Решение № 50 от 07.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно гражданско дело № 20251100514461 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 126458/27.11.2025 г. на К. Л. С. с ЕГН ********** и К.С.С. с ЕГН **********, с която се обжалват действията на съдебния изпълнител, извършени по изпълнително дело № 20078440400068 по описа на ЧСИ С.Я. по насочване на изпълнението и извършване на опис на недвижим имот на дата 18.11.2025 г., а именно:

Апартамент № 5 /пет/, находящ се в гр. ****.

Жалбоподателите твърдят, че са трето за изпълнението лице, които владеят имота към датата на неговата възбрана и понастоящем, както и че са собственици на имота.

В приложените към жалбата мотиви частният съдебен изпълнител посочва, че същата е недопустима, а с подробни аргументи намира жалбата и за неоснователна, поради което не е налице хипотезата на чл. 435, ал. 4 ГПК.

Длъжниците в изпълнителното производство не възразяват и намират жалбата за основателна.

Взискателят оспорва жалбата с твърдения, че към момента на сключване на нотариалния акт за договорна ипотека, учредителите на ипотеката са собственици на имота и ипотеката е валидно учредена. Сочи, че договорът за ипотека е вписан в Службата по вписвания - гр. София на 26.07.2005г., а исковата молба на К. и К.С. по иска за прогласяване недействителност на сделката за покупко-продажба от 11.03.2005 година - на 16.09.2009г.

Софийски градски съд, след като съобрази изложените от жалбоподателя доводи и събраните по делото доказателства, намира следното:

Няма спор в производството, но и от документите, съдържащи се в преписката по изпълнителното дело и тези, представени към жалбата и възраженията, както и от мотивите на частния съдебен изпълнител е видно, че както към датата на налагане на възбраната – на 15.03.2007 година, така и понастоящем недвижимият имот, спрямо който е насочено изпълнението се е намирал във владение на жалбоподателите (по силата на чл. 483 ГПК проверката за собствеността се извършва не към момента на описа, а към момента на 1 налагане на възбраната - чл. 483, вр. с чл. 453, т. 1 ГПК). Ето, защо и доколкото поисканите свидетели са за установяване на посочените факти, това искане следва да бъде оставено без уважение.

Съгласно чл. 435, ал. 4 ГПК третото лице може да обжалва действията на съдебния изпълнител, само когато изпълнението е насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Съдебната практика е възприела становището, че упражняване на фактическа власт върху недвижимия имот от жалбоподателите, в качеството им на трето за изпълнението лице, е предпоставка за допустимост на депозираната жалба (по аргумент от разясненията в т. 4 на ТР № 3/10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС). Ето защо, съдът приема, че е подадена жалба в срок, от процесуално легитимирани лица и срещу подлежащо на обжалване действие на съдебния изпълнител и съответно - е процесуално допустима.

Според мотивите по т. 4 на ТР № 3/10.07.2017 г. по т.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, относно съотношението на иска по чл. 440 ГПК и обжалването по чл. 435, ал. 4 ГПК, като средства за защита на третото лице, чиито имуществени права са засегнати от провеждащо се принудително изпълнение, предмет на производството по обжалване по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК е законосъобразността на действието на съдебния изпълнител и в него въпросът за собствеността на вещта, върху която е насочено принудителното изпълнение се разглежда само, доколкото е необходимо да се установи законосъобразността или не на обжалваното действие. Според изложеното в тълкувателното решение, съдебното решение по жалбата с предмет чл. 435, ал. 4 ГПК създава СПН само по отношение законосъобразността или не на действията на съдебния изпълнител, но не и по отношение материалното право на собственост. Именно в рамките на тази проверка следва да се изследва и въпросът относно собствеността в конкретната хипотеза.

Установява се от представените по делото доказателства, че към датата на вписване на наложената възбрана на 15.03.2007 година като собственици на процесния имот са се легитимирали С.К.С. и Д.А.Д.-С., съобразно договор за покупко- продажба от 26.07.2005 година по нотариален акт № 109, том 158, вх. рег. № 373995. На същата дата, 26.07.2005 година, е сключена и договорна ипотека между С.С. и Д. С. с взискателя по делото „Първа инвестиционна банка“ АД, с която учредяват обезпечение в полза на банката относно процесния имот във връзка със сключен договор за банков кредит в размер на 42 000 евро от 26.07.2005 година. Ипотеката е вписана с вх. рег. № 373996/26.07.2005 г., акт № 193, том 028, рег.№ 37785/26.07.2005 г. в полза на взискателя „Първа Инвестиционна банка” АД (с последно подновяване с вх. рег. № 15345/28.02.2025 г., акт № 202, том 12, рег. № 15309/28.02.2025 г.).

Имотът е придобит от С.К.С. и Д.А.Д.-С. след поредица от сделки, както следва: по сключен с нотариален акт № 184/ 11.03.2005 г., том 1, peг. № 6494, дело № 173/2005 г. договор за покупко-продажба, процесният недвижим имот е придобит от Б.В.Б., която го дарява на сестра си П.В.И. с нотариален акт за дарение № 141, нот. дело № 307/2005 г. на нотариус И.И. с рег. № 384, която от своя страна на 26.07.2005 г. продава имота на длъжниците по изпълнителното дело С.К.С. и Д.А.Д.- С. по нотариален акт за покупкопродажба № 90, том 5, вх. рег. № 11802, нот.д. № 0799/2005 година (л. 23 от делото).

С Решение № 211 от 07.11.2017г. на Върховен касационен съд, Четвърто ГО по гр.д.

№ 4793/2016 г., влязло в законна сила на 07.11.2017 г. и вписано в СВ-гр. София на 15.03.2023 г. е признато за установено в отношенията между К. и К.С., от една страна и Б.Б., от друга страна, при участието на Първа инвестиционна банка АД като трето лице помагач в процеса, че сключеният с нотариален акт № 184/ 11.03.2005 г., том 1, peг. № 6494, дело № 173/2005 г. договор за покупко-продажба е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, вр. чл. 152 ЗЗД. Исковата молба, по която е започнало производството е вписана на 16.09.2009 година.

По силата на решение № 75023 от 22.04.2020 г. на Софийски районен съд по гр. дело 2

№ 19902/2009 г. на ГО, 25- ти с-в, влязло в законна сила на 04.07.2020 г. и вписано в СВ-гр.

София на 28.03.2023 г., исковата молба, по което е вписана на 28.08.2009 година, жалбоподателите са признати за собственици на процесния недвижим имот по отношение на длъжниците в изпълнителното производство. Взискателят не е бил страна в съдебното производство по установителния иск. Решението е отбелязано в регистъра при Агенция по вписванията на 28.03.2023 година.

По делото са налице доказателства за предявен иск и през 2023 от жалбоподателите К. и К.С. срещу С.К.С. и Д.А.Д.- С. и Първа инвестиционна банка иск за прогласяване нищожността на договорната ипотека, по който е постановено невлязло в сила съдебно решение от 01.07.2024 година по гр. д. № 20231100104974 по описа за 2023 година на Софийски районен съд, с което искът е отхвърлен, исковата молба по което дело е вписана на 23.05.2023 година.

По искане за налагане на възбрана на частния съдебен изпълнител по процесното изп. дело № 68 /2007 година, е наложена такава под вх. № 15008, том 002, № 130 от 15.03.2007 година при Служба по вписванията – гр. София.

Според разпоредбата на чл. 453, т. 2 ГПК (Непротивопоставимост на невписаните актове), на взискателя и на присъединилите се кредитори не могат да се противопоставят решенията по исковите молби, подлежащи на вписване, които не са били вписани преди възбраната. В мотивите по т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2015 година от 10 юли 2018 год. на ОСГТК на ВКС, е възприето, че възбраната, наложена в изпълнителното производство по чл. 449, ал. 2 ГПК (както е в конкретния случай), има за цел да препятства длъжника при насочено принудително изпълнение по отношение на негов недвижим имот, да извърши действия, с които да осуети или затрудни удовлетворяване вземането на взискателя-кредитор. Тя цели да запази недвижимите имоти на длъжника в неговия патримониум и осигури ефективната реализация на установеното със сила на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие имуществено право на кредитора (взискател), чрез установената от законодателя с разпоредбата на чл. 453 ГПК непротивопоставимост на последвало наложената възбрана разпореждане или учредяването на вещни права, извършени от собственика на имота. С вписване на възбраната последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. На тях са непротивопоставими и претенциите на трети лица към възбранения имот, ако исковите молби, с които тези претенции са заявени пред съд, подлежат на вписване, но не са вписани преди вписване на възбраната. Поради това действие на възбраната взискателят и присъединените кредитори по чл. 456 ГПК ще могат да се удовлетворят от цената на имота въпреки последващи разпореждания на длъжника и независимо от основателните претенции на трети лица към възбранения имот.

В конкретната хипотеза намират действие именно разпоредбите на 483, вр. чл. 453 ГПК, предвид датата на вписване на възбраната на 15.03.2007 година и последващите я дати на вписване на исковите молби по водените съдебни производства (през 2009 година и 2023 година), а и на влезлите в сила съдебни решения (вписани чак 2023 година и след установения в чл. 115, ал. 2 ЗС шестмесечен срок за отбелязване или в хипотеза, когато на основание ал. 3 от същата разпоредба, вписването на исковата молба губи действието си).

С оглед на горното и за пълнота следва да се посочи и че доводите на страните относно наличието на висящ съдебен процес, в който е постановено невлязло в сила решение № 3925 от 01.07.2024г. на 30 състав на Софийски градски съд по иск на К. Л. С. с ЕГН: ********** и К.С.С. е ЕГН; ********** срещу С.К.С. е ЕГН: ********** и Д.А.Д.-С.

********** и „Първа Инвестиционна Банка“ АД иск по чл. 167, ал. 3 от ЗЗД, вр. е чл. 26, ал.

1, пр.1от ЗЗД за прогласяване нищожност на договорната ипотека остават неотносими към предмета на производството и изводите на съдебния състав.

3

Поради изложеното съдът счита, че жалбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение, съответно – и искането по чл. 438 ГПК.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 126458/27.11.2025 г. на К. Л. С. с ЕГН ********** и К.С.С. с ЕГН **********, с която на основание чл. 435, ал. 4 ГПК се обжалват действията на съдебния изпълнител, извършени по изпълнително дело № 20078440400068 по описа на ЧСИ С.Я. по насочване на изпълнението и извършване на опис на недвижим имот на дата 18.11.2025 г., а именно: Апартамент № 5 /пет/, находящ се в гр. ****.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането в жалбата за допускане на свидетели.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за спиране на изпълнителното производство по реда на чл. 438 ГПК.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

РЕШЕНИЕ

№ 50 гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б, в закрито заседание на седми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Венета Цветкова

Членове:

Валерия Братоева

Атанас Маджев като разгледа докладваното от Венета Цветкова Въззивно гражданско дело № 20251100514461 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435, ал. 4 ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 126458/27.11.2025 г. на К. Л. С. с ЕГН ********** и К.С.С. с ЕГН **********, с която се обжалват действията на съдебния изпълнител, извършени по изпълнително дело № 20078440400068 по описа на ЧСИ С.Я. по насочване на изпълнението и извършване на опис на недвижим имот на дата 18.11.2025 г., а именно:

Апартамент № 5 /пет/, находящ се в гр. ****.

Жалбоподателите твърдят, че са трето за изпълнението лице, които владеят имота към датата на неговата възбрана и понастоящем, както и че са собственици на имота.