няма постъпил отговор от насрещните страни Община П. и Прокуратурата на РБ.
В съдебно заседание представителят на контролиращата страна Прокуратурата на Република България чрез прокурор от Окръжна прокуратура гр.П. е на становище за частична основателност на жалбата само по отношение промяна на личното име на жалбоподателя като моли в тази част искането за да бъде уважено и се потвърди решението в останалите обжалвани части.
Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на молителя Е. Е. Ш. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Производството е регистрация. по реда на чл.19 ал.1 от Закона за гражданската
В исковата си молба против Община П., представлявана от кмета П. К., ищецът Е. Е. Ш., ЕГН-********** от гр.П., ул.“О." №* чрез процесуалния си представител адв.В. С. от АК-П., твърди, че е записан с името Е. Е. Ш. и живее заедно с майка си Д. А. И., родителите му са разведени и е останал да живее при майка си, която се е грижела за него. Твърди, че връзката с баща му и неговите роднини е била формална. Името му било Е. М. Ш., но ищецът не искал да има турско име Е. Е., искал да има български имена като майка си , защото в нейното обкръжение всички са с български имена-баба, дядо, вуйчо, колеги, приятели, съседи. Счита, че това прави носенето на турско име обществено неудобно и доколкото майка му сама го е отгледала, а баща му не се интересувал от него. Твърди, че жена му също имала българско име-С.
Ш.а, децата му които били близнаци също били с български имена-Е. Ш.а и Е.
Ш.. Ищецът твърди, че е известен с името Д.; че никой не знае малкото му име Е. и от всички бил наричан Д.. Моли да се допусне промяна в трите си имена и същите да бъдат Д. Д. И., а не Е. Е. Ш.. Твърди, че след това и съпругата и 2 децата му ще си сменят имената. Счита, че са налице важни причини за допускането на промяна по смисъла на чл.19 от ЗГР-промяна на собствено, бащино или фамилно име-когато то е обществено неприемливо и важни обстоятелства налагат това. Моли да се допусне промяна на собственото, бащино и фамилно име от Е. Е. Ш. на Д. Д.ов И..Сочи доказателства.
Няма постъпил писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК от насрещната страна Община П. както и от контролиращата страна Районна прокуратура П..
Пазарджишкият окръжен съд за да се поризнесе взе в предвид следното:
Ищецът Е. Е. Ш. е роден съгласно представено удостоверение за раждане, издадено от Община П. от 17.04.2007г. въз основа акт за раждане №1847 от 18.09.1991г., на дата 13.09.1991г. в гр.П., от родители-майка Д. А.
И.а, с ЕГН-********** и баща Е. М. Ш., ЕГН-**********.
Установява се, че ищецът е сключил граждански брак със съпругата си С.
М. А., ЕГН-**********, на дата 31.07.2016г. за което и съставен акт за граждански брак
№0074 от 31.07.2016г. от Община Пещера. Съгласно удостоверение за раждане издадено въз основа на акт за раждане №0029 от 22.03.2018г. , същото е издадено от Община Пещера на лицето Е. Ш., роден на **.**.****г., а като родители на детето са записани-баща-ищеца Е. Е. Ш., ЕГН-********** и майка С. М. А.-**********. Ищецът и съпругата му са родители и на детето Е. Ш., родена на **.**.****г./ акт за раждане №0030 от 22.03.2018г. на Община Пещера.
Съгласно представеното по делото копие от личния регистрационен картон на ищеца Е. Е. Ш., съставен от община П.- ЕСГРАОН на 24.09.1991г.,/л.30/ ,същият е записан с родители баща Е. М. Ш. и майка Д. А.
И.а, като в същия са записани имената на братя и сестрина на ищеца-М., ЕГН**********, Л.-ЕГН-**********; А.-********** и Г.-ЕГН-**********.
Ищецът не е осъждан съгласно представена справка от Бюро съдимост при РС-П. №171682 от 17.04.2024г.
Според справка от Национална база данни „Население“ по Наредба №14 от 18.11.2009г., от 16.04.2024г. , вх.№9725, ищецът е записан с роднинисъпруга С. М. Ш.а; дъщеря Е. Ш.; син Е. Ш.; дъщеря Г. Ш.; родители-баща Е. М. Ш. ; майка Д.а А. И.а; брат М. Е. Ш., еднокръвна сестра- Л. Е. Ш.а;
3 еднокръвен брат- А. Е. Ш. и едноутробен брат Г. Д. И. .
Пред първоинстанционния съд е разпитан като свидетел дядото на ищеца по майчина линия А. Р. И., който установява, е от раждането на ищеца, майката Д. А. И. не е променяла имената си. Знае, че след раждането на ищеца той е останал да живее при майка си и свидетелят се е грижил него, като двамата /майка и син/ са заминали за чужбина преди 7-8години. Знае, че внукът му иска да смени името си, защото баща му не се грижи за него, че той дори не знае че е дядо и че сина му Е. има три деца. Посочва, че това е причината ищецът да иска смяна на имената си. Допълва, че в махалата в която живее български имена не се употребяват. Макар, че в махалата ищецът го наричали с името Е., той иска да носи майчиното си име, защото тя го е отгледала. Ищецът се чувствал огорчен от баща си, който изобщо не им е обръщал внимание, бил разочарован от него. Посочва, че в къщи на ищеца вместо Е., му казвали Н. и че Н. било турското име на ищеца .В чужбина ищецът се представял с името Д. Д.ов, защото не искал нито да е Е., нито да е Н.. Искал да се казва Д. като майка си. Свидетелят не знае ищецът какво работи в чужбина и не може да конкретизира пред кой се представя с това име-Д.. Имено Д. ищецът споменавал пред дядо си когато се чували по телефона и казвал на свидетеля ,че с това име се представя пред съседи и колеги. Уточнява, че в Българи ищецът не работи.
Пред въззивната инстанция е разпитан втори свидетел Г. Г. И.а, на 68г. баба на ищеца по майчина линия. Посочва, че от раждането си ищецът живее при майка си, ходи в чужбина и се връща. Свидетелката обяснява, че го нарича Д., защото внук й не искал турско име защото нямал нищо общо с баща си, от години не поддържал връзка с него, бащата не се интересувал от сина си, в чужбина внукът ходел с майка си. Свидетелства, че майката на ищеца се обръща към него с Д. Д.ов, децата му казвали татко. Свидетелката не знае, какво е работил ищеца в чужбина, но знае, че там познати на ищеца го наричат Д.. Обяснява, че че към него не се обръщат на турското му име, защото това е името на баща му. От малък свидетелката наричала внука си с името Д.. Знае, че в училище в П. е наричан от приятелите му Д.. След незавършен пълен курс на образованието си в училище, не е работил нищо в България, според свидетелката.
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
4
Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца за установи наличието на важни обстоятелства налагащи промяна на имената му по начина поискан и описан с исковата молба.
По същество исковата претенция е основателна частично и само по отношение промяната на личното име на молителя от Е. на Д..
От една страна е налице трайно, постоянно и непрекъснато субективно желание на ищеца още от момента на осъзнаването си като човешка личност и индивид да иска да заздрави и утвърди още повече връзката си със своята биологична майка, която го е отгледала и възпитала в семейната среда на своите родители, като желае да носи името Д., което се свързва със името на майка си Д.. Желанието на ищеца е и обективно продиктувано от неблагоприятно сложили се да него факти и обстоятелства в отношенията с баща си Е. Ш., /липса на всякакъв контакт и допирни точни в отношенията между баща и син по изключителна вина на бащата/ / и като резултат нежеланието му да има връзка, дори и чрез имената със своя баща, който според него изобщо не се е грижел за сина си, не му е осигурявал средства за преживяване, не се е интересувал изобщо от него, за което свидетелстват разпитаните свидетели. От друга страна, установява се че в квартала, в който живее, в училището където се е учил и сред приятелите си , ищецът е бил известен и е наричан с личното си име Д., тоест в обществен план желанието на ищеца на бъде наричан с името Д. е било удовлетворено. Никой не се е обръщал към него със записаното му име в акта за раждане, фигуриращо и в Националната база данни Население , в личния регистрационен картон , а имено като Е.. За ползването на името Д. от ищеца зад граница по делото не са събрани категорични преки доказателства, но косвени данни се съдържат в свидетелските показания на разпитаните двама свидетели и не са оборени от други такива, което дава основание на извод, че са налице настъпили важни обстоятелства за промяна на личното име на ищеца от Е. на Д.. Ищецът желае и иска да носи това българско име което емоционално и по произход го свързва с името на майка си която е била единствения родител който се грижел за него, обгрижвала го е, обичала го е, изградила го е като личност и като човек , още повече че връзката между двамата -майка и син е 5 изключително силна и доверена. Най-близкото обкръжението на ищеца и неговите съпруга и деца също носят български лични имена-С., Е., Е..
Единствено дъщерята родена през 2019г. е с име Г., което обаче не променя тенденцията ищецът с най-близкото си обкръжение да иска да има възможно по тясна семейна връзка с майка си Д. А. И.. В този близък кръг попадат и родителите на майка му-дядото А. Р. И. и бабата Г. Г. И.а. Налага се извода, че изцяло най-близкия кръг и среда на ищеца е свързан с ползването на български имена, имащи български произход и звучене, и които не са променяни във времето. Независимо, че в по-широкия роднински кръг нещата се различават, то според съда водеща е възходящата тенденция в най-близкото обкръжение ищецът да се самоопределя като българин с лично българско име.
В този смисъл жалбата е частично основателна и следва да се уважи искането по отношение промяната на личното име на молителя.
Жалбата е неоснователна по отношение исканата промяна на бащиното и фамилно име на ищеца като в тази връзка съдът споделя решаващите мотиви на първоинстанционния съд и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК.