Решение № 533 от 15.12.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. Русе, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско дело № 20254500500906 по описа за 2025 година

Производството е по чл.437 ГПК във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба от 14.11.2025 г., подадена от длъжника “БЯЛА ФИШ“ ООД, ЕИК 203719362, със седалище и адрес на управление: обл. Русе, общ.Бяла, с.Копривец, ул.“Витоша“ № 9, представлявано от управителя МВС чрез адв.Г. Х. от АК-Сливен, срещу Постановление № 19571 от 27.10.2025 г., постановено по ИД № 2025***0401156 по описа на ЧСИ рег.№ *** на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението им за намаляване размера на присъдения в полза на взискателя адвокатски хонорар и на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

Намират обжалвания акт за неправилен. Считат, че присъденият в полза на взискателя адвокатски хонорар от 1 200 лв. се явява прекомерен, с оглед фактическата и правна сложност на делото, като се сочи, че единственото процесуално действие, извършено от пълномощника на “ФИШКОМ“ ООД, е подаването на молба за образуване на изпълнителното дело.

Оспорва се и размерът на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, тъй като считат, че при определянето й неправилно е било включено и адвокатското възнаграждение в материалния интерес, върху който тя се 1 начислява. Намират, че таксата трябва да се ограничава единствено до вземането по изпълнителния титул. Иска се съдът да намали адвокатския хонорар до размер на 200 лв., а начислената по т.26 от Тарифата такса да бъде коригирана съобразно това редуциране. Претендират се разноски за производството.

Взискателят по изпълнителното дело “ФИШКОМ“ ООД-Сливен, представлявано от управителя НСЖ, чрез адв.ПН от АК-Сливен, считат жалбата за неоснователна. Поддържа се, че заплатеното адвокатско възнаграждение е съобразено с разпоредбата на чл.10, т.2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. г. за възнаграждения за адвокатска работа.

В представените мотиви по чл.436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител излага доводи за неоснователност на жалбата. Посочва, че по делото няма извършено доброволно изпълнение от страна на длъжника, а претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение е в съответствие с нормативно определения размер, поради което не са налице основания за редуциране на размера, включително и на пропорционална такса по т.26 от ТТРЗЧСИ. Твърди, че последната е правилно изчислена върху общия материален интерес, включващ освен главницата по изпълнителните листи и разноските за адвокатско възнаграждение, които по силата на чл. 79, ал. 1 ГПК са за сметка на длъжника и подлежат на събиране в изпълнителното производство. Позовава се на трайната съдебна практика, съгласно която разноските за адвокатско възнаграждение представляват част от събраната сума по смисъла на т. 26 ТТРЗЧСИ, поради което счита постановлението за законосъобразно и иска жалбата да бъде оставена без уважение.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, обсъди представените по делото и в изпълнителното производство доказателства и писмените мотиви на ЧСИ във връзка с обжалваното действие, приема за установено следното:

В разпоредбата на чл.435, ал.2, т.7 ГПК изрично е предвидена възможност за обжалване на разноски по изпълнението. Жалбоподателят е длъжник в изпълнителното производство и е процесуално легитимиран да подаде жалба срещу постановлението от 27.10.2025 г., с което им е отказано намаляване на присъдения в полза на взискателя адвокатски хонорар. Същата е депозирана в срока по чл.436, ал. 1 ГПК и при наличие на правен интерес, 2 поради което съдът я приема за допустима.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Изпълнителното дело № 2025***0401156 по описа на ЧСИ рег.№ *** на КЧСИ е било образувано на 15.10.2025 г. по молба на взискателя „ФИШКОМ“ ООД-Сливен срещу длъжника „БЯЛА ФИШ“ ООД-с.Копривец за събиране на парични задължения въз основа на изпълнителен лист № 32 , издаден в тяхна полза на 11.03.2025 г. от Апелативен съд-Бургас по търг. дело № 111/2024 г., както и по изпълнителен лист № 80 от 28.08.2025 г., издаден от Окръжен съд – Сливен по търг. дело № 13/2023 г.Общият размер на вземанията възлиза на 15 819,88 лв.

В молбата за образуване на изпълнителното производство, взискателят е посочил способи за принудително изпълнение, включително налагане на запори и възбрани, както и извършване на справки за установяване на движимо и недвижимо имущество на длъжника, като е поискал присъждане на направените в изпълнителното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200 лв., заплатени в брой по договор за правна защита и съдействие. В изпълнение на посочените способи от ЧСИ е било извършено проучване на имущественото състояние на длъжника, наложени са били запори върху налични банкови сметки, както и възбрана върху притежаван от длъжника недвижим имот. Едновременно с предприетите обезпечителни действия, на “БЯЛА ФИШ“ ООД е била изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. № 27521/16.10.2025 г., в която са отразени дължимите неолихвяеми вземания в размер на 15 879,88 лв., начислените такси по ТТРЗЧСИ на стойност 1 769,12 лв., както и своевременно заявените и удостоверени разноски по изпълнителното дело от 1 200 лв.

Поканата е била надлежно връчена на длъжника на 17.10.2025 г., като с това са били спазени изискванията на закона относно уведомяването за започване на изпълнителното производство. В хода на последното, “БЯЛА ФИШ“ ООД са депозирали възражение вх.№ 65784/23.10.2025 г. срещу размера на определената по т.26 ТТРЗЧСИ такса, както и срещу размера на присъдените в полза на насрещната страна разноски за адвокат.

С постановление за присъждане на разноски № 19571/27.10.2025 г. съдебният изпълнител е оставил възражението без уважение, като е приел, че към момента на подаването му не е налице доброволно изпълнение от 3 длъжника, а търсеното от взискателя адвокатско възнаграждение съответства на нормативно определеното, поради което липсва основание за редуциране на вземанията по двете пера.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1 ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, с изключение на случаите, когато делото се прекрати на основание чл.433 ГПК, освен ако прекратяването е поради плащане, извършено след започване на изпълнителното производство, когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда, както и когато разноските, направени от взискателя, се отнасят до изпълнителни способи, които не са приложени. В процесния случай се установява, че поканата за доброволно изпълнение е била надлежно връчена на длъжника, но в предвидения в закона срок по делото не са постъпили суми, нито са представени доказателства за частично или пълно извънсъдебно изпълнение. При това положение правилно съдебният изпълнител е приложил разпоредбата на т.26 от Тарифата, която предвижда начисляване на такса върху размера на паричното вземане при липса на доброволно плащане.

Неоснователно е искането на длъжника за намаляване размера на присъденото адвокатско възнаграждение на взискателя, обосновано с твърдението, че единственото процесуално действие на пълномощника на насрещното дружество било подаването на молба за образуване на изпълнителното дело. Подобно възражение би могло да бъде основателно единствено в хипотезата, при която длъжникът е изплатил изцяло задължението си в срока за доброволно изпълнение, поради което участието на адвокат би било ограничено до минимални действия. Такива данни по делото няма. От представения договор за правна защита и съдействие е видно, че адвокатът е ангажиран не само за образуване на изпълнителното дело, а обхваща пълно процесуално представителство в изпълнителното производство, подготовка и предприемане на изпълнителни способи, подаване и изготвяне на необходима кореспонденция и участие в последващи изпълнителни действия. Видно е, че по делото са извършени действия по проучване на имущественото състояние на длъжника, налагане на запори, възбрана, изготвяне и изпращане на ПДИ, насрочване на изпълнителни 4 действия, както и действия във връзка с обезпечаване на вземането. Приетата от съдебния изпълнител стойност на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение по изпълнителното дело от 1 200 лв. е в рамките на минималните размери, предвидени в чл. 10, т. 1, т. 2 и т. 4, във връзка с § 2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, което изключва извода за прекомерност по смисъла на чл.78, ал.5 ГПК.

Без основание е и оплакването, че пропорционалната такса е неправилно определена върху общия размер на вземането, включително присъденото на взискателя адвокатско възнаграждение. Според забележка т. 4 към т. 26 от ТТРЗЧСИ в размера на паричното вземане не се включват само авансовите такси. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК , поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист чрез съответното изпълнително действие. Направените от взискателя разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство се включват, както в понятието "материален интерес" по смисъла на чл. 83, ал.1 от ЗЧСИ, така и в понятието "събрана сума" според т.26 от ТТРЗЧСИ и се включват при изчисляването на пропорционалната такса, дължима на ЧСИ. В този смисъл например е Решение № 278/25.06.2012 г. по гр. д. № 414/2012 г. на ВКС, IV г. о., ГК. В процесния случай стойността е правилно определена от съдебния изпълнител.

С оглед гореизложеното съдът приема, че постановлението на ЧСИ е издадено в съответствие с материалния закон и при правилно приложение на тарифата.Жалбата следва да се остави без уважение.

Водим от горното, Окръжен съд-Русе

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на “БЯЛА ФИШ“ ООД, ЕИК

203719362, със седалище и адрес на управление: обл.Русе, общ. Бяла, с.

Копривец, ул. „Витоша“ № 9, представлявано от управителя МВС чрез адв.Г.

Х. от АК-Сливен, срещу Постановление № 19571 от 27.10.2025 г., постановено 5 по ИД № 2025***0401156 по описа на ЧСИ рег.№ *** на КЧСИ, като неоснователна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 533 гр. Русе, 15.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Въззивно гражданско дело № 20254500500906 по описа за 2025 година

Производството е по чл.437 ГПК във връзка с чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК.

Образувано е по жалба от 14.11.2025 г., подадена от длъжника “БЯЛА ФИШ“ ООД, ЕИК 203719362, със седалище и адрес на управление: обл. Русе, общ.Бяла, с.Копривец, ул.“Витоша“ № 9, представлявано от управителя МВС чрез адв.Г. Х. от АК-Сливен, срещу Постановление № 19571 от 27.10.2025 г., постановено по ИД № 2025***0401156 по описа на ЧСИ рег.№ *** на КЧСИ, с което е оставено без уважение възражението им за намаляване размера на присъдения в полза на взискателя адвокатски хонорар и на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ.

Намират обжалвания акт за неправилен. Считат, че присъденият в полза на взискателя адвокатски хонорар от 1 200 лв. се явява прекомерен, с оглед фактическата и правна сложност на делото, като се сочи, че единственото процесуално действие, извършено от пълномощника на “ФИШКОМ“ ООД, е подаването на молба за образуване на изпълнителното дело.

Оспорва се и размерът на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ, тъй като считат, че при определянето й неправилно е било включено и адвокатското възнаграждение в материалния интерес, върху който тя се 1 начислява. Намират, че таксата трябва да се ограничава единствено до вземането по изпълнителния титул. Иска се съдът да намали адвокатския хонорар до размер на 200 лв., а начислената по т.26 от Тарифата такса да бъде коригирана съобразно това редуциране. Претендират се разноски за производството.