Определение № 14 от 14.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 14 гр. Пазарджик, 14.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Александър Люб. Александров

Димитър Б. Бишуров като разгледа докладваното от Димитър Б. Бишуров Въззивно частно наказателно дело № 20265200600028 по описа за 2026 година взе предвид следното:

Производството е по чл.345 от НПК във връзка с чл.249, ал.3 от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор от РП-Пазарджик, ТОВелинград против протоколно определение от 18.11.2025г., постановено от Велинградския районен съд по НОХД № 263/2025г., по реда чл.249, ал.2 във вр. с чл.248, ал.1, т.3 от НПК, с което е прекратено съдебното производство поради допуснати отстраними съществени процесуални нарушения /СПН/ в хода на досъдебното производство, довели до ограничаване процесуалните права на обвиняемия, като делото е върнато на РП-Пазарджик, ТО-Велинград за отстраняване на тези нарушения.

Твърди се в протеста, че определението е неправилно, поради което се иска отмяната му. Твърди се, че при изготвяне на обвинителния акт не е допуснато съществено процесуално нарушение, което да е ограничило правата на обвиняемата. Заявява се, че в ОА не е налице неяснота относно това какво обвинение е било повдигнато против обвиняемата, както и относно механизма на извършването му. Сочи се, че не е налице съзряното от съда противоречие между обстоятелствената и заключителната част на ОА. Излагат се подробни съображения в тази насока.

Срещу така депозирания протест е подадено възражение от страна на защитника на обвиняемата. В него се излагат съображения за неоснователност на подадения протест и се преповтарят изтъкнатите и пред районния съд СПН.

Иска се потвърждаване на обжалваното определение.

Въззивният съд, след като се запозна с материалните по делото, изложените в протеста доводи, както и с оспорения съдебен акт, намери 1 следното:

Частният протест е подаден в срока по чл.342 ал.1 от НПК, срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт, поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество същият е неоснователен, а атакуваното определение – правилно, по следните съображения.

В РС-Велинград е внесен обвинителен акт, послужил като основание за образуване на НОХД № 263/2025 г., срещу Р. В. Г., против която е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.202, ал.2, т.1 във вр. с чл.202, ал.1, т.1, вр. с чл.201 от НК и във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

С протестираното определение, предмет на въззивната проверка, съдът е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокуратурата, тъй като е констатирал наличието на допуснати отстраними СПН, засягащи правата на подсъдимия, в частност правото му на защита, а именно да узнае в какво точно е обвинен.

По мнението на настоящия съдебен състав, изводът на първоинстанционния съд за наличие на отстранимо СПН по смисъла на чл.248 ал.1, т.3 от НПК, налагащо прекратяване на съдебното производство, е верен.

Напълно споделяема е констатацията на съда, че в обстоятелствената част на ОА, освен присвояването на суми, изтеглени от банковите сметки на училището и кметството с нареждания-разписки, като механизъм на присвояване е описано и плащания на суми по банков път от сметките на ощетените ЮЛ, което е правила обвиняемата с платежни нареждания и с които е погасявала свои кредити. В същото време, в заключителната част на ОА е посочено, че общата присвоена сума е в размер на 436 140,95 лева, като за улесняване на длъжностното присвояване са извършени и други престъпления по чл. 310, ал.1 от НК, във връзка с чл. 308, ал.1 от НК съставяне на неистински официални документи и преправяне съдържанието на официални документи - банкови „нареждане - разписка“. Иначе казано, според този диспозитив в заключителната част на ОА, всички суми са били присвоени посредством тегления от банковите сметки с нареждания – разписки, което е в противоречие с описаните в обстоятелствната част присвоени суми, посредством банкови преводи от сметките на ощетените две ЮЛ към кредитори на обвиняемата, което е ставало с платежни нареждания.

Правилна е и констатацията на съда за това, че в ОА няма ясно и недвусмислено описание на това кои от инкриминираните документи са неистински и защо това е така, респ. кои са преправените документи официални документи и в какво се изразява тяхната подправка.

Тук е удачно да се укаже на прокурора, че поначало, когато деецът съставя един документ, чийто посочен привиден автор не е действителният такъв, то тогава се говори за съставянето на неистински официален документ.

Преправеният документ е втора форма на създаване на неистински документ, при която обаче деецът използва един съществуващ истински документ, 2 изготвен именно от лицето, посочено като негов автор, в който се внасят промени в съществени елементи на съдържанието на документ, като така се стига до замяна на истинското писмено изявление в документа с друго такова, каквото първоначалният автор никога не е имал. Иначе казано, използвайки основата на съществуващият истински документ, деецът чрез преправката създава отново писмено изявление, каквото привидният автор /авторът на документа в първоначалния му вид/ не е имал и не е обективирал никога.

Именно така преправеният документ по своите особеност се явява вид на неистински документ.

Според повдигнатото с ОА обвинение, улесняващото длъжностното присвояване престъпление било съставянето от страна на подсъдимата на неистински официални документи и преправяне на съдържанието на официални документи. При това положение прокурорът е бил длъжен, но не го е сторил, да опише подробно в обстоятелствената част на ОА кои документи са били съставени поначало като неистински и кои са били преправени по съдържание, респ. защо това е така.

Извън тези изтъкнати и от първостепенния съд СПН, настоящата инстанция констатира и друго.

В края на обстоятелствената част и в заключителната част на ОА, прокурорът сочи, че вмененото продължавано престъпление е било извършено в периода 01.01.2004г. – 13.07.2009г.

В същото време, внимателният прочит на обстоятелствената част на ОА показва, че присвояването на първата сума от 2000 лева е станало на 05.03.2004г. /Вж стр.7, абз.2 от ОА/, а присвояването на последната сума от 1488.60 лева е станало на 27.03.2009г. /Вж стр.9, абз.1 - края от ОА/. Между тези две дати са останалите присвоявания на суми по посочените 211 бр. нареждания-разписки от сметката на кметството, 28 бр. нареждания-разписки от сметката на училището и платежните нареждания за извършени банкови преводи за погасяване на лични кредити, от сметките на двете ЮЛ.

При това положение не става ясно за никого, още по-малко за обвиняемата, какви присвоителни действия и на какви суми тя е извършила от 01.01.2004г. до 04.03.2004г. /датата преди първото инкриминирано нарежданеразписка от 05.03.2004г./, респ. какви присвоителни действия и на какви суми тя е извършила след датата на последното инкриминирано нарежданеразписка – 27.03.2009г. и до края на инкриминирания период – 13.07.2009г. С това за пореден път е накърнено правото на защита на обвиняемата, до степен на невъзможност за неговото адекватно упражняване. Известно е, че предаденото на съд лице се защитава срещу фактите, очертаващи обективната и субективна съставомерност на вмененото престъпление, а при липса на тяхното ясно и недвусмислен описание, това е невъзможно.

Тук е нужно да се припомни, че съгласно т. 4.2. на ТР № 2 от 2002 г. на ОСНК на ВКС, в обстоятелствената част на обвинителния акт задължително 3 трябва да се посочат всички факти, които обуславят обективните и субективните признаци на престъплението, както и участието на обвиняемия в него. Това е така, защото, обвинителният акт определя предмета на доказване по делото и очертава рамките, в които ще се развие процесът на доказване.

Валидно за наказателната отговорност и произнасянето на съда е обвинението, формулирано в диспозитива на обвинителния акт, съдържащ и правната квалификация на престъплението, което пък от своя страна е изведено от фактическата рамка, изложена в обстоятелствената му част.

Казаното до тук мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че частният протест, с който е сезиран, е неоснователен, а обжалваното протоколно определение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Воден от горното и на основание чл.345 ал.2 от НПК, Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение по чл.249 ал.2 вр. с 248, ал. 1, т. 3 от НПК от 18.11.2025г. по НОХД № 263/2025 г. на Районен съд – Велинград.

Определението не подлежи на обжалване и протестиране.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4