Решение № 14810 от 07.09.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14810 гр. София, 07.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело № 20211110128293 по описа за 2021 година

Предявен е иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 7, т.1, б.“Б“ от Регламент №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, във връзка с чл.79 от ЗЗД.

Ищецът Е. Д. твърди, че е притежател на самолетен билет за полет BGH 5524 на ответника от 01.06.2019 г. по маршрут летище Дърам Тийсайд(MME)- летище Бургас(BOJ).

Заявява, че процесния полет е закъснял с повече от три часа, като самолета е кацнал в 02:57 часа на 02.06.2019 г., вместо 14.10 часа на 01.06.2019 г. Претендира сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет, ведно със законната лихва от датата на заявлението- 24.08.2020 г. до окончателното изплащане и разноските.

Ответникът Б.Е.Е. е получил препис от исковата молба и е подал писмен отговор в срока по чл.131 ГПК. Заявява, че ищеца не е представил договор, сключен между него и ответника. Твърди, че пътуването на ищеца Е. Д. е мултимодално и не се обхващат от Регламента. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира разноски.

В проведеното по делото първо открито съдебно заседание на 18.05.2022 г. процесуалният представител на ответника представя Споразумение за чартърни полети от 18.06.2018 г., между Б.Е.Е. и туристическа компания „Балкан Холидейз Авиейшън“, а в заседанието на 22.06.2022 г. е представено Писмо от летище Бургас (регистрационен индекс FR-OUT-BOS-735/17.06.2022 г.).

Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено следното:

Предявеният иск касае обезщетение съгласно Регламент (ЕО) № 261/2004 на 1

Европейския парламент и на Съвета от 11.02.2004 г. относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (Е.)

№ 295/91.

В чл. 7 от регламента е предвидено право на обезщетение, като съгласно т.1, б."б", при прилагането на този член пътниците получават обезщетение, възлизащо на 400 евро за всички полети на територията на Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500 километра. Съгласно чл. 5, т.3 опериращият превозвач не е длъжен да изплаща обезщетение по чл. 7, ако може да докаже, че отмяната е причинена от извънредни обстоятелства, които не са могли да бъдат избегнати, дори да са били взети необходимите мерки.

В този смисъл ищецът Е. Д. следва да докаже качеството си на пътник по валидна облигационна връзка по договор за въздушен превоз, че пътника се е явил навреме за полета, закъснение на полета съобразно твърденията в ИМ, размер на обезщетението, дължимо се от превозвача, в т. ч. разстоянието на полета, измерено по метода на дъгата от големия кръг.

За ответника е в тежест на докаже възражението си, че процесният полет е бил част от мултимодално пътуване.

Видно от представен по делото Е-билет се установи между страните, че Е. Д. е закупила билет за въздушен превоз с ответника за полет BGH 5524 по направление Дърам Тийсайд - Бургас с планиран час на пристигане/кацане 14.10 часа на 01.06.2019 г., като разстоянието между началната и крайната дестинация е между 1500 и 3500 километра.

От Приложение 1 към Споразумение за чартърни полети от 18.06.2018 г., подписано между ответника и Балкан Холидейз Авиейшън – Лондон е налична информация за полет BGH 5523 по направление Бургас - Дърам Тийсайд, който е част от пътнически чартърни полети за летен сезон 2019 г., а не се съдържа информация за полет BGH 5524 по направление Дърам Тийсайд – Бургас. Според настоящият съдебен състав наличието на чартърно споразумение между ответника и посочената туристическа компания не води до автоматичен извод за липса на договорно правоотношение между соченото за пътник лице и Б.Е.Е.. Още повече, че за установяването му по делото е представен и приет като писмено доказателство самолетен билет(Е-билет), съдържащ досататъчно индивидуализираши процесното правоотношение данни- номер на полета, направление, планирани часове на излитане и кацане, наименование на превозвача, имена на пътника.

Същевременно обаче, дори и да се приеме, че между Е. Д. и Б.Е.Е. не е сключен изричен договор за превоз, а превозът е осъществен въз основа на договорки между превозвача и туристическата агенция, от една страна, и туристическата агенция и пътника, от друга, доколкото въздушният превоз по процесния полет № BGH 5524 по маршрут летище Дърам Тийсайд(MME)- летище Бургас(BOJ) е фактически осъществен от Б.Е.Е., обстоятелство, което не е спорно между страните и именно ответникът носи отговорността 2 за точно, вкл. във времево отношение изпълнение на задължението да превози пътниците, като неизпълнението на това задължение поражда в правната му сфера задължение да обезщети пътника съобразно нормата на чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г.

Съгласно дефинитивната разпоредба на чл. 2, б. „б“ „опериращ въздушен превозвач" означава въздушен превозвач, който изпълнява или има намерение да изпълнява полет съгласно договор с пътник или от името на друго лице, юридическо или физическо, имащо договор с този пътник, а съгласно чл. 3, § 5 регламентът се прилага за всеки опериращ въздушен превозвач, предоставящ транспорт на пътниците, обхванати от параграфи 1 и 2. В случаите, когато опериращ въздушен превозвач, който няма никакъв договор с пътника, изпълнява задължения съгласно настоящия регламент, се счита, че той върши това от името на лицето, което има договор с този пътник. Следователно, съгласно цитираните разпоредби задължението да обезщети пътниците на съответния отменен или закъснял полет възниква в правната сфера на субекта, имащ качеството превозвач, който реално е извършил или е имал намерение да експлоатира полета, като обстоятелството дали пътникът има сключен договор с него или с туристическа агенция, от чието име превозвачът извършва превоза е ирелевантно за отговорността на превозвача спрямо пътниците, що се отнася по предвиденото в чл. 7 право на обезщетение. В този смисъл е отговорът на третия поставен пред СЕС преюдициален въпрос по Решение на СЕС от 26.03.2020 г. по дело C-215/18, в което е прието, че Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че пътникът на полет, закъснял с три часа или повече, има право да предяви иск за обезщетение на основание на членове 6 и 7 от този регламент срещу опериращия въздушен превозвач дори ако между пътника и този въздушен превозвач няма сключен договор, а полетът е част от пакетно туристическо пътуване, което попада в обхвата на Директива 90/314.

Поради това следва да се приеме, че дори и процесният полет да е бил осъществен от ответника от името на туристическата агенция като част от предоставен от последната пакет от туристически услуги, задължението за обезщетяване на пътника за допуснатото закъснение, съобразно нормите на Регламента е на ответника в качеството му на опериращ въздушен превозвач.

Във фактическата обстановка на исковата молба ищецът е уточнил, че се е явил навреме за полета, за което е била издадена бордна карта, но такова доказателство не е представено по делото. В тази връзка ищеца не успя да докаже, че се е явил навреме за процесния полет, което е една от кумулативно дадените предпоставки за уважаване на предявения иск.

За пълнота на изложението настоящият съдебен състав намира за основателно възражението за погасителна давност на ответника. Ответникът е навел възражение, че иска е предявен след изтичане на 1-годишния давностен срок по чл. 135 ЗГВ. Съгласно чл. 135, 1 ЗГВ правото на иск срещу превозвача по международните и вътрешните превозни договори се погасява в едногодишен срок, считано от деня на пристигането на въздухоплавателното средство в местоназначението, от деня, в който въздухоплавателното средство е трябвало да пристигне, или от деня на прекратяване на превоза. Видно от Писмо от летище Бургас 3

(регистрационен индекс FR-OUT-BOS-735/17.06.2022 г.) процесния полет е пристигнал в местоназначението си на 02.06.2019 г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е подадено на 24.08.2020 г., което е след изтичане на определения в закона давностен срок, поради което и възражението на ответника се явява основателно.

С оглед на изложеното съдът намира предявеният иск за неоснователен, поради което и следва да бъде отхвърлен.

При този изход на спора ищецът следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 3 ГПК да заплати разноските, сторени от ответника в настоящото производство, който е претендирал юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя в размер на 50 лева за исковото и заповедното производства.

По изложените съображения Софийски районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е. Д., гражданка на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, родена на 02.05.1956 г., срещу Б.Е.Е., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Дякон Игнатий“ №7, ет.2, иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във връзка с чл. 7, т.1, б.“Б“ от Регламент №261/2004 на Европейския парламент и на Съвета, във връзка с чл.79 от ЗЗД, за признаване на установено дължимостта на сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснял полет № BGH 5524 по маршрут летище Дърам Тийсайд(MME)- летище Бургас(BOJ), който следвало да пристигне на 01.06.2019 г. в 14.10 часа, а в действителност пристигнал на 02.06.2019 г. в 02.57 часа.

ОСЪЖДА Е. Д., гражданка на Обединеното кралство на Великобритания и Северна Ирландия, родена на 02.05.1956 г., да заплати на Б.Е.Е., ЕИК ........, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Дякон Игнатий“ №7, ет.2, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 50 лева, представляваща разноски в исковото и заповедното производства.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4