Определение № 452 от 18.02.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 452 гр. Пловдив, 18.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20255300500451 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274 и сл. вр. чл. 419 ГПК.

Образувано е по частна жалба на Г. П. Д. с ЕГН: **********, чрез пълномощника адвокат И. И., против Разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение и издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в Заповед № 9854 от 22.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено по ч. гр. д. № 20090/ 2024 г. по описа на Районен съд –Пловдив, X гр.с. Частният жалбоподател оспорва надлежното си уведомяване от банката за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. Поддържа, че поканата на банката не е надлежно връчена, с което се оспорва редовността на искането за издаване на Заповед за незабавно изпълнение. Позовава се на нарочна декларация, представена в заповедното производство, за установяване на обстоятелството, че писмото не е получено от длъжника, а от трето лице. Твърди, че е налице нечетливо копие на куриерска пратка, не бил приложен оригиналът на писмото, липсвало подпис на длъжника. Поддържа се искане за отмяна на оспореното разпореждане с довода, че е нарушена процедурата при издаването му с непредставянето на доказателства от заявителя за уведомяването на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост, за което се позовава на Тълкувателно решение 4/2013 г. от 18.06.2014 г. на ВКС. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното разпореждане. Прави искане за събиране на гласни 1 доказателства чрез допускане до разпит на свидетелката Д.М. за доказване на обстоятелството, че не е връчена поканата в цялост, както и за изискване от банката на документ за доказване на известяването на длъжника, в случай, че съдът приеме същото за необходимо.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на частната жалба от „БАНКА ДСК” АД, ЕИК 121830616, чрез пълномощника юрисконсулт Д., с който оспорва същата като неоснователна. Взема становище по оплакванията на жалбоподателя и се позовава на покана – уведомление по делото за обявената по договора предсрочна изискуемост на кредита.

Поддържа, че същото е получено по реда на чл.46, ал.2 ГПК на дата 04.11.2024 г. от лице, което е изписало трите си имена, качеството си на свързаност с адресата, и е приело съдържанието на пратката със задължение да я предаде.

Заявява, че поканата – уведомление е надлежно връчена на адреса на длъжника, посочен в договора за кредит, и на неговата майка, която е поела задължението да я предаде. Прави се искане, ако съдът счете за необходимо, да извърши служебна справка в регистрите на НБДП по партида на жалбоподателя относно имената на майка му. Моли да се потвърди обжалваното разпореждане.Претендира се юрисконсулстко възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок по чл.419, ал.1 от ГПК, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, частният жалбоподател е подал в срок възражение по чл.414 от ГПК, поради което е допустима. Не е налице основание за допускане на доказателствените искания на страните, доколкото делото е изяснено от фактическа страна от събраните по делото доказателства.

Производството пред районния съд е образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК и изпълнителен лист въз основа на документ по чл. 417, т.2 от ГПКизвлечение от счетоводни книги, подадено от „БАНКА ДСК“ ЕАД против кредитополучателя Г. П. Д., за вземания на банката, произтичащи от Договор за кредит за текущо потребление от 08.04.2024 г., обявени за предсрочно изискуеми. Представено е извлечение от счетоводните книги на банката , ведно с договора за кредит за текущо потребление от 08.04.2024 г., както и 2 покана-уведомление за обявяване на предсрочна изискуемост на кредита до кредитополучателя, получена на 04.11.2024 г.

Въз основа на заявлението е издадена Заповед № 9854 от 22.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с която е разпоредено длъжникът да заплати на банката следните суми: 14 218,55 лв. – главница; 573,79 лв. - договорна лихва за периода от 20.04.2024 г. до 03.11.2024 г.; 19,40 лв. обезщетение за забава за периода от 20.04.2024 г. до 03.11.2024 г.; 86,13 лв. законна лихва за периода от 04.11.2024 г. до 19.11.2024 г.; 160 лв. разходи при изискуем кредит, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 21.11.2024 г. до изплащане на вземането, както и 301,16 лв. - държавна такса и 50 лв. юрисконсултско възнаграждение.

На осн.чл.418 ГПК е допуснато незабавно изпълнение на заповедта и е издаден изпълнителен лист за горните суми срещу длъжника. Въз основа на последните е образувано изп.д.№ 20248190400601 по описа на ЧСИ Людмила Мурджанова, рег.№ 819, по което на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение за вземанията по заповедта за изпълнение и изпълнителния лист на дата 10.12.2024 г.

В производството по издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК съдът дължи проверка на представеното изпълнително основание, а съгласно чл. 418, ал. 2 ГПК проверката е относно това дали представеният документ /в случая това е извлечение от сметка на банката/ е редовен от външна страна и удостоверява ли подлежащо на изпълнение вземане срещу лицето, което се сочи като длъжник. При позоваването на предсрочна изискуемост на целия кредит, нейното настъпване се преценява съобразно условията в договора за кредит – ако според уговорките в договора изискуемостта е поставена в зависимост от правомощието на банката-кредитор да направи кредита предсрочно изискуем – това обстоятелство следва да се удостовери от заявителя с документи по чл.

418, ал. 3 от ГПК.

По делото „БАНКА ДСК“ ЕАД претендира вземанията си въз основа настъпила предсрочна изискуемост на кредита на 04.11.2024 г., което подлежи на преценка съобразно разпоредбата на чл. 418, ал. 3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т. 18 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г., ВКС, ОСГТК, обявяването на предсрочната изискуемост 3 по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия остатък от кредита за предсрочно изискуем, а предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. За да се постанови незабавно изпълнение, е необходимо получаването на това волеизявление да предхожда по време подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

В насока на изложеното наведените от жалбоподателя оплаквания се концентрират по въпроса относно надлежното му уведомяване от банката за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита. По делото е представено уведомление за предсрочна изискуемост, отправено от банката до длъжника на посочения от него адрес в договора за потребителски кредит - с.Р., ул.П.Я.

№ 10. Уведомлението е изпратено в съответствие с чл.14 от договора за кредит за текущо потребление от 08.04.2024 г., според който всички съобщения, уведомления и покани във връзка с кредита ще се считат получени от кредитополучателя, ако са изпратени на посочените от страните адреси.

Писмото на банката е връчено препоръчано с обратна разписка на 04.11.2024 г. с изричното отбелязване на лицето – получател Д.Т. М. и свързаността й с длъжника като негова майка, срещу подпис и поетото от нея задължение за предаване на писмото на адресата. Съдържанието на обратната разписка на писмото е ясно и четливи, поради което не буди съмнение относно отразените в него обстоятелства, които по същество не се оспорват. В тази връзка, не следва да бъде ценена представената в заповедното производство нарочна декларация от Д.Т. М., доколкото има характер на писмени свидетелски показания, поради което е недопустима като доказателствено средство.

Съгласно разпоредбата на чл.46, ал.1 ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Чл. 46, ал.2 от ГПК гласи, че друго лице може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса, или е работник, служител или съответно работодател на адресата. Според чл. 46, ал.4 от ГПК, с получаването на съобщението от другото лице се смята, че връчването е извършено на адресата. Като взе предвид тези разпоредби, както и обстоятелството, че уведомлението за настъпилата предсрочна изискуемост е връчено на длъжника чрез неговата майка като пълнолетно лице на 4 посочения от длъжника адрес, то връчването му е извършено редовно и на основание чл. 46, ал.4 от ГПК следва да се приеме, че е извършено лично на адресата. С оглед на изложеното, по делото се доказва достигането до длъжника на волеизявлението на банката-кредитор за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

С оглед редовно обявената предсрочна изискуемост на кредита банката е издала представения със заявлението документ по чл. 417, т. 2 от ГПК извлечение от счетоводните си книги. Същото отговаря на изискванията на чл.

60, ал. 2 от ЗКИ, тъй като включва броя на вноските, които не са издължени на договорените дати за плащане и общия размер на просрочената сума; общия размер на непогасената част от общия размер на дължимата сума от потребителя, включваща главница и непогасената договорена лихва; размера на обезщетението за забава за просрочените плащания, и основанието на изискуемост на вземанията – предсрочна изискуемост, считано от 04.11.2024 г.

В извлечението е посочен и размерът на непогасените просрочени месечни вноски, както и каква част от просрочените вноски представлява главница и каква част от тях са лихва. С оглед горните съображения, представеният документ по чл. 417, т. 2 от ГПК – извлечение от сметка на банката представлява редовен от външна страна документ и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Налице са предпоставките за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 от ГПК, поради което подадената частна жалба против разпореждането за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист е неоснователна и следва да се остави без уважение.

Направено е искане за присъждане на разноски в производството, но съгл. т.12 от ТР№4/2013, ОСГТК, ВКС, компетентен да се произнесе по разноските в заповедното производство е исковият съд в производството по чл.422 от ГПК, а ако не се развие исково производство – заповедния съд при прекратяване на производството. Ето защо разноски в настоящето производство не могат да бъдат присъждани.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на Г. П. Д. с ЕГН:

**********, чрез пълномощника адвокат И. И., против Разпореждане за незабавно изпълнение на парично задължение и издаване на изпълнителен лист, инкорпорирано в Заповед № 9854 от 22.11.2024 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, постановено по ч. гр. д. № 20090/ 2024 г. по описа на Районен съд –Пловдив, X гр.с.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6