Решение № 62 от 29.02.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. Пазарджик, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Венцислав Ст. Маратилов

Членове:

Димитър П. Бозаджиев

ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИГН. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20235200500692 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Х. С. Д. срещу Решение № 306 от 25.09.2023 г., постановено по гр.д. № 112/2023 г. по описа на Районен съд – Велинград, с което е признато за установено, че ответникът Х. С. Д. дължи на ищеца „Адрес недвижими имоти“ АД сумата от 1620 евро, представляваща дължимо възнаграждение по Договор за обслужване на купувач от 01.07.2022 г., ведно със законната лихва от 02.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, както и неустойка за забава от 21.07.2022 г. до 31.07.2022 г. в размер на 162 евро, за които суми е издадена Заповед № 574/12.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1015/2022 г. по описа на РС – Велинград и е осъден ответникът да заплати направените в исковото и в заповедното производство разноски.

Във въззивната жалба се излагат съображения за необоснованост и незаконосъобразност на обжалваното решение. Поддържа се, че в разрез със събраните по делото доказателства, съдът е приел, че ответникът дължи сумите по сключения с ищеца договор, въпреки че при сключването му текстът на договора не бил обсъждан между страните, а единствено на ответника било посочвано мястото, на което да положи подписа си, същият бил уверен от служител на ищцовото дружество, че не дължи заплащане на възнаграждение за предстоящия оглед на имот, както и че единственото съдействие, оказано от ищеца, било да отключи имота, без да свърже страните по предстоящата сделка. Прави се искане за отмяна на първоинстанционното решение, съответно за отхвърляне на исковата претенция.

Претендират се разноски.

1

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от въззиваемата страна, с който изцяло се оспорва въззивната жалба като неоснователна. Излагат се подробни съображения във връзка с възраженията, направени във въззивната жалба. Прави се искане за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира се присъждане на разноски във въззивното производство.

Пред въззивната инстанция не са направени доказателствени искания от страните по реда на чл. 266 ГПК.

Съдът намира въззивната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата следва да бъде разгледана по същество.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията по чл. 269 ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и съгласно чл. 269, изр. второ ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивният съд, като инстанция по същество, се произнесе по съществуващия между страните правен спор.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 51 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, предявени в указания срок след депозирано възражение по чл. 414 ГПК, с които ищцовото дружество иска постановяване на решение, с което да се признае за установено, че ответникът му дължи сумата от 1620 евро, представляваща дължимо възнаграждение по Договор за обслужване на купувач от 01.07.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК - 02.11.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, както и неустойка за забава от 21.07.2022 г. до 31.07.2022 г. в размер на 162 евро, за които суми е издадена Заповед № 574/12.12.2022 г. за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1015/2022 г. по описа на РС – Велинград.

Ответникът е депозирал в срок писмен отговор, в който е изложил съображения за неоснователност на предявените искове.

От фактическа страна и въз основа на събраните доказателства по делото първоинстанционният съд е приел, че на 01.07.2022 г. между “Адрес недвижими имоти” АД и Х. С. Д. е сключен договор за посредничество, наименован Договор за обслужване на купувач, по силата на който ищецът се е задължил да посредничи на ответника при закупуване на недвижим имот в гр. Пловдив, а ответникът да му заплати възнаграждение. В изпълнение на задълженията си по договора „Адрес недвижими имоти“ АД е следвало да представи имоти съгласно търсенето на купувача, да извърши проверка на избрания имот при желание на купувача по представени от собственика на имота документи при сключване на предварителен и окончателен договор, да осигури организационното обслужване на сделката до сключване на окончателен договор, да информира купувача за предлагането на имоти по начин какъвто прецени или като изпраща отчет за пазарното предлагане. Страните договорили, че за предоставеното посредничество ответникът дължи еднократно възнаграждение при придобиване на имот, представен от “Адрес недвижими имоти” АД в 2 деня на сключване на предварителния договор, а ако такъв не се подписва, в деня на придобиване на имота /чрез сключване на окончателен договор или по друг начин/.

Размерът на възнаграждението е в размер на 3% от продажната цена на имота, но не помалко от 600 евро. Уговорено е, че възнаграждението се дължи поради самия факт на свързване на страните по сделката и се определя на базата на посочената в предварителния договор за покупко-продажба цена на имота, ако е сключен в присъствието на посредника, а иначе-цената посочена в договора, а ако такава не е посочена, се взема предвид цената, посочена в нотариалния акт или друг документ за придобиване на имота. Предвидена е неустойка при забава за заплащане на цялото или част от възнаграждението на посредника в размер на 1% на ден от дължимата сума, но не повече от 10%. При забава повече от един месец, купувачът дължи неустойка в размер на 4% от продажната цена по договора. Към договора е изготвен регистър на предложените имоти. В изпълнение на задълженията си по договора, служител на ищеца /свидетелката М.И./ предложил на ответника няколко имота в гр. Пловдив, които посетили заедно, за да ги огледат, включително и апартамент на ул.

„Перущица“ № 4, бл. 40а, ет. 7, ап. 28. Служителят на ищеца предоставил информация на ответника за характеристиките на имота-тип строителство, състояние, площ, изложение, цена. Ответникът споделил с представителя на дружеството, че е посещавал различни имоти с други посредници, но досега не е намерил такъв, отговарящ на неговото търсене. Казал, че е харесал имота и със съпругата му ще обмислят дали да пристъпят към закупуване на този или на някой друг от предложените им. При извършените огледи на ответника бил представен Регистър на предложените имоти, в който е описан всеки конкретно посетен имот и цената, на която се предлага, който Х. Д. подписал. Служителката на ищеца и Х. Д. се уговорили да се чуят след няколко дни. След това тя и брокерът, представляващ продавача, уведомили продавача, че към имота има интерес. След като се разделили, ответникът осъществил директно връзка със собственика на имота и се уговорили да го закупи на цена, по-ниска от обявената от ищеца и вписана в Регистъра на предложените имоти. Спрял да отговаря на обажданията на служителката И.. На 21.07.2022 г. ответникът закупил един от предложените му от дружеството ищец имоти, а именно апартамент в гр.

Пловдив, ул. „Перущица“ № с код 552557 от Регистъра на предложените имоти към Договор за обслужване на купувач от 01.07.2022г., представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, одобрени със Заповед РД-1848/03.06.2009г. на ИД на АГКК, находящ се на седми етаж в многофамилна жилищна сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, построена в имот с идентификатор *** по КККР на гр. Пловдив, с предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент, с площ 41,16 кв. м., ведно с прилежащите части: избено помещение № 60, с площ 3 кв. м., както и 0,879 % ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е построена за сумата от 86 000 лв.

Сделката е обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 175/21.07.2022г. по нот. дело № 372/2022г. Ищецът изпратил до ответника покана да заплати на осн. т. 4.3./1/ от Договора за обслужване на купувач възнаграждение в размер на 3% без ДДС от продажната цена на имота, посочена в регистъра на договора или 1 620 евро без 3

ДДС, която била получена от ответника чрез неговия брат на 18.08.2022г.

При така установените факти, първоинстанционният съд, като е приел, че между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение във връзка със сключения договор за посредничество, по силата на който и предвид изпълнението на договорните задължения от страна на ищеца, ответникът му дължи договореното възнаграждение, поради което е уважил предявените установителни искове.

Така установеното изцяло се споделя от настоящия въззивен състав, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към него, като намира за необходимо единствено да добави, че от приложения регистър на предложените имоти, подписан от ответника, по категоричен начин се установява, че ищцовото дружество е организирало на 01.07.2022 г. оглед на апартамент на адрес - гр. Пловдив, ул. “Перущица” ет. 7, ап. 28, което съгласно чл.

2.1 от договора се счита за представяне на имоти съгласно търсенето на купувача.

Установява се от посочения регистър и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели М.И. и С.а Д., че ответникът, заедно със съпругата си С.а Д., са присъствали на посочения оглед и са харесали имота, като от представения по делото нотариален акт се установява, че двамата са сключили договор за покупко- продажба на посочения имот по нотариален ред на 21.07.2022 г. след проведени директни преговори с продавача им и без знанието и присъствието на представител на ищцовото дружество. При това положение са настъпили предвидените в договора условия за заплащане на уговореното в него посредническо възнаграждение на изпълнителя. Съгласно чл. 4.3 от същия, възнаграждението се дължи при придобиване на предложения имот, каквото в случая е налице, а съгласно чл. 4.4 от договора възнаграждението се дължи и в случаите, когато купувачът влезе в директни преговори с продавачите без знанието на изпълнителя, като в този случай и на основание чл. 4.5 от договора възнаграждението се дължи поради самия факт на свързване на страните по сделката.

Изложените от въззивника доводи за недължимост на възнаграждението не могат да бъдат споделени. При положение, че същият е получил от ищцовото дружество оферта за закупения от него и съпругата му имот и е извършил оглед на този имот, то е налице изпълнение от страна на дружеството на поетите с договора задължения, поради което без значение за дължимостта на възнаграждението са претенциите му към работата на служителя на ищцовото дружество, който го е обслужвал при извършения оглед. Не може да се приеме тезата на въззивника, че възнаграждението не се дължи поради неизпълнение на договорните задължения от ищеца, доколкото именно противното се установява от показанията на разпитаната като свидетел по делото съпруга на ответника С.а Д., която е заявила, че огледът на процесния имот е извършен със съдействието на служител на ищцовото дружество, в което се изразява и осъщественото от ищеца свързване на страните по сделката. Действително по делото се установява, че след извършения на 01.07.2022г. оглед е преустановено понататъшното изпълнение на договора и на въззивника не са предлагани други имоти, но този факт няма отношение към заплащането на уговореното възнаграждение за извършената до този момент работа. Съгласно разпоредбата на чл. 288, ал. 1 ЗЗД, която следва да намери субсидиарно приложение в случая, оттеглянето на 4 поръчката не лишава довереника от правото да иска заплащане на уговореното възнаграждение.