Определение № 1606 от 24.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1606 гр. София, 24.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 37 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветан Ив. Колев като разгледа докладваното от Цветан Ив. Колев Частно наказателно дело № 20261100202152 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.213,ал.4 от НПК.

Образувано е въз основа на частна жалба, депозирана от А. И. Т., в качеството му на представляващ „КОНСОРЦИУМ БУТАЛАЙТ 2018“ против Постановление на Софийска градска прокуратура от 20.11.2025 година, постановено по пр.преписка № 15057/2025 година, с което е отказано образуване на досъдебно производство по сигнала, подаден от Т..

В жалбата си А. И. Т. твърди незаконосъобразност и неправилност на постановлението, изразяващи се в противоречие на прокурорските изводи с материалния закон – чл.220 НК. Според него неправилен е изводът на прокурора, че лице, което не е длъжностно лице по смисъла на НК не може да е субект на престъпление по чл.220 от НК. Поддържа становището, че такова авторство е възможно, но при условията на помагачество на извършителя на престъплението. Счита, че органите на досъдебното производство не са направили необходимото да установят именно извършителя – длъжностно лице, ощетило „Консорциум Битулайт 2018“, поради което и са стигнали до прибързан извод за липса на годен субект на наказателна отговорност. Смята за неправилни и изводите на прокуратурата, че процесният „Запис на заповед“ е бил изготвен, за да удовлетворяване на вземане, по което впоследствие е издаден изпълнителен титул и е образувано изпълнително дело. Вместо това жалбоподателят твърди, че този „запис на заповед“ е създаден единствено, за да ощети представлявания от подателя на жалбата консорциум.

Съдът, съобразявайки оплакванията и доводите в частната жалба, доказателствата и материалите, събрани до този момент по преписката и Закона намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално-допустима.

Подадена е от активно-легитимирано лице и с нея се атакува подлежащ, съобразно разпоредбата на чл.213,ал.4 от НПК прокурорски акт.

Съображенията на съда „по същество“ са следните:

1

Като въведение съдът ще отбележи, че няма никакво съмнение, че по този казус сме изправени пред накърнени търговско-правни и едновременно с това гражданско-правни отношения, но това „накърняване“ не води автоматично до извода, че след като отношенията са от частно-правен характер тяхното нарушаване се решава само чрез гражданското или търговско съдопроизводство. Нужно е да се прецени доколко това нарушаване, което винаги е свързано и с някакво нарушаване на Закона изпълва състав на престъпление или не.

Фактите, които са установени до този момент са следните:

На 13.06.2019 година е подписан Договор за консорциум, сключен на основание чл.357 и сл. от ЗЗД между „Битулайт“ ООД, представлявано от А.

И. Т. и „Беличански къщи“ ЕООД, представлявано от Н.К.В.. Предметът на този договор е „Обединяване на усилията за съвместно участие в открита процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „определяне на изпълнител за полагане на хоризонтална маркировка на републиканските пътища по обособени позиции на територията на страната, стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19,ал.1,т.1 от ЗП“ за обособени позиции „Южен централен район, включващ областите Кърджали, Пазарджик, Пловдив, Смолян и Хасково“ и „Югозападен район, включващ областите Благоевград, Перник, Кюстендил и София“. Последвали са го и два анекса към този договор.

В сведенията, дадени от М.К.М., който не е страна, както по договора, така и по анексите, се твърди, че „сключили първия договор за пътна маркировка на стойност 10 000 000 лева и работата потръгнала“, но по делото има само един договор, подписан между Изпълнителния директор на „Агенция пътна инфраструктура“ и дружеството „Битулайт 2018“ ООД за „Югозападен район, включващ областите Благоевград, Перник, Кюстендил и София“ на стойност 35 000 000 лева, без ДДС. Доколкото няма съществено противоречие по фактите в тази част, съдът приема отразеното по-горе твърдение за доказано. Очевидно М. определя „Беличански къщи“ ЕООД, представлявано от Н.К.В. като „семейна фирма“, каквото е и твърдението му и явно той е бил не само осведомен за ставащото с това дружество, но е и ръководил неформално дейността му.

Съдът приема за доказано и твърдението, което откриваме, както в сведението на А. И. Т., така и в това на М.К.М., че отношенията между двамата се били обтегнали. Ако това не беше така, едва ли щеше да се стигне до настоящото производство. Остава предполагаема обаче съществената причина за влошаване на тези отношения. Може да се предположи, че то е свързано с неуредени търговски и парични взаимоотношения, но предположението не следва да се цени при очертаване на фактите.

В първоначалния си сигнал, а след това и в частните си жалби А. Т. обсъжда основанието, поради което са били запорирани сметки на дружеството „Беличански къщи“ ЕООД за сумата от 500 000 лева. Това основание той посочва като „Запис на заповед“ от 08.01.2024 година. Такъв запис на заповед съдът не откри в кориците на делото, макар и в сведенията си М. М. да признава, че за да „защити интереса на Беличански къщи ЕООД, 2 дружеството издало в негова полза запис на заповед“.

Анализирайки Запорно съобшение № 55738 от 17.10.2024 година съдът достига до извода, че в полза на М.К.М. със Заповед за изпълнение, /чл.417 ГПК – незабавно изпълнение/ е признато вземане срещи дружеството „Беличански къщи“ ЕООД за сумата от 500 000 лева, както и че по негова молба е образувано изпълнително дело № 20248440403605 на ЧСИ С.Я., рег.

№ 844, от което и прави извод, че по всяка вероятност Заповедта за изпълнение е издадена въз основа на посочената Запис на заповед. „По всяка вероятност“, но не и установено по несъмнен и категоричен начин.

Разпоредбата на чл.211,ал.1 НПК борави с термина „основателно предположение, че е извършено престъпление“, когато регламентира кога прокурорът да образува досъдебно производство. За да направи извод за наличие или не на такова предположение прокурорът трябва да е установил всички изходни факти, достатъчни за формирането на някакви начални изводи.

В същината на това производство са именно търговските отношения между дружествата, представлявани от Т. и В. и материалните отношения между Т., В. и М.. За да може да се прецени дали тези отношения, /търговски и финансови/ са накърнени и до каква степен е нужно да се съберат всички подлежащи на събиране първични документи, от които могат да се правят основни и взаимонепротиворечиви изводи. Тези документи не са събрани по преписката. Има твърдения освен за договора с АПИ от 07.12.2023 година и за предходен договор. Има твърдения за опорочено откриване на сметки от Т. и теглене на суми по тези и други сметки. Тези доказателства не са събрани.

Накрая, съдът не откри и Записът на заповед от 08.01.2024 година.

Несъбраните доказателства са съществени, защото те са коментирани и от представителя на Софийска градска прокуратура и от представителя на Софийска апелативна прокуратура. Съдът забелязва едно предоверяване на твърденията на М. М. в сведението му, без да е правен опит да се проверят тези негови твърдения по обективен начин, а същевременно напълно се игнорират твърденията на сигналиста А. Т.. Съдът не открива аргументи в защита на подобен подход и убедено счита, че дори в ранния етап на проверката органите на разследването трябва да проверят независимо и безпристрастно твърденията на лицата, които са засегнати от и в сигнала.

Съдът не отрича възможността накърнените отношения между А. И. Т. и М.К.М. да са частно-правни и това накърняване да не покрива състава на престъпление, било то и сключване на неизгодна сделка, но изводите трябва да са обосновани, а за да са обосновани те трябва да стъпят на пълно изясняване на тези от фактите, които на практика могат да бъдат изяснени до ниво образуване на досъдебно производство. Ако има някакво съмнение за наличие на престъпление е оправдано образуването на досъдебно производство, в рамките на което да бъдат събирани по надлежен ред доказателства и от там да се установят фактите в пълнота, след което да бъдат направени кардинални изводи за наличието или неналичието на данни за извършено престъпление.

Още повече, че при тази усложнена фактология неясен стои и въпросът защо се разсъждава единствено на плоскостта – престъпление по чл.220 НК.

Тези съждения на съда го мотивират да отмени атакуваното 3 постановление на Софийска градска прокуратура и да върне делото на същата за продължаване на действията по предварителната проверка.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Постановление на Софийска градска прокуратура от 20.11.2025 година, постановено по пр.преписка № 15057/2025 година, с което е отказано образуване на досъдебно производство по сигнала, подаден от А. И.

Т..

Връща делото за продължаване на действията по предварителната проверка при съобразяване с указанията, дадени с обстоятелствената част на това определение.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 4