Решение № 262633 от 04.08.2022, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 13646/2020
- Вид
- Решение № 262633
- Подписан
- 04.08.2022
- В сила
- 06.07.2023
- Състав
- ЕВГЕНИ ДИМИТРОВ ГЕОРГИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 441, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 499 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 499, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 25, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 74, ал. 1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл. 223, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 229 · Кодекс за застраховането
Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 04.08.2022 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Софийски градски съд, I Гражданско отделение, 2-ри с-в, в публично заседание на двадесети май, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия:
Евгени Г.ев при секретаря Кристина
Г.ева, разгледа гр. д. 13 646/2020 г., докладвано от съдия Г.ев, и Р Е Ш И:
[1] ОСЪЖДА
Частен съдебен изпълнител (ЧСИ) Г.С.Д. да заплати на всеки от А.А.В. и Т.Н.В.:
- по
45 656,18 лева на основание чл. 74, ал. 1 от Закона за частните съдебни изпълнители (ЗЧСИ), във връзка с чл. 441, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 45, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) за обезщетение за вреди от противоправни действия на ЧСИ, плюс законната лихва от 10.12.2020 г. до окончателното плащане;
- по 13 913,56 лева на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД обезщетение за забава от 10.12.2017 г. до 10.12.2020 г.;
- по
5 799,30 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото.
[2] ОСЪЖДА
„З.А.“ АД да заплати:
1. на
ЧСИ Г.С.Д.:
-
91 312,36 лева на основание чл. 229 от Кодекса за застраховане КЗ) (отм), връзка с чл. 25, ал. 1 от ЗЧСИ застрахователно обезщетение по застраховка „Професионална отговорност“, сключена на 04.03.2015 г.;
- 4
766,00 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК разноски по делото. Съдът ще издаде изпълнителен лист в полза на ЧСИ Г. Д. само след като представи доказателство, удостоверяващо заплащането на сумите, които съдът осъжда ЧСИ Г. Д. да заплати на А. и Т. В.;
2. на адвокат А.Д. 4 012,79 лева на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, връзка с чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение.
[3] Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред САС в двуседмичен срок от връчването му.
[4] Ако някоя от страните обжалва решението, с въззивната си жалба тя следва да представи доказателство за внесена по сметка на САС държавна такса от 2% от обжалваемия интерес. При неизпълнение въззивната жалба ще бъде върната.
[5] Решението е постановено при участието на „З.А.“ АД, като трето лице - помагач на ответника ЧСИ Г. Д..
МОТИВИ НА СЪДА
ЗА ВЗЕМАНЕ НА РЕШЕНИЕТО
I. ОБСТОЯТЕЛСТВА, ТВЪРДЕНИ ОТ СТРАНИТЕ, И ИСКАНИЯ НА СТРАНИТЕ КЪМ СЪДА
1. На ищците
[6] А. и Т. В. заявяват в искова молба от 10.12.2020 г., че са спечелили публична продан по изп. дело 20147810400196 на ЧСИ Г. Д.. Затова те са заплатили: 95 985,00 лева продажна цена; 2 399,63 лева местен данък; 1 727,73 лева такса за ЧСИ по т. 23 от Тарифата за таксите на ЧСИ.
[7] Впоследствие
ВКС е отменил постановлението на ЧСИ Д., с което им е бил възложил имота. ВКС е направил това, защото е установил, че ЧСИ Д. е конституирал за особен представител на длъжниците по делото адвокат, посочен от Софийска адвокатска колегия, а не определен от СРС. По това дело А. и Т. В. са заплатили 1 200,00 лева на адвокат.
[8] С отмяната на постановлението за възлагане на недвижимия имот, закупен от А. и Т.
В. на публичната продан, собствеността е преминала отново в длъжниците по изп. дело Е.И Т.Ч.. А. и Т. В. не са получили обратно сумите, които са заплатили по публичната продан. Така те са претърпели вреда от незаконосъобразните действия на ЧСИ Д., който не им е заплатил обезщетение.
[9] А. и Т. В. са предявили иск за обезщетение от 10 000,00 лева, като част от претърпените вреди. СРС е уважил иска и решението му е влязло в сила на 26.07.2019 г. Затова А. и Т. В. молят съда да осъди ЧСИ Д. да им заплати:
- по
1/2 на всеки от тях от 91 312,36 лева обезщетение за вреди, представляващи остатъка от цената, заплатена от тях при публичната продан, и законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното плащане;
- по 1/2 на всеки от тях от 27 827,13 лева обезщетение за забава върху 91 312,26 лева от 10.12.2017 г. до 10.12.2020 г.;
- разноските по делото (исковата молба, л. 2-6).
2. На ответника
[10]
ЧСИ Д. е подал писмен отговор и е оспорил предявения иск. Той е заявил, че:
1. А. и Т. В. разполагат с изпълнителен лист срещу Е.И Т.Ч. за 24 000,00 лева и тази сума не може да се търси и от него.
Впоследствие А.В. е подал молба до СРС за обезсилване на изпълнителния лист, издаден срещу тях;
2. срещу ЧСИ Д. по иск на Е.И Т.Ч. е образувано гр. д. 7 447/2020 г. на СГС, 1-18 с-в за заплащане на обезщетение за вреди от същите действия, предмет на настоящото дело. Ответникът възразява, че, ако исковете на ищците бъдат уважени, той би заплатил два пъти на четири различни лица вреди от едно и също противоправно действие, което е недопустимо;
3. действията на ЧСИ Д. не са били противоправни;
4. неправилни са решенията на СРС и СГС по частичния иск относно това, че ЧСИ Д. е извършил незаконосъобразни действия;
5. ищците злоупотребяват с процесуални права, защото на основание чл. 499 от ГПК те следва да търсят обезщетение или връщане на цената от взискателя и длъжника, които всъщност са я получили, но вместо това те търсят обезщетение за вреди от ЧСИ Д.;
6. ЧСИ Д. не е действал виновно, защото той е съобразил действията си с преобладаващата съдебна практика към онзи момент;
7. Т.В. не е заплащала цена по публичната продан и тя не е претърпяла вреда;
8. правото на иск е погасено по давност, която е започнала да тече или от 25.07.2014 г., когато ЧСИ Д. е назначил особен представител, или от 22.05.2015 г., когато е влязло в сила постановлението за възлагане. Затова ЧСИ Д. моли съда да отхвърли исковете.
[11] ЧСИ Д. твърди, че, ако бъде осъден да заплати обезщетение на А. и Т. В., това е основаниеА.да му заплати застрахователно обезщетение за същите суми. Затова ЧСИ Д. моли съда, ако уважи иска срещу него, да осъдиА.да му заплати сбора от: 91 312,36 лева обезщетение по чл. 45 от ЗЗД;
27 827,13 лева обезщетение по чл. 86 от ЗЗД (писмения отговор на исковата молба, л. 68-75; изявленията в съдебно заседание, л. 189-190).
3. Насрещни твърдения на ищците
[12]
А. и Т. В. са оспорили писмения отговор. Те са заявили, че:
1. с решението на СРС по частичния иск се е формирала сила на пресъдено нещо относно наличието на основанието на настоящия основен иск.
Разпечатката съдържа 60 от 152 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/b0016d8e-71e8-44e7-815a-530a7014bf0c