Решение № 1168 от 20.10.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1168 гр. София, 20.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мария Яначкова

Членове:

Николай Метанов

Миглена Йовкова при участието на секретаря Даниела Г. Йорданова като разгледа докладваното от Миглена Йовкова Въззивно гражданско дело № 20251000502624 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.

С решение № 158 от 01.07.2025 г., постановено по гр. д. № 219/2024 г. по описа на Окръжен съд – Кюстендил, ЗК „Лев Инс“ АД е осъдено на правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във връзка с чл. 45 ЗЗД да заплати на Ф. Ю. И. сумата от 50 000 лв. за неимуществени вреди, по предявения иск при пълен размер на претенцията от 80 000 лв., представляващи застрахователно обезщетение за настъпило на 03.11.2023 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва, считано от 27.11.2023 г. до окончателното изплащане, като искът за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния размер от 80 000 лв. Със същото решение са разпределени и разноските в производството.

Първоинстанционното решение е обжалвано в отхвърлителната му част от ищцата Ф. Ю. И., като от съдържанието на жалбата може да се извлече, че страната изразява несъгласие относно присъдения от първата инстанция размер на обезщетението за неимуществени вреди и моли претенцията й да бъде уважена за пълния предявен размер от 80 000 лв. Счита, че присъждането на обезщетение за неимуществени вреди под 80 000 лв., е несправедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД и не отговаря на реално претърпените неимуществени вреди. Във въззивната жалба се развиват подробни аргументи по съществото на спора и е формулирано искане съдът да отмени решението в обжалваната част и вместо него д а постанови друго, с което да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

1

Насрещната страна ЗК „Лев Инс“ АД, чрез юрк. З. Т. е оспорила жалбата като неоснователна. Счита, че атакуваното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Поддържа вече изложените в първоинстанционното производство възражения срещу иска, като акцентира върху това, че въз основа на установените факти е присъдено справедливо обезщетение за неимуществени вреди. Претендира разноски за въззивното производство.

Софийският апелативен съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, намира за следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. второ ГПК, по отношение на правилността на първоинстанционното решение, въззивният съд е обвързан от посоченото от страната във въззивната жалба, като служебно има правомощие да провери спазването на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение. В този смисъл са дадените указания по тълкуването и приложението на закона от ВКС с ТР № 1/2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК - т. 1.

Решението на Окръжен съд - Кюстендил, е влязло в законна сила в частта, в която е присъдена сумата в размер на 50 000 лв. - обезщетение за претърпени болки и страдания от ищцата. С оглед на това, основанието на предявените искове е установено със сила на присъдено нещо, а именно, че е извършено противоправно деяние от водач на застрахован с договор за застраховка „Гражданска отговорност” при ответника автомобил, че това деяние е причинило вреди на ищеца, както и че е налице причинна връзка между вредите и противоправното деяние, а и тези обстоятелства не са спорни на този етап от процеса.

САС в настоящия си състав, намира, че с оглед събраните в първоинстанционното производство доказателства и оплакванията във въззивната жалба, както и това, че решението на КОС се обжалва само частично, не се спори по следното: а) че отговорността на делинквента е застрахована със застраховка "ГО на автомобилистите" при дружеството-въззиваем, която е била валидна към датата на процесното застрахователно събитие; б) ищцата е претърпяла неимуществени вреди от описаното ПТП; в) не е заплащано извънсъдебно застрахователно обезщетение за търпените вреди; г) отговорността на застрахователя, произтича от нормата на чл. 432, ал. 1 КЗ, като не се спори, че са налице всички елементи от фактическия състав на прекия иск по чл. 432, ал.

1 КЗ, а се спори само по това дали обезщетението за неимуществени вреди отговаря на критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Жалбата е частично основателна:

Съдържанието на въззивната жалба на ищцата депозирана пред въззивния съд /преценена в контекста на чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК/ налага извод, че към момента, са спорни единствено обстоятелствата 2 какъв размер обезщетение за неимуществени вреди е справедлив по смисъла на чл. 52 ЗЗД, за да бъде присъдено в полза на ищцата.

Видно е от приетата от първоинстанционния съд съдебно-медицинска експертиза и допълнение към нея, изготвени от вещото лице д-р Е. З. Л. специалист ортопед - травматолог, че ищцата вследствие на произшествието е получила следните увреди: фрактури в областта на проксималната част на хумеруса, наличие на течни колекции в ставата; изкълчване на лява раменна става; травма на гръдния кош, неуточнена; частично скъсване на мускулус супраспинати и стеснение субакромиално пространство - с данни за импийчмънт синдром. Така получените увреди, вещото лице сочи, че биха могли да бъдат получени по време и място, описани в исковата молба.

Описаните увреди са предизвикали блокиране в лявата раменна става с наличие на силни болки, дори и при минимално движение и пипане в същата област, в началния период до провеждане на лечението. За изкълчването /луксацията /на лявата раменна става е проведено лечение с наместване /репозиция/ на същата под краткотрайна обща /венозна /анестезия с имобилизация и последваща рехабилитация. Последиците от тази травма, доказани с ЯМР, са наложили провеждане на оперативно лечение на същата става с нова имобилизация, а след нея и рехабилитапионни процедури.

Продължителността и интензивността на претърпените от ищцата болки и страдания в началото са били много силни до няколко дни след репозицията /наместването/ на ставата, след което тези болки постепенно започнали да намаляват, като отново са се засилили по време на оперативното лечение и на последващия нов курс от провеждане на рехабилитационни процедури.

Прогнозата на вещото лице е, че в бъдеще, имайки предвид увредите, които е получила ищцата при процесното ПТП, се очаква да продължи да има ограничение в движенията на увредения крайник в крайните степени и да има болезненост, като се очаква тези болки и неудобства при обслужване да се увеличават постепенно. Заключава, че получените увреди от ищцата с последващото лечение и рехабилитация, са в причинно-следствена връзка с процесното ПТП.

След извършен клиничен преглед на Ф. И. вещото лице е установило наличие на зарастнали оперативни цикатрикси в областта на предната повърхност на лявата раменна става. Лявата раменна и гривнени стави са оточни с наличие на болки при палпация в областта на голямата пъпка на лявата раменна кост и двата сникондила на същата кост. Движенията в същите стави са болезнени и ограничени. Експертът е констатирал, че лява раменна става има аддукция /странично повдигапе/от 35 градуса; Флексия /повдигане ръката напред/ от 30 градуса и ротация /въртене/ от 10 градуса. Лявата гривнена става е оточна с ограничение в екстензията /изправянето/ и флексията /свиването/ й. Прави извод, че тези последици от счупването и проведеното лечение ще ocтанат трайни и не подлежат на корекция чрез оперативно и консервативно лечение, както и че очаква същите увреди да продължат да причиняват болки и неудобства при обслужване и битовите нужди на ищцата и да се увеличават в бъдеще.

В съдебно заседание вещото лице потвърждава, че влошеното състояние 3 на ищцата е в резултат на получените травматични увреждания от инцидента и тенденцията е то да се задълбочава. Уточнява, че при нея няма дегенеративни проблеми, но възстановяването става по-бавно и по-трудно.

Пред първоинстанционния съд е изслушана съдебно-психологична експертиза изготвена от вещо лице д-р С. М. - клиничен психолог, от която се установява, че Ф. Ю. И. не страда от психично разстройство, не се води на диспансерен отчет и не й се е налагала консултация с психиатър до момента, но от психологичната оценка и личностовия й профил е констатирала реакцията на стрес и продължително разстройство в адаптацията, изразяващо се в дискомфорт от болката и страх за здравето и живот; промяна на жизнения й стил в личен и социално значим план; депресивно тревожни преживявания и мисли за безперспективност, свързани със създаване на зависимост от съпруга й и чувството, че е безполезна за семейството си. Това състояние е предизвикано от външен фактор, в случая ПТП-то и продължава една година след травмата, както и към момента на психологичната оценка за делото.

Според експерта е налице незавършило възстановяване, съпроводено с болка, промяна на възможностите за качествено социално функциониране и регрес в уменията за справяне с ежедневието до степен да изпадне в пълна зависимост от съпруга си за ежедневни битови нужди. Ограничена е социалната й активност, не може да се движи без придружител, не може да помага на съпруга си след сърдечната му операция и не може да се грижи за семейството си, както и да изпълнява качествено трудовите си задължения. Нарушени са възможностите й за успешното пласиране на социалната сцена, не смее да се разхожда самостоятелно и е загубила автономността си. Заключено е, че последствията от преживяното се изразяват в страх за здравето, безперспективни мисли за бъдещето, свързани с реализацията и автономността, нарушения в съня което е следствие на въздействие на травмиращата ситуация. Личностовият профил на И. към момента включва изкривени вярвания за себе си и за другите, вина, срам и неспособност за изпитване на положителни емоции, депресивни преживявания, усложнени шест месеца след ПТП-то. Всичко това дава основание да се коментира наличие на посттравматично стресово разстройство развило се в резултат на травматичното събитие, което сериозно е застрашило качеството на живота й, физическото и психическото благополучие на ищцата.

В съдебно заседание д-р М. уточнява, че посттравматичното стресово разстройство отшумява след една или две години, като може да възникне и не веднага след травмата, а например след 6 месеца, както е в казуса.

Относно обстоятелствата, свързани с преживяване на болки, страдания и неудобства от ищцата, причинени от травматичните увреждания са разпитани свидетели. В показанията си свидетелят Ф. Ш. И. - съпруг на ищцата, установява, че през целия период на болничния престой и след изписването й от болница е изпитва силни болки, заради което започнала да приема силни обезболяващи. Тръгнала на рехабилитация в болницата в Кюстендил. В четвъртия-петия месец от рехабилитацията, подобрението било много малко и не можела да си вдигне ръката над нивото на рамото. Заради това направили ЯМР, което изследване показало, че има разкъсване на маншон на сухожилие 4 и това наложило оперативно лечение и рехабилитацията, в резултат на които била по-добра и започнала да се възстановява. След като я изписали от "Пирогов" имала нужда от непосредствени грижи. Лявата й ръка била водеща, поради което не можела да си върши домакинската работа. Ищцата изпитвала болки, будила се от тях, но постепенно се пооправяла. След операцията ищцата разчитала на съпруга си за обслужване на битовите й нужди.

От разпита на свидетеля Й. И. М., рехабилитатор в МБАЛ – гр.

Кюстендил се установява, че след процесния инцидент, свидетелят е започнал да провежда рехабилитация на ищцата през м. декември 2023 г., която продължава. Сочи, че процедурите, които извършва са болезнени. В продължение на година 90% от времето била на рехабилитация. Прогрес имало, но след като стигнали до едно ниво, през месец май - юни, свидетелят видял, че нещата стигат до едно ниво на рамото и повече ръката не можела да се изправя, като пръстите били много свити. Поради това свидетелят я насочил към ЯМР, при който се установило, че има разкъсване на ротаторен маншон на 4-те мускула, а това наложило оперативна интервенция. След нея започнали нова рехабилитацията, която понастоящем продължава по препоръки на хирурга, който е извършил операцията. Имало напредък, но можела да вдига ръката на нивото на лицето, като движението назад било почти невъзможно и болезнено. В този период споделяла, че е взимала обезболяващи, заради болките, които търпи. Въпреки положените усилия ръката можела да използва на 50%. Относно прогнозата за възстановяване сочи, че лекарите от София дали указания за рехабилитационната програма до една година, след което се очаквало пълно възстановяване.