Решение № 1682 от 06.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1682 гр. Бургас, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ при участието на секретаря ЗОЯ Г. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН АНТ. ПОПОВ Гражданско дело № 20252120104524 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от С. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. А., ***, чрез процесуален представител адв. Р. С., съдебен адрес: гр. Б., ***, против Д. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, за признаване за установено, че в полза на ищеца срещу ответника съществува вземане за сумата от 5000 лв., претендирана като полученa без основание, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение № ****/**.**.**** г., постановена по ч. гр. д. № 3124/2025 г. на Районен съд – Бургас. Претендират се сторените разноски в заповедното производство, както и сторените разноски в настоящото производство.

В исковата молба са изложени твърдения, че ищецът и ответникът се познавали от около година покрай общия си познат Л.. През януари 2024 г. ищецът разбрал от Л., че лицето Д. Д. има недвижим имот – земя, която искал да продаде, а ищецът да закупи. Единствените близки роднини на Д. били неговите племенници. Ищецът и Д. уговорили продажна цена за имота. В осъществен разговор между ищеца и една от племенниците му - М. О., живееща в ***, същата го помолила да преведе част от продажната цена в размер на 5000 лв. Ищецът предал на **.**.**** г. сумата от 5000 лв. на ответника, тъй като последният имал данни за имена, банкова сметка и адрес на О. и поддържал контакт с нея. Ответникът е давал обяснения за случая и пред полицията като не е оспорил, че е получил от ищеца процесната сума и я внесъл по своя банкова сметка. След като ищецът е разбрал, че ответникът не е превел сумата от 5000 лв. на О., каквато е била уговорката, той е поискал връщане на парите, но сумата е останала невъзстановена.

1

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответника, чрез процесуален представител адв. С. М.. Твърди се, че обстоятелствената част на исковата молба е неясна, което затруднява ответника при формиране на позицията си. Оспорва изцяло предявения иск, тъй като не е получавал процесната сума от ищеца. Оспорва твърдението, че е получил на **.**.**** г. от ищеца сумата от 5000 лв. и че е внесъл същата по банковата си сметка, за което представя извлечение за посочения период. Заявява, че не познава и не е имал контакт с М. О., на която се твърди, че е трябвало да преведе сумата от 5000 лв., съответно не е имал данни за банковата сметка, имена и адрес.

Моли се за отхвърляне на предявения иск и за присъждане на сторените разноски.

В съдебно заседание ищецът, чрез процесуален представител поддържа предявеният иск.

Ответникът в съдебно заседание, чрез своя процесуален представител оспорва иска.

Предявен е установителен иск с правна квалификация чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, като същият съдът намира за допустим.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно е от присъединеното ч. гр. д. в полза на ищеца срещу ответника, е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК за сумите, предмет на установителния иск. Срещу заповедта е подадено възражение по чл. 414 ГПК, след което са дадени указания за предявяване на установителен иск и той е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК. Поради това искът е допустим.

От показанията на свидетеля М. – познат на страните, се установява, че същият е в добри отношение с ищеца и с ответника. Свидетелят присъствал на среща между бай Д. и ищеца, състояла се по повод поправката на бойлера на бай Д.. На тази среща последният и ищеца по делото обсъждали продажба на земя, която ищецът искал да закупи. Бай Д. казал на ищеца да предаде 5000 лв. на К., който да ги изпрати на племенницата на бай Д. – М., която имала нужда от тях по повод предстоящо лечение. К. се грижил за бай Д., защото същият имал здравословни проблеми. Било договорено това плащане да бъде част от продажната цена за земята. След това било договорено бай Д. да направи пълномощно за продажбата н земята. В последствие сделката се отложила. Свидетелят присъствал при предаването на парите, което се случило в дома на бай Д., на *** което се случило около ***г. К. взел парите пред свидетеля.

Според практиката на ВКС не са налице хипотезите на чл. 164 ГПК, изключващи допустимостта на свидетелските показания, когато за предаването на сумата липсва предвиден ред и форма. Така се приема в Определение № 115 от 24.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3410/2019 г. и др. Това е така, защото чрез показанията не се доказва сключването на сделка или погасяване на задължение установено с писмен акт. Поради това съдът кредитира в цялост показанията на разпитания свидетел, те са логични, 2 съответстват на останалия събран доказателсвен материал и в тях липсват вътрешни противоречия. Поради това съдът намира за доказан факта на предаването на процесната сума, както и мотивите за това.

Съдът намира свидетелските показания за достоверни, още поради това, че в представените материали по прекратеното ДП № *****г. по описа на ОД МВР Бургас, се съдържа пълномощното посочено от свидетеля – Пълномощно от **.**.****. с което Д. Д. упълномощава С. С. да се разпореди включително и в своя полза със собствените на Д. Д. по наследство недвижими имоти – поземлени имоти с пл. № ****** с площ 24,082 декара, с пл. № ******** с площ от 15,996 декара и с пл. № ******* с площ от 4,549 декара. Документът е подписан лично от Д. Д. и е с нотариална заверка на подписа.

От приобщените материални – писмени доказателствени средства по ДП № *****г. по описа на ОД МВР Бургас се установява още, че наказателното производство е образувано въз основа на проверка по сигнал от Д. Д. срещу Д. К. и Л. М. А. Разследвано е престъпление измама по чл. 209, ал.

1 вр. с чл. 18 ал. 1 НК. Извършени са множество действия по разследването, като прокурорът е установил, че липсват доказателства за извършване на престъпление. Прокурорът е констатирал също, че волята на Д. Д. не е била опорочена. Свидетелските показания по досъдебното показания не могат да бъдат ценени като доказателства от настоящия граждански съд.

По предявен иск по чл. 55 ЗЗД ищецът претендира връщането на нещо, което е дал на ответника и в негова тежест е да докаже единствено даването (Решение № 248 от 15.11.2016 г. на ВКС по гр. д. № 784/2016 г., IV г. о., ГК). В тежест на ответника е да докаже, на какво основание е получил даденото (арг. от чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД). В настоящия случай даването на процесната сума се установи, като ответника не представи доказателства за основанието за плащането на сумата. Това е така защото от установените по делото разговори, не се установява сключването на договор въз основа на който парите да бъдат дадени на К.. Договор за покупко-продажба на поземлените имоти не е бил сключен в изискуемата от закона форма, а без сключването на такъв липсва мандат даден от Д. Д. на ответника да получи парите, което следва от волята му. Тъй като парите не са дадени на продавача по бъдещият договор за покупко-продажба, не е налице хипотезата на „неосъществено основание“. По делото не се установява правоотношение въз основа на което ответникът да получи парите дадени му от ищеца, поради което сумата е дадена без основание.

От представеното Решение № 723 от 24.09.2025г., се установява, че ответникът е поставен под пълно запрещение с влизането в сила на това съдебно решение – по време на висящтността на настоящия съдебен процес.

Този факт не се отразява юридически на посочените по-горе правни изводи.

Това е така, защото за получаването на сумата без основание не е необходима дееспособност, а също така и такава е била налична към датата на получаването на сумата от ответника, доколкото решението за поставяне под пълно запрещение има действие занапред.

3

При това положение съдът намира, че всички предпоставки за уважаване на престационната кондикция са доказани от ищеца, а ответникът не доказа, че е върнал претендираната сума преди завеждането на иска или след това. Поради това предявеният иск е основателен в цялост и следва да се уважи.

С оглед изхода на спора и отправеното искане, и съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 на ТР 4/2013г., ответникът следва да заплати на ищеца направените от него съдебно-деловодни разноски в заповедното и исковото производство.

Мотивиран от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че Д. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, дължи на С. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. А., ***, сумата от 2556,46 евро (5000 лв.), получена от ответника без основание, предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение № ****/**.**.**** г., постановена по ч. гр. д. № 3124/2025 г. на Районен съд – Бургас.

ОСЪЖДА Д. В. К., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., ***, да заплати на С. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. А., ***, сумата в размер на 664,68 евро, представляваща разноски в заповедното и в исковото производство.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________ 4