Определение № 628 от 30.10.2025, Окръжен съд - Ямбол

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 628 гр. Ямбол, 30.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира В. Тагарева

Членове:

Яна В. Ангелова

Калина Ив. Стоянова като разгледа докладваното от Калина Ив. Стоянова Въззивно частно гражданско дело № 20252300500316 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Делото е образувано по частна жалба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез юрисконсулт Н.А. против Определение № 1698 от 20.08.2025 г., постановено по гр. д. № 40/2025 г. по описа на Районен съд Ямбол, с което в производство по чл. 248 ГПК е оставено без уважение искането на дружеството за изменение на Решение № 264 от 23.05.2025 г. по същото дело в частта за разноските.

В жалбата се сочат съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното определение и се моли за неговата отмяна и решаване на въпроса по същество. Искането на жалбоподателя е за намаляване на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, което жалбоподателят е осъден да заплати съобразно отхвърлената част от предявеният иск. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е отхвърлил възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК като излага подробни съображения относно неприложимостта на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредбата) като се позовава на решения на Върховен административен съд и решения на СЕС по въпроса. Излагат се съображения относно режима на заплащане на възнагражденията на юрисконсултите и адвокатите, като се прави довод, че адвокатското не следва да бъде значително по-високо от това, определяно по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК. Изтъква се, че при въведено възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съгласно задължителната съдебна практика съдът следва да съобрази фактическата и правна сложност на делото и извършените от процесуалния представител действия по делото и ако изведе 1 несъответствие между заплатения размер и усилията на защитата, съдът следва да намали размера. Аргумент в подкрепа на тезата, че възнаграждението на ответника е завишено е, че по настоящото дело е предявен един иск, независимо че търсените суми са различни, тъй като те произтичат от един правнозащитим интерес. Друг аргумент е посочена съдебна практика, в която се приема, че материалния интерес не следва да е основен критерий при определянето на размера на възнаграждението. На последно място жалбоподателят се позовава на силната законодателна защита на потребителите, предвид което и съдът е служебно ангажиран с охраняването на техните права, от което се извежда занижена потребност от професионална помощ при този тип дела.

В законоустановения срок е постъпил отговор на частната жалба от Н. М. чрез адв. Б. К. - АК-Ямбол. Там се излагат съображения за неприложимост на цитираната съдебна практика във връзка приложимостта на Наредбата, тъй като тя вече не урежда минимални размери на адвокатски възнаграждения.

Адвокатът посочва извършените от негова страна процесуални действия по делото, ведно с особеностите на специфичната материя изискващи професионални знания като счита, че определеното адвокатско възнаграждение не е завишено. Изтъква, че искането на ответника по чл. 78, ал. 5 ГПК е преклудирано, поради което счита за недопустимо уважаване на такова по настоящото дело. Претендират се разноски за настоящото производство.

Окръжен съд - Ямбол намира, че частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение, намира за установено следното.

Производството по делото пред Районен съд - Ямбол е образувано въз основа на искова молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за установяване по отношение на Н. М. от гр. Ямбол, че същият дължи на основание чл. 422 ГПК във вр. чл. 9 ЗПК, 6 ЗПФУР и чл. 143 ЗЗД на дружеството суми в общ размер от 2 660,19 лв., включващи: главница - 2 171,94 лв., обезщетение за забава за периода от 01.12.2021 г. до 29.10.2024 г.

(датата на подаване на заявлението по 410 ГПК) - 488,25 лв., ведно със законната лихва за забава върху главницата.

В рамките на образуваното пред Районен съд - Ямбол гр. д. № 40/2025 г. е постановено Решение № 264 от 23.05.2025 г., с което така предявеният иск е 2 уважен за размера от 471,94 лв., представляващ неплатен остатък от главница по договор за потребителски кредит от 09.03.2021 г., ведно със законната лихва от 29.10.2024 г. до окончателното й плащане като съдът е отхвърлил иска за главницата до първоначално предявения размер, както и иска за обезщетение за забава. С решението ответникът и ищецът са осъдени да заплатят разноски съобразно уважената част на иска както следва: в полза на ищеца е присъдена сумата от 25,91 лв. разноски за заповедното производство, както и сумата от 125,56 лв. за разноски в исковото. В полза на ответника е присъдена сумата от 550,88 лв.

След постановяване на решението, връчено на ищеца на 03.06.2025 г., същият е подал молба по чл. 248 ГПК в законоустановения. С нея се иска да бъде изменено решението в частта за разноските като се уважи направеното от него възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Предвид задължителната съдебна практика на ВКС и СЕС по въпроса се твърди, че фактическата и правна сложност на делото, ведно с извършените от адвоката на ответника действия, не обосновават поискания размер на адвокатско възнаграждение.

В законоустановения срок за отговор ответникът чрез процесуалния си представител е подал становище, с което оспорва молбата и иска от съда същата да не бъде уважена. Счита, че уговореният и заплатен размер на адвокатско възнаграждение съответства на извършеното от нея по делото, като посочва и съответния на Наредбата минимален размер съобразно защитавания материален интерес.

С обжалваното Определение № 1698 от 20.08.2025 г. жалбата на ищеца е приета за неоснователна като оставя без уважение искането на ищеца.

Първоинстанционният съд приема, че присъденото възнаграждение отговаря на фактическата и правна сложност на делото и че същото не е завишено, предвид това, че искането е своевременно и са представени доказателства за заплащане на същото.

Въз основа на така приетата по делото фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното.

Окръжен съд - Ямбол намира, че частната жалба, разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения.

Спорният пред настоящата инстанция въпрос касае възнаграждението, което първоинстанционният съд е определил при направено оспорване по реда чл. 78, ал. 5 ГПК. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че ищецът още с исковата молба въвежда такова, поради което доводът на ответника в отговора на частната жалба за настъпила преклузия на искането се явява неоснователен.

По този въпрос е налице задължителна съдебна практика. От една страна 3 съгласно чл. 633 ГПК такава е Решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело С-438/22, а от друга е налице и практика на ВКС, обективирана в Определение № 50015 от 16.02.2024 г. по т. д. № 1908/2022 г., I т. о. и Определение № 1151 от 11.04.2025 г. по ч. т. д. № 581/2025 г., I т. о.

Съгласно нея при произнасяне по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от посочените в Наредбата размери на адвокатски възнаграждения, тъй като същото представлява ограничаване на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на чл. 101, § 1 ДФЕС във вр. с чл. 4, § 3 ДЕС. Посочените в Наредбата размери на адвокатски възнаграждения могат да служат единствено като ориентир, а основната преценка, която съдът дължи при определяне на възнаграждението на адвоката е съобразно фактическата и правна сложност на делото и действително извършената работа, което се застъпва като самостоятелен критерий и в Определение № 1016 от 06.03.2024 г. по ч. гр. д.

№ 4123/2023 г., IV г. о. и Определение № 1396 от 29.05.2024 г. по ч. т. д. № 802/2024 г., I т. о. В тази връзка може да бъде единствено отбелязано, че възражението на адв. К. относно неприложимостта на тази съдебна практика предвид изменението на заглавието на Наредбата е неоснователно. Именно тази задължителна съдебна практика наложи законодателната промяна от 2025 г., което всъщност потвърждава незадължителния характер на Наредбата.

Ето защо настоящият съдебен състав ще съобрази размера на дължимото адвокатско възнаграждение с правната и фактическа сложност на делото и извършените действия в настоящото производство.

В процесния случай за процесуалното представителство на Н. М. като ответник пред първата инстанция действително с адв. Б. К. е договорено и платено възнаграждение в размер от 700 лв., видно от приложеното към исковата молба пълномощно и договор за правна помощ.

Вярно е, че от мотивите на първоинстанционното съдебно решение, както и от тези на определението по чл. 248 ГПК, не става ясно сумата от 550,88 лв., присъдени разноски за адвокатско възнаграждение и депозит за вещо лице в полза на Н. М., по какъв начин са били изчислени и как тази сума се съотнася към доказаните в рамките на производството заплатени разноски (за адвокатско възнаграждение - 700 лв. и депозит за вещо лице - 100 лв.) Въпреки това става ясно, че първоинстанционният съд категорично не е уважил възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника, което именно е предмет на настоящото произнасяне.

Според настоящия съдебен състав в конкретния случай извършеното от адв. К. съответства на фактическата и правна сложност на делото, ведно с извършените процесуални действия, а именно: подаден отговор на искова молба с подробни правни доводи, обосновани на фактологията по делото;

4 лично явяване в единственото открито съдебно заседание, в което е било разгледано делото; активно участие при разпита на вещото лице. В допълнение, видно дори от приложенията към исковата молба, делото не може да се нарече лишено от фактическа сложност, най-малкото предвид обема от приложени писмени доказателства. Може да бъде направен аргумент за правна сложност именно предвид обемната законодателна инициатива, която жалбоподателят правилно посочва като част от правната действителност. В следствие на това, както и на обемната съдебна практика по въпросите за правата на потребителите, адвокатите, които осъществяват процесуално представителство по този тип дела, следва да бъдат съответно подготвени и запознати, поради което техният труд следва да бъде и съответно заплащан.

Предвид това не може да бъде споделен доводът на жалбоподателя, че предвид служебните правомощия на съда в производствата с участие на потребители необходимостта от процесуално представителство от специалист в тази материя е по-малка, което да обосновава по-ниско по размер възнаграждение за адвокат.

Същевременно се открива вътрешно противоречие в изложението в частната жалба - от една страна размерите, посочени в Наредбата не са задължителни за съда предвид задължителната практика на ВКС и СЕС, но жалбоподателят се позовава именно на чл. 2, ал. 5 от Наредбата, за да аргументира по-ниско възнаграждение за адвоката на ответника предвид това, че е предявен един единствен иск. Както бе посочено по-горе, настоящият съдебен състав постановява съдебния си акт съобразно задължителната практика по въпроса, а не съобразно посочените в Наредбата размери.

Следва да се отбележи, че жалбоподателят прави множество доводи, ведно с голям обем цитирана съдебна практика, които се явяват неотносими към настоящия спор, например относно дължимото възнаграждение за процесуално представителство от особен представител или за законовите разлики при възнагражденията на юрисконсултите и адвокатите, поради което същите следва да бъдат оставени без отговор.

Предвид всичко изложено Окръжен съд - Ямбол намира, че първоинстанционният съд правилно не е уважил направеното по реда на чл.

78, ал. 5 ГПК възражение. Ето защо и поради съвпадане на крайния извод на въззивната и проверяваната инстанция, частната жалба следва да бъде отхвърлена, а обжалваното определение следва да бъде потвърдено.