Определение № 237 от 18.02.2020, Окръжен съд - Плевен

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№

Гр.Плевен,….18..…февруари....2020г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV възз.гр.с-в в закрито заседание на…ОСЕМНАДЕСЕТИ….ФЕВРУАРИ…… през ДВЕ

ХИЛЯДИ и

ДВАДЕСЕТА година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТЕЛИНА

ЯНКУЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: РЕНИ

ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ КУНЧЕВА като разгледа докладвано от СЪДИЯ…..ЯНКУЛОВА частно ГР.Д.№…162…по описа….за…2020 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по чл. 577,ал.2 от ГПК във вр. чл.32а от Правилника за вписванията.

Производството по делото е образувано на основание частна жалба, подадена от заявителите В.Ц.Е., ЕГН-********** и Н.Х.Е., ЕГН-********** – и двамата от с.С., Община –Д.М., Област-Плевен, чрез пълномощника адв. В.К. ***, против Определение №1/23.01.2020г. на съдия по вписвания при СВ-Плевен, с което е отказано вписване прекратяването на два договора за наем на земеделски земи.

В жалбата се твърди, че обжалваното определение е неправилно и се прави искане да бъде отменено и разпоредено да се извърши заявеното вписване. Изтъква се, че прекратяването на двата договора за наем е станало по силата на закона. Същите не са потвърдени и не могат да бъдат потвърдени от наемодателите.

Съдът не установи съдията по вписванията да е приложил писмено становище във връзка с предмета на обжалване.

Плевенският окръжен съд, ІV-ти гр. възз. състав, като провери изложените в частната жалба оплаквания с оглед на данните по делото, приема за установено следното:

Частната жалба е ДОПУСТИМА, като подадена в срок, от надлежен жалбоподател, срещу акт, подлежащ на обжалване Във връзка със срока на подаване на частната жалба, настоящият съдебен състав, посочва следното: Обжалваното определение е изпратено по пощата с пощенско клеймо на подателя от 04.02.2020г. и е връчено на адв. К. – пълномощник на жалбоподателите на същата дата -04.02.2020г(л.8 от преписката). Жалбата е подадена също по пощата с пощенско клеймо от 10.02.2020г.(л.6),т.е. в законния едноседмичен срок.

Разгледана по същество частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.

От данните по делото се установява следното от фактическа страна:

На 23.01.2020г., настоящите жалбоподатели В.Ц.Е., ЕГН-********** и Н.Х.Е., ЕГН-********** – и двамата от с.С., Община –Д.М., Област-Плевен, чрез пълномощника адв. В.К. ***, са подали до СВ-Плевен, Заявление за вписване прекратяване на два договоря за наем на земеделски земи, находящи се в с.С.. Заявлението е регистрирано с ВХ.№636/23.01.2020г. В същото подробно е описана историята на собствеността върху наетите земеделски земи. Приложени са писмени доказателства, удостоверяващи движението на собствеността. (Нотариални актове, Договори за доброволна делба, договори за наем на земеделска земя)

С обжалваното Определение №1/23.01.2020г., съдия по вписванията при СВ РС-Плевен е отказал да разпореди отбелязване на прекратяване на договор за наем на недвижим имот, вписан в СВ. За да постанови този резултат е приел следното: Заявеното прекратяване на наемен договор, не е акт подлежащ на вписване и освен това не са спазени изискванията на §10,ал.6 от ЗСПЗЗ.

Окръжният съд, в настоящия състав намира, че постановеният отказ за вписване (отбелязване) е правилен и законосъобразен.

От съдържанието на заявлението, отправено до СВ се установява, че се иска отбелязване прекратяването поради неизпълнение на договор за наем на недвижим имот, който е вписан в СВ..

Съгласно чл.2 от Правилника за вписвания (ПВ), вписване, отбелязване и заличаване се допуска само за случаите, които са предвидени изрично в законите.

В чл.4,б.е изрично е посочено, че подлежат на вписване договорите за наем на недвижим имот, в т. ч. на земеделска земя, за срок по-дълъг от една година (чл. 237 ЗЗД). Никъде обаче в ПВ, или в друг нормативен акт не е предвидено отбелязване на прекратяването на вписан договор за наем на недвижим имот, с изключение на договора за аренда на земеделска земя по ЗАЗ. В разпоредбите на чл.13,чл.19 и чл.32 от Правилника за вписванията са уредени случаи на заличаване, но сред тях не е прекратяването на договор за наем на недвижим имот.

Следователно, постановеният отказ на съдията по вписванията е правилен и следва да бъде потвърден. Оплакванията, изложени в частната жалба са житейски логични, но същите не обуславят основателност на жалбата при положение, че липсва нормативно основание за отбелязване на прекратяване на наемния договор.

При договора за аренда в земеделието, законодателят е предвидил вписване на прекратяването му - чл.27,ал.2 от ЗАЗ. Тази разпоредба обаче не може да се прилага по аналогия и за договорите за наем, тъй като на вписване подлежат само актовете, изрично посочените от законодателя.

Освен това, за да впише ( или отбележи) прекратяване на договор за наем, съдята по вписванията следва да установи дали са налице материално-правните предпоставки за това, а съгласно т.6 от ТР №:/2012г. на ОГТК на ВКС, такива правомощия същият не притежава.

Мотивират от горното, въззивният съд намира, че обжалваният отказ следва да бъде потвърден.

По изложените съображения, Плевенският окръжен съд, Гражданско отделение, ІV-ти въззивен граждански състав, на основание чл.278 от ГПК във вр.- чл.577,ал.2 от ГПК и чл.32а от ПВ

О П Р Е Д Е Л И :

ПОТВЪРЖДАВА като правилно ОПРЕДЕЛЕНИЕ №1/23.01.2020г. на съдия по вписванията при СВ-Плевен, с което постановен ОТКАЗ да се разпореди вписване (отбелязване) на прекратяване на два броя Договори за наем на недвижим имот( земеделски земи в землището на с.С., Област-Плевен)

ОРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване с частна касационна жалба пред ВКС на РБ в 1-седмичен срок от съобщението до жалбоподателя, че е изготвено.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: