Решение № 506 от 25.11.2024, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 506 гр. Плевен, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА при участието на секретаря ЙОВКА СТ. КЕРЕНСКА като разгледа докладваното от РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20244400500530 по описа за 2024 година

С решение № 808/14.06.2024 г. по гр.д.№ 20244430101367 по описа за 2024 година на Плевенски районен съд е отхвърлен предявеният от П. П. Х. против ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София иск с правно основание чл.432 ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение в размер на 5 000 лева, за причинените й неимуществени вреди от смъртта на нейния дядо Т. И. Ф., починал вследствие на ПТП, осъществено на 25.02.2019 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на настъпване на ПТП - 25.02.2019 г., до окончателното изплащане, като неоснователен.Осъдена е на основание чл.78 ГПК П. П. Х. да заплати на ЗК „Лев Инс“ АД със седалище гр.София сумата от 1 370 лева, представляваща разноски по делото.Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на ответника Г. П. Р..

Депозирана е въззивна жалба от П. П. Х., чрез пълномощник, срещу решение № 808/14.06.2024 г. по гр.д.№ 1367/2024 г. по описа на ПлРС, с което е отхвърлена исковата претенция като неоснователна и недоказана.Излагат се доводи за незаконосъобразност на същото.Прави се искане да се постанови съдебен акт, по силата на който да се отмени изцяло обжалваното решение № 808/14.06.2024 г. по гр.д.№ 1367/2024 г., с което е отхвърлена исковата 1 претенция като неоснователна и недоказана и вместо него да се приеме, че исковата претенция е правилна, обоснована и безспорно доказана, като бъдат присъдени и направените по делото разноски.

За въззиваемата страна – ЗК“Лев Инс“АД със седалище гр.София, чрез пълномощник, е депозирано писмено становище да се остави без уважение въззивната жалба, тъй като счита същата за изцяло неоснователна и неправилна.Първоинстанционното решение е правилно и законосъобразно, като изцяло отразява събраните по делото доказателства и съответства на приложимите правни норми.Претендира и направените съдебно-деловодни разноски, включително и юристконсултско възнаграждение за две инстанции.

Третото лице помагач - Г. П. А., редовно призована, не изразява становище във въззивното производство.

Въззивната жалба е процесуално допустима, а по същество – неоснователна.

Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като обжалваното такова е валидно и допустимо, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.

На основание чл.272 първоинстанционния съд.

ГПК съдът препраща към мотивите на

На първо място във въззивната жалба се сочи, че съгласно Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. на ВКС, ОСНГТК, въззивницата е лице от най близкия кръг на лицата, които се ползват с право на обезщетение.Счита, че от събраните по делото доказателства се установява, че въззивницата е преживяла смъртта на дядо си изключително трудно.И до ден днешен той й липсва, тъй като между тях са били създадени трайна и дълбоко емоционална връзка и в резултат на загубата на дядо си Т. Ф. тя е претърпяла морални болки и страдания със значителна интензивност, които не са отшумели и до сега, макар и да е минал продължителен период от време.

На следващо място във възивната жалба се сочи, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци.Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от 2 родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.

Общите приложими критерии за преценка наличието на материалноправна легитимация са въведени в горепосоченото ТР № 1/2018 г.на ВКС по тълк. дело № 1/2016 г., ОСНГТК.

В него е прието, че от гледна точка на чл.52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най - близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални вреди и страдания от смъртта му, сравними с интензитет и продължителност с болките и страданията на най - близките.

Възможността за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/61 г. и ППВС № 5/69 г., се допуска като изключение – само за случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени неимуществени вреди.

Отношения на взаимна обич, духовна и емоционална близост и подкрепа сами по себе си не предпоставят обезщетяване, а само тогава, когато конкретни житейски обстоятелства са превърнали привързаността в толкова силна, че смъртта на съответния родственик ( извън кръга на лицата по ППВС № 4/1961 г. и ППВС № 5/1969 г. ) е станала причина за болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка.

Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност ) морални болки и страдания.

Т.е. трябва да са доказани конкретни житейски обстоятелства, предпоставили възникнала приживе трайна, особено дълбока, емоционална и духовна връзка между въззивницата и дядо й, допускаща по изключение обезщетяването й.

3

Посочено е също така, че особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци.

Възприетите с това решение постановки са нормативно закрепени и в чл.493а, ал.4 от КЗ.

Житейските ситуации и обстоятелства, придаващи на определена родствена връзка характеристиката на изключителна, не могат да бъдат изброени изчерпателно.Като примерни ситуации за възникване на такава връзка в отношенията между баби/дядовци и внуци са посочени продължителното отглеждане и възпитание на внук от баба/дядо по причина на заболяване, смърт, дезинтересиране от детето или работа на родителя/родителите в чужбина.

Тази особена близост обичайно е резултат на тежки житейски ситуации, обуславящи нуждата от по - интензивно общуване между починалия родственик и претендиращия обезщетение и от изграждане на връзка, по здрава от обичайната за съответния вид родство.

Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт сериозни (като интензитет и продължителност) морални болки и страдания.Връзка с горепосоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД.

Наличието на особено близка житейска връзка, даваща основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт, в горепосочения контекст, следва да се преценява от съда във всеки конкретен случай въз основа на конкретните факти и доказателства по делото.Във всички случаи горепосочената връзка и търпените неимуществени вреди от деликта следва да са доказани чрез пълно и главно доказване в процеса от претендиращия обезщетението.

В процесния случай горепосочените предпоставки не са осъществени.

4

От показанията на свидетеля И., вуйчо на въззивницата, се установява, че тя е била в много близки отношения с дядо си.Родителите й са разведени, тя е живеела с баща си, но това не е пречело постоянно да посещава дядо си.След ПТП тя си е дошла от Русе, където живее от 7 години, да види дядо си и после за погребението.Ходят на гробища на Задушница.Тежко е преживяла смъртта на дядо си.Дядото много й липсва, той я е учил на добродетели, много й е помагал.Следял й е успеха, радвал се е на нейните постижения, че се е омъжила за доктор.Починалият е имал 10-11 внука, към всички отношението му е било еднакво.Семейството е било сплотено и задружно.

Установеното от свидетелските показания не обосновава извод за изключителност на емоционалната връзка между въззивницата и починалия й дядо.Такава близост в отношенията между баби/дядовци и внуци е нещо нормално за българската традиция, тъй като обикновено бабите и дядовците оказват активна помощ (понякога почти ежедневна) за отглеждането на своите внуци (и то не само в хипотезата на развод на родителите).В резултат на това, напълно естествено между тях се създават отношения на близост, топлота, привързаност и уважение, намиращи най-различни проявления, каквито в случая са честите посещения на порасналата внучка при дядото.

Ето защо, не може да се счете, че са налице конкретни житейски ситуации, обусловили създаването на близост, по-голяма от близостта, считана за нормална за посочената родствена връзка.

Гореизложеното е съобразено от първоинстанционния съд, като преценката за недоказана активна материалноправна легитимация на въззивницата е резултат от обсъждане на събраните гласни доказателства и установяване наличието на обичайни отношения между дядо и внучка и крайният извод за неоснователност на предявения иск е обусловен от липсата на доказани от нея обстоятелства, относими към възприетия критерий

„изключителност“, съответно даващи й право да получи обезщетение за неимуществени вреди в определен от съда размер.

От доказателствата по делото не се установява, че въззивницата е създала изключително силна, трайна и дълбока връзка с починалия Т. Ф., такава, каквато би била тя между починалия и най-близките му, посочени в постановленията, родственици и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, 5 нормално присъщи за съответната връзка.

По делото не е доказано съществуването на дълбока емоционална връзка между въззивницата и починалия й дядо, която надхвърля обичайната такава между дядо и внук с оглед настъпилите конкретни обстоятелства - внезапната и неочаквана смърт на Т. Ф..

Въззивницата не е от кръга лица, които са активно материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди за причинената смърт на нейния дядо, поради което и предявеният иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ е неоснователен и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд ( решение № 50094/6.12.2023 г. на ВКС по т.д.№ 1576/2022 г., II т.о.).

На следващо място относно размера на исковата претенция от 5 000 лв., то счита, че същата е съобразена изцяло както с претърпените и продължаващи да бъдат търпени болки и страдания, а съгласно §96 от ПЗР на ЗИДКЗ е определен лимит по претенциите на лицата по чл.493А, ал.2 КЗ - до 5 000 лв.Позовавайки се на ТР № 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК счита, че от гледна точка на чл.52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение за неимуществени вреди, ако са създали с починалия постоянна трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките.Отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД и на гарантираното с чл.6, ал.2 от Конституцията на РБ и чл.20 и чл.47 от Хартата за основните права в ЕС равенство на всички пред закона.

В процесния случай, тъй като въззивницата не е доказана активната си материално правна легитимация за получаване на обезщетение според критериите, посочени в ТР №1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, искът не е доказан по основание.